Рак на пикочния мехур – развитие и лечение

Ракът на пикочния мехур е един от най-често срещаните видове рак. Разграничават се неинвазивен и мускулно-инвазивен карцином на пикочния мехур. В първия случай е засегната само лигавицата на пикочния мехур на пациента, а във втория – ракът е проникнал в мускулатурата.

Кой е с по-висок риск за развитие на рак на пикочния мехур?

Ракът на пикочния мехур представлява около 3-4% от всички ракови заболявания. Мъжете са по-често засегнати от това заболяване, отколкото жените.

Повече от 50% от случаите на рак на пикочния мехур се причиняват от излагане на тютюн, включително цигари, пури, тютюн за дъвчене и вероятно електронни цигари.

При хората, които пушат цигари, рискът от рак на пикочния мехур се увеличава от два до четири пъти в сравнение с тези, които никога не са пушили. При дългогодишните тежки пушачи рискът се увеличава от 6 до 10 пъти. Пасивното пушене също е рисков фактор.

Излагането на определени химикали или промишлени съединения на работното място или в околната среда може значително да увеличи риска от рак на пикочния мехур. В повечето случаи са необходими много години след излагането на тези химикали.

Високите нива и продължителната експозиция на някои пестициди и торове могат да увеличат риска. Замърсяването на въздуха в жилищни райони в близост до петролни рафинерии, които отделят замърсители на въздуха като бензен и толуол, също е неблагоприятен фактор.

Семейната анамнеза за рак на пикочния мехур (наличие на роднина, който има или е имал това заболяване) вероятно увеличава риска от развитие на рак, особено при тези, които пушат цигари.

Друга съществена причина за рак на пикочния мехур са хронични инфекции на пикочните пътища.

Какви могат да бъдат симптомите на рак на пикочния мехур?

Първоначалните признаци и симптоми на рак на пикочния мехур често се бъркат с тези на инфекция на пикочните пътища, увеличена простата или камък в бъбреците. Симптомите често се появяват и изчезват и в началото може да не са тежки.

Най-честият признак за рак на пикочния мехур е кръвта в урината (хематурия). Хематурията, причинена от рак, обикновено е видима (оцветява урината в розово или червено), периодична и не е болезнена.

Въпреки това хората с микроскопична хематурия (когато кръвта се вижда под микроскоп, но не променя цвета на урината) също рядко могат да имат рак на пикочния мехур.

Всеки, който има кръв в урината си, трябва да бъде прегледан от своя лекар.

Видимата кръв в урината най-често се свързва с рак, така че хората с този симптом (особено мъжете, които са пушачи) трябва да извършат пълна оценка на бъбреците, уретерите, пикочния мехур и уретрата.

Болка може да се появи и по време на уриниране. Въпреки че повечето хора с рак на пикочния мехур нямат симптоми, някои показват нужда от често или спешно уриниране през деня или нощта и изтичане на урина по пътя към тоалетната.

Повечето хора с тези симптоми може да нямат рак на пикочния мехур, а друго заболяване, например свръхактивен пикочен мехур, инфекция на пикочните пътища или увеличена простата.

Другите симптоми на рака на пикочния мехур, като умора, загуба на тегло и липса на апетит, обикновено се проявяват едва в по-напредналите стадии на рака на пикочния мехур.

Какви са формите на рак на пикочния мехур?

Срещат се три форми на злокачественото образувание:

• Преходноклетъчен карцином, който включва над 90% от карциномите на пикочния мехур. Повечето от тях са папиларни, които обикновено са повърхностни, добре диференцирани и растат навън. Туморите на широка основа са по-коварни, склонни към ранно инвазивно развитие и метастази.
• Плоскоклетъчните карциноми се срещат по-рядко, обикновено се появяват при пациенти с хронично дразнене на лигавицата.
• Аденокарциноми, които са първични тумори или рядко са метастази.

Как се поставя диагнозата рак на пикочния мехур?

Всеки, който има признаци или симптоми на рак на пикочния мехур, трябва да направи пълна оценка на бъбреците, уретерите, пикочния мехур и уретрата, особено ако е на възраст над 50 години.

Това включва едно или повече изследвания на урината, цистоуретроскопия (директна визуална проверка на уретрата и пикочния мехур) и образно изследване на бъбреците и уретерите. При хора със симптоми на пикочния мехур може да се препоръчат няколко изследвания на урината.

Уринален анализ

Уриналният анализ е тест, при който се използва химическа пръчица, която променя цвета си в отговор на наличието на определени характеристики в урината, като бели кръвни клетки, червени кръвни клетки и глюкоза (захар). Урината се изследва и с микроскоп.

Цитология на урината

Това е тест, при който опитен патолог изследва проба от урината с микроскоп, за да види дали има необичайно изглеждащи клетки, отделени от лигавицата на пикочния мехур. Патологът често може да определи дали анормалните клетки са действително ракови.

Образни изследвания

Те могат да помогнат за откриването на евентуални образувания или аномалии в бъбреците, уретерите, пикочния мехур или уретрата.

Компютърна томография

Може да покаже степента на рака, да определи дали има запушване на пикочните пътища и да определи дали ракът се е разпространил извън пикочния мехур. Компютърната томография обикновено изисква използването на контрастно багрило.

Магнитно-резонансната томография

Прави се на бъбреците, уретерите и пикочния мехур и може да осигури допълнителна информация при определяне на стадия на рака на пикочния мехур и може да се използва при хора с алергии към контрастно вещество.

Ултразвук на бъбреците

Добър е за оценка на бъбреците, но може да пропусне рак на лигавицата на пикочните пътища или малки бъбречни тумори. При ултразвуковото изследване на бъбреците се избягва облъчването и използването на контрастни вещества. Той се използва за оценка на хора с нисък риск от рак, които имат микроскопична кръв в урината.

Цистоскопия

Цистоскопията е процедура, която се извършва за изследване на лигавицата на уретрата и пикочния мехур. С помощта на цистоскопа лекарят изследва лигавицата на пикочния мехур и уретрата. Ако се види необичайна тъкан, може да се вземе биопсия. Биопсичната проба се изследва с микроскоп, за да се определи дали има ракови клетки.

На хората, които са насочени за второ мнение към специализиран център за рак на пикочния мехур, може да се наложи да направят повторна цистоскопия, за да се характеризира туморът по-подробно и да се помогне при планирането на лечението

Какво е лечението?

Ако ракът все още се развива повърхностно в лигавицата на пикочния мехур, целта е ракът на пикочния мехур да се излекува окончателно. Обикновено се отстранява само тъканта, засегната от рака. Пикочният мехур остава непокътнат.

По време на операцията лекарят вкарва електрическа примка през ендоскоп в пикочния мехур през уретрата и отстранява рака. Тази лечебна процедура се нарича трансуретална резекция.

За да се намали рискът от повторна поява на заболяването, в определени ситуации експертите препоръчват последващо лечение с лекарства, които се вливат директно в пикочния мехур през уретрата.

Понякога ранният рак на пикочния мехур се развива агресивно. В този случай може да се наложи отстраняване на пикочния мехур.

При напреднал стадий ракът се е разпространил по-дълбоко в стената на пикочния мехур или в околността. По-далечните органи обаче все още не са засегнати. Целта е да се излекува ракът.

В този случай експертите препоръчват пълно отстраняване на пикочния мехур. Техническият термин за тази процедура е цистектомия. За да се намали рискът от рецидив, операцията трябва да се допълни с химиотерапия.

Съществуват няколко варианта за изкуствено отвеждане на урината, за да се замени функцията на пикочния мехур. Понякога пикочният мехур може да бъде запазен, дори ако ракът на пикочния мехур е напреднал. Тогава може да ви бъде предложена трансуретрална резекция с едновременна химиотерапия и облъчване.

Ако ракът се е разпространил, целта е да се забави прогресирането на болестта колкото е възможно по-дълго, да се поддържа възможно най-добро качество на живот и да се облекчат свързаните с рака симптоми. Лечението обикновено включва медикаменти и/или облъчване.