Хипертиреоидизъм: симптоми, диагностика, лечение

Сравняват щитовидната жлеза (тиреоидеята) с педала за газ. Ако я засилим прекалено, всичко в тялото се ускорява – метаболизмът, загубата на тегло, изпотяването, отделянето, сърцебиенето.

Тази голяма активност, позната още като хипертиреоидизъм, е свързана с безпокойство, тревожност и други здравословни проблеми, на които ще се спрем в следващите редове.

Що е хипертиреоидизъм?

Хипертиреоидизъм (нарича се още тиреотоксикоза) е резултат от свръхпродуктивност на щитовидната жлеза. Известно е, че тя секретира хормоните тироксин (Т4) и трийодотиронин (Т3), чието ниво е в обратнопропорционална зависимост спрямо отделяния от хипофизата тиреостимулиращ хормон (TSH).

Когато Т3 и Т4 постъпват в кръвта, в неестествено големи количества, възникват оплаквания, характерни за голям брой различни заболявания. Причината е, че щитовидните хормони влияят върху обмяната, растежа, развитието и множество други процеси в човешкия организъм.

Как тиреотоксикозата се проявява?

Най-типични за хипертиреоидизъм са следните симптоми:

• Ускорено сърцебиене (обикновено над 100 удара в минута)
• Неравномерен пулс
• Хипертония
• Раздразнителност
• Безпокойство
• Разстройство на съня
• Загуба на тегло, въпреки повишения апетит

Други прояви са:

• Обилно изпотяване
• Непоносимост към топлина
• Умора
• Мускулна слабост
• Менструални отклонения
• Изтъняване на кожата
• Дефекти по ноктите
• Ускорено движение на червата, понякога диария

Пострадалите имат характерен израз на лицето, който показва изненада и страх, особено в очите.

В допълнение към това при болестта на Базедов настъпват отоци на мускулите и тъканите зад очната ябълка.

Състоянието е известно още като болест на Грейвс, автоимунна тиреопатия и имунна хипертиреоза. При тази болест горните клепачи се повдигат, така че очите изглеждат уголемени и издадени напред. Пострадалите стават прекалено чувствителни към светлината, оплакват се от сухота и зачервяване на конюнктивите, както от и други форми на зрителен дискомфорт.

Какво провокира активността на щитовидната жлеза?

Повишен синтез на тиреоидни хормони обикновено настъпва при следните условия:

• Базедова болест. Тя е най-честата причина за хипертиреоидизъм. Засяга близо 80 на сто от хората с клинично и лабораторно потвърдена тиреотоксикоза. Представлява автоимунно заболяване, при което намалява количеството на тиреостимулиращия хормон – ТSH в кръвта, а това води до усилено производство на T3 и T4.
• Горещи възли. Хипертиреоидизъм може да възникне поради наличие на един или няколко възли на щитовидната жлеза, които автономно и некоординирано секретират T3 и T4. По този начин в кръвта се натрупва излишно количество щитовидни хормони, което провокира описаните по-горе неприятности.
• Тиреоидит. Така се нарича възпалението на щитовидната жлеза. При развитието на процеса се увеличават тиреоидните хормони и пострадалите се оплакват от характерните за хипертиреоидизъм симптоми.
• Медикаментозна тиреотоксикоза. Състоянието настъпва след терапия с хормони на щитовидната жлеза, ако количеството им е надвишило предписаната доза. Подобен ефект имат и други лекарства, стимулиращи активността на тиреоидеята. Отдавна е установено, че прекомерният прием на йод води до хипертиреоидизъм.
• Доброкачествени тумори на щитовидната жлеза. Придобивайки секреторна функция, те допринасят за свръхпродукция на хормони.
• Генетично предразположение. Най-често се унаследява болестта на Базедов. Засегнати са предимно жените.
• Тиреотоксична криза. Това е рядко, животозастрашаващо състояние, което се случва, ако щитовидната жлеза внезапно започне да произвежда големи количества хормони. Обикновено се причинява от силен стрес, хирургична намеса или инфекция. Може да се случи и поради неправилно дозирани антитиреоидни лекарства.

Как се открива хипертиреоидизъм?

Често потърпевшият сам установява, че има повишен сърдечен ритъм и увеличение на щитовидната жлеза във вид да подутина в предната част на шията. Понякога към това се прибавят изпъкване на очите и треперене на ръцете.

В такива случаи се правят лабораторни тестове, за да се докаже настъпило ли е отклонение във функцията на щитовидната жлеза. Задължително се изследват кръвните нива на тиреоидните хормони (Т3 и Т4), както и равнището на тиреостимулиращия хормон (TSH).

Ако Т3 и Т4 са наднормени, нивото на TSH е ниско. При автоимуннно нарушение се отчитат и нивата на антитиреиоидните антитела.

В миналото рентгенографията е била широко прилагано диагностично средство, но сега се предпочита ултразвуковото изследване на щитовидната жлеза. Популярното му название е ехография. Тя е достатъчно информативен, безболезнен и безопасен тест, без никакво облъчване за пациента.

Ако са установени проблеми в структурите на тироидеята, се преминава към ядрено-магнитен резонанс или компютърна томография, поради високата разделителна способност на тези диагностични методи.

При съмнение за злокачествен процес се прави тънкоиглена аспирационна биопсия, а при необходимост от проследяване на функционалната активност на щитовидната жлеза се извършва радиоизотопно изследване.

Лечение при тиреотоксикоза

То е съобразено с възрастта на пациента, общото му състояние, причината и тежестта на хипертиреоидизма. Прилагат се следните подходи:

• Антитиреоидни лекарства

Те намаляват или прекъсват производството на хормони на щитовидната жлеза, без да й причиняват трайна промяна. Лечението е продължително. След спирането му вероятността от рецидив е висока.

Алергични реакции се наблюдават при 5% от пациентите, които използват антитиреоидни таблетки. Употребата на въпросните лекарства понякога води до намаляване на левкоцитите в кръвта, което прави пациента податлив на инфекции.

Сред другите странични ефекти на антитиреоидната терапия са чернодробни увреждания, болки в корема и честа умора. Лечението налага периодични изследвания, за да се контролира функцията на щитовидната жлеза и при необходимост да се правят промени.

• Бета блокери

Тези лекарства обикновено се предписват с цел да се нормализира високото кръвно налягане.Те не намаляват нивото на щитовидните хормони, но могат да помогнат за овладяване на някои симптоми при тиреотоксикоза (треперене, ускорен пулс и сърцебиене).

• Други медикаменти

При тиреотоксичната криза лечението е симптоматично. Прилагат се кортикостероиди, седативни средства, препарати за понижаване на телесната температурата, вливания на водно-електролитни разтвори и др.

• Радиоактивен йод

Употребата му се основава на факта, че свръхактивните клетки на щитовидната жлеза поемат радиоактивния йод, който ги уврежда. Той не засяга други части на тялото. Чрез една или няколко дози се стига до свиване на щитовидната жлеза и понижаване нивата на Т4 и Т3 в кръвта.

Настъпва обаче трайно разрушаване на тиреоидеята. Този проблем се отстранява с хормони на щитовидната жлеза, които се приемат до края на живота.

• Тиреоидектомия

Така се нарича хирургичното отстраняване на цялата щитовидна жлеза или на част от нея. Оперативната намеса премахва хипертиреоидизма, но обикновено причинява хипотиреоидизъм.

Хората, лекувани по този метод, трябва да преминат на заместителна терапия до края на живота си, за да поддържат подходящи нива на щитовидните хормони.

При тиреоидектомията съществува риск от увреждане на паращитовидните жлези, които регулират нивото на калций в кръвта, както и засягане на нерва, стимулиращ гласните струни.

Операцията е подходяща за пациенти с големи тумори, причиняващи компресия върху нерви, кръвоносни съдове и гласни връзки. Препоръчва се също при злокачествено заболяване на щитовидната жлеза.

Много важно е хипертиреоидизмът да бъде лекуван своевременно. Така ще се избегнат възможни усложнения, включително обменни нарушения, сърдечно-съдови и костни проблеми.

Разумно е също да се гарантират на организма необходимите му хранителни съставки, особено протеини, витамини и минерали, за да се компенсират загубите от укорената обмяна. Укрепването на имунната система трябва да е първостепенна задача.