Какво е автоимунен тиреоидит?

Автоимунен тиреоидит се получава, когато тялото се обърква и произвежда антитела, които атакуват собствената му щитовидна жлеза. Под зловредното влияние на тези антитела жлезата се възпалява и части от нея се увреждат с прогресиране на заболяването.

Какво е автоимунен тиреоидит?

При автоимунен тиреоидит се наблюдава значително понижаване на хормоналния синтез, който е характерен за жлезата. Обикновено при това състояние идва момент, в който общата функция на жлезата напълно липсва или действа твърде слабо. Това е предимно поради вредите, които нанасят антителата.

Както името подсказва, това е имунна реакция, която обаче вреди на тялото, вместо да го защитава.

Повечето хора познават това заболяване под друго име – Хашимото, болест на Хашимото или тиреоидит на Хашимото. То носи името на д-р Хакару Хашимото, който го открива и описва през 1912 година. На заболяването започва да се обръща повече внимание в началото на 50-те години на 20. век.

Функции на щитовидната жлеза

Щитовидната жлеза се намира в предната част на шията и произвежда хормони, важни за функционирането на тялото ни. Функция на щитовидната жлеза е контролирането на метаболитните процеси и усвояването на енергията от храната.

Щитовидната жлеза помага на тялото за контролирането на температурата, за растежа и развитието на организма, както и за правилното функциониране на сърцето и поддържането на сърдечния ритъм. Това са само част от множеството влияния на щитовидната жлеза.

Кой е предразположен към автоимунен тиреоидит?

Въпреки че всички хора имаме щитовидна жлеза, има някои важни фактори, които ни предразполагат към развиването на автоимунен тиреоидит.

Главните фактори, които са предпоставка за заболяването, са:

• Пол: Жените развиват автоимунен тиреоидит до 10 пъти по-често от мъжете. От пациентите с проблеми с щитовидната жлеза при много жени заболяването започва по време на бременност.
• Напреднала възраст: Най-често тиреоидитът се проявява между 40 и 60-годишна възраст. Възможно е, разбира се, да се появи и при по-млади хора, както и при деца и юноши.
• Наследственост: Както много други заболявания, автоимунният тиреоидит има и наследствена основа. За момента обаче няма яснота за конкретния ген или гени, отговорни за увеличения риск от заболяването.
• Околна среда: Наблюдава се повишаване на случаите на автоимунен тиреоидит в региони с повишена радиация. В личен план инфекциите и прекомерният стрес може да са причина за развитие на автоимунен тиреоидит. Прекомерният прием на йод също може да е причина за развитието на заболяването.
• Други автоимунни заболявания: Ако страдаме от друг вид автоимунно заболяване, шансът да развием и автоимунен тиреоидит е по-голям. Ревматоидният артрит, цьолакията и диабет тип 1 са примери за хронични автоимунни заболявания, които може да причинят допълнителни проблеми с щитовидната жлеза.

Симптоми на автоимунен тиреоидит

Автоимунният тиреоидит се развива бавно през годините и обикновено се забелязва след като е изминало определено време. Някои симптоми са пряко свързани с щитовидната жлеза – нейното подуване и неспособност да произвежда хормони. Те могат да бъдат открити при лекарски преглед и провеждането на определени медицински тестове.

Заболяването обаче носи и обща симптоматика, която се отразява на цялото тяло:

• Постоянна умора, сънливост и отпадналост
• Мускулна слабост и болка
• Болка в ставите и скованост
• Необяснимо покачване на тегло
• Депресия и безпокойство
• Чувствителност към студ
• Косопад, чупливи нокти и суха кожа
• Когнитивен спад
• Необичайно обилно менструално кървене
• Уголемяване на езика
• Подуване на лицето
• Влошаване на сърдечните функции
• Намаляване на либидото и сексуална дисфункция
• Безплодие
• Задържане на течности

Възможно е в първите етапи на заболяването за известно време значително да се повиши производството на хормони на щитовидната жлеза.

Този етап не е задължителна част от развитието на автоимунния тиреоидит, но също носи някои характерни симптоми:

• Учестен пулс
• Изпотяване и зачервяване
• Треперене
• Безпокойство

Как се диагностицира?

Ако усещаме комбинация от горепосочените симптоми, трябва да посетим личния си лекар за консултация. Диагноза се поставя след проведена консултация, физически преглед и кръвни тестове за нивата на щитовидните хормони (трийодтиронин – T3, тироксин – T4) и тиреоиднстимулиращия хормон (TSH). Често се провежда тест за автоантитела.

Възможно е щитовидната жлеза също да се заснеме и чрез ехограф. Според конкретните нужди на пациента се използват и други образни методи.

При по-сериозни случаи може да се наложи и провеждането на биопсия на щитовидната жлеза.

Причини за появата му

Освен заложената предразположеност на някои хора не е установена най-честата причина за появата на автоимунен тиреоидит. Това е така, защото автоимунните заболявания са все още до определена степен мистерия за учените, тъй като при тях напълно естествени реакции се обръщат срещу собствения организъм.

Предполага се взаимодействие между генетични и външни фактори като инфекции, стрес, продължително излагане на токсини и други.

Лечение

Както споменахме, при атака от страна на антителата щитовидната жлеза спира производството на хормоните, които са важни за функционирате на тялото. Поради това често лечението е под формата на изкуствени заместители на тези хормони. Това обикновено облекчава симптомите.

При възпалителен процес се предписват антиинфламаторни медикаменти. Много рядко се прибягва до хирургична намеса. Терапията е персонализирана.

Липсата на правилно лечение на заболяването на щитовидната жлеза може да доведе до по-сериозни заболявания и да нанесе щети на различни органи. Има и различни начини на хранене, които може да се отразят благоприятно за успешното третиране на заболяването.

Здравословният начин на живот и редовното движение са важни за управлението на симптомите на автоимунния тиреоидит. Също така е важно да се провеждат редовни контролни прегледи и тестове, за да се наблюдават нивата на хормоните в тялото. Можем да приемаме и различни витамини и хранителни добавки, които да подобрят общото здраве на организма. 

Заключение

Автоимунният тиреоидит засяга щитовидната жлеза, има характерна симптоматика и обикновено е причината за хипотиреоидизъм, или намалена функция на щитовидната жлеза. Третирането на симптомите е достъпно, въпреки че няма пълно лечение за това заболяване. 

Ако страдаме от автоимунен тиреоидит, е важно да се храним балансирано, да се движим редовно и да правим чести изследвания за нивата на щитовидните си хормони.