Висок холестерол: всичко, което трябва да знаем

Статистиката на Световната сърдечна федерация (WHF), показва, че високият холестерол причинява 4,4 милиона смъртни случая годишно. Защо е така, откъде идва холестеролът, колко е вреден, както и какво да похапваме за по-нисък холестерол – разглеждаме в следващите редове.

Хората над 50 г., мъжете, жените след менопауза и някои популации, като тези в Южна Азия, се смятат за по-рискови групи. Фамилната анамнеза също се води рисков фактор за висок холестерол. се смятат за по-рискови групи. Фамилната анамнеза също се води рисков фактор за висок холестерол.

Високият холестерол обикновено няма симптоми. Става ясно дали нивата ни на холестерол са високи само чрез кръвен тест. В редки случаи може да се установят видими признаци като формиране на жълтеникави отлагания по кожата (ксантоми) или отлагания около очите (ксантелазми).

 

Холестеролът и количествата му в организма

Всички клетки в тялото съдържат малки количества холестерол. Той е основен компонент на клетъчните мембрани, където изпълнява важни структурни и регулаторни функции, присъства и в различни тъкани и органи, като неговото разпределение зависи от функцията на съответната клетка или орган.

Холестеролът е сред ключовите съставки, които спомагат за синтеза на хормони в тялото (включително тестостерон и естроген). Иначе казано, от това зависи до голяма степен балансът на организма в повече от едно отношение. Освен това холестеролът е необходим за синтеза на витамин D, който се образува в кожата под влияние на слънчевата светлина. Този витамин се включва в регулацията на калциево- фосфорния баланс и подпомага имунната система. Холестеролът е също така изходно вещество за синтеза на жлъчни киселини, които участват в разграждането и усвояването на мазнините в процеса на храносмилане.

Холестеролът често има лоша репутация, но всъщност по-голямата част от него, около 80% от наличното количество в тялото ни, се произвежда основно от черния дроб. Нивата
на холестерола в кръвта се влияят както от храненето, така и от генетични и метаболитни фактори. Най-голямо значение има не толкова количеството холестерол, приет с храната, а видът на мазнините (особено наситените и трансмазнините), както и начинът, по който организмът ги усвоява.

 

Видове холестерол

 

 

Ще изброим видовете холестерол и липопротеини.

1. Липопротеин с ниска плътност (LDL) – лош холестерол

Когато твърде много LDL циркулира в кръвта, той може бавно да се натрупа във вътрешните стени на артериите. Заедно с други вещества може да образува плака (или атерома).

Плаката е плътен, твърд налеп, който може да стесни артериите, да ограничи гъвкавостта им и количеството кръв, което могат да доставят. Това състояние е известно като атеросклероза. Тъй като артерията се стеснява и втвърдява, по-малко кръв може да премине през кръвоносния съд, което води до исхемична болест на сърцето или липса на необходимите хранителни вещества.

Ако се образува съсирек или запушване в стеснена артерия на сърцето или мозъка, може да се стигне до инфаркт или инсулт.

2. Липопротеин с висока плътност (HDL) – добър холестерол

Около една четвърт до една трета от холестерола в кръвта се пренася от HDL. HDL холестеролът е известен като “добър”, тъй като високите нива на HDL предпазват от сърдечен удар. Ниските нива на HDL (по-малко от 40 mg/dL) също повишават риска от натрупване на плака и сърдечни заболявания. HDL има тенденция да пренася LDL далеч от артериите и обратно към черния дроб, където се метаболизира.

HDL не премахва директно LDL от кръвта. Той улеснява извеждането на излишния холестерол от съдовите стени и го транспортира към черния дроб.

Това се случва основно чрез процес, наречен „обратен транспорт на холестерола“ (Reverse Cholesterol Transport – RCT), при който лошият холестерол се връща обратно в черния дроб, където да се обработи отново и изхвърли от организма.

3. Още три вида липопротеини

Холестеролът и другите липиди циркулират в кръвния поток в няколко различни форми. От тях най-голямо внимание се обръща на липопротеините с ниска плътност – по-известни като LDL или „лош“ холестерол. Но липопротеините се предлагат в различни форми и размери и всеки вид има свои собствени задачи.

Ето още три вида липопротеини, за които не се говори толкова често, и тяхната функция в тялото:

• Хиломикрони – това са много големи частици, които пренасят главно триглицериди (мастни киселини от храната). Те се произвеждат в храносмилателната система и следователно се влияят от това, което ядете.
• Липопротеини с много ниска плътност (VLDL) – също пренасят триглицериди до тъканите. Но те се произвеждат от черния дроб. Тъй като клетките на тялото извличат мастни киселини от VLDL, частиците се превръщат в липопротеини със средна плътност, а при по-нататъшно извличане – в LDL частици.
• Липопротеини със средна плътност (IDL) – образуват се, когато VLDL се откажат от мастните си киселини. Някои се отстраняват бързо от черния дроб, а други се превръщат в липопротеини с ниска плътност.

Това са основните пет вида липопротеини, като трябва да имаме предвид, че те също така се трансформират от една форма в друга.

 

Триглицериди – мазнини в кръвта

Триглицеридите са форма на мазнини, произвеждани в тялото. Тяхното повишаване може да се дължи на:

• Наднормено тегло или затлъстяване;
• Диабет;
• Липса на физическа активност;
• Тютюнопушене;
• Прекомерна консумация на алкохол;
• Хранителен режим с високо съдържание на въглехидрати (60% от общите калории или повече).

Хората с високи триглицериди често имат високо ниво на общ холестерол, включително високо ниво на LDL (лош) и ниско ниво на HDL (добър). Много хора със сърдечни заболявания и/или диабет също имат високи нива на триглицериди.

 

Симптоми на висок холестерол

 

 

В най-общ смисъл високият холестерол предразполага към серия сърдечно-съдови заболявания, които далеч не са безобидни. Негова е вината за запушвания на артериите, недостигът на кръв до части на тялото и кислород до органи и тъкани.

Ето кои са симптомите, за които е добре да следим:

• Стомашни неразположения – повишено количество газове, подут корем, тежест и трудно храносмилане след консумацията на мазни храни са сред най-често срещаните симптоми.
• Лош дъх и сухота в устата, както и усещане за тежест около черния дроб.
• Непоносимост към храни – дори към такива, които преди са ни били любими.
• Сънливост след хранене – приемаме го за нещо нормално, но всъщност може да се окаже, че не е съвсем така. Много специалисти казват, че е симптом на висок холестерол.
• Губенето на равновесие и виенето на свят.
• Влошено зрение.

Тези симптоми не са специфични за висок холестерол и не могат надеждно да се използват за диагностика. Специалистите препоръчват след 20-годишна възраст да си правим профилактични изследвания за висок холестерол на всеки 4–6 години, а при повишен риск по лекарска преценка.

 

Усложнения при висок холестерол

Завишените холестеролни нива могат да доведат до много проблеми.

Ето кои са най-честите здравословни усложнения при висок холестерол:

• Високо кръвно налягане (хипертония) – ако артериите в цялото тяло се стеснят поради отлагания на плака, кръвното налягане непременно ще се повиши. Това е така, защото кръвният поток среща по-голямо съпротивление и кръвоносните съдове вече не могат да се отпуснат толкова ефективно, за да позволят на кръвта да се движи при здравословно ниво на налягане.
• Коронарна артериална болест – тя се развива, когато се образуват отлагания на плака в артериите, доставящи кръв към сърцето. Първоначално това стесняване може да не причини никакви симптоми или явни проблеми. Но ако плаката в коронарните артерии намалява твърде много притока на кръв към сърцето, това може да доведе до сърдечна недостатъчност, неспособност на сърцето да изпомпва достатъчно кръв в тялото.
• Болка в гърдите (стенокардия или гръдна жаба) – гръдната болка е често срещан симптом на намален приток на кръв към сърцето поради натрупване на плака в коронарните артерии. Когато блокирането сериозно намалява притока на кръв към сърцето, сърдечният мускул не получава нужния му кислород, което е състояние, известно като исхемия. Тя може да активира рецепторите за болка.
• Инфаркт (сърдечен удар) – той се получава, когато притокът на кръв към сърцето е блокиран. Запушването обикновено се причинява от натрупването на мазнини и холестерол в артериите. Понякога плаката може да се спука и да предизвика образуването на кръвен съсирек (тромб).
• Инсулт – до него се стига, когато кръвен съсирек отива до мозъка, лишавайки органа от кислород и други хранителни вещества. Както при сърдечен удар, колкото по-дълго зоната е лишена от кислород, толкова по-трайни увреждания настъпват.
• Периферна артериална болест – когато вследствие на високия холестерол се натрупа плака в кръвоносните съдове, сърцето и мозъкът не са единствените области, в които могат да възникнат проблеми. Човек може да изпита също намален приток на кръв към мускулите на краката и болки, които се дължат на намаления кислород.
• Хронично бъбречно заболяване – повечето хора не мислят за бъбреците си като за органи, които могат да бъдат повредени от висок холестерол, но стеснените артерии, водещи до бъбреците, са често срещан проблем. Ако се образува значително запушване, с течение на времето бъбреците ще бъдат лишени от кислород и това ще причини трайни увреждания. Един от възможните признаци на блокирани бъбречни артерии е високото кръвно налягане, което не се повлиява от лечение с лекарства.
• Има данни за връзка между високите нива на LDL холестерол в средна възраст и повишен риск от когнитивни нарушения, включително Болест на Алцхаймер. Тази връзка се разглежда като многофакторна и не е напълно изяснена.

 

Именно поради тази причина навременната профилактика е изключително важна.

 

Рискови фактори за поява на висок холестерол

 

 

Съществуват редица предразполагащи фактори за висок холестерол в организма. Тези от тях, които не можем да променим, са свързани най-вече с наследствеността. Именно гените отчасти определят това колко холестерол синтезираме и колко бързо можем да изхвърлим вредния такъв от организма си.

От друга страна, полът и възрастта също играят роля в липидния баланс. По-предразположени към висок холестерол, според изследвания, са мъжете, но хората и от двата пола е добре да внимават между 20- и 65-годишна възраст за нивата на холестерола в кръвта.

Кога и колко често да проверяваме нивата на холестерола?

Ключова роля имат начинът на хранене и физическата активност.

Рисковите фактори за поява на висок холестерол се разделят в две категории – контролируеми и неконтролируеми.

Неконтролируеми рискови фактори за висок холестерол

Понякога нивата на висок холестерол не могат да бъдат конролирани. Те зависят от:

• Пол – след менопаузата нивото на лошия LDL холестерол при жените се повишава, както и опасността от сърдечни заболявания.
• Възраст – рискът от висок холестерол може да се увеличи с напредване на възрастта. Мъжете на 45 или повече години, както и жените на 55+, са по-застрашени от висок холестерол и сърдечни заболявания.
• Фамилна анамнеза – рискът от висок холестерол може да се увеличи, ако баща или брат са имали висок холестерол или ранно сърдечно заболяване (преди 55-годишна възраст) или майка или сестра (преди 65-годишна възраст). Също така може да се унаследи генетично заболяване, наречено фамилна хиперхолестеролемия (FH), което причинява високи нива на LDL от ранна възраст. Това състояние е рядко, но ако не се лекува, може да се влоши с течение на времето.

 

Това обаче е добра причина да се опитаме да намалим рисковете с промени в начина на живот и грижа за себе си.

Контролируемите рискови фактори за висок холестерол

Освен неконтролируеми фактори, има такива, които зависят от нас. Те са:

• Хранене – трансмазнините, наситените мазнини, захарта и (в по-малка степен) холестеролът от консумираната храна повишават нивата на общия и LDL холестерола.
• Тегло – наднорменото тегло може да увеличи нивата на LDL холестерола и да понижи HDL. Високото кръвно налягане често е свързано с наднормено тегло.
• Физическа активност – освен че помага за поддържането на здравословно тегло, повишената физическа активност понижава лошия холестерол и повишава нивата на добрия.
• Тютюнопушене – цигарите увреждат кръвоносните съдове, което ги прави по-склонни да събират мастни натрупвания. Освен това пушенето понижава нивата на добрия холестерол.
• Диабет тип 2 – проучванията показват, че диабет тип 2 може да понижи нивата на HDL и да повиши триглицеридите, които са отделен клас липиди. Лошото хранене и липсата на физически упражнения са два от основните двигатели на заболяването.
• Високо кръвно налягане – въпреки че високото кръвно налягане не причинява висок холестерол, то често се проявява при хора, които го имат. Това е така, защото те могат да споделят много от същите рискови фактори, като липса на упражнения, нездравословно хранене, стареене и затлъстяване. И двете състояния са рискови фактори за сърдечни заболявания, които причиняват най-много смъртни случаи от висок холестерол.

За да понижим риска от висок холестерол, е препоръчително да избягваме някои храни. Те са:

• Пица – за съжаление, всяко парче пица ни докарва до 10 грама обикновени мазнини и до 4,4 грама наситени мазнини.
• Млечни продукти с по-висока масленост – по-добре да заложим на по-нискомаслени, за да избегнем високия холестерол.
• Продукти с палмово и какаово масло – колкото и да обичаме течен шоколад, при висок холестерол той е забранен.
• Пайове, сладкиши, кексове – съдържат много мазнини от различен произход и не се препоръчват при висок холестерол.
• Пуканки – любимото изкушение за киното, навън и у дома, си остава с високи съдържания на наситени мазнини заради маслото, с което се приготвя.

 

Важно е да обогатим диетата си с правилната храна, за да намалим рисковете.

 

Как се измерва нивото на холестерола?

 

 

Холестеролните нива се измерват чрез кръвна проба от вена на ръката. След като иглата бъде поставена, малко количество кръв се събира в епруветка или флакон. Може да почувстваме леко убождане при убождане или при вадене на иглата. Това обикновено отнема по-малко от пет минути.

В липидния профил се включват изследвания на някои задължителни показатели. Те биват:

• Триглицериди;
• Общ холестерол;
• LDL и HDL.

Тестовете за холестерол обикновено се правят сутрин. Препоръчително е да не се консумират храна или напитки в продължение на около 12 часа преди вземането на кръв, както и да не се приемат твърде мазни храни и алкохол.

Можем да използваме и домашен комплект за тестване на холестеролните нива. Той включва устройство за убождане на пръста за взимане на капка кръв за изследване, както и инструкции за ползване, които трябва да следваме стриктно.

Рискът от усложнения при кръвен тест е много малък. Лека болка или синина на мястото, където е поставена иглата, са възможни, но повечето симптоми изчезват бързо.

Референтните стойности за балансирани нива на холестерол са:

• LDL < 3,0 mmol/L;
• HDL: за мъже >1,0 mmol/L, за жени: > 1,2 mmol/L
• Триглицериди: 0,3 – 1,7 mmol/l;
• Общ холестерол: 3.5 – 5.2 mmol/l.

 

Ако нивата ни са извън тези стойности, е важно да се консултираме с лекар.

 

Храни, които да приемаме при висок холестерол

Въпреки че със сигурност е важно да се откажем от някои храни, когато става дума за повишаване на холестерола, има и такива, които можем да похапваме спокойно.

1. По-здравословни мазнини

Трябва да ограничим както общите мазнини, така и наситените. Не повече от 25-35% от дневните ни калории трябва да идват от диетични мазнини, а по-малко от 7% – от наситени, особено при сърдечно-съдов риск. В зависимост от това колко калории приемаме на ден, тази таблица с максималните количества мазнини, които трябва да приемаме, ще ни помогне.

2. Повече ядки, плодове и зеленчуци

Консумацията на 30–60 г (около една до две шепи) сурови, несолени ядки дневно може значително да понижи LDL („лошия“) холестерол с приблизително 7–10% и да намали риска от сърдечно-съдови заболявания. Богати на ненаситени мазнини, минерали (калий, калций и магнезий), витамини (фолат и витамин Е), фитостероли и фибри, ядките – особено бадемите, орехите и фъстъците – помагат за инхибиране на абсорбцията на холестерол в червата.

Увеличаването на приема на плодове и зеленчуци до три или повече пъти на ден помага за понижаване на LDL („лошия“) холестерол, триглицеридите и кръвното налягане поради високото съдържание на разтворими фибри и растителни съединения като фитостероли. Съсредоточете се върху богати на фибри продукти като листни зеленчуци, броколи, брюкселско зеле, ябълки и горски плодове, за да намалите абсорбцията на холестерол.

Повечето плодове са изключени при кето диета, затова трябва да сме внимателни при съчетаването на състояние с висок холестерол и кето режим. При зеленчуците изборът е по-голям, особено за нисковъглехидратни варианти.

3. Повече риба с високо съдържание на омега-3 мастни киселини

 

 

Тези киселини няма да понижат нивото на LDL-холестерола, но могат да помогнат за повишаване на нивото на HDL-стойностите. Те могат също така да предпазят сърцето от кръвни съсиреци и възпаления, и да намалят риска от сърдечен удар. Рибите, които са добър източник на омега-3 мастни киселини, включват сьомга, риба тон (консервирани или пресни) и скумрия. Добре е да консумираме тези видове риби два пъти седмично.

4. Без сол и алкохол

Трябва да се опитаме да ограничиm количеството натрий (от сол – натриев хлорид), което консумираме, до не повече от 2300 милиграма (около 1 ч. л. сол) на ден. Това включва общото количество натрий, което приемаме, независимо дали е добавен при готвене, на трапезата, или вече присъства в хранителните продукти.

Ограничаването на солта няма да понижи холестерола ни, но може да намали риска от сърдечни заболявания, като спомага за понижаване на кръвното налягане. Можем да намалим солта, като избираме храни и подправки с ниско съдържание на сол и да подсоляваме по-малко при готвене.

Алкохолът добавя калории, което може да доведе до наддаване на тегло. Наднорменото тегло може да повиши нивото на LDL и да понижи нивото на HDL-холестерола. Твърде много алкохол може също да увеличи риска от сърдечни заболявания, защото може да повиши кръвното налягане и нивото на триглицеридите.

Етикетите върху храните и продуктите могат да ни помогнат да разберем колко мазнини, наситени мазнини, холестерол, фибри и натрий има в храните, които купуваме.

 

Какви лекарства се прилагат при висок холестерол?

Здравословният начин на живот е първата защита срещу високия холестерол. Но понякога хранителен режим и упражнения не са достатъчни. Може също да се наложи да приемате лекарство или комбинация от лекарства за контрол на липидите в кръвта.

Най-често предписваните медикаменти са:

• Статини – група лекарства, които основно понижават нивата на холестерол в кръвта (особено LDL), като могат също да намалят и триглицеридите.
• Инхибитори на абсорбцията на холестерол – намаляват усвояването на холестерол от червата.
• Секвестранти на жлъчни киселини (антиациди) – свързват жлъчните киселини в червата и подпомагат понижаването на LDL.
• Фибрати – най-вече понижават триглицеридите и могат да повишат HDL.

Освен с медикаменти някои хора приемат хранителни добавки, които да помогнат за нормализирането на нивата на висок холестерол. Съществуват естествени природни съединения, които ефикасно се използват за тези цели.

Най-често срещаните и достъпни хранителни добавки при висок холестерол са:

• Берберин;
• Витамин Ц;
• Екстракт от чесън;
• Ниацин (витамин В3);
• Омега-3 мастни киселини.

 

При избора на хранителни добавки за висок холестерол е важно да се доверяваме на утвърдени брандове с доказано качество, за да гарантираме тяхната ефективност и безопасност.

 

Заключение

Холестеролът е нужен на организма ни в умерени количества. Повишените нива на този вид липиди обаче може да наруши функциите на сърдечно-съдовата система и да навреди на общото здраве на тялото. За да предотвратим негативните ефекти при висок холестерол, трябва да се храним пълноценно, да се движим редовно и да приемаме специфични медикаменти при нужда.

 

Често задавани въпроси