Сигурни сме –  попадали сте на статистики, които показват, че високият холестерол е едно от най-разпространените състояния, водещи до смъртност. Защо е така, откъде идва холестеролът, колко е вреден, както и какво да похапваме за по-нисък холестерол – разглеждаме в следващите редове!

 

Холестеролът и количествата му в организма

Холестеролът е едно от веществата, без които не можем. Всяка клетка в тялото съдържа малки количества холестерол. Най-голямо е съдържанието в клетъчните мембрани и голяма част – в тъканите, образуващи органите ни.

Холестеролът е сред ключовите съставки, които спомагат за синтеза на хормони в тялото. Иначе казано, от това зависи до голяма степен балансът на организма в повече от едно отношение. Освен това, холестеролът помага при синтезирането и преработката на витамин D – отговорният за зрението и силата ни да се борим с инфекциите и заболяванията.

Холестеролът има лоша репутация, но всъщност, 75% от наличното количество в тялото ни се произвежда от черния дроб. Проблемни са останалите 25%, които приемаме с храната, която консумираме. Има два основни вида холестерол – добър HDL (с висока плътност) холестерол и лош LDL (с ниска плътност) холестерол.

  1. HDL-холестеролът има ролята на добър холестерол, тъй като неговата роля в тялото е да отвежда холестерола далеч от артериите, към черния дроб. Оттам този така важен за пречистването на организма ни орган се бори ефективно с изхвърлянето на вредните количества холестерол от тялото ни.
  2. LDL-холестеролът, от своя страна, е опасен с това, че придвижва холестерола към кръвоносните съдове. Това води до натрупвания и запушвания на кръвоносни съдове и артерии. За съжаление, по правило LDL-холестеролът е в по-големи количества в организма.

Както и при много други фактори в организма, ключът се крие в баланса. Причината е, че докато холестеролът е в рамките на нормалното в тялото, няма опасност за здравето ни. Изменят ли се обаче количествата, започват проблемите.

 

Симптоми на висок холестерол

В най-общ смисъл високият холестерол предразполага към серия сърдечно-съдови състояния, които далеч не са безобидни. Негова е вината за запушвания на вени и артерии, недостигът на кръвни телца до части на тялото и кислород до органи и тъкани.

Затова и се твърди, че е добре след 20-годишна възраст да си правим профилактични изследвания за висок холестерол. Какви са обаче симптомите, за които е добре да следим?

  • Стомашни неразположения. Повишено количество газове, подут корем, тежест и трудно храносмилане след консумацията на мазни храни са сред най-често срещаните симптоми.
  • Придружават ги много често лош дъх и сухота в устата, както и усещане за тежест около черния дроб.
  • Понякога се случва дори да се появи непоносимост към храни, които преди са били любими. Приемаме сънливостта след хранене за нещо нормално, но всъщност може да се окаже, че не е съвсем така. Много специалисти казват, че е симптом на висок холестерол, заедно с губенето на равновесие и виенето на свят.
  • С времето може да се появи като симптом и намалено зрение.

 

Предпоставки за висок холестерол

 

Холестерол. Висок холестерол.

 

Съществуват редица предразполагащи фактори за висок холестерол. Тези от тях, които не можем да променим, са свързани най-вече с наследствеността на тенденциите на тялото. Именно гените отчасти определят това колко холестерол синтезираме и колко бързо можем да изхвърлим вредния такъв от организма си. От друга страна, полът и възрастта също играят роля в баланса на холестерола. По-предразположени към висок холестерол, според изследвания, са мъжете, но хората и от двата пола е добре да внимават между 20 и 65-годишна възраст за нивата на това вещество в кръвта.

От гледна точка на храни, които консумираме, сами можем да се предразположим към по-висок холестерол, ако похапваме често:

  • Определени видове месо: пуешкото, например, не е добър приятел при висок холестерол, защото има в състава си много големи количества наситени мазнини;
  • Пица: за съжаление, всяко парче пица ни докарва до 10 грама обикновени мазнини и до 4,4 грама наситени мазнини;
  • Млечни продукти с по-висока масленост: по-добре заложете на по-нискомаслени, за да избегнете високия холестерол;
  • Продукти с палмово и какаово масло – колкото и да обичаме течен шоколад, при висок холестерол той е забранен;
  • Пайове, сладкиши, кексове – съдържат много мазнини от различен произход и не се препоръчват при висок холестерол;
  • Пуканки – любимото изкушение за киното, навън и у дома, си остава с високи съдържания на наситени мазнини. Затова и по-добре го избягвайте.

Храни, които да похапваме при висок холестерол

Въпреки, че със сигурност е важно да се откажем от някои храни, когато става дума за повишаване на холестерола, има и такива, които можем да похапваме спокойно.

Избирайте по-здравословни мазнини

Трябва да ограничите както общите мазнини, така и наситените. Не повече от 25-35% от дневните ви калории трябва да идват от диетични мазнини, а по-малко от 7% – от наситени. В зависимост от това колко калории приемате на ден, ето максималните количества мазнини, които трябва да приемате:

Калории на ден Общо мазнини Наситени
1,500 42-58 г 10 г
2000 56-78 г 13 г
2,500 69-97 г 17 г

Хапвайте повече ядки,  плодове и зеленчуци

Вкусни, здравословни, богати на витамини, минерали и редки вещества. Освен това – богати на полиненаситени мазнини – тези, допринасящи за поддържането на кръвоносните съдове в добро здраве. Подходящи са кашуто и бадемите, с които можете да замените пуканките, чипса и шоколада. Разбира се – с мярка!

Ако сте на кето диета, повечето плодове са изключени, затова трябва да сте внимателни при съчетаването на състояние с висок холестерол и кето режим. При зеленчуците изборът е по-голям.

Консумирайте повече риба с високо съдържание на омега-3 мастни киселини

 

Морски рецепти. Как да отслабваме лесно. Висок холестерол.

 

Тези киселини няма да понижат нивото на LDL-холестерола, но могат да помогнат за повишаване на нивото на HDL-стойностите. Те могат също така да предпазят сърцето ви от кръвни съсиреци и възпаления, и да намалят риска от сърдечен удар. Рибите, които са добър източник на омега-3 мастни киселини, включват сьомга, риба тон (консервирани или пресни) и скумрия. Опитайте се да ядете тези риби два пъти седмично.

 

Ограничете солта и алкохола

Трябва да се опитате да ограничите количеството натрий (сол), което ядете, до не повече от 2300 милиграма (около 1 ч. л. сол) на ден. Това включва общото количество натрий, което приемате, независимо дали е добавен при готвене, на трапезата или вече присъства в хранителните продукти. Ограничаването на солта няма да понижи холестерола ви, но може да намали риска от сърдечни заболявания, като спомага за понижаване на кръвното налягане. Можете да намалите солта, като вместо това избирате храни и подправки с ниско съдържание на сол и слагате по-малко при готвене.

Алкохолът добавя калории, което може да доведе до наддаване на тегло. Наднорменото тегло може да повиши нивото на LDL и да понижи нивото на HDL-холестерола. Твърде много алкохол може също да увеличи риска от сърдечни заболявания, защото може да повиши кръвното налягане и нивото на триглицеридите.

Етикетите върху храните и продуктите могат да ви помогнат да разберете колко мазнини, наситени мазнини, холестерол, фибри и натрий има в храните, които купувате.