Херпес вируси – кои заболявания причиняват?

Херпесните вируси са широко разпространени болестотворни организми, които причиняват редица заболявания с разнообразна клинична картина. Притежават добре изразени адаптивни свойства и лесно се приспособяват към разнообразни условия на средата. Тяхна отличителна черта е, че причиняват латентни (скрити) инфекции в таргетните органи.

Видовете, които са болестотворни при човека, са:

• Херпес симплекс вирус тип (HSV) тип 1 и 2
• Варицела зостер вирус (VZV)
• Цитомегаловирус
• Epstein-Barr вирус
• Човешки херпесвирус 6, 7 и 8 (human herpesvirus).

 

Херпес Симплекс вирус тип 1 и 2

 

 

Херпес симплекс вирусите причиняват инфекции в различни части на тялото, най-често в областта на устните (орален херпес) и гениталиите (генитален херпес). Основната проява е наличието на мехури, изпълнени с течност, които след своето спукване образуват болезнени ранички. Много от хората, заразени с този херпес вирус са без симптоми.

Херпес симплекс вирусът е силно заразен и много разпространен сред обществото. Предава се от човек на човек при близък контакт с кожата на болен, контакт с лигавиците му или използване на общи хигиенни принадлежности.

Съществуват 2 типа Херпес симплекс вирус HSV-1 и HSV-2. Първият тип причинява обикновено орален херпес и се разпространява чрез кожен контакт. Той може да предизвика и генитален херпес.

Както беше споменато, веднъж попаднали в организма, тези вируси остават в нас до края на живота ни и при запазено здравословно състояние не предизвикват оплаквания. Когато обаче имунната ни система е потисната или сме в състояние на стрес, HSV може да се активира и да причини орален херпес (т.нар. „стресница“).

HSV-2 се разпространява по полов път и причинява само генитален херпес. По преценка на инфекционист се предприема противовирусна системна и локална терапия. Начини за облекчаване на гениталния херпес са топли вани, носене на по-широки дрехи и прием на обезболяващи.

 

Цитомегаловирус

Инфекцията с цитомегаловирус е често срещана и преминава понякога и незабелязано при здрави хора. Тя представлява сериозен проблем за бременни и имуносупресирани болни.

Този херпес вирус се разпространява чрез телесните течности – слюнка, семенна течност, кърма, кръв. Протичането на инфекцията при млади и здрави хора преминава най-често безсимптомно.

Ако се появят симптоми, те са неспецифични и бързопреходни: повишена температура, болки в мускулите, увеличени лимфни възли, нощно изпотяване. Обикновено оплакванията преминават до 2 седмици и не се изисква определено лечение.

Заразяването с CMV на бременни жени се предава по кръвен път на плода. В този случай се касае за вродена цитомегаловирусна инфекция и е възможно децата в бъдеще да развият глухота, проблеми със зрението, да се наблюдава увеличен черен дроб, слезка и други усложнения.

 

Варицела зостер вирус (VZV)

 

 

Варицела зостер вирусът или човешки херпес вирус 3 причинява следните заболявания: варицела и херпес зостер.

Варицелата засяга предимно малки деца и се характеризира с макуло-папулозен обрив по цялото тяло, включително лицето и окосмената част на главата. Започва с червени подутини по кожата, които преминават в мехури, а след тяхното пукане се образуват ранички. Ако не бъдат инфектирани с бактериален причинител, раничките преминават в крусти (корички) на 5-7 ден от боледуването и заздравяват без остатъчни белези. Преди поява на обрива може да се наблюдават грипоподобни симптоми – повишена температура, хрема, отпадналост.

След преминаване на т.нар. шарка, вирусът остава в състояние подобно на сън в нашия организъм. При условия на стрес и потисната имунна система вирусът може да се реактивира и да причини херпес зостер. Обривът е по-различен при варицелата – ограничен е в конкретен дерматом и има вид на везикули. Преди поява на обрив на конкретното място може да има усещане за болка.

Лечението на варицела в детска възраст обичайно включва само приложение на охлаждащи гелове върху обрива и симптоматични средства за повлияване на грипоподобните симптоми. При херпес зостер се препоръчва приложение на противовирусни медикаменти и болкоуспокояващи.

Бременни жени, които заболяват от варицела, особено през първи триместър, трябва да се консултират с проследяващия ги лекар. Това състояние крие опасност за бъдещото развитие на плода.

 

Epstein-Barr вирус (EBV)

Инфекцията с Epstein-Barr вирус причинява заболяването инфекциозна мононуклеоза. Над 90% от хората са се сблъсквали с този херпес вирус в някакъв момент от живота си, но малка част от тях са развили симптоми.

Клиничната картина при това заболяване включва 3 основни белега: болезнено и възпалено гърло, повишена температура и увеличени шийни лимфни възли. Боледуват предимно деца и младежи под 25-годишна възраст, а по време на началните симптоми се наблюдава повишена уморяемост и отпадналост.

С развитието на заболяването е възможно да се появи увеличение на черния дроб (хепатомегалия), което налага проследяване на чернодробни ензими. В някои случаи ангината може да се сбърка с бактериална и да бъде назначен антибиотик от групата на пеницилините, което е много вероятно да доведе до изява на обрив, подобен на този при морбили („пеницилиново морбили“).

При повечето младежи инфекциозната мононуклеоза протича като вирусна ангина без усложнения. В дългосрочен план преболедуваната EBV инфекция при някои хора се свързва с развитие на лимфом на Burkitt.

 

Човешки херпесвирус 6 (HHV-6) и 7 (HHV-7)

 

 

Човешкият херпесвирус 6, по-рядко човешки херпесвирус 7, причиняват розеола или т.нар. „шеста болест“ при бебета и малки деца във възрастта от 4 месеца до 4 години.  Тя протича като лека инфекция стартираща с висока телесна температура дори над 39С в продължение на 3-5 дни.

След като високата температура е преминала, в някои случаи се появява и характерен обрив. Той има вид на множество малки червени точици или петна, които най-често са плоски и ненадигнати.

Обичайно обривните единици се появяват първо по гърдите, гърба и корема, а след това се разпространяват по врата и ръцете, не са сърбящи, нито болезнени. Тази вирусна инфекция рядко дава усложнения и се лекува симптоматично с помощни средства.

 

Човешки херпесвирус 8 (HHV-8)

Първичното заразяване с човешкия херпес вирус 8 не се свързва с определена клинична картина и симптоми на остра инфекция, но добре проучени са дългосрочните ефекти на присъствието на HHV-8 в организма. При някои от хората с латентна инфекция се развива заболяване, наречено сарком на Капоши. По тази причина този херпес вирус се нарича още онковирус.

Саркомът на Капоши е вид кожен тумор, който причинява безболезнени кожни лезии, обичайно тъмночервени към лилави на цвят, равни или леко навдигнати. Наблюдава се предимно при заразени от HIV инфекция (някои от които развили СПИН), която силно потиска имунната система.

 

Заключение

 

 

Всеки от нас в определен момент от живота си се среща с някои от херпес вирусите. Повечето инфекции с тях преминават като рутинни заболявания, които нямат трайни последици за организма. Отличителната им характеристика, че остават в тялото ни цял живот обаче може да повлияе значително имунната система и това да стане повод за развитие на по-тежки заболявания.

 

Често задавани въпроси