Инфекция с цитомегаловирус – особености

Инфекцията с цитомегаловирус (CMV) е социалнозначимо заболяване поради голямата му честота в света и пораженията върху здравето, които причинява. Те са най-тежки за хората с увредена имунна защита и децата, нападнати от микроскопичния агресор.

Тук ще се запознаем с особеностите на цитомегаловируса и възможностите за неговото откриване, лечение и профилактика.

Съдържание

Що е цитомегаловирус?

Цитомегаловирус – от гръцките думи cyto (клетка) и megalo (голям), защото при увреждане на тъканите провокира появата на микроскопски установими гигантски клетки. Този микроорганизъм принадлежи към семейството на херпесните вируси и има способността да остава в човешкото тяло за цял живот. В извънтелесна среда оцелява за различни периоди от време.

В извънтелесна среда оцелява за различни периоди от време. Например – остава жизнеспособен около 15 минути върху дървена повърхност и близо половин час върху пластмаса.

 

Какво се случва при инфекция?

Когато цитомегаловирусът попадне в човешкия организъм, при т. нар. първична инфекция, имунната система започва да се бори с натрапника чрез производство на антитела (защитни протеини) и имунни клетки.

Докато микробът е активен, той се размножава и отделя в телесните течности на пострадалия. Но във фаза на покой остава в дремещо състояние и, както вече отбелязахме, се задържа в човека за цял живот. Образуваните антитела също се запазват. Защитата им обаче не е непробиваема.

Спотаеният вирус се възбужда при неблагоприятни условия. Например болестта повторно се развихря, когато отслабне имунната система на заразения. Тогава цитомегаловирусът отново се отделя в телесните течности и потърпевшият става източник на зараза.

Освен това щамовете на цитомегаловируса са много на брой и срещу всеки от тях Хомо сапиенс се бори с различни антитела. Така че всеки отделен щам може да действа като нова инфекция.

 

Как се предава заразата?

 

 

Отдавна се знае, че в активната си фаза цитомегаловирусът присъства в сълзите, слюнката, урината, гениталните секрети, кръвта, ликвора (гръбначно-мозъчната течност ), кърмата.

Микробът лесно се пренася от човек на човек при различни контакти. Например – целувка, полов акт, споделяне на прибори за хранене и други форми на близко общуване.

Описани са случаи на инфекция след кръвопреливане, присаждане на орган или на костен мозък от донор с цитомегаловирус.

По време на бременност вирусът има способността да преминава от бъдещата майка в нероденото й дете. Ако това се случи през първия триместър, опасността от сериозно увреждане на зародиша е около 75-80%. Освен през плацентата, цитомегаловирусът може попадне в бебето по време раждане или при кърмене.

Микроскопичният нападател лесно поразява хората с отслабена имунна система, включително засегнати от човешкия имунодефицитен вирус или от злокачествено заболяване.

Сериозна заплаха е за пациентите, чиято имунна система е потисната от лекарства поради автоимунно заболяване или извършена трансплантация.

 

Какви са симптомите?

 

 

Първичната инфекция с цитомегаловирус най-често се проявява в детството, но може да настъпи във всяка възраст. Обикновено от заразяването и появата на болестни оплаквания изтичат от 4 до 6 седмици.

При нормално работеща имунна система симптомите са като при грип и включват:

• усещане за умора
• повишаване на телесната температура
• мускулни болки
• кашлица
• болезненост при преглъщане

Пораженията са тежки при инфекция на хората с имунен дефицит. Освен често повишаване на телесна температура, за тях съществува риск от:

• увреждане на белите дробове, черния дроб, хранопровода и червата
• възпаление на мозъка
• ослепяване поради възпаление на ретината и хориоидеята (съдовата обвивка) на окото

 

Сериозно се засяга и състоянието на бебета, когато цитомегаловирусът е в активна фаза. Ето възможните последици веднага след раждането, които настъпват с различна тежест, поединично или в комбинации:

• преждевременно раждане
• ниско телесно тегло
• малки червени или лилави петна по кожата
• уголемяване на далака и черния дроб
• жълтеница
• малка глава
• калцификати в мозъка
• гърчове
• загуба на слуха

 

В детска възраст се явяват късни последствия, като умствена изостаналост, неврологични проблеми, зрителни нарушения и глухота.

 

Начини за диагностика

Провеждат се кръвни тестове, които сочат или отхвърлят наличието на антитела срещу вируса. Присъствието на антитела от клас IgM означава, че инфекцията е все още в своето начало, но установяването на защитни протеини от клас IgG е показател за дългосрочно пребиваване на цитомеголовируса в тялото на пациента.

Може също да се извършат изследвания, които откриват въпросния микроорганизъм в урина, слюнка, ликвор и други телесните течности.

Няма точно установен метод за диагностика на цитомегаловирус по време на бременност. За да се определи дали микробът е проникнал от майката в нероденото й дете, най-често се прави амниоцентеза – взема се проба от околоплодната течност, която се подлага на специфични тестове.

 

Как инфекцията с цитомегаловирус може да се овладее?

 

 

Обикновено терапията е комплексна. Насочена е към спиране на вирусното размножаване и укрепване на имунната система.

При пациенти със злокачествени заболявания, СПИН или вродена имунна недостатъчност интравенозно се прилагат антивирусни медикаменти. В някои случаи се ползва серум, съдържащ висока концентрация на антитела срещу цитомегаловируса.

У нас и по света се провеждат множество изследвания в търсенето на препарат срещу херпесните вируси, включително и цитомегаловирус.

Фармаколози, инфекционисти и фитотерапевти възлагат надежди на извлек от билката Glycyrrhiza glabra, известна още като женско биле, сладък корен или сладник. Тя има противовъзпалително и имуностимулиращо действие, както и други целебни ефекти.

 

Как да се предпазваме?

Има няколко начина за профилактика срещу цитомегаловируса. Ето седем предложения:

1. Почиствайте предмети и повърхности, които влизат в контакт със слюнката, сълзите, секретите от носа и другите видове отделяния от бебета и деца. Малчуганите могат да излъчват цигомегаловируси в голямо количество и така да замърсяват играчките си, приборите, които ползват, както и всичко около себе си.
2. Внимателно сменяйте памперси и пелени. Идеално е, ако правите това, като си слагате ръкавици за еднократна употреба или, след смяната, почиствате ръцете си с дезинфектант.
3. Целувайте децата по челото, а не по бузите и устните. Така ще избягвате контакт със слюнката и възможна опасност от CMV инфекция.
4. Използвайте собствени прибори за хранене и не консумирайте остатъци от ястия. Наличието на слюнка по лъжици, вилици, чинии или чаши, както и по започната, но недоядена храна, създава риск от заразяване.
5. Внимавайте при продължително общуване с хора, чието здраве е разклатено. При мъжете и жените, засегнати от настинка или грип, цитомегаловирусът често се реактивира и се отделя интензивно при кихане и кашляне. Разумно е да не допускате прекалено близък контакт с болните, независимо от възрастта им.
6. Практикувайте безопасен секс. Ако партньорът ви е сред рисковите пациенти, той трябва да се подлага на редовни очни прегледи и други медицински консултации. Срещата с лекар е задължителна и за двамата при сигнали за цигомегаловирусно заболяване.
7. Мийте често ръцете си с течаща вода и сапун. Този процес не бива да продължава по-малко от 20 секунди. Ако в даден момент нямате достъп до сапун и вода, използвайте дезинфектант.

И не забравяйте слогана от кампанията на СЗО за подобряване хигиената на ръцете: „Чистите ръце спасяват животи“.