Какво е СПИН (ХИВ)?

Епидемията на ХИВ (човешки имунодефицитен вирус от Human Immunodeficiency Virus или HIV) от миналия век беше още една трагична глава от човешката история. Тя бързо се превърна в най-предизвикателната криза за общественото здраве на 20-ти век. СПИН не само отне живота на много млади мъже и жени, но и повдигна множество болезнени въпроси към обществото за битуващите предразсъдъци и социални стигми, които остават актуални и до днес.

В статията ще разгледаме произхода, въздействието, научените уроци и предизвикателствата, които продължават да съществуват.

 

 

 

СПИН (синдром на придобита имунна недостатъчност от Acquired Immunodeficiency Syndrome или AIDS) е фазата от болестта, настъпваща, когато ХИВ инфекцията е напреднала до степен, при която организмът не може да се справи с други заразни болести, обикновено лесно потушавани от имунната система. Това може да доведе до сериозни здравословни проблеми, пълна загуба на защитните сили на организма, значителна загуба на тегло и понякога до летален изход.

 

СПИН/ХИВ – фази на състоянието

Инфекцията от ХИВ се характеризира със следните фази.

Остра HIV инфекция

След излагане на вируса хората могат да получат остро заболяване, наподобяващо инфекциозна мононуклеоза, характеризиращо се с грипоподобни симптоми като треска, умора, възпалено гърло и подути лимфни възли. Тази фаза, наречена остър ретровирусен синдром, настъпва през първите няколко седмици от инфекцията, когато вирусът се репликира енергично.

Хронична HIV инфекция

След острата фаза ХИВ навлиза в продължителен асимптоматичен стадий, известен като клинична латентност, където вирусът се репликира на по-ниски нива, но остава активен и постепенно изчерпва популацията на CD4+ Т клетки. Въпреки липсата на явни симптоми, ХИВ продължава да подкопава целостта на имунната система, полагайки основата за прогресиране на заболяването.

Синдром на придобита имунна недостатъчност (AIDS)

Без намеса ХИВ в крайна сметка прогресира до СПИН, предизвестен от дълбоко изчерпване на CD4+ Т клетките и появата на опортюнистични инфекции (нарушения, причинени от микроорганизми, които обикновено не предизвикват заболявания при здрави хора ) или ракови заболявания. На този етап имунната система е сериозно компрометирана, което прави хората уязвими към безброй животозастрашаващи усложнения.

 

Рискови фактори, допринасящи за предаването на ХИВ

 

 

Няколко фактора предразполагат към заразяване с ХИВ, включително:

• Незащитен сексуален контакт с множество партньори
• Наличие на анамнеза за полово предавани инфекции
• Използване на общи игли и спринцовки
• Кръвопреливане или трансплантация на органи от носител на ХИВ донор
• Предаването от майка на дете по време на раждане или кърмене

 

Какво представлява ХИВ?

ХИВ (човешки имунодефицитен вирус) е ретровирус, който причинява синдрома на придобита имунна недостатъчност. Той е от семейството на ретровирусите, които имат специфична структура. Те са обвити в мембрана, съдържаща гликопротеини, които помагат на вируса да влезе в клетката-домакин.

Вместо ДНК, ретровирусите имат геном от рибонуклеинова киселина (РНК). Този РНК геном съдържа генетичната информация на вируса, като се интегрира в генома на заразената клетка.

ХИВ инфектира определени видове бели кръвни клетки, наречени CD4+ T-лимфоцити, както и други клетки, като макрофаги и дендритни клетки. След влизането си в тях, вирусът се развива като използва техните органели за репликация  и започва да произвежда милиарди нови вирусни частици. В резултат на това предизвиква сериозно увреждане на имунната система.

 

Как се предава и как да се предпазим?

ХИВ може да се предава чрез кръв, сперма и кърма. Най-често този вирус се разпространява чрез незащитен полов акт със заразен човек. Това включва вагинален, анален и в по-малка степен орален секс. Вирусът може да проникне в тялото през лигавиците, намиращи се в гениталната област, ректума и понякога през устата (не може да се предава чрез целувка).

Факторите, които увеличават риска от предаване по полов път, включват наличието на множество сексуални партньори, извършването на незащитен секс и наличието на други полово предавани инфекции (ППИ), които могат да улеснят навлизането на ХИВ.

Може да се предаде от заразена майка на нейното дете по време на бременност или кърмене. Директното излагане на заразена кръв също е път на предаване на вируса.

Това може да се случи чрез:

• Споделяне на игли и спринцовки. Сред хората, които си инжектират наркотици, споделянето на замърсени игли, спринцовки или други принадлежности за употреба на наркотици може да предаде вируса.
• Кръвопреливане и трансплантация на органи. В миналото, преди да бъдат въведени строги процедури за скрининг, кръвопреливането и трансплантацията на органи са били източници на предаване на ХИВ. Днес този риск е изключително нисък в страни със строги протоколи за скрининг.
• Професионална експозиция. Здравните работници могат да бъдат изложени на риск от ХИВ инфекция чрез наранявания с игла или контакт със заразена кръв, въпреки че рискът е сравнително нисък при подходящи протоколи за безопасност.

 

Прилагането на цялостни стратегии за превенция, включително избягването на рисково сексуално поведение, улесняване на достъпа до стерилно оборудване за инжектиране, прилагане на профилактика преди експозиция (PrEP от Pre-Exposure Prophylaxis) за лица с висок риск от заразяване с ХИВ са важна част за предотвратяването на разпространението на този вирус.

 

Как се поставя диагноза?

 

 

Налични са множество диагностични методи за откриване на ХИВ инфекция, вариращи от конвенционални серологични тестове, които откриват ХИВ антитела до по-усъвършенствани анализи, способни да откриват вирусни антигени или нуклеинови киселини. Тестовете на място и комплектите за тестване в домашни условия разшириха достъпа до диагностика на ХИВ, позволявайки по-ранното му откриване и навременно реагиране.

 

Има ли лечение?

Антиретровирусната терапия (ART) е основният начин за лечение на хора, инфектирани с човешкия имунодефицитен вирус. Тя се състои от комбинация от антиретровирусни лекарства, насочени към различни етапи от цикъла на вирусна репликация. Те действат, като спират или забавят размножаването на вируса в организма чрез нарушаване на различните стадии от жизнения цикъл на вируса.

Чрез потискане на вирусната репликация, АРТ възстановява имунната функция, намалява заболеваемостта и смъртността, свързани с ХИВ, и предотвратява последващото предаване.

Новите терапевтични модалности, като дългодействащи инжекционни форми и широко неутрализиращи антитела, са обещаващи за опростяване на режимите на лечение и подобряване на придържането.

Полагат се интензивни изследователски усилия за изясняване на механизмите на устойчивост на вируса, идентифициране на потенциални терапевтични цели и разработване на иновативни лечебни стратегии, включително технологии за редактиране на гени, терапевтични ваксини и имунни интервенции.

Въпреки че остават значителни препятствия, търсенето на функционално или стерилизиращо лечение продължава да стимулира научните изследвания и да подхранва оптимизма в изследователската общност.

 

Произход и разпространение

Смята се, че ХИВ произхожда от шимпанзета в Централна Африка, където е бил предаден на хората чрез лов и консумация на месо от диви животни. Историята на СПИН започва в началото на 80-те години на миналия век, когато се наблюдават групи от необичайни заболявания сред гей общностите в Съединените щати.

Първоначално известно като GRID (Gay-Related Immune Deficiency), състоянието по-късно е преименувано на AIDS (Acquired Immunodeficiency Syndrome), тъй като случаите започват да се появяват сред други социални слоеве.

Учените идентифицират вируса ХИВ като причина за СПИН. Вирус, който атакува имунната система, оставяйки хората уязвими към опортюнистични инфекции и ракови заболявания.

От своя произход ХИВ се разпространява бързо, улеснен от стигмата и липсата на осведоменост относно вируса и начините му на предаване. Разпространението му се изостря, което довежда до глобална пандемия.

Хронология:

• 1920-1930. Вероятно вирусът е циркулирал тихо в изолирани общности в Централна Африка, като случайни случаи на предаване са възникнали чрез дейности като лов на заразени примати.
• 1950-1960. ХИВ може да е започнал да се разпространява по-широко в Африка през този период, улеснен от урбанизацията и миграцията.
• 1969. Най-старият потвърден случай на ХИВ инфекция датира от 1969 г. в кръвна проба, взета от мъж в Киншаса, Демократична република Конго. Пробата е ретроспективно тествана и било потвърдено, че е ХИВ-позитивна.
• 1970. ХИВ вероятно е продължил да се разпространява незабелязано в Африка и може да е бил въведен в други региони.
• Началото на 1980-те години. Появата на случаи в Съединените щати в началото на 1980-те години бележи началото на световното признаване на епидемията. Докладът на CDC (Centers for Disease Control and Prevention) от 1981 г., в който се описват случаи на необичайни инфекции при гей мъже, е сред първите официални признания на болестта.
• 1982. Терминът „СПИН“ (синдром на придобита имунна недостатъчност) е въведен от CDC през септември 1982 г., за да опише съзвездието от симптоми, свързани с болестта.
• 1983. Учени от Института „Пастьор“ във Франция и Националният институт по рака в Съединените щати независимо откриват вируса, отговорен за СПИН, който по-късно е наречен ХИВ (вирус на човешката имунна недостатъчност).
• 1984. Д-р Робърт Гало и неговият екип от Националния институт по рака обявяват откриването на вируса ХИВ като причина за СПИН.
• 1985. Става достъпен първият комерсиален кръвен тест за ХИВ, позволяващ скрининг на кръводаряване и диагностика на инфекция.
• 1980-1990. Глобалното разпространение на ХИВ/СПИН се ускорява през този период, като случаите са докладвани в много страни по света.
• 1996: Въвеждането на високоактивна антиретровирусна терапия революционизира лечението, подобрявайки резултатите за заразените.

 

Зората на една пандемия

 

 

През 80-те години тази мистериозна болест дебне в сенките и жертвите й често са маргинализираните групи в общестовото. Едва на 31 май 1987 г. американският президент Роналд Рейгън изрича думата „СПИН” в публично обръщение.

Продължителното мълчание по въпроса до този момент, преобладаващото невежество и предразсъдъците около болестта, до голяма степен подхранвани от ранните погрешни схващания, че СПИН е единствено „хомосексуална болест“, допринасят за тази глобална здравна криза.

Скоро става ясно, че тя надхвърля демографските граници, засягайки употребяващите интравенозни наркотици, хемофилиците и реципиентите на кръвопреливане. С нарастването на призрака на СПИН, подхранван от страх и дезинформация, епидемията набира скорост, разпространявайки се бързо из континентите и целия свят.

Той надхвърля границите на пол, сексуалност и социално-икономически статус, засягайки милиони по света. Страданието на засегнатите е не само физическо, но и емоционално и психологическо, тъй като стигмата допълнително усложнява техния живот.

Тази епидемия разкрива неравенството, което имаме в обществото. Хората, живеещи с вируса на ХИВ, се сблъсквали с дискриминация и изолация. Първоначалното свързване на болестта с LGBTQ+ общността (съвкупност от хора с различни сексуални ориентации и полови идентичности) и употребяващите интравенозни наркотици възпрепятства и своевременните реакции на системата на здравеопазването.

Социалният активизъм и гласността на засегнатите е това, което осветлява тази премълчана тема, която изисквала внимание и действие и ни припомни, че в крайна сметка всички сме хора е всеки един живот е ценен.

Чрез застъпничество и мобилизация на хората, гласовете от всяко кътче на земното кълбо се обединяват в категоричен призив за справедливост, достойнство и достъп до здравни услуги за всички засегнати.

Емблематични фигури като баскетболната легенда Меджик Джонсън, шампионът по тенис Артър Аш и несравнимият Фреди Меркюри излизат напред със своя ХИВ-позитивен статус, разкривайки личните си битки.

 

Предизвикателства и възможности

От идентифицирането на вируса от д-р Люк Монтание и д-р Франсоаз Баре-Синуси през 1983 г. до новаторското откритие на антиретровирусната терапия (АРТ) от д-р Дейвид Хо и колегите му през 90-те години на миналия век, всеки важен момент превръща някога тази смъртна присъда в управляемо състояние.

Тъй като пандемията надхвърля националните граници, нуждата от императив за международно сътрудничество и солидарност става все по-очевидна. Създаването на организации като Обединената програма на ООН и Глобалния фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария възвестява нова ера на съвместни действия и споделена отговорност.

Но въпреки забележителния напредък в превенцията, лечението и грижите остават огромни предизвикателства. Стигмата, дискриминацията и криминализацията продължават да възпрепятстват усилията за борба с епидемията, особено сред маргинализираните групи от населението.

Достъпът до основни услуги, включително тестване, лечение и профилактика, остава неравномерен, което изостря различията в здравеопазването и увековечава неравенството.

Докато западните нации в крайна сметка успяват да ограничат разпространението на вируса и да осигурят ефективно лечение, страните в Африка остават значително засегнати. Липсата на достъп до здравеопазване, образование и икономически възможности води да висока смъртност в тези региони.

 

Заключение

 

 

Епидемията от СПИН от миналия век служи като напомняне за уязвимостта, слабите и силните страни на човечеството. Пандемията от COVID-19 повтори много от същите уроци относно необходимостта от глобално сътрудничество. Като се учим от грешките на миналото, можем да създадем едно по-справедливо бъдеще и една по-взаимосвързана и обединена общност.

 

Често задавани въпроси