Морбили – защо са толкова коварни?

Морбили наричаме вирусна инфекция, която се среща най-често при деца, но може да зарази и възрастните. Има характерни симптоми и проявления, по които можем да разпознаем състоянието. Важно е да сме информирани за естеството на това заболяване, тъй като информираността е важно предимство за успешното му овладяване.

Как действа вирусът?

Този микроскопичен агресор принадлежи към групата на парамиксовирусите. Той лесно се предава от човек на човек при кихане, кашляне и директен контакт с болния, или с предмети, които е употребявал. Единствено човекът боледува от морбили. Този вирус нахлува в клетките на т. нар. гостоприемник и използва техните клетъчни компоненти, за да се размножава. Във външна среда микробът остава активен до два часа след отделянето му. Най-прилепчив е четири дни преди развитието на обрив у заразения и още четири дни след вече проявената шарка. Това предопределя коварството на морбилите – пострадалият може да разпространява болестта, без да знае че я има.

От началото на излагане на инфекцията до първите симптоми минават средно 10-14 дни.

Най-често жертви на дребната шарка са децата, но тя поразява и възрастните хора. Особено податливи са неимунизираните жени и мъже, както и страдащите от хронични заболявания.  

Какви са симптомите на дребна шарка?

    Развитието на симптоми на морбили е поетапно и засяга различни системи на организма. Първоначално инфекцията засяга носоглътката и прилича на обикновена настинка. Болният изпитва общ дискомфорт, трудно преглъща, оплаква се от хрема и кашлица. Телесната температура се повишава. Проявява се изразена свръхчувствителност към светлината, като очите се зачервяват и сърбят. Класически признак за морбили е кожният обрив, който е червеникавокафяв на цвят, с плоска форма, леко надигнат над кожата. Започва от задната страна на ушите и се разпространява по цялото тяло. Температурата може да достигне до 40-41 градуса. Характерна за болестта е появата на сиво бели петна по небцето и вътрешната страна на бузите (т. нар. петна на Филатов-Коплик). Може да настъпят диария, повръщане, гърчове, бронхит, пневмония. Понякога състоянието се утежнява с възпаление на черния дроб, сърцето, нервите и мозъка. Най-опасно е, ако се разгърне склерозиращ паненцефалит – смъртоносно увреждане на централната нервна система. Ако не се допуснат усложнения, състоянието се подобрява за около 5 дни след обрива, който претърпява обратно развитие. Паралелно с изчезването му се нормализира и телесната температура.

При кърмачета под 12 месеца и неваксинирани възрастни рискът от тежко протичане на заразата е много висок.

Последователност на симптомите

Може да разделим симптомите спрямо времето, в което се изразяват. По този начин може да сме подготвени за развитието на болестта и да реагираме навреме с овладяването на шарката.

Късните симптоми може да се появят заедно с ранните или малко време след тях. Обикновено се наблюдават 3-4 дни след първите симптоми.

Нетипични морбили

    Описани са сравнително леки форми на брусница, без висока температура и дори без кожни промени. Тези състояния са характерни за хора, които с профилактична цел са приели имуноглобулин веднага след контакт със заразата. Леки форми се наблюдават при ваксинирани пациенти. Нетипични морбили се наблюдават и при кърмачета до шестия месец от раждането, понеже през това време децата са защитени чрез антитела, които са наследили от майките си. Друга изява на болестта са т.нар. хеморагични морбили – тежки случаи, протичащи с кървенист обрив, висока температура и гърчове. Трябва да се прави разлика между морбили и рубеола, независимо че двете заболявания се разпространяват по въздушно-капков път и си приличат по обрива, който причиняват. Отдавна се знае, че тези две инфекции се провокират от различни вируси. Рубеолата не е толкова заразна, колкото са морбилите, но е опасна за бременните жени, защото се предава през плацентата на плода. Това води до неговото увреждане, до спонтанен аборт или мъртво раждане. Хубаво е да различаваме двете заболявания, за да можем да реагираме адекватно и да знаем кога трябва да потърсим лекарска помощ.

Как се открива дребна шарка?

Диагнозата „морбили“ се поставя като се имат предвид ранните признаци на заболяването заедно със сиво-белите петна по устната лигавица и кожните отклонения. Лекарите проверяват имунизационния статус на пациента. За окончателната диагноза се извършват тестове на кръв и урина. Определя се броят на левкоцити, лимфоцити и тромбоцити в кръвта, също и нивото на т.нар. С-реактивен протеин, който е показател за възпаление в организма. Търсят се специфични антитела в кръвния серум. При съмнение за чернодробно увреждане се изследват ензимите аланин-аминотрансфераза и аспартат-аминотрансфераза (АСАТ и АЛАТ).

Лечение на морбили

    За разлика от бактериалните зарази, вирусните инфекции не се ликвидират с антибиотици. Високата температура се овладява с лекарства, наречени антипиретици. Изключително внимание се изисква при употребата на аспирин, който може да причини гърчове и чернодробни увреждания у малките деца. Пострадалият трябва да се изолира в отделно помещение, което да се проветрява често. Хубаво е светлината в стаята да бъде приглушена, а въздухът – влажен. По лекарско предписание на пациента се прилагат имуностимулатори, водно-солеви и глюкозно-солеви разтвори. Антибиотици се препоръчват само при усложнения с развитие на бактериални инфекции.

Задължително е пациентът да приема много течности.

Добавката на витамин А може да помогне за намаляване на симптомите – особено на кожните поражения. Според проучвания на общопрактикуващи медици от САЩ (д-р Дейвид Броунстейн, д-р Сузана Хамфрис и др.) комбинацията от витамин А и висококачествен витамин С почти елиминира риска от усложнения при инфекция с морбили. Полезни са и витамините от група В, които осигуряват добра защитна реакция на мозъка при заразяване с морбили. Храната не бива да е твърда, тежка, мазна, пържена или лютива. При морбили се препоръчват прясно изцедени сокове и компоти, зеленчукови супи и каши, плодови пюрета, ситно нарязани салати с много магданоз. Когато обривът започне да заглъхва, могат да се приемат и нетлъсти месни ястия в комбинация със зеленчуци.  

Методи за превенция на дребна шарка

При заболяване е разумно да осведомите личния си лекар за състоянието, в което се намирате. Не посещавайте обществени места, докато не оздравеете. Редуцирайте контактите си и не забравяйте, че носите риск за уязвимите от морбили: бременни,  кърмачета, жени и мъже в напреднала възраст или с отслабени защитни сили. Покривайте носа и устата си, ако ви се налага да кихате или да кашляте. Дезинфекцирате често ръцете си, както и предметите, които употребявате. Не споделяйте свои вещи с други хора. Поддържайте изрядна лична хигиена. Помнете, че пазейки здравето на околните, вие защитавате и себе си.  

Има ли ваксина срещу морбили?

    Съгласно актуалния Имунизационен календар на Република България, задължително се прилага комбинирана ваксина срещу морбили, паротит и рубеола (MMR, от measles, mumps and rubella). За изграждане на максимален имунитет от въпросния препарат са необходими две дози. Първата се поставя от 13-ия месец след раждането, а реваксинация се прави, когато детето стане на 12 години. Съществуват обаче групи от населението, които не могат да се ваксинират срещу морбили. Това са:

• хора, проявили предишна животозастрашаваща реакция към MMR
• бременни жени
• пациенти, приемащи лекарства за потискане на имунната система
• онкоболни
• засегнати от ХИВ или СПИН и др.

Страничните ефекти при ваксинация обикновено са леки и изчезват след няколко дни. В редки случаи се установява нисък брой на тромбоцитите или възникват неврологични проблеми. Повечето деца и възрастни, след прилагане на MMR, не получават нежелани реакции. Преди откриването и популяризирането на ваксината в САЩ годишно се разболяват от морбили около половин милион души. Смята се, че броят е всъщност много по-голям, но повечето боледуващи не търсят лекарска помощ и се лекуват самостоятелно. В много случаи се налага хоспитализация и се наблюдават хронични нарушения на здравето вследствие на изкараната дребна шарка при 2-3% от хоспитализираните пациенти.

Според информация от Световната здравна организация задължителната имунизация е предотвратила 56 милиона смъртни случая между 2000 и 2021 година.

 

Заключение

Морбили остава заплаха за обществото въпреки задължителната имунизация и обществената отговорност за адекватна превенция. Поради ваксинацията в повечето развити страни драстично се намаляват случаите на дребна шарка. В последните години обаче има значителен ръст на заболяването по редица причини.  

Често задавани въпроси