Морбили – защо са толкова коварни?

„Пандемията от COVID-19 наруши имунизационните дейности и в редица държави такива мерки изобщо не се проведоха“. Това заяви неотдавна в съобщение за медиите изпълнителният директор на УНИЦЕФ – Хенриета Форе.

Тя напомни, че огнищата на морбили (т.нар. брусница или дребна шарка) продължават да са сериозна заплаха за човечеството. Според изследователи от СЗО и УНИЦЕФ, през 2021 година над 94 милиона души в света са изложени на риск от морбили. Експертите са единодушни, че знанията, за която и да е болест, са предимство при овладяването й.

Ето най-важното за брусницата.

Дребната шарка се провокира от РНК вирус

Този микроскопичен агресор принадлежи към групата на парамиксовирусите. Той лесно се предава от човек на човек при кихане, кашляне и директен контакт с болния, или с предмети, които е употребявал.

Вирусът нахлува в клетките на т. нар. гостоприемник и използва техните компоненти, за да се мултиплицира. Във външната среда микробът остава активен до два часа след отделянето му. Най-прилепчив е четири дни преди развитието на обрив у заразения и още четири дни след вече проявената шарка.

Това предопределя коварството на морбилите – пострадалият може да разпространява болестта, без да знае че я има. От началото на излагане на инфекцията до първите й симптоми минават средно 10-14 дни.

Най-често жертви на дребната шарка са децата, но тя поразява и възрастните хора. Особено податливи са неимунизираните жени и мъже, както и страдащите от хронични заболявания.

Какви са симптомите?

Първоначално инфекцията засяга носоглътката и прилича на обикновена настинка.

Болният изпитва общ дискомфорт, трудно преглъща, оплаква се от хрема и кашлица. Телесната му температура се повишава. Той проявява изразена свръхчувствителност към светлината, очите му се зачервяват и сърбят.

Класически признак за морбили е кожният обрив, който е червеникавокафяв на цвят, с плоска форма, леко надигнат над кожата. Започва от задната страна на ушите и се разпространява по цялото тяло.

Тогава температурата може да достигне до 40-41 градуса. Характерна за болестта е появата на сиво бели петна по небцето и вътрешната страна на бузите (т. нар. петна на Филатов-Коплик).

Може да настъпят диария, повръщане, гърчове, бронхит, пневмония. Понякога състоянието се утежнява с възпаление на черния дроб, сърцето, нервите и мозъка. Най-опасно е, ако се разгърне склерозиращ паненцефалит – смъртоносно увреждане на централната нервна система.

При кърмачета под 12 месеца и неваксинирани възрастни рискът от тежко протичане на заразата е много висок.

Ако не се допуснат усложнения, състоянието се подобрява за около 5 дни след обрива, който претърпява обратно развитие. Паралелно с изчезването му се нормализира и телесната температура.

Нетипични морбили

Описани са сравнително леки форми на брусница, без висока температура и дори без кожни промени. Тези състояния са характерни за хора, които с профилактична цел са приели имуноглобулин веднага след контакт със заразата.

Нетипични морбили се наблюдават и при кърмачета до шестия месец от раждането, понеже през това време децата са защитени чрез антитела, които са наследили от майките си.

Друга изява на болестта са т.нар. хеморагични морбили, протичащи с кървенист обрив, висока температура и гърчове.

Трябва да се прави разлика между морбили и рубеола, независимо, че двете заболявания се разпространяват по въздушно-капков път и си приличат по обрива, който причиняват.

Отдавна се знае, че въпросните инфекции се провокират от различни вируси.

Рубеолата не е толкова заразна, колкото са морбилите, но е опасна за бременните жени, защото се предава през плацентата на плода.

Това води до неговото увреждане, до спонтанен аборт или мъртво раждане.

Как се открива брусницата?

Диагнозата „морбили“ се поставя като се имат предвид ранните признаци на заболяването, както и сиво белите петна по устната лигавица, и червеникавия обрив по кожата.

За окончателната диагноза се извършват тестове на кръв и урина. Определя се броят на левкоцити, лимфоцити и тромбоцити в кръвта, също и нивото на т.нар. С-реактивен протеин, който е показател за възпаление в организма. Търсят се специфични антитела в кръвния серум.

При съмнение за чернодробно увреждане се изследват ензимите аланин-аминотрансфераза и аспартат-аминотрансфераза (АСАТ и АЛАТ).

Няма специфично лечение за дребната шарка

За разлика от бактериалните зарази, вирусните инфекции не се ликвидират с антибиотици. Високата температура се овладява с лекарства, наречени антипиретици. Изключително внимание се изисква при употребата на аспирин, който може да причини гърчове и чернодробни увреждания у малките деца. „

Пострадалият трябва да се изолира в отделно помещение, което да се проветрява често. Правилно е светлината в стаята да бъде приглушена, а въздухът – влажен. По лекарско предписание на пациента се прилагат имуностимулатори, водно-солеви и глюкозно-солеви разтвори.

Задължително е той да приема много течности. Антибиотици се препоръчват само при усложнения с развитие на бактериални инфекции.

Добавката на витамин А може да помогне за намаляване на симптомите, особено на кожните поражения. Според проучвания на общопрактикуващи медици от САЩ (д-р Дейвид Броунстейн, д-р Сузана Хамфрис и др.) комбинацията от витамин А и висококачествен витамин С почти елиминира риска от усложнения при инфекция с морбили.

Полезни са и витамините от група В, които осигуряват добра защитна реакция на мозъка при заразяване с морбили.

Храната не бива да е твърда, тежка, мазна, пържена или лютива. При морбили се препоръчват прясно изцедени сокове и компоти, зеленчукови супи и каши, плодови пюрета, ситно нарязани салати с много магданоз.

Когато обривът започне да заглъхва, могат да се приемат и нетлъсти месни ястия, комбинирани със зеленчуци.

Профилактиката се извършва чрез ваксинация

Съгласно актуалния Имунизационен календар на Република България, задължително се прилага комбинирана ваксина срещу морбили, паротит и рубеола (MMR, от measles, mumps and rubella). За изграждане на максимален имунитет от въпросния препарат са необходими две дози. Първата се поставя от 13-ия месец след раждането, а реваксинация се прави, когато детето стане на 12 години.

Естествено, съществуват групи от населението, които не могат да се ваксинират срещу морбили. Това са:

• хора, проявили предишна животозастрашаваща реакция към MMR
• бременни жени
• пациенти, приемащи лекарства за потискане на имунната система
• онкоболни
• засегнати от ХИВ или СПИН и др.

Страничните ефекти при ваксинация обикновено са леки и изчезват след няколко дни. В редки случаи се установява нисък брой на тромбоцитите или възникват неврологични проблеми. Повечето деца и възрастни, след прилагане на MMR, не получават нежелани реакции.

Други методи за превенция

При заболяване е разумно да осведомите личния си лекар за състоянието, в което се намирате. Не посещавайте обществени места, докато не оздравеете.

Редуцирайте контактите си и не забравяйте, че носите риск за уязвимите от морбили: бременни; кърмачета; жени и мъже в напреднала възраст или с отслабени защитни сили.

Покривайте носа и устата си, ако ви се налага да кихате или да кашляте. Дезинфекцирате често ръцете си, както и предметите, които употребявате. Не споделяйте свои вещи с други хора. Поддържайте изрядна лична хигиена. Помнете, че пазейки здравето на околните, вие защитавате и себе си.