Херпес зостер: симптоми, лечение и заразяване

Херпес зостер е болезнено вирусно заболяване, което се развива при повторно активиране на вируса варицела-зостер. След преболедувана варицела вирусът остава неактивен в нервната система и може да се активира отново години по-късно. Обикновено разпознаваме заболяването по парещата болка и групираните мехурчета, разположени като лента от едната страна на тялото или лицето.

Съдържание

Какво е херпес зостер?

Херпес зостер е заболяване, което засяга предимно възрастните хора или хората с имуносупресия и се проявява като вътрешна реактивация на варицела зостер. След като човек се е разболял от варицела, вирусът продължава да живее в организма без симптоми, но може да се активира отново и да предизвика болезнения херпесен обрив.

Не можем да предадем директно херпес зостер на друг човек, но можем да предадем вируса и да причиним варицела при човек без изграден имунитет. Ранното лечение с антивирусни лекарства може да намали тежестта и продължителността на симптомите и риска от усложнения.

 

Какво е херпес зостер?

Източник depositphotos.com

След варицела вирусът варицела-зостер се установява в сетивните нервни ганглии и преминава в латентно състояние. Там той може да остане в продължение на десетилетия, без да предизвиква оплаквания. Херпес зостер възниква, когато вирусът се активира повторно и достигне кожата по разклоненията на определен сетивен нерв. Точната причина за реактивацията невинаги е ясна, но тя е свързана най-вече с отслабване на специфичния клетъчен имунен отговор.

Затова промените по кожата обикновено следват ограничена нервна зона, наречена дерматом. Появяват се болка, парене или изтръпване, а след тях – групирани мехурчета върху зачервена кожа. Обривът най-често се развива като ивица по гръдния кош, гърба, корема или едната страна на лицето. В типичните случаи той остава само от едната страна и не преминава средната линия на тялото.

Ранната лекарска оценка е важна, защото позволява навременно започване на антивирусна терапия и проследяване за усложнения. Лечението е най-ефективно, когато започне до 72 часа след появата на обрива. То може да намали тежестта и продължителността на острите симптоми, особено при възрастни хора, отслабена имунна система или засягане на лицето.

 

Как изглежда херпес зостер и къде се появява?

Разпознаваме типичния обрив при херпес зостер по групираните, изпълнени с течност мехурчета върху зачервена кожа. Те често образуват ясно очертана ивица или лента, защото следват зоната, която се контролира от засегнатия сетивен нерв. Световната здравна организация описва обрива като едностранна лента от мехурчета, а CDC посочва, че той обикновено обхваща една или две съседни нервни зони.

Обривът най-често се разполага по торса – в областта на гърдите, гърба или корема. В някои случаи засяга лицето, включително челото, клепача, носа или зоната около окото. Тази локализация изисква бърза лекарска оценка, защото възпалението може да обхване очните структури и да повлияе зрението.

Промени могат да се появят и в ушния канал, върху ушната мида или около нея. Когато са придружени от болка, световъртеж, промяна в слуха или слабост на лицевите мускули, е необходимо да потърсим медицинска помощ без отлагане.

 

Признаци и симптоми на херпес зостер

Симптомите на херпес зостер често започват в ограничена зона на кожата още преди да видим обрива. Усещанията могат да бъдат леки или силни и обикновено засягат само едната страна на тялото.

Най-често това са:

• Парене, болка, сърбеж или изтръпване;
• Болка, която се появява няколко дни преди обрива;
• Повишена чувствителност, при която дори допирът на дреха причинява дискомфорт;
• Групирани мехурчета, които постепенно се пукат, засъхват и образуват корички;
• Умора, главоболие, общо неразположение и повишена температура.

Не при всички хора се проявяват всички признаци. Болката може да предхожда кожните промени, а при някои пациенти остава и след заздравяването им.

Първи симптоми преди появата на обрива

Първите симптоми на херпес зостер често се появяват няколко дни преди кожните промени. Обикновено усещаме пареща, пробождаща или стрелкаща болка в ясно ограничена зона. Към нея могат да се добавят изтръпване, сърбеж и повишена чувствителност при допир. Възможни са също умора, главоболие и общо неразположение.

Преди появата на мехурчетата тези оплаквания лесно могат да бъдат объркани с друг проблем. Болката в гръдния кош може да наподобява мускулна или сърдечна болка, а тази в коремната област – стомашно или жлъчно оплакване. Затова при силна, едностранна или необяснима болка е важно да потърсим лекарска оценка, особено ако след нея се появи обрив.

Колко време продължава обривът?

Мехурчетата обикновено се появяват няколко дни след началната болка, сърбеж или изтръпване. След това постепенно се изпълват с течност, пукат се или засъхват и се покриват с корички. В типичните случаи кожата заздравява за около 2-4 седмици.

Болката невинаги изчезва заедно с обрива. При част от хората тя продължава и след възстановяването на кожата поради дразнене или увреждане на засегнатия нерв. Продължителността на възстановяването зависи от възрастта, силата на симптомите, имунното състояние и наличието на усложнения.

Херпес зостер без обрив

Възможно е вирусът да се активира без появата на характерните мехурчета. Това състояние се нарича zoster sine herpete. При него обикновено има пареща, стрелкаща или постоянна болка по хода на определен нерв, но липсват видими кожни промени.

Диагнозата е по-трудна, защото болката може да наподобява мускулно, сърдечно, коремно или друго неврологично заболяване. Затова трябва да изключим други възможни причини, преди да приемем, че става дума за херпес зостер без обрив. При силни, продължителни или необясними симптоми е необходим лекарски преглед, а в някои случаи и лабораторно изследване за вируса варицела-зостер.

 

Кой е изложен на по-голям риск от херпес зостер?

Херпес зостер може да се развие при всеки, който е преболедувал варицела, защото вирусът варицела-зостер остава в организма. Рискът обаче не е еднакъв за всички. Той се увеличава осезаемо след 50-годишна възраст, когато имунният отговор срещу вируса постепенно отслабва. Това обяснява защо връзката между възрастни хора и херпес зостер е толкова ясно изразена.

По-висок риск от херпес зостер имаме и при състояния или лечения, които потискат имунната система.

Обикновенно това са:

• Онкологични заболявания, особено левкемия и лимфом;
•  Химиотерапия и други противотуморни терапии;
• Прием на имуносупресивни лекарства, включително някои кортикостероиди;
•  Трансплантация на органи или костен мозък;
•  ХИВ инфекция и други причини за отслабен имунитет.

При тези групи заболяването може да протече по-тежко и да доведе до повече усложнения. CDC посочва рака, ХИВ, трансплантациите и медикаментите, потискащи имунитета, сред основните фактори, които повишават риска.

Херпес зостер не засяга само възрастни или хронично болни хора. Той може да се появи и при иначе здрави по-млади хора, макар това да е по-рядко. При тях конкретната причина за реактивацията невинаги може да бъде установена.

 

Заразен ли е херпес зостер?

 

Източник depositphotos.com

Не предаваме директно херпес зостер на друг човек. Можем обаче да предадем вируса варицела-зостер на човек, който не е боледувал от варицела и не е ваксиниран срещу нея. При такъв контакт той може да развие варицела, а не херпес зостер.

Най-голям риск има, докато мехурчетата са активни и съдържат течност. След като всички лезии засъхнат и се покрият с корички, човекът вече не се смята за заразен. Покриването на обрива допълнително намалява вероятността от предаване.

Как се предава вирусът?

Вирусът се предава най-често при пряк контакт с течността от мехурчетата. При обширен или разпространен обрив е възможно отделяне и вдишване на вирусни частици от активните лезии, но това се среща по-рядко при ограничен херпес зостер.

За да ограничим заразността на херпес зостер, е важно да:

• Покриваме обрива, когато това е възможно;
• Не докосваме и не разчесваме мехурчетата;
• Измиваме ръцете си след контакт с обрива или превръзката;
• Не споделяме кърпи, дрехи и предмети, които са докосвали засегнатата кожа.

Тези мерки са необходими до пълното засъхване на мехурчетата и образуването на корички.

С кого трябва да се избягва контакт?

Докато обривът е активен, трябва да ограничим близкия контакт с хора, при които заразяването с вируса варицела-зостер може да доведе до по-тежко протичане. 

Това включва:

• Бременни, които не са боледували от варицела и не са ваксинирани;
• Новородени;
•  Хора с отслабена имунна система;
• Неваксинирани хора, които не са преболедували варицела.

Ограничението остава в сила, докато всички мехурчета не засъхнат и не се покрият с корички. Ако обривът може да бъде изцяло покрит, рискът от предаване е по-нисък, но хигиенните мерки трябва да продължат.

 

Херпес зостер на лицето, окото и ухото

Когато херпес зостер засегне лицето, окото или ухото, рискът от трайни усложнения е по-висок. Възпалението може да обхване структури, свързани със зрението и слуха, както и лицевия нерв. 

Затова при обрив или болка в тези области трябва да потърсим бърза медицинска оценка. Антивирусното лечение не бива да се отлага, защото ранното му започване може да ограничи тежестта на инфекцията и риска от увреждания.

Херпес зостер около окото

При очна локализация обривът може да се появи по челото, клепача или отстрани на носа. Често има болка, зачервяване, сълзене, чувствителност към светлина или неприятно усещане в самото око. Инфекцията може да предизвика възпаление на роговицата, увеята и други очни структури. В по-тежки случаи е възможно трайно влошаване на зрението.

При мехурчета около окото, болка в окото, замъглено зрение или силно зачервяване трябва да потърсим спешен преглед от лекар и офталмолог. Не е необходимо да изчакваме всички симптоми да се развият, защото очните усложнения могат да напреднат бързо.

Херпес зостер на ухото и синдром на Рамзи Хънт

Херпес зостер на ухото може да причини силна болка и мехурчета върху ушната мида, в ушния канал или около ухото. Когато вирусът засегне лицевия нерв, може да се развие синдром на Рамзи Хънт. Тогава към обрива се добавя слабост или парализа на лицевите мускули от засегнатата страна.

Други възможни симптоми са шум в ушите, световъртеж, нарушено равновесие и намаляване или загуба на слуха. Състоянието крие риск от трайна лицева слабост и продължителни слухови проблеми. При комбинация от ушна болка, мехурчета, промяна в слуха или лицева асиметрия трябва да потърсим незабавно лечение.

 

Как се диагностицира херпес зостер?

 

Източник depositphotos.com

В повечето случаи диагностицираме херпес зостер по съчетанието от характерна нервна болка и едностранен мехурчест обрив. При прегледа лекарят оценява дали мехурчетата са разположени като лента по хода на определен нерв и дали остават в ограничена зона от едната страна на тялото. Този типичен модел често е достатъчен за поставяне на клинична диагноза.

Когато обривът е по лицето, се прави допълнителна оценка на очите, ушите и нервната система. Проверяват се зрението, слухът, равновесието и движението на лицевите мускули, ако симптомите насочват към засягане на окото, ухото или лицевия нерв.

При нетипичен обрив, липса на мехурчета или неясна клинична картина може да се направи лабораторно изследване. Най-надеждният метод е PCR тест за откриване на ДНК на вируса варицела-зостер в течност от мехурче, клетки от основата на лезията или коричка.

Диагностиката на херпес зостер включва и изключване на други възможни причини за симптомите. Сред тях са херпес симплекс, контактен дерматит, бактериална кожна инфекция и други мехурчести обриви. При болка без видими кожни промени трябва да се разграничат и мускулни, сърдечни, коремни или неврологични заболявания.

 

Лечение на херпес зостер

 

Източник depositphotos.com

Лечението на херпес зостер има за цел да ограничи размножаването на вируса, да облекчи болката и да намали риска от усложнения. Подходът зависи от възрастта, имунното състояние, силата на симптомите и мястото на обрива. При засягане на очите, ушите или нервната система терапията се определя индивидуално и не трябва да се отлага.

Лечението включва:

• Антивирусни лекарства – Основното лечение включва антивирусни лекарства като ацикловир, валацикловир или фамцикловир. Те могат да намалят тежестта и продължителността на заболяването, особено когато започнем приема им в първите 72 часа след появата на обрива. Видът на медикамента, дозата и продължителността на терапията се определят от лекар според конкретния случай.
• Обезболяване и грижа за обрива – Избираме обезболяването според силата и характера на болката. При по-леки оплаквания лекарят може да препоръча стандартни болкоуспокояващи, а при силна нервна болка – лекарства, насочени към невропатичните симптоми. Не трябва да започваме самоволно антибиотици или кортикостероиди, защото те не са подходящи за всеки пациент. Поддържаме обрива чист и сух, за да ограничим дразненето и риска от вторична бактериална инфекция. Избягваме разчесването и пукането на мехурчетата. При нужда покриваме зоната с широка, незалепваща превръзка или дреха. NHS препоръчва засегнатата кожа да се пази чиста и суха и да не се използват дразнещи продукти без медицинска препоръка.
• Наблюдение за усложнения – По време на лечението следим за нарастваща болка, разпространение на обрива, гной, силно зачервяване, температура или симптоми от очите, ушите и нервната система. Болка, която продължава след заздравяването на кожата, може да насочва към постхерпетична невралгия и изисква допълнителна оценка.

При обрив около окото, промяна в зрението, болка в ухото, загуба на слух, световъртеж или слабост на лицевите мускули е необходимо незабавно да потърсим лекар. В тези случаи може да се наложи преглед от офталмолог, оториноларинголог или невролог и по-специализиран лечебен план.

 

Как да се грижим за обрива у дома?

Домашните грижи не заместват антивирусното лечение, но могат да намалят дразненето и риска от допълнителна инфекция. Поддържаме кожата чиста и суха. При нужда покриваме обрива с широка, незалепваща превръзка или с мека дреха, която не притиска мехурчетата.

Не пукаме и не разчесваме мехурчетата. След допир до обрива или превръзката измиваме добре ръцете си. Върху засегнатата кожа използваме само продукти, препоръчани от лекар или фармацевт, защото някои кремове могат да раздразнят лезиите или да забавят заздравяването.

Какво може да облекчи сърбежа и паренето?

За временно облекчаване можем да приложим хладен компрес за няколко минути. Не поставяме лед директно върху кожата. Носим свободни памучни дрехи, които ограничават триенето и позволяват на кожата да остане суха. NHS препоръчва хладни компреси и широко облекло като част от домашната грижа при херпес зостер.

Избягваме силно ароматизирани кремове и козметични продукти върху активния обрив. Преди да използваме локални обезболяващи, противосърбежни или антисептични средства, търсим медицинска препоръка. Не нанасяме домашни смеси, етерични масла или други агресивни вещества директно върху мехурчетата.

Какво не трябва да се прави при херпес зостер?

Неподходящите домашни действия могат да раздразнят кожата, да увеличат риска от бактериална инфекция и да забавят лекарската оценка. Затова избягваме самолечението и всичко, което наранява или допълнително изсушава активните мехурчета.

Не трябва да:

• Пукаме, стискаме или разчесваме мехурчетата;
• Започваме самоволно лечение с антибиотици или кортикостероиди;
• Нанасяме спирт, оцет или силно дразнещи вещества;
• Отлагаме лекарския преглед при силна болка, разпространяващ се обрив или засягане на лицето;
• Поддържаме близък контакт с рискови хора, докато лезиите са активни.

Докато мехурчетата не засъхнат и не се покрият с корички, държим обрива покрит, избягваме да го докосваме и мием ръцете си често. Ограничаваме контакта с бременни без имунитет срещу варицела, новородени и хора с отслабена имунна система.

 

Възможни усложнения при херпес зостер

Повечето хора се възстановяват без трайни последствия, но херпес зостер може да доведе до усложнения. Рискът е по-висок при възрастни хора, пациенти с отслабена имунна система и при обрив в областта на лицето, окото или ухото.

Най-честите и по-сериозни усложнения включват:

• Постхерпетична невралгия – нервна болка, която продължава след заздравяването на обрива. Тя може да трае месеци, а понякога и по-дълго, и често се провокира дори от лек допир.
•  Бактериална инфекция на кожата – разчесването и нараняването на мехурчетата могат да улеснят навлизането на бактерии. Признаци са засилващо се зачервяване, подуване, гной, затопляне на кожата и температура.
• Увреждане на очите – при обрив около окото могат да се възпалят роговицата и други очни структури. Без навременно лечение е възможно трайно влошаване или загуба на зрението.
• Засягане на ухото и лицевия нерв – инфекцията може да причини слухови нарушения, световъртеж и слабост на лицевите мускули. При синдром на Рамзи Хънт лицевата слабост понякога остава трайна.
• Неврологични усложнения – рядко вирусът може да засегне мозъка или други части на нервната система и да причини енцефалит, мускулна слабост или други неврологични симптоми.

CDC определя постхерпетичната невралгия като най-честото усложнение и посочва още загуба на зрение или слух и възпаление на мозъка сред възможните последици. Ранната лекарска оценка и подходящото лечение са особено важни при хора над 50 години, имуносупресирани пациенти и симптоми около очите или ушите.

 

Кога трябва да потърсим лекар?

Трябва да потърсим лекар възможно най-скоро, ако имаме едностранна болка, парене или чувствителност на кожата, последвани от мехурчест обрив. Ранната оценка е важна, защото лечението е най-ефективно, когато започне скоро след появата на симптомите.

Не бива да отлагаме прегледа, когато:

• Симптомите се появят при човек над 50 години;
• Имаме отслабена имунна система поради заболяване или лечение;
• Болката е силна, нараства или не се повлиява;
• Обривът се разпространява извън първоначалната зона;
•  Мехурчетата не засъхват или кожата не заздравява;
• Се появят признаци на бактериална инфекция.

За бактериална инфекция могат да говорят засилващо се зачервяване, подуване, затопляне на кожата, гнойна секреция и повишена температура. Хората с потиснат имунитет и възрастните са изложени на по-висок риск от тежко протичане и усложнения, затова при тях медицинската оценка е особено важна.

 

Как може да се предотврати херпес зостер?

Ваксинацията срещу херпес зостер е основната специфична мярка за профилактика. Тя намалява вероятността да развием заболяването и риска от усложнения, включително продължителна нервна болка. Световната здравна организация посочва, че съществуват безопасни и ефективни ваксини за предотвратяване на херпес зостер и свързаните с него усложнения.

Подходящият момент за ваксиниране трябва да обсъдим с лекар според възрастта, имунното състояние, придружаващите заболявания и провежданото лечение. Това е особено важно при хора с отслабена имунна система, тъй като при тях схемата и времето на приложение може да изискват индивидуална преценка.

 Актуалните препоръки на CDC включват рекомбинантна ваксина за хора над 50 години и за определени имуносупресирани възрастни, но приложимите правила в България трябва да се проверят с медицински специалист.

Здравословното хранене, редовното движение, достатъчният сън и контролът на хроничните заболявания подкрепят общото ни здраве. Те обаче не гарантират, че вирусът няма да се активира повторно, и не заместват ваксинацията.

При вече активен обрив ограничаваме предаването на вируса чрез добра хигиена. Покриваме засегнатата зона, не докосваме мехурчетата и измиваме ръцете си редовно. Тези действия не предотвратяват самия херпес зостер при болния, но намаляват риска друг човек без имунитет да се зарази с вируса варицела-зостер.

 

Заключение

Херпес зостер възниква при повторна активация на вируса варицела-зостер. Най-характерни са болката и мехурчестият обрив, които обикновено засягат ограничена зона от едната страна на тялото. Ранното започване на антивирусно лечение може да намали тежестта и продължителността на симптомите и да ограничи риска от някои усложнения.

Не трябва да отлагаме медицинската оценка, когато обривът е по лицето, около окото или ухото. Тези форми могат да засегнат зрението, слуха или лицевия нерв и изискват бързо лечение. Ваксинацията може допълнително да намали риска от заболяване и сериозни последствия, когато е подходяща за възрастта и здравословното ни състояние.