Херпес зостер – кой е изложен на риск и как се лекува

Херпес зостер е заболяване, което засяга предимно възрастните хора или хората с имуносупресия и се проявява като вътрешна реактивация на вируса на варицела зостер. След като човек се е разболял от варицела, вирусът продължава да живее в организма, без да предизвиква симптоми.

По-късно в живота той може да се активира отново и да предизвика болезнения херпесен обрив.

Кой е изложен на риск от развитие на херпес зостер?

Херпес зостер може да засегне хора от всички възрасти. По-често се среща при тези над 50-годишна възраст и такива със заболявания, които отслабват имунната система.

Вирусът на варицела зостер принадлежи към групата на „херпесвирусите“. Други от тази група включват вируса на херпес симплекс.

До 20% от хората ще развият херпес зостер през живота си. Състоянието се появява при тези, които са прекарали варицела в миналото. Понякога човек може да развие херпес, без да знае, че е боледувал от варицела преди.

Херпес зостер може да се появи и при здрави възрастни. При някои хора обаче рискът е по-висок поради отслабена или „компрометирана“ имунна система.

Имунната система, която нормално помага на тялото ви да се бори с инфекциите, може да бъде отслабена от:

• някои видове рак или други заболявания, които пречат на нормалния имунен отговор на организма
• химиотерапия за лечение на рак
• лекарства за потискане на имунната система, използвани за лечение на определени заболявания (като ревматоиден артрит) или за предотвратяване на отхвърляне след трансплантация на орган
• инфекция с ХИВ – вирусът, който причинява СПИН

Признаци и симптоми

Обикновено херпес зостер започва с необичайни усещания, като сърбеж, парене или изтръпване в участък от кожата от едната страна на тялото. Пациентите се оплакват от умора, дискомфорт, сетивни смущения.

При някои се появява и повишена температура или главоболие. В рамките на един до четири дни от едната страна на тялото се появява обрив от мехури, наподобяващ лента.

Обривът най-често засяга гърдите, корема и гърба, но може да се появи по почти всяка част на тялото. Ако се развие в близост до окото, той може трайно да засегне зрението, ако не се лекува.

В повечето случаи болката и кожните лезии са строго ограничени до едната половина на тялото.

Болката може да бъде слаба или силна и обикновено е остра, пробождаща или пареща. Възможно е да започне и няколко дни преди появата на обрива.Тя е ограничена до засегнатите от обрива части на кожата, но може да бъде достатъчно силна, за да попречи на ежедневните дейности и съня и е по-силна при по-възрастните.

В рамките на три до четири дни мехурите могат да се превърнат в отворени рани или язви. При хора със здрава имунна система раните се покриват с коричка и вече не са инфекциозни (след седмия до десетия ден), а обривът изчезва в рамките на три до четири седмици.

Белезите и промените в цвета на кожата могат да останат дълго след отшумяването на херпеса.

Най-често херпес зостер преминава без трайни здравословни проблеми. Състоянието обаче може да бъде свързано с усложнения, които са описани по-долу.

Знаете ли, че има и една особена, нетипична форма, която е без кожни симптоми?

При някои хора след продромалните симптоми се появява постоянна болка, но няма кожни симптоми като мехури. Това се нарича zoster sine herpete. В тези случаи е трудно да се постави диагнозата и тогава лекарят трябва преди това да изключи други остри заболявания.

Заразен ли е херпес зостер?

Херпес зостер е заразен, но само за хора, които все още не са боледували от варицела.

Първоначално инфекцията води само до варицела, но не и до херпес. Това може да се случи след пряк контакт (кожа до кожа) с мехур от херпес или много по-рядко чрез вдишване на вируса на варицела зостер от въздуха.

Препоръчва се на неболедували от варицела да избягват да се доближават до хора с обрив от херпес зостер.

Възможни усложнения

Усложненията на херпес зостер могат да настъпят при всеки, но са по-вероятни при по-възрастни хора и при хора с отслабена имунна система.

Постхерпетична невралгия

Това е термин, използван за описание на болка, която продължава повече от три месеца след появата на обрива от херпес. Това е най-често срещаното усложнение на херпесния синдром.

Болката обикновено засяга участъците от кожата, които са били засегнати от обрива; тя може да бъде лека до силна и често се описва като „парене“. Постхерпесната невралгия засяга 10 до 15 % от хората, като около половината от тези случаи се срещат при лица над 60 години.

В повечето случаи постхерпетична невралгия постепенно се подобрява с течение на времето. Някои хора продължават да изпитват болка в продължение на месеци до години след отшумяването на обрива.

Налични са няколко вида лечение, както за предотвратяване, така и за лечение на постхерпетична невралгия.

Кожна инфекция

Раните от херпеса могат да се инфектират с бактерии, което да забави оздравяването. Това усложнение настъпва в около 2% от случаите.

Усложнения на очите

Усложнения на очите настъпват в около 2% от случаите. Много по-вероятно е те да се появят, когато обривът от херпес засегне кожата в близост до окото.

Потенциалните усложнения включват възпаление на окото ( херпес зостер офталмикус) и увреждане на ретината.

Тези усложнения са сериозни и могат да доведат до загуба на зрението, особено ако не се лекуват своевременно с антивирусни лекарства.

Трябва незабавно да се уведоми лекар, ако са налични мехури от херпес близо до окото или други симптоми като болка или чувствителност на окото.

Възпаление на ухото

Херпес зостер може да причини възпаление на ухото, наречено херпес зостер отикус или синдром на Рамзи Хънт.

Симптомите включват:

• слабост на лицевите мускули от засегнатата страна
• болка в ухото
• мехури вътре в ушния канал

Обикновено се лекува с антивирусно лекарство плюс стероид.

При диагностициран херпес зостер се препоръчва да се избягва контакт с хора, които никога не са имали варицела или ваксина срещу варицела.

Лечение

Лечението включва комбинация от антивирусни и болкоуспокояващи лекарства. Зоните, засегнати от обрива, трябва да се поддържат чисти и сухи.

Най-добре е да се избягва нанасянето на лосиони или кремове (напр. овлажняващ крем) върху засегнатия участък, тъй като това може допълнително да раздразни кожата.

Антивирусни медикаменти

Антивирусните медикаменти спират размножаването на вируса, помагат за по-бързото заздравяване на обрива и намаляват силата и продължителността на болката.

Антивирусното лечение трябва да започне възможно най-скоро, тъй като то е най-ефективно, когато се започне в рамките на 72 часа след появата на обрива. След този период антивирусните лекарства все още могат да бъдат полезни, ако се появят нови мехури.

За лечение на херпес се използват три антивирусни лекарства:

• Ацикловир
• Фамцикловир
• Валацикловир

Противовирусното лечение обикновено продължава една седмица.

Болкоуспокояващи лекарства

Болката, свързана с херпес зостер, може да бъде силна и често се налага да се приемат лекарства. Нестероидните противовъзпалителни средства (напр. ибупрофен) и напроксен могат да помогнат при слаба болка.

Антибиотици

Ако обривът се инфектира, може да се наложи лечение с антибиотик.

Как може да се предотврати появата на херпес зостер?

Здравословното хранене, физическите упражнения и внимателното отношение към тялото и ума като цяло са полезни за предпазване от болести.

В случай на херпес зостер обаче са необходими допълнителни превантивни мерки. От една страна, защото повечето хора вече са носители на патогена. От друга страна, с възрастта защитните сили на имунната система отслабват, въпреки добрата физическа форма и здравословния начин на живот.

Отслабването на имунната система играе важна роля в защитата срещу вирусите: ако собствените защитни сили на организма са отслабени, рискът от поява на херпес зостер се увеличава. Затова се препоръчва като превантивна мярка ваксинация за хора над 50-годишна възраст.