Херпес зостер (herpes zoster) – кой е изложен на риск и как се лекува

Херпес зостер е заразно заболяване, което може да засегне хора от всички възрасти. По-често се среща при тези над 50-годишна възраст и при хора със заболявания, които отслабват имунната система. Вирусът на варицела зостер принадлежи към групата на „херпес вирусите“. Други от тази група включват вируса на херпес симплекс.

В тази статия ще дадем подробна информация за вируса, какви са симптомите на заразяване и реактивация и какво лечение е редно да бъде назначено.

 

До 20% от хората ще развият херпес зостер през живота си. Състоянието се появява при тези, които са прекарали варицела в миналото. Понякога човек може дори да развие херпес, без да знае, че е боледувал от варицела преди. Херпес зостер може да се появи и при здрави възрастни. При някои хора обаче рискът е по-висок поради отслабена или „компрометирана“ имунна система. При отслабване на имунната защита по каквато и да е причина може да се появи херпес зостер.

Средната възраст на хората, страдащи от херпес зостер, е около 64 години. Открива се и при млади хора, но значително по-рядко.

Имунната система, която нормално помага на тялото ни да се бори с инфекциите, може да бъде отслабена от:

• Някои видове рак или други заболявания, които пречат на нормалния имунен отговор на организма
• Химиотерапия за лечение на рак
• Лекарства за потискане на имунната система, използвани за лечение на определени заболявания (като ревматоиден артрит) или за предотвратяване на отхвърляне след трансплантация на орган
• Инфекция с ХИВ – вирусът, който причинява СПИН

 

Варицелата остава скрита в нервните клетки и може да се „събуди“ при различни обстоятелства.

 

Признаци и симптоми на херпес зостер

 

 

Обикновено херпес зостер започва с необичайни усещания като сърбеж, парене или изтръпване в участък от кожата от едната страна на тялото. Пациентите се оплакват от умора, дискомфорт, сетивни смущения. При някои се появява и повишена температура или главоболие. В рамките на един до четири дни от едната страна на тялото се появява обрив от мехури, наподобяващ лента.

Обривът най-често засяга гърдите, корема и гърба, но може да се появи по почти всяка част на тялото. Най-често обаче засяга торса. Ако се развие в близост до окото, той може трайно да засегне зрението, ако не се лекува. В редки случаи се наблюдава дори некроза на ретината при пренебрегване на заболяването.

В повечето случаи болката и кожните лезии са строго ограничени до едната половина на тялото.

Болката може да бъде слаба или силна и обикновено се описва като остра, пробождаща или пареща. Възможно е да започне и няколко дни преди появата на обрива. Тя е ограничена до засегнатите от обрива части на кожата, но може да бъде достатъчно силна, за да попречи на ежедневните дейности и съня и е по-силна при по-възрастните.

В рамките на три до четири дни мехурите могат да се превърнат в отворени рани или язви. При хора със здрава имунна система раните се покриват с коричка и вече не са инфекциозни (след седмия до десетия ден), а обривът изчезва в рамките на три до четири седмици. Белезите и промените в цвета на кожата могат да останат дълго след отшумяването на херпеса.

Поради силната пареща болка и характерната проява на заболяването зостерът има интересни имена в различните култури. Арабите го наричат „огнен колан“, за индийците е „голям обрив“, а норвежците са кръстили заболяването „огънят на Ада“.

Най-често херпес зостер преминава без трайни здравословни проблеми и бъдещи смущения. Състоянието обаче може да бъде свързано с усложнения, които са описани по-долу.

Нетипична форма без симптоми

При някои хора след продромалните (първите) симптоми се появява постоянна болка, но няма кожни симптоми като мехури. Това се нарича zoster sine herpete. В тези случаи е трудно да се постави диагнозата и тогава лекарят трябва преди това да изключи други остри заболявания.

 

Заразен ли е херпес зостер?

 

 

Херпес зостер е заразен, но само за хора, които все още не са боледували от варицела.

Първоначално инфекцията води само до варицела, но не и до херпес. Това може да се случи след пряк контакт (кожа до кожа) с мехур от херпес или много по-рядко чрез вдишване на вируса на варицела зостер от въздуха.

Препоръчва се на неболедували от варицела да избягват да се доближават до хора с обрив от херпес зостер, за да се ограничи разпространението и да предпазим здравето си.

 

Възможни усложнения

Усложненията на херпес зостер могат да настъпят при всеки, но са по-вероятни при по-възрастни и при хора с отслабена имунна система. При тези пациенти се наблюдават и по-тежки симптоми.

Постхерпетична невралгия

Това е термин, използван за описание на болка, която продължава повече от три месеца след появата на обрива от херпес. Това е най-често срещаното усложнение на херпесния синдром.

Болката обикновено засяга участъците от кожата, които са били засегнати от обрива; тя може да бъде лека до силна и често се описва като „парене“. Постхерпесната невралгия засяга 10 до 15 % от хората, като около половината от тези случаи се срещат при лица над 60 години.

В повечето случаи постхерпетична невралгия постепенно се подобрява с течение на времето. Някои хора продължават да изпитват болка в продължение на месеци до години след отшумяването на обрива. Налични са няколко вида лечение, както за предотвратяване, така и за лечение на постхерпетична невралгия.

Кожна инфекция

Раните от херпеса могат да се инфектират с бактерии, което да забави оздравяването. Това усложнение настъпва в около 2% от случаите.

За да предотвратим тези изключително неприятни последици, трябва да избягваме чоплене и разчесване на лезиите.  Това е трудно и понякога може да го правим несъзнателно дори в съня си. Поддържането на заразените места чисти и сухи е важно, за да се намали риска от подобно инфектиране.

Бактерията, която причинява вторичната инфекция, най-често е Стафилококус ауреус (Staphylococcus aureus). Симптоми на това усложнение от херпес зостер могат да бъдат:

• Зачервяване
• Подуване
• Болезнена кожа
• Топла кожа
• Събиране на гной

 

Най-често инфекцията се лекува с антибиотици, които може да се приемат орално или да се нанася антибиотичен крем. Ако на засегнатото място се е получил цирей, то той трябва да се премахне, но само и задължително от професионалист. В противен случай съществува значителен риск да задълбочим проблема.

Усложнения на очите

 

 

Усложнения на очите настъпват в около 2% от случаите. Много по-вероятно е те да се появят, когато обривът от херпес засегне кожата в близост до окото. Потенциалните усложнения включват възпаление на окото (херпес зостер офталмикус) и увреждане на ретината.

Тези усложнения са сериозни и могат да доведат до загуба на зрението особено ако не се лекуват своевременно с антивирусни лекарства.

Трябва незабавно да се уведоми лекар, ако са налични мехури от херпес близо до окото или други симптоми като болка или чувствителност на окото.

Възпаление на ухото

Херпес зостер може да причини възпаление на ухото, наречено херпес зостер отикус или синдром на Рамзи Хънт.

Симптомите включват:

• Слабост на лицевите мускули от засегнатата страна
• Болка в ухото
• Мехури вътре в ушния канал

 

Обикновено се лекува с антивирусно лекарство плюс стероид. Ако не се, може да доведе до парализа на лицето, тинитус (шум в ушите), вертиго (световъртеж) и трайна загуба на слух.

При диагностициран херпес зостер се препоръчва да се избягва контакт с хора, които никога не са имали варицела или ваксина срещу варицела.

Неврални усложнения

За съжаление, макар и рядко, херпес зостер може да причини неврологични (на нервната система) усложнения. Те могат да включват:

• Нарушена функция на нервите, причинена от увреждането им; често се изразява в парализа на мускул
• Енцефалит – възпаление на веществото на главния мозък
• Менингит – възпаление на мозъчната обвивка на главния и гръбначния мозък
• Миелит – възпаление на гръбначния мозък

 

Обикновено лечението на тези неврологични усложнения зависи от интензитета на заболяването. Най-често то включва кортикостероиди и противовирусни лекарства.

Други редки усложнения

• Пневмония – възпаление на белите дробове
• Васкулит – подуване на кръвоносните съдове, което потиска правилното движение на кръвта и увеличава риска от инсулт
• Проблеми със зъбите

Лечение на херпес зостер

 

 

Лечението включва комбинация от антивирусни и болкоуспокояващи лекарства. Зоните, засегнати от обрива, трябва да се поддържат чисти и сухи. Най-добре е да се избягва нанасянето на лосиони или кремове (напр. овлажняващ крем) върху засегнатия участък, тъй като това може допълнително да раздразни кожата. Може да използваме други кремове, които са ни препоръчани от лекар и съдържат активни съставки, специално избрани за третиране на заболяването.

Антивирусни медикаменти

Антивирусните медикаменти спират размножаването на вируса, помагат за по-бързото заздравяване на обрива, а също помагат да се намали силата и продължителността на болката.

Антивирусното лечение трябва да започне възможно най-скоро, тъй като то е най-ефективно, когато се започне в рамките на 72 часа след появата на обрива. След този период антивирусните лекарства все още могат да бъдат полезни, ако се появят нови мехури.

За лечение на херпес се използват три антивирусни лекарства:

• Ацикловир
• Фамцикловир
• Валацикловир

Противовирусното лечение обикновено продължава една седмица. Препоръчително е да не спираме лечението по свое усмотрение, а да спазваме продължителността и препоръките на лекуващия лекар.

Болкоуспокояващи лекарства и антибиотици

Болката, свързана с херпес зостер, може да бъде силна и често се налага да се приемат лекарства. Нестероидните противовъзпалителни средства (напр. ибупрофен) и напроксен могат да помогнат при слаба болка, за да можем да се върнем към ежедневните си дейности.

Ако обривът се инфектира, може да се наложи допълнително лечение с антибиотик, който да се справи с бактериите.

 

Как може да се предотврати появата на херпес зостер?

 

 

Здравословното хранене, физическите упражнения и внимателното отношение към тялото и ума като цяло са полезни за предпазване от болести. Балансираният и здравословен начин на живот подпомага общото здраве и поддържа имунната система изправна.

В случай на херпес зостер обаче са необходими допълнителни превантивни мерки. От една страна, защото повечето хора вече са носители на патогена. От друга страна, с възрастта защитните сили на имунната система отслабват въпреки добрата физическа форма и здравословния начин на живот.

Отслабването на имунната система играе важна роля в защитата срещу вирусите: ако собствените защитни сили на организма са отслабени, рискът от поява на херпес зостер се увеличава. Затова се препоръчва като превантивна мярка ваксинация за хора над 50-годишна възраст.

Ваксината, наречена „Шингрикс“, е най-оптималния начин да се предпазим от усложнения. Информация от Център за контрол и превенция на заболяванията твърди, че две дози са препоръчителни за всички хора над 50 години и всички хора над 19 години с отслабена имунна система. Хора, за които не се препоръчва, са:

• Бременни
• Хора, които в момента страдат от херпес зостер
• Хора, които в миналото са имали алергична реакция към ваксината или нейните съставки

Най-добре е да се свържем с лекар, ако развием симптоми на болестта, най-късно 3 дни след първия симптом. Бързата реакция води до по-малко усложнения и по-добро справяне с дискомфорта и болката на заболяването.

 

Заключение

Херпес зостер е често срещано заболяване, което засяга около 20% от хората в определен етап от живота им. Заболяването се разпознава по характерен обрив в едната част на тялото, както и болка, парене и сърбеж на засегнатите места. Херпес зостер се лекува лесно с правилните медикаменти, но трябва да се обърнем към специалист, който да назначи подходящо лечение.