0877 600 010Генитален херпес – същност и лечение
Гениталният херпес е една от най-разпространените инфекции, предавани по полов път. За него няма лек, но с подходящи медикаменти и терапии може да намалим нивото на заразност и да контролираме симптомите.
Симптоми и стадии на генитален херпес
При някои хора тази инфекция протича без симптоми, докато при други те варират от леки до по-тежки. Симптомите обикновено започват до 10 дни след контакта с инфекцията. Най-често срещаните признаци на генитален херпес се срещат в областта на гениталиите, ануса или устата и могат да бъдат:
- Болка и раздразнение
- Сърбеж и обрив
- Рани и подути болезнени участъци
- Подутини и мехури
- Струпеи (сухи корички) на кожата след зарастване на подутините
- Болезнено уриниране
- Уринарна инконтиненция (неволно изпускане на урина)
- Изтръпване и парене около заразените части
- Промяна в текстурата, цвета и мириса на влагалищния секрет
- Треска и главоболие
- Болки в тялото
- Подути лимфни възли около слабините
Огнища на заразата
Генитален херпес може да бъде и на други места по тялото, ако се разпространи. Това става чрез докосване на раните и пренасяне на вируса чрез търкане на очи, почесване на тялото. Най-често обаче раните се наблюдават по седалището, бедрата, ануса, устата, пениса и вулвата.
Най-силни и многобройни са огнищата през първата година след заразяването. С течение на времето тяхната поява става по-рядка. При повтарящо се огнище на херпес симптомите не са силни колкото при първото проявление. При повтаряща се проява някои пациенти отчитат определени предупредителни симптоми:
- Болка в гениталиите
- Изтръпване и болка в краката, бедрата и седалището
Причини за развитие
Има два основни вида вирусен херпес – HSV тип 1 и HSV тип 2. Първият вид ни е познат като орален херпес, който много хора често получават при треска, отслабен имунитет и прекомерен стрес. При орален секс е възможно HSV-1 да даде проява в гениталния регион. HSV-2 познаваме като генитален херпес.
Херпесът може да се развие веднага след контакт със заразата или да се прояви след време. Вирусът се задържа в тялото ни и може да сме разпространители на инфекцията, без да знаем, че я носим в себе си. Тези случаи са по-редки, но въпреки това трябва да сме внимателни и да правим изследвания за заболявания, предавани по полов път.
Повторно огнище може да се появи и вследствие на външни фактори, които да раздразнят кожата. Те могат да бъдат:
- Ултравиолетова светлина
- Триене в гениталната област при секс или тесни дрехи
- Тютюнопушене и прекомерен прием на алкохол
- Хирургическа интервенция в гениталната област
- Отслабена имунна система
Рискови фактори и последици
Както при повечето инфекции, предавани по полов път, рисковите фактори са незащитен сексуален контакт и използване на чужди и непочистени секс играчки. Инфекцията не може да се предава чрез обикновен контакт или използване на едни и същи съдове и прибори за хранене. Не можем да се заразим с генитален херпес от обществени тоалетни и басейни, тъй като обикновено във външна среда вирусът бързо се инактивира.
При бременност вирусът, който е в тялото на майката, не се прехвърля на бебето. Възможно е обаче бебето да се зарази, ако около раждането има период на активно огнище.
Заразяването на новороденото с генитален херпес може да е опасно за живота на бебето. Шансът новороденото да бъде заразено с вируса е около 1%, но въпреки това трябва да сме особено внимателни, ако в миналото сме имали инфекцията.
Най-често в подобни случаи бъдещите майки започват прием на антивирусни лекарства известно време преди раждането, за да предотвратят появата на активно херпесно огнище, което да е в контакт с бебето. Препоръчително е по време на третия триместър да нямаме сексуални контакти с нови партньори, които биха могли да са носители на HSV-2.
Също толкова опасен може да е и HSV-1 в периода около раждането, затова не трябва да участваме в орален секс с партньор, който има орален херпес. Тъй като и двата вида херпес са опасни за здравето на бебето, не бива да позволяваме то да има контакт с хора с активно херпесно огнище на HSV-1 или HSV-2.
Някои лекари тестват бъдещите майки за вируса, за да са наясно със здравословното състояние.
Как се диагностицира?
Диагноза генитален херпес се поставя от специалист по сексуално здраве, гинеколог, андролог или уролог. Симптомите може да изчезнат сами без външна намеса, но се появяват отново след определено време.
Какви изследвания е редно да си направим?
Тестове се правят, като се взема течност от мехурите или раните. Лекарят провежда консултация, в която трябва да споделим симптомите и сексуалната си история. Кръвен тест би могъл да покаже присъствието на антитела, които реагират на HSV вируса.
Тестовете не могат да покажат кога е бил контактът със заразата, тъй като вирусът може да стои в тялото ни дълго време, без да имаме симптоми.
Какви са методите на лечение?
Генитален херпес се причинява от вирус, който остава в тялото след заразяване. С определени медикаменти и терапии може да се намалят симптомите и да се изолира огнището на зараза. Симптоми може да се появят отново известно време след първите прояви.
За да се облекчат симптомите и намали разпространението, се използват някои медикаменти:
- Антивирусно лекарство
- Крем или лосион за намаляване на болката и сърбежа
За да облекчим симптомите и да забързаме отшумяването на инфекцията, има някои домашни процедури, които можем да прилагаме:
- Зоната на херпеса трябва да се поддържа чиста. Може да се правят промивки с вода или физиологичен разтвор, което да намали риска от инфекция с генитален херпес и възпаление на мехурите.
- Ледени компреси може да намалят болката и сърбежа. Не забравяйте винаги да увивате леда в кърпа, за да не причините раздразнение и рани върху кожата.
- Честото нанасяне на вазелин или болкоуспокояващ крем намалява дискомфорта и болката, които често съпровождат проявите на генитален херпес.
- Винаги трябва внимателно да мием ръцете си след нанасяне на крем, промивки или друг контакт с обрива и раните.
- Ако уринирането е съпроводено с парене, препоръчва се да обливаме гениталиите с вода, докато уринираме. Това облекчава моментно дискомфорта и предотвратява задържането на урина поради болка.
- Хубаво е да се носят широки дрехи, които да позволяват на обрива да диша. Бельото и дрехите, които са в контакт с инфекциозната проява, трябва да се дезинфекцират добре.
- Докато е активно херпесното огнище, не бива да имаме сексуални контакти.
Ако един от партньорите има генитален херпес, то той трябва да приема антивирусни лекарства, за да осигури безопасност на партньора си. В друг случай превенция е избягване на сексуален контакт, докато има активно огнище, но този начин не е напълно надежден.
Заключение
Гениталният херпес е вирусна инфекция, която се предава при сексуален контакт със заразен носител. Херпесът няма лечение, тъй като вирусът е издръжлив и се крие в тялото. Обикновено се наблюдава поява на инфекцията повече от веднъж, като всеки следващ път обикновено е по-лек и с по-слаби симптоми.
За да се предпазим от генитален херпес, трябва да използваме подходящи предпазни средства, да правим редовни изследвания за заболявания, предавани по полов път, и да сме внимателни при избора на сексуални партньори.
Често задавани въпроси
Какво е генитален херпес?
Генитален херпес е често срещана инфекция, която се предава по полов път. Вирусът херпес симплекс, или HSV, е причината за тази инфекция. Херпесът се разпространява при допир на заразената кожа по време на сексуален контакт. Има специфични симптоми, по които се разпознава.
Какви са симптомите на генитален херпес?
Симптомите обикновено започват до 10 дни след контакта с инфекцията. Най-често срещаните признаци на генитален херпес се срещат около гениталиите, ануса или устата и се проявяват с обрив, сърбеж, мехури, болезнени рани и други.
Какви са рисковите фактори?
Както при повечето инфекции, предавани по полов път, рисковите фактори са незащитен сексуален контакт и използване на чужди и непочистени секс играчки. Инфекцията не може да се предава чрез обикновен контакт или използване на едни и същи съдове и прибори за хранене. Не можем да се заразим с генитален херпес от обществени тоалетни и басейни.
Какви изследвания е редно да си направим?
Тестове се правят, като се взема течност от мехурите или раните. Лекарят провежда консултация, в която трябва да споделим симптомите и сексуалната си история. Кръвен тест би могъл да покаже антитела, които реагират на HSV вируса.
Какви са методите на лечение?
За генитален херпес няма лечение. Тази инфекция се причинява от вирус, който остава в тялото след заразяване. С определени медикаменти и терапии може да се намалят симптоми и да се изолира огнището на зараза. Симптоми може да се появят отново известно време след първите прояви.
Източници
- Centers for Disease Control and Prevention. What is genital herpes?, CDC
- Sauerbrei, A.. Herpes Genitalis: Diagnosis, Treatment and Prevention, National Library of Medicine, Geburtshilfe Frauenheilkd. 2016 Dec
- Mathew, J. & Sapra, A. . Herpes Simplex Type 2, National Library of Medicine, Last Update: August 7, 2023.
- Johnston, C.. Diagnosis and Management of Genital Herpes: Key Questions and Review of the Evidence for the 2021 Centers for Disease Control and Prevention Sexually Transmitted Infections Treatment Guidelines , IDSA,, Clinical Infectious Diseases, Volume 74, Published on 13 April 2022
Блог
Рецепти
Свързани публикации
Царичето е популярна билка, вирееща в Европа, която предлага множество ползи за женското здраве.
Фертилен прозорец е период от няколко дни в месеца, през които е възможно зачеването.
Броят на хората с репродуктивни проблеми в световен мащаб се увеличава, а причините за това са много и […]
