Фибромиалгия: симптоми, диагностика, лечение

С термина фибромиалгия в медицината се означава дълготрайно болестно състояние, при което по тялото се оформят зони на чувствителност, явяват се болки в мускулите и костите, съчетани с обща умора. Всичко това води до нарушения в съня и когнитивни проблеми.

Състоянието е известно още като фибромиалгичен синдром (FMS), а лятото е най-доброто време за овладяването му. Подробностите ще научите в следващите редове.

Какво предразполага към фибромиалгия?

На този въпрос все още няма точен отговор. Като рискови фактори се сочат инфекции, генетично предразположение, физически и емоционални травми.

Медиците са откроили пет съществени условия за фибромиалгия.

1. Различни зарази

С въпросния синдром се свързват:

• вирусът на Епщайн-Бар, причинител на инфекциозната мононуклеоза
• възбудителите на грипа и пневмонията
• бактериите салмонела, шигела и други микроорганизми, провокиращи инфекции на храносмилателната система

2. Наследственост

Наблюдения сочат, че фибромиалгията често поразява кръвни роднини. Неотдавна бяха идентифицирани няколко гена, за които се допуска, че влияят върху сигналите за болка, предавани между нервните клетки.

3. Травма

Синдромът нерядко възниква при лица, които са преживели емоционална или физическа травма. Смята се, че при настъпил химически дисбаланс в организма мозъкът и нервите започват да възприемат нормалните усещания за болка като прекалено интензивни.

4. Силен стрес

Множество изследвания доказват, че хормоналните нарушения, провокирани от мощен, деструктивен стрес с дългосрочно действие, отключват фибромиалгия.

5. Особености на личността

Установено е, че повечето пациенти, страдащи от мускулно-ставни болки и хронична умора, са свръхвзискателни към себе си. Те са педантични и перфекционисти в своята работа. Настроенията им се променят много бързо под влияние на външни събития.

Симптоми на FMS

Болката, както отбелязахме, е водещо оплакване. Тя е постоянна и тъпа. Интензивността й понякога варира и може да се редува с периоди на затихване. Ако са поразени мускулите и меките тъкани в областта на краката, неприятните усещания имат характер на крампи или са дълбоки, пулсиращи и парещи, както се случва при ревматизъм.

Не бива да се пренебрегва болката в областта на гърдите. Понякога тя е пронизваща, остра или пареща, или води до невъзможност за дишане. Трябва да се има предвид, че с такава характеристика е усещането и при инфаркт на миокарда, което налага незабавна лекарска помощ.

Същият подход изисква и болката, която атакува гърба. В такива случаи трябва да се направи разграничаване между фибромиалгия, дискова херния, ревматизъм и разтегнат мускул. Не са рядкост случаите, когато ревматизъм и фибромиалгия се срещат едновременно.

Често при FMS силната болка и постоянната умора се съчетават с множество други симптоми: безсъние, главоболие, депресия, тревожност, сухота в очите, цистит. Към тези оплаквания понякога се добавя и т.нар. мозъчна мъгла.

Проявите й включват загуба на памет, неспособност за концентрация и затруднено общуване.

При жените фибромиалгията обикновено се утежнява със симптоми на раздразнени черва и силна сутрешната отпадналост. Преходът към менопауза влошава оплакванията.

При мъжете също възникват силна болка и умора, комбинирани с емоционални сривове. Фибромиалгията обаче се диагностицира трудно, поради масово разпространеното убеждение, че физически по-силната половина от човечеството не плаче и не страда. Подобно схващане е погрешно, защото дългото потискане на здравословните проблеми не ги премахва, а води до тяхното усложняване.

Диагностични методи при фибромиалгия

Начините за доказване на това заболяване се основават на факта, че има области в човешкото тяло, отличаващи се със свръхболезненост. В медицината тези зони се наричат тригерни (от английската дума trigger – спусък на пушка). При натиск върху тях се задействат реакции, които изстрелват болката като куршум.

В миналото са разграничавани 18 тригерни точки, а диагнозата фибромиалгия е поставяна при болезненост в минимум 11 от тях. Сега лекарите се интересуват от друго – има ли необяснима болка, продължила повече от три месеца, в следните области на тялото:

• задна част на главата
• най-отгоре на раменете
• лактите
• бедрата
• коленете
• горната гръдна зона
• горната част на гърба

Освен определяне на тригерните зони и отбелязване на всички симптоми, придружаващи болката, обикновено се препоръчват изследвания на ставите и измерване на мускулната сила. Изискват се и кръвни тестове.

Лечение на FMS

Основната цел на терапевтичните средства, използвани при фибромиалгия, е да контролират болката и да подобряват качеството на живот. Предписват се лекарства, които временно спират предаването на болковите сигнали.

Прилагат се успокоителни, сънотворни, антидепресанти и мускулни релаксанти. Посочените групи медикаменти трябва да се употребяват под лекарски контрол. С тях не бива да се злоупотребява, поради риск от различни странични ефекти.

В усилията за овладяване на фибромиалгията е правилно да се включват физиотерапевтични процедури като електролечение, светлинна терапия, инхалационни лечения, ултразвукова терапия и др.

В някои случаи се препоръчва пролотерапия. Представлява инжектиране на естествено вещество с дразнещо действие в болезнени стави. Така предизвиканото възпаление стимулира организма да се справи с изграждането на нови тъкани и това осигурява облекчение на болката.

Благоприятно влияе и озонотерапията, чрез своето обезболяващо, противовъзпалително и имуностимулиращо действие.

Друг алтернативен подход е т.нар. биофийдбек. При него с помощта на специални устройства се постига немедикаментозно регулиране на нервните импулси, нормализиране на мозъчната възбуда и неволевите процеси в тялото.

Препоръчват се също различни билки, насочени главно към ограничаване на болката и стреса. Такъв ефект има чаят от женшен, жълт кантарион, пасифлора и др.

Подходящи са още калолечение, масажи, медитация, йога, пилатес, плуване, водна аеробика, колоездене, тай чи и други упражнения за намаляване на стреса.

Хранене при фибромиалгия

Хората с диагноза фибромиалгия трябва да се хранят пълноценно и балансирано. Това гарантира на организма им достатъчно енергия за противодействие на умората, както и силна защита срещу болки и възпаления.

Диетичните подходи при FMS включват консумация на пълнозърнести ястия, нискомаслени млечни продукти, пресни плодове и зеленчуци, които са богати на витамини, микроелементи и антиоксиданти.

Много важно е да се приемат здравословни мазнини. Това са: мононенаситени мастни киселини (съдържат се в маслини, зехтин, авокадо, ядки и др.) и полиненаситените мастни киселини – омега-6 и  омега-3. Богати на омега-6 мастни киселини са царевично, слънчогледово и соево масло, а омега-3 мастни киселини има в херинга, сьомга, сардини, орехи, семена от лен, чия и др.

Задължително е да се ограничат трансмазнините и хидрогенираните растителни масла (съдържат се в маргарина и готовите тестени продукти). Трябва също да се сведат до минимум захарните изделия, солта и пържените храни.

Правилно е да се консумират постни протеини (присъстват в яйца, риба тон, сардини, боб и др.) и да се пие достатъчно вода. Изчислено е, че количеството вода на ден, от което се нуждае всеки човек, е равно на неговото телесно тегло в килограми умножено по 30 мл. Например, при тегло 67 кг е най-добре да се приемат по 2 литра вода дневно. Това гарантира на организма нормално протичане на основните му жизнени функции, притъпява болката и прогонва умората.