Бактерии – всичко, което трябва да знаем и как да поддържаме баланс

Бактериите присъстват навсякъде – включително и в нашето тяло. Някои от тях са незаменими за здравето ни, а други могат да причинят сериозни бактериални заболявания. В тази статия разглеждаме всичко за бактериите и защо те имат ключова роля за нашето здраве. 

Ролята на микробиома в човешкото здраве

Съвкупността от бактерии в тялото ни – вируси, гъбички и други организми, независимо дали добри или лоши, се обобщават с едно име – микробиом. Те възлизат на няколко десетки трилиона и живеят основно върху кожата и червата. Въпреки че в телата ни живеят много микроорганизми, бактериите са най-изучавани. 

Интересен факт е, че в тялото ни има повече бактерии, отколкото клетки – близо 40 трилиона бактерии срещу 30 трилиона клетки. Освен това в тялото ни съществуват близо 1000 вида бактерии – някои добри, някои вредни. 

Общото тегло на микроорганизмите в организма е 1-2 кг. Заедно те работят в хармония, за да поддържат здравето.  Те подпомагат здравето на нашия стомашно-чревен тракт като разграждат хранителни вещества, които организмът не може да усвои сам. Освен това синтезират важни витамини като В12 и К, които са от ключово значение за нормалната функция на организма.

Полезните бактерии също така подпомагат нашата имунна система като създават бариера срещу патогенни микроорганизми и стимулират защитните реакции на тялото. Балансът в микробиома влияе и върху психическото здраве, тъй като микроорганизмите в червата могат да влияят на настроението и когнитивните функции чрез комуникация с мозъка.

Нарушеният баланс на микрофлората, например при употреба на антибиотици или неправилно хранене, може да доведе до различни здравословни проблеми като възпаления, алергии и инфекции. Затова поддържането на здрав микробиом е ключово за цялостното здраве.

Видове бактерии

 

 

Бактериите са едни от най-разнообразните и адаптивни микроорганизми на планетата. Въпреки че са едноклетъчни, те се класифицират по множество критерии, свързани с тяхната структура, поведение и генетичен състав.

Според Cleveland Clinic съществуват няколко основни начина за разграничаване на бактериите – по научно наименование, по форма, по генетичен състав и по способността им да се оцветяват.

Всяка бактерия има специфично научно име, съставено от:

• Род (Genus) – например Clostridium
• Вид (Species) – напр. botulinum, което ни дава Clostridium botulinum

 

Освен това в рамките на даден вид могат да съществуват различни щамове. Те често се различават по това доколко са вредни или устойчиви на лечение.

Формата на бактериите е още един ключов белег, който помага на учените да ги разпознават:

• Кокови (Cocci) – сферични бактерии
• Бацили (Bacilli) – с пръчицоподобна форма
• Спирохети (Spirochetes) – усукани като спирала или вълна

 

Тези форми не са просто визуална разлика – те често се свързват с начина, по който бактериите се движат или причиняват заболявания.

Всяка бактерия има уникален генотип – това е пълният генетичен код. Чрез специализирани генетични тестове може да се определи точно кой щам или вид причинява бактериална инфекция. Това е особено важно при лечение, когато трябва да се избере най-подходящият антибиотик.

Един от най-често използваните методи в микробиологията е грам оцветяването. То дели бактериите на:

• Грам-позитивни – задържат синьо-виолетово оцветяване поради структурата на клетъчната си стена (Clostridium, Corynebacterium, Listeria)
• Грам-негативни – не задържат синьо оцветяване, а се оцветяват в червено или розово (Pseudomonas, Proteus, Klebsiella)

 

Тази разлика не е само козметична – тя влияе на това как бактериите реагират на различни антибиотици.

Както посочва заглавието на статията, тук ще разгледаме всичко, което трябва да знаем за бактериите. Какви видове съществуват спрямо смоята функция ще научим в следващите редове.

 

Вредни бактерии

 

 

Зад много опасни заболявания стоят т. нар. лоши бактерии – пневмония (Streptococcus pneumoniae), менингит (Haemophilus influenzae), стрептококов фарингит (Group A Streptococcus), хранително натравяне (Escherichia coli и Salmonella) и др. Именно заради тези бактерии мием ръцете си преди хранене, забърсваме плотовете в кухнята и банята. Медицината е разработила редица иновативни антибиотични лекарства, които са направени, за да унищожават тези вредни бактерии. 

Вредните бактерии причиняват различни по интензивност заболявания.

Ушна инфекция (отит)

Ушните инфекции могат да засегнат средното ухо или външния слухов канал и са по-чести при децата. Те се причиняват най-често от бактерии като Streptococcus pneumoniae или Haemophilus influenzae, особено след настинка или грип. Болка в ухото, треска, секрет от ухото и временно увреден слух са първите симптоми на инфекция. Лечението с антибиотици се препоръчва само при тежки случаи или когато симптомите не отшумяват до 2–3 дни.

Синузит (синусова инфекция)

Синузитът често възниква след вирусна инфекция като настинка, но в някои случаи бактериите причиняват вторична инфекция. Най-чести причинители са Streptococcus pneumoniae, Haemophilus influenzae и Moraxella catarrhalis. Симптомите включват запушен нос, болка в лицето, гъст жълт или зелен секрет и усещане за натиск в синусите. При бактериален синузит може да се наложи лечение с антибиотици.

Скарлатина

Това е силно заразна инфекция, причинена от бактерията Streptococcus pyogenes. За разлика от вирусните възпаления на гърлото, тук болката е по-силна и е придружена от висока температура, подути сливици и червени петна по небцето. Пациентите често имат затруднено преглъщане и говорене. Необходима е консултация с лекар и антибиотично лечение, за да се избегнат усложнения като ревматизъм.

Коклюш (магарешка кашлица)

Причинява се от Bordetella pertussis – силно заразна бактерия, която засяга дихателната система. Заболяването започва с хрема и лека кашлица, но преминава в пристъпи на тежка кашлица, често завършваща със „свистящ“ звук. Най-опасен е за бебета и малки деца. Съществува ваксинация, която предпазва от заболяването.

Бактериален менингит

Това е опасна инфекция на мозъчните обвивки, причинявана от бактерии като Neisseria meningitidis, Streptococcus pneumoniae и Haemophilus influenzae type b. Симптомите се развиват внезапно и включват висока температура, скован врат, главоболие, гадене и обърканост. Заболяването изисква спешно медицинско лечение и хоспитализация. Без бърза намеса може да доведе до трайни увреждания или смърт.

Инфекция на пикочните пътища (УТИ)

Най-често срещаният причинител е Escherichia coli – бактерия, обитаваща червата. Когато попадне в уретрата, може да предизвика възпаление на пикочния мехур или бъбреците. Симптомите включват парене при уриниране, често уриниране, болка в долната част на гърба и мътна или кървава урина. Обикновено се лекува с антибиотици, но понякога и природните дарове могат да помогнат. Засяга повече жени заради по-късия пикочен мехур.

Бактериална вагиноза

Това състояние възниква при дисбаланс между добрите и вредните бактерии във влагалището, най-често Gardnerella vaginalis. Причините могат да включват употреба на антибиотици, хормонални промени или вагинални душове. Симптомите са сивкаво-бяло течение, сърбеж, парене при уриниране и неприятна миризма. Лекарите предписват антибиотици само при изразени симптоми.

Салмонела

Заболяването се причинява от бактерии от рода Salmonella, най-често чрез консумация на заразена храна – яйца, месо или непастьоризирани продукти. Симптомите включват диария, коремни болки, температура и понякога повръщане. При повечето случаи заболяването отшумява само с хидратация и без нужда от антибиотици. Много животни, включително влечуги, също могат да бъдат носители.

Тетанус 

Причинява се от Clostridium tetani, която попада в тялото чрез замърсени рани. Бактерията произвежда токсин, който води до болезнени мускулни спазми, най-често в челюстта (откъдето идва и названието на английски “lockjaw” (заключена челюост). Заболяването е потенциално смъртоносно, но е възможно предотвратяване на инфекции чрез ваксинация. Лечението включва хоспитализация, антитоксини и поддържаща терапия.

Кожни бактериални инфекции

Тук може да откроим няколко най-често срещани:

• Целулит: Често причинен от Streptococcus или Staphylococcus aureus, целулитът се проявява с подуване, зачервяване и топлина в засегнатата област. Може да засегне и по-дълбоките слоеве на кожата. Изисква лечение с антибиотици и не бива да се бърка с целулита, от който много жени се притесняват.
• Фоликулит: Това е възпаление на космените фоликули, често предизвикано от Staphylococcus aureus. Има вид на пъпчици или гнойни мехурчета. Появява се при триене, бръснене или при запушване на фоликулите.
• Импетиго: Силно заразна кожна инфекция, причинена от Streptococcus pyogenes или Staphylococcus aureus. Характеризира се с жълто-кафяви корички и мехурчета. Често се среща при деца и изисква локално или системно лечение.

При правилна и навременна лекарска намеса и трите инфекции се лечими.

Бактериални полово предавани инфекции

За съжаление симптомите често се игнорират и пациентите изпитват притеснения за посетяг специалист. Най-често срещаните са:

• Хламидия (Chlamydia trachomatis): Причинява необичайно течение, болка при уриниране и може да доведе до безплодие, ако не се лекува.
• Гонорея (Neisseria gonorrhoeae): Може да засегне половите органи, гърлото и ректума; симптомите включват болка, секрет и парене.
• Сифилис (Treponema pallidum): В ранния стадий причинява безболезнени ранички, в по-късните – обриви и сериозни системни увреждания.

Всички тези инфекции се лекуват успешно с подходящи антибиотици при ранно откриване.

 

Полезни бактерии за човека

Но не всички бактерии са лоши. В тялото ни живеят трилиони добри бактерии, по-голямата част от тях са в храносмилателния тракт. Ние не само живеем с тях, но те помагат да оцеляваме всеки ден. Добрите бактерии помагат да храносмиламе храната и да абсорбират хранителните вещества, те синтезират и витамини В9, ниацин, витамини В6 и В12.

Според проучване, публикувано под заглавие “Пробиотици за засилване на антиинфекциозната защита в стомашно-чревния тракт”, те ни предпазват и от техните вредни “роднини”, причиняващи болести. Добрите бактериите се насочват към храносмилателния тракт, там синтезират киселина, която убива вредителите.

Когато добрите бактерии се размножават, те ни защитават. Понякога обаче популацията им е застрашена. Това се случва когато приемаме антибиотик, който убива и лоши, но и полезни бакетрии в човешкото тяло. Това създава дисбаланс.

От 20-и век съществува идеята, че някои бактерии може да подобрят нашето здраве. Това твърди носителят на Нобелова награда руски биолог Иля Мечников. Според него, ако се храним с бактерии, подобни на тези в стомаха ни, това би имало добри последици за нас. Затова на пазара тези бактерии се предлагат като пробиотици.

Пробиотик идва от древногръцки, където “pro” означава “за”, а “biotic” идва от “bios” – “живот”. Наименованието означава “за живота”.

Пробиотици може да си набавим с помощта на различни храни или под формата на хранителни добавки за ежедневен прием. Най-познатите на науката пробиотични бактерии:

Lactobacillus

Lactobacillus е един от най-често срещаните родове пробиотични бактерии, естествено присъстващ в храносмилателния тракт, урогениталната система и ферментиралите храни. Тези бактерии произвеждат млечна киселина, която поддържа ниско pH и ограничава растежа на патогенни микроорганизми. Щамове като Lactobacillus acidophilus, Lactobacillus lactis,
Lactobacillus casei и L. rhamnosus са свързани с подобрение на храносмилането, имунната функция и облекчаване на диария, причинена от антибиотици. Lactobacillus също може да помогне при вагинален дисбаланс и някои кожни състояния.

Невероятното постижение в тази област е откритието на д-р Стамен Григоров – откривател на Lactobacillus bulgaricus. През 1905 г., докато следва медицина в Женева, той изследва традиционното българско кисело мляко и открива бактерията, която придава на млякото специфичния му вкус и свойства. Това е и бактерията, която стои в основата на процесът млечнокисела ферментация.

Bifidobacterium

Bifidobacterium е друг важен род пробиотични бактерии, които доминират в червата на бебетата, особено ако са кърмени. С напредване на възрастта популацията им намалява, но те продължават да играят ключова роля в поддържането на чревния баланс. Щамове като Bifidobacterium spp, B. bifidum и B. longum подпомагат живота на фибрите, производство на витамини и намаляване на възпалението. Те са особено полезни при синдром на раздразненото черво, запек и подуване.

Saccharomyces boulardii (дрожди/мая)

Saccharomyces boulardii е пробиотична мая, различна от бактериалните пробиотици, но със силни защитни свойства за храносмилателната система. Тя оцелява добре при преминаване през стомашната киселина и спира растежа на вредни бактерии и патогенни гъбички като Candida. Използва се успешно при лечение и профилактика на диария, включително пътуваща и свързана с антибиотични средства. Освен това подпомага възстановяването на чревната лигавица и може да има благоприятен ефект при някои възпалителни чревни заболявания.

Значението на пробиотиците и пребиотиците

 

 

Пробиотиците са „добрите“ бактерии, които естествено се срещат в нашето тяло – най-вече в червата. Те помагат за поддържането на здравословен баланс между полезни и вредни микроорганизми. Когато този баланс се наруши – например след прием на антибиотици, при стрес или небалансирано хранене – рискът от храносмилателни проблеми, инфекции и дори отслабен имунитет се повишава.

Пробиотиците могат да:

• Подобрят храносмилането
• Намалят подуването и газовете
• Подпомогнат възстановяването след антибиотична терапия
• Засилят имунната защита
• Повлияят положително при състояния като синдром на раздразненото черво

 

Пребиотиците не са бактерии, а храната, с която се „хранят“ полезните бактерии в червата. Най-често това са видове фибри, които ние не можем да смелим, но бактериите в дебелото черво използват като източник на енергия.

Някои естествени източници на пребиотици са:

• Чесън
• Лук
• Праз
• Банани
• Аспержи
• Овес
• Корен от цикория

 

Когато приемаме достатъчно пребиотици, ние помагаме на добрите бактерии да се размножават и да вършат работата си още по-ефективно.

 

Как да поддържаме здравословен баланс?

Пробиотиците и пребиотиците се приемат заедно. Можем да си представим пробиотиците като семената, а пребиотиците като почвата и водата, от които тези семена се нуждаят, за да израснат. Само едното не е достатъчно. Затова се препоръчва:

• Да включваме в менюто си ферментирали храни като кисело мляко, кефир, комбуча или ферментирали зеленчуци – източници на пробиотици.
• Да не пренебрегваме храни, богати на фибри, особено непреработени растителни продукти – източници на пребиотици.

 

В много случаи можем да приемаме пробиотици и пребиотици и под формата на хранителни добавки особено при специфични здравословни нужди, но е добре това да се консултира със специалист.

 

Дисбалансът на микробиомата е неговите последствия

Микробиомът е сложна екосистема от бактерии, вируси, гъбички и други микроорганизми, които живеят главно в червата ни. Когато този вътрешен свят е балансиран, той работи в наша полза. Но когато настъпи дисбаланс, ефектите могат да се проявят в различни аспекти на здравето ни.

Този дисбаланс се изразява в:

• Храносмилателни проблеми: подуване, газове, диария, запек, синдром на раздразненото черво
• Отслабен имунитет: по-честа поява на инфекции, трудност при възстановяване
• Кожни проблеми: акне, екзема, розацея
• Нарушения в настроението и психическото здраве: тревожност, депресия, мозъчна мъгла
• Повишен риск от хронични заболявания: възпалителни състояния, автоимунни заболявания, метаболитен синдром

 

Микробиомът е сложна екосистема от бактерии, вируси, гъбички и други микроорганизми, които живеят главно в червата ни. Едно смущение в средата и веригата се нарушава.

 

Фактори, които влияят на бактериалната флора

 

 

Балансът на нашата чревна микрофрола е чувствителен и се влияе от множество външни и вътрешни фактори.

Основни фактори, които я нарушават, са:

• Антибиотици – унищожават и полезните и вредните бактерии, защото не могат да направят разлика между двата вида
• Небалансирано хранене – особено диета, богата на захар и преработени храни, защото те не съдържат фибри за добро храносмилане; захарта подхранват патогенни бактерии и гъбички
• Стрес – води до повишени нива на кортизол, който влияе негативно върху пропускливостта на чревната стена и води до нарушено храносмилане
• Липса на сън и физическа активност – ограничава стимулирането на метаболизма, който поддържа бактериалното равновесие
• Замърсена среда и химикали – например пестициди и консерванти, защото директно увреждат бактериалните клетки или потискат растежа на полезни щамове

 

За щастие, може да елиминираме вредното влияние на тези фактори, като практикуваме:

• Здравословно хранене с разнообразна, богата на фибри храна
• Прием на ферментирали храни
• Ограничаване на захарта и преработена храна
• Избягване на ненужни антибиотици
• Прием на пробиотици при нужда
• Редовна физическа активност
• Достатъчен и качествен сън
• Намаляване на стреса
• Избягване на химикали и токсини
• Повече време сред природата и контакт с любимите хора

 

Поддържането на здрава бактериална флора е в основата на доброто храносмилане и устойчивия имунитет.

 

Храни, които поддържат добри бактерии

Рзнообразието от храни, с които да поддържаме добре функциониращ микробиом, е голямо. Лесно можем да ги включим в менюто си, част от тях не се влияят толкова и от сезонността и са достъпни през цялата година.

Пробиотични храни – източници на добри бактерии за организма са, са:

• Кисело мляко
• Кефир
• Кисело зеле (особено ако е сурово)
• Кимчи – корейска ферментирала зеленчукова смес
• Комбуча – ферментирал чай с пробиотични култури
• Мисо и темпе – ферментирали соеви продукти

 

Пребиотичните храни, както вече уточнихме, са „храна“ за добрите бактерии. Не бива да ги забравяме в менюто си, за да можем да подърржаме добро им здраве. Комбинирането на пробиотични и пребиотични храни е най-добрият начин да поддържаме разнообразен и активен микробиом. Редовното им включване в менюто е малка промяна с голям ефект.

 

Ролята на стреса в изменението на микробиома

Дълго време микробиомът се е разглеждал основно през призмата на храната и антибиотиците. Днес науката показва, че психологическият стрес сам по себе си може да наруши микробното равновесие – дори при иначе здравословен начин на живот.

Знае се, че стресът:

• Активира хормони като кортизол и адреналин, които променят състава на чревната слуз – основна среда за добрите бактерии
• Нарушава сигналите между мозъка и червата, което води до лесен достъп за вредни бактерии
• Намалява производството на късоверижни мастни киселини, които защитават чревната бариера и имат противовъзпалителен ефект

 

Дори при здравословен начин на живот при голям и постоянен стрес тези нарушения могат да се получат.

Стресът действа срещу бактериите като:

• Повишава нивата на бактерии от рода Proteobacteria – група, свързана с възпаления и метаболитни нарушения
• Намалява броя на Lactobacillus и Bifidobacterium – ключови за имунната устойчивост и настроението
• Увеличава пропускливостта на червата, което позволява микробни токсини да навлизат в кръвта – процес, свързан с т.нар. тихо възпаление

 

Ако в ежедневието ни, през перипетии в живота или на работното ни място изпитваме стрес, трябва да се научим да го канализираме. Полезни методи са спорт, йога, медитация или друго нещо, което е ефикасно за нас. 

Ролята на стресът е далеч по-дълбока, отколкото си мислим.

При хроничен стрес се образуват нови, по-устойчиви бактериални колонии, които могат да се задържат дори след отстраняване на стресора. Изследвания при близнаци показват, че стресовите събития в живота водят до разлики в микробиома, които се запазват с години, независимо от еднаквия генетичен фон (какъвто е при близнаците).

С все по-забързаното ежедневие и динамиката на живота около нас усилията на науката са насочени към стреса и неговото влияние.

 

Заключение

Бактериите в нашето тяло съставляват деликатна и изключително важна система, от която зависи не само храносмилането ни, но и имунитетът, настроението и дългосрочното ни здраве. Връзката между стреса и бактериалния баланс се оказва по-дълбока и устойчива, отколкото доскоро се е смятало. Не става дума просто за временни промени, а за възможни трайни нарушения в състава и функцията на полезните бактерии.

Всичко това ни напомня, че грижата за себе си не се изчерпва с добра храна и прием на пробиотици. Тя започва и отвътре, чрез съзнателно управление на емоциите и начина ни на живот. Само така можем да поддържаме не просто здравословно ниво на полезни бактерии, а и устойчивост в цялостното си физическо и психическо състояние.

 

Често задавани въпроси