Биологично активни вещества в растенията

Обновена: 29.03.2024|
Хидрастис. Хлорофил. Етноботаника. Биологично активни вещества в растенията.

Може би не знаете, но в растенията има много химически вещества, които са биологично активни, не само в самите тях, но и в други организми. Някои от тези вещества подпомагат оцеляването на растенията.

Например някои инхибират растежа на конкуриращи се растения. Други помагат срещу насекоми и тревопасни животни. С времето хората откриват как тези активни вещества могат да се използват и за лечебни цели. Именно заради тях продължаваме да използваме билките като лек и до днес.

В тази статия ще разгледаме най-популярните биологично активни вещества и къде можем да ги открием.

 

Биологично активни вещества в растенията: Алкалоиди

Тази група активни вещества може да се открие в голямо разнообразие от растения. Алкалоидите съдържат азотен атом или атоми (амино или амидо в някои случаи) в своите структури. Тези азотни атоми причиняват алкалност на тези съединения. Те обикновено са разположени в някаква пръстенна (циклична) система.

Въз основа на структурите, алкалоидите могат да бъдат разделени на класове:

  • индоли
  • хинолини
  • изохинолини
  • пиролидини
  • пиридини
  • пиролизидини
  • тропани и терпеноиди
  • стероиди

Друга система за класификация е свързана със семейство растителни видове, в които се срещат. Един от примерите са опиевите алкалоиди, които се срещат в опиевия мак.

Много от тези растения са били използвани и за създаване на добре познати лекарства в медицината. Като атропинът, който се намира в беладоната.

 

Битери

Тази група биологично активни вещества в растенията са събрани на едно място поради изключително горчивия си вкус.

Битерът предизвиква стимулиране на слюнчените жлези и храносмилателните органи. Заради тези си качества се използва за подобряване на апетита и укрепване на храносмилателната система.

Примери за битери включват пелин и хмел. Те служат за приготвяне на лечебни горчивки. Корени или листа от определени растения съдържащи битери се поставят в алкохол и престояват известно време. След това се използват като тинктура за овкусяване на напитки и храна, както и за увеличаване на техните ползи за здравето.

 

Витамини

 

Цинк и селен. Биологично активни вещества в растенията.

 

Не е тайна, че много растения съдържат високи нива на полезни витамини. Много добре познати плодове и зеленчуци имат високи нива на витамин С и бета-каротин.

Припомняме, че витаминът е органично съединение, което означава, че съдържа въглерод. Освен това е основно хранително вещество, което може да се наложи да си набавяме чрез храната.

Има два основни вида витамини – мастноразтворими и водоразтворими.

  • Мастноразтворими

Такива са витамините A, D, E и K. Тялото съхранява мастноразтворимите витамини в мастната тъкан и черния дроб, и резервите от тези витамини могат да останат в тялото дни, а понякога и месеци. Диетичните мазнини помагат на тялото да абсорбира мастноразтворимите витамини в чревния тракт.

  • Водоразтворими витамини

Те не се задържат дълго в тялото и не могат да се съхраняват, изхвърлят се чрез урината. Поради това хората се нуждаят от по-редовно снабдяване с водоразтворими витамини, отколкото с мастноразтворимите. Витамин С и всички витамини от група В са водоразтворими.

 

Минерали

Много растения имат високи нива на минерали, защото могат да черпят минерали от почвата и да ги превръщат във форма, която е по-лесна за използване от човешкото тяло.

Съдържанието на минерали често е ключовият фактор за ефективността на растението като лекарство. Един пример за растение с високо съдържание на минерали е хвощът.

Високото съдържание на силициев диоксид в тези растения се използва при артрит, тъй като подпомага възстановяването на съединителната тъкан. Минералите понякога се разделят на основни минерали (макроминерали) и микроминерали.

  • Макроминерали

Натрий – необходим за правилен баланс на течностите и мускулните контракции.

Калий – необходим за правилен баланс на течностите, предаване на нерви и мускулни контракции.

Калций – важен за здравите кости и зъби, помага на мускулите да се отпускат и свиват, необходим за съсирването на кръвта, регулирането на кръвното налягане и здравето на имунната система.

Фосфор – намира се във всяка клетка и част от системата, която поддържа киселинно-алкален баланс в тялото.

Магнезий – необходим за направата на протеини, мускулните контракции и здравето на имунната система.

 

  • Микроминерали

Желязо – част е от молекулата хемоглобин, намираща се в червените кръвни клетки, която пренася кислород в тялото и необходим за енергийния метаболизъм

Цинк – активна част от много ензими, необходим за направата на протеин и генетичен материал. Цинкът има и функция във възприемането на вкуса, зарастването на рани, нормалното развитие на плода, производството на сперматозоиди, нормалния растеж и половото съзряване, здравето на имунната система.

Йод – намира се в хормона на щитовидната жлеза, който помага за регулиране на растежа, развитието и метаболизма.

Мед – част от много ензими, необходим за метаболизма на желязото.

Флуор – участва във формирането на костите и зъбите, помага за предотвратяване на кариес.

Хром – работи в тясно сътрудничество с инсулина, за да регулира нивата на кръвната захар.

 

Биологично активни вещества в растенията: Полизахариди

Полизахаридите се намират във всички растения и се състоят от множество единици захарни молекули, свързани заедно.

За медицински цели „лепкавите“ полизахариди произвеждат слуз, която обикновено се намира в кората, корените, листата и семената. Тези лепкави полизахариди са способни да попиват големи количества вода и да образуват желеобразни маси, които се използват за лечение на суха или раздразнена кожа.

Известни примери за такива биологично активни вещества в растенията са целулозата и хитинът. Те са структурни полизахариди, които се състоят от хиляди глюкозни мономери, комбинирани в дълги влакна. Единствената разлика между двата полизахарида са страничните вериги, прикрепени към въглеродните пръстени на монозахаридите.

Докато целулозата може да произведе твърди структури като дърво, хитинът може да произведе още по-твърди структури, като черупка, варовик и дори мрамор.

Сапонини

Тази група активни съединения получава името си от факта, че подобно на сапун, те произвеждат пяна, когато се поставят във вода.

Има две основни форми на сапонини: стероидни и тритерпеноидни. Стероидните сапонини са много сходни с химическите структури на хормоните в човешкото тяло, включително естроген и кортизол.

Примери за растения, съдържащи сапонини, включват агаве и няколко членове на семейството на лилиите. Няколко проучвания потвърждават ползите за здравето от сапонините.

Тези химикали могат:

  • да помогнат за намаляване на нивата на холестерола
  • да убият болестотворните бактерии
  • да преборят оксидативния стрес
  • да инхибират растежа на тумори

Според последните изследвания те подобряват липидния метаболизъм и могат да помогнат за предотвратяване и лечение на затлъстяване.

 

Сърдечни гликозиди

 

Биологично активни вещества в растенията.

 

Тези активни вещества се намират в лечебни растения като напръстник и момина сълза, и имат силно пряко въздействие върху сърцето.

Сърдечните гликозиди са стероиди, които имат способността да подпомагат силата и скоростта на свиване на сърдечния мускул.

Много малко количество може да окаже полезна симулация върху болното сърце. Тези съединения са ценни преди всичко при лечението на сърдечна недостатъчност. Те увеличават силата на сърдечното съкращение без съпътстващо увеличаване на консумацията на кислород.

Следователно миокардът става по-ефективна помпа и е в състояние да отговори на изискванията на кръвоносната система.

Те имат и диуретичен ефект, който стимулира производството на урина и спомага за отстраняването на течности от тъканите и кръвоносната система. Популярни сърдечни гликозиди са дигитоксин, дигоксин и конвалототоксин.

 

Танини 

Повечето растения произвеждат танини.

Танините служат като възпиращ фактор за насекомите и тревопасните животни, защото те придават остър, неприятен вкус.

В билките има много различни видове танини. Някои притежават характеристики, подобни на тези на полифеноли, помагайки за предотвратяване на заболявания, като осигуряват антиоксидантни и антимикробни ползи.

Един от основните танини, открити в зеления чай например, е епигалокатехин галат. Той играе роля за намаляване на възпалението и защита срещу сърдечни заболявания.

Теафлавините и теарубигините пък функционират като мощни антиоксиданти и могат да предложат защита срещу клетъчни увреждания, причинени от свободните радикали.

Елаганининът може да насърчи растежа и активността на полезните чревни бактерии. Последни данни показват и неговото положително действие и при лечение на рак. Ако искате да си набавите танини е хубаво да пиете и повече червено вино.

 

Биологично активни вещества в растенията: Феноли

Фенолите са растителни съединения, за които се смята, че се произвеждат за защита срещу инфекции и насекоми. Те често са противовъзпалителни и антисептични, и могат да имат антивирусни свойства.

Фенолите се различават по структура и варират от салицилова киселина (подобна на аспирина) до сложни фенолни киселини, съдържащи захар. Още примери включват:

  • тирозин – една от стандартните аминокиселини, открити в повечето протеини
  • епинефрин (адреналин) – стимулиращ хормон, произведен от надбъбречната медула
  • серотонин – невротрансмитер в мозъка

Много от по-сложните феноли, използвани като ароматизатори, се получават от етеричните масла на растения.

Например ванилинът, основният ароматизатор във ванилията, е изолиран от ваниловите зърна.

Други феноли, получени от растения, включват тимол, изолиран от мащерка, и евгенол, изолиран от карамфил.

Флавоноиди

 

Парфе. Биологично активни вещества в растенията.

 

Флавоноидите се срещат широко в целия растителен свят и имат широк спектър от лекарствени приложения. Има няколко групи флавоноиди, включително антоцианидини, флаваноли, флавони, флавоноли, флавонони и изофлавони.

В рамките на подгрупата флаваноли има още няколко подгрупи. Всяка от тези подгрупи и всеки тип флавоноиди носи различни ползи. Някои флавоноиди често действат като пигменти, придаващи жълт или бял цвят на цветя и плодове.

  • Флавоните

Включват активните вещества лутеолин и апигенин. Добри източници на флавони са целината и магданозът. Те са свързани с антиоксидантни ползи и забавяне на метаболизма на лекарствата.

  • Антоцианидините

Това са малвидин, пеларгондин, пеоидин и цианидин. Добри източници на антоцианидини са бери плодовете. Те подпомагат здравето на сърцето, имат добро действие при затлъстяване и профилактика на диабета.

  • Флавононите

Тук влизат хесперетин, ериодиктиол и нарингенин. Те .зи биологично активни вещества в растенията имат цялостна антиоксидантна и противовъзпалителна активност.

  • Изофлавоните

Тази група включва генистеин, глицитеин и даидзеин. Те са силно концентрирани в соята и соевите продукти. Могат да бъдат от полза за намаляване на риска от хормонален рак, като рак на гърдата или на простатата.

  • Флавонолите

Към тази група спадат кверцетин и кемпферол, които са много полезни активни вещества. Кверцетинът е антихистамин, свързан с облекчаване на сенна хрема и треска, има и противовъзпалителни ползи. Кемпферол служи за профилактика на хронични заболявания.

  • Флаванолите

Те са три основни типа: мономери (по-известни като катехини), димери и полимери. Катехините са най-полезни и свързани с понижаване на холестерола, намират се в черния чай. Подпомагат симптомите на синдрома на хроничната умора и неврологичното здраве.

 

Биологично активни вещества в растенията: Цианогенни гликозиди

 

Биологично активни вещества в растенията.

 

Тези гликозиди съдържат цианид, много смъртоносна отрова, но в малки дози може да служи като мускулен релаксант.

Интересно е да отбележим, че цианогенните гликозиди не са токсични сами по себе си. Въпреки това, когато клетъчните структури на растението се нарушат, цианогенният гликозид ще се свърже със съответния ензим β-глюкозидаза.

Хидролизата на цианогенни гликозиди обикновено се случва, когато растенията се дъвчат от тревопасни животни или се разпадат по време на процеси като смилане. Както и в присъствието на вода (по време на накисване или ферментация).

Кората на дивата череша и листата на бъза съдържат цианогенни гликоциди, които могат да се използват за потискане и успокояване на сухата кашлица.

Още растения, богати на тези активни вещества, са таксифилин в бамбук, кайсия, бадемови ядки и ечемик. Като цяло нивото на цианогенни гликозиди зависи от възрастта и сорта на растението, както и от факторите на околната среда.

Както се убедихте, разнообразието на биологично активни вещества в растенията е необятно. Надяваме се, че с този кратък наръчник успяхме, в общи линии, да ви разкажем за видовете и техните ползи за човешкото здраве. И ако не сте запомнили всичко, то с тази статия винаги ще имате добър източник на информация, ако се наложи.

Бъдете здрави!

Източници

Няма източници

Сподели тази статия, избери платформа!

Блог

Рецепти

14634b84e9917b0c4e510b76dd2c8d41?s=96&d=mm&r=g

Кристина Агнер е дългогодишен автор - има написани стотици статии в сферата на алтернативната медицина, биохакинг, здравословно хранене и диети. Продължава да впечатлява с умело перо и остър ум.

Свързани публикации

Оставете коментар