Беладона – ползи и употреба

Думата беладона, в превод от италиански „красива жена“, е препратка към венецианските стандарти за красота в миналото, когато придворните дами разширявали зениците си с тинктура от растението беладона. Наричано още и смъртоносно куче грозде поради токсичното си действие, както повечето отровни растения в природата, в него се съдържа и лечебен ефект. Неговите противоположни влияния са познати отдавна и през годините се е прилагало за най-различни цели – като лек или отрова, козметично средство, анестетик, като антидот и дори като любовна отвара. Днес се използва най-вече за получаването на атропин, известен мидриатик (препарат за разширяване на зеницата). Цветовете й са единични с камбановидна форма, в тъмно лилав нюанс. Чашката й е дълбоко 5-делна и при узряване на плода е разперена. Растението цъфти от началото на лятото да септември. Венчето й е около 3 сантиметра дълго, с кафяво-виолетов цвят. Плодовете са с кълбовидна форма, зелени, и стават лъскави и в тъмновиолетов цвят при узряване.  

Къде вирее?

За родина на беладоната се считат умерените ширини в Централна, Източна и Южна Европа, Северна Африка и районът на Кавказ. Въпреки че първоначалният й обхват е бил от Европа до Азия, в днешно време тя се отглежда като лечебна билка и по други места, а в някои части по света се счита за плевел. Може да се срещне до 1600 метра надморска височина, из храсталаци и сечища и в букови гори. Предпочита сенчести и влажни почви, богати на варовик.  

Тъмните тайни от миналото на беладоната

    Красиво и на пръв поглед безобидно, това растение всъщност е силно отровно. Неговата токсичност е призната още от шведския учен, положил основите на съвременната таксономия – Карл Линей. Той кръщава активното вещество, отговорно за токсичността на растението (атропин), на една от трите богини на съдбата в древногръцката митология – Атропис. Гърците вярвали в предопределеността на съдбата и в това, че всеки следва своята нишка на живота, която богините на съдбата изплитали още от самото раждане. Атропис била тази, която я прекъсва, с което и животът също прекъсвал. Това отровно растение има дълга история на употреба и злоупотреба. В него се съдържат атропин, хиосциамин и скополамин – вещества с психотропно действие, които могат да предизвикат остро отравяне. Римляните добре познавали отровните свойства на беладоната, като я използвали срещу враговете си, за да заразяват хранителните им запаси. Локуста – експерт по отровите в Древен Рим, която служила на съпругата на Клавдий, Агрипина Младша, използвала в смъртоносните си отвари беладона. Носи се слух, че императорите Клавдий и Октавиан Август били отровени по нареждане от съпругите си с атропин. Беладоната се споменава и от Шекспир в пиесата му Макбет, като тя е помогнала на шведската армия срещу датчаните. Някои смятат, че и тя е била отровата в трагедията „Ромео и Жулиета“, която Жулиета изпива.

Според легендите беладоната е била важна съставка от мехлемите и отварите на вещиците през Средновековието. Смятало се е, че нейният дух се явявал във Валпургиевата нощ, когато вещиците се събирали в нощта на 30 април срещу 1 май.

По време на лова на вещици през 16 век се съобщава за магически мазила, в чийто състав се съдържало смъртоносно куче грозде, които били средството за летене на вещиците. Смятало се, че приготвянето на мехлеми с беладона, които в състава си съдържали още и мандрагора, заради активните си съставки предизвиквали халюцинации и чувство на летене, което се символизирало от летящите метли. Нейните ефекти да предизвиква замаяност и скованост са използвани от древността като средство за анестезия. Беладоната се е използвала дори и за приготвянето на любовна отвара, която можела да накара всеки да се влюби против волята му.

През Втората световна война бил създаден нервнопаралитичен газ, чийто единствен антидот се оказал атропинът.

 

На какво се дължат психотропните и токсични действия на беладоната?

    Алкалоидите, открити в беладоната, са:

• Атропин
• Хиосциамин
• Скополамин
• Беладонин

  Тези вещества предизвикват еуфория, халюцинации, а във високи дози дезориентация, загуба на памет, кома и смърт. Активните съставки, открити в беладоната, въздействат върху вегетативния дял на нервната система, инервиращ вътрешните органи, като блокират холинергичните рецептори. В зависимост веществото, т.е. от медиатора, който се отделя от нервните влакна, те се разделят на холинергични и адренергични. Холинергичните вегетативни нерви са нервните влакна, от които се отделя ацетилхолин под влияние на нервните импулси, докато адренергични са тези, при които се отделя норадреналин. Холиновите рецептори се разделят на мускаринови и никотинови, като ацетилхолинът се свързва с мускариновите рецептори.

• Мускаринови рецептори са тези, които стимулират парасимпатиковата нервна система (т.е. част от вегетативната нервна система) и въздействат върху екзокринните жлези, сърцето и гладката мускулатура (активират се от малки дози мускарин – активен принцип в отровната гъба Amanita muscaria).
• Никотинови рецептори са тези, които активират всички вегетативни ганглии, адреналната медула (сърцевината на надбъбречните жлези) и са отговорни за координирането на мускулните движения, включително контракцията на скелетната мускулатура (стимулират се от малки дози никотин).

  Атропинът се причислява към М-холинергичните антагонисти, тоест техните ефекти се изразяват чрез блокиране на мускариновите рецептори в мозъка, което е причината и за характерните им ефекти. Въздействието на атропина върху централната нервна система се изразява като възбуда, раздразнение, безпокойство и халюцинации. Докато скополаминът има обратен ефект и предизвиква умора, амнезия и хипноза.  

Фармакодинамичните ефектите на атропина са:

• Потискане на секрецията на слъзните, слюнчените, бронхиалните и потните жлези.
• Тахикардия (ускорено сърцебиене), въпреки че първоначално забавя сърдечната дейност (брадикардия).
• Мидриаза (разширяване на зеницата) и парализа на акомодацията (нарушаване на близкото виждане).
• Притежава възбудителни ефекти върху централната нервна система и при високи дози предизвиква дезориентация.

 

Симптомите при остро отравяне с атропин са:

• Понижаване на кръвното налягане
• Суха и зачервена кожа
• Разширени зеници
• Намалена потна секреция
• Изсъхване на лигавиците
• Повишена телесна температура
• Загуба на гласа и невъзможност за преглъщане
• Тахикардия
• Психомоторна възбуда
• Кома

  Лечението включва стомашна промивка с активен въглен, форсирана диуреза (отделяне на урина), парасимпатикомиметици (медикаменти, които стимулират парасимпатиковия дял на вегетативната нервна система) и др.  

Къде намира приложение лудото биле?

    За медицински цели от растението се използват листата и корените, в които е концентрирано най-вече съдържанието на алкалоидите. Изброяваме и някои от основните му действия като спазмолитично и болкоуспокояващо средство и клиничното му приложение.

• В гастроентерологията и урологията

Поради мощния си спазмолитичен ефект и способността да облекчава спазмите на стомаха, червата, уретрите, пикочния мехур, жлъчните пътища и жлъчния мехур. Тъй като потиска стомашната секреция, се използва при язвена болест, жлъчни и бъбречни кризи, колити и др.

• В кардиологията

За лечение на синусова брадикардия, напр. след прекаран миокарден инфаркт.

• В офталмологията

При диагностични процедури за разширяване на зениците и парализа на акомодацията (способността на окото да се приспособява за ясно виждане на различни разстояния).

• В пулмологията

Поради предизвикването на дилатация (разширението) на гладката мускулатура на бронхите, се прилага при бронхиална астма.

• В анестезиологията

За премедикация (предварителна медикаментозна подготовка) на анестезията.

• В токсикологията

Като антидот за отравяне с хлороформ и опиум.

• В хомеопатията

При висока (до 40 градуса) и променлива температура, при топли вълни и менопауза, при остро главоболие и др.

• В неврологията

Скополаминът се прилага при паркинсонизъм с преобладаваща треморна симптоматика (треперене), фармакогенен паркинсонизъм, предизвикан от медикаменти –  невролептици, както и превантивно приемани таблетки за кинетоза (болест на пътуването).

Поради високото си съдържание на скополамин, народният лечител Иван Раев е лекувал паркинсонизъм чрез винен екстракт от корените на лудо биле, като това лечение било известно па света като „Cura Bulgara“.

 

Заключение

Въпреки лошата си репутация, беладоната се открива в състава на редица лекарства. Дори и да е едно от най-отровните растения в света, със способността да убива, то може и да връща към живота.