Мандрагора – растението с душа

Много билки и растения се свързват с древни митове и легенди, но има едно, на което са се придават свръхестествени сили и дори човешки качества.

Обвито в окултни тайни, магически сили и заклинания, то е било важна съставка от отварите на вещиците и прочутия хомункулус на алхимиците. Това е мандрагора – растението с корен, наподобяващ човешко тяло, и … душа.

Какво представлява растението мандрагора?

Мандрагората е позната под множество имена, сред които вещерско биле, ябълката на Адам, магьоснически корен, дяволската свещ, кандилото на джиновете и др.

Това е многогодишно тревисто растение от семейство Solanaceae и за негова родина се смята средиземноморският регион, но се среща и в някои части на Европа, Азия и Африка.

Често расте като плевел из житните ниви и има големи, набръчкани тъмнозелени листа в розетка и малки, лилави цветове.

След цъфтежа си дава плодове, които са зелени на цвят, а след като узреят стават жълти или оранжеви. Но най-удивителното в това растение е коренът му – той има поразителната форма на малко човече.

Видове

Има пет вида, които растат в Средиземно море, Западна и Централна Азия, Хималаите:

• Atropa mandragora
• Mandragora officinarum
• Mandragora vernalis
• Mandragora autumnalis
• Mandragora turcomanica

Състав и свойства

Мандрагората е била използвана като анестетик в хирургията в древни времена, както и за лечение на различни други медицински състояния в малки дози, докато в по-големи дози се е смятало, че предизвиква лудост.

Това растение съдържа съставки, които могат да доведат до делириум и халюцинации.

Диоскорид е един от първите, който описва неговите медицински ползи. Той говори за „мъжка“ мандрагора, която цъфти през пролетта, и „женска“ – през есента: Mandragora officinalis и Mandragora autumnalis.

По времето на Плиний това е единственото средство за облекчаване на болката, което се е използвало при хирургични операции.

В египетския папирус на Еберс е описвана като средство за възбуждане на чувственост, а от плодовете й е известно, че се е правила специална „любовна отвара“.

Корените на растението мандрагора съдържат няколко биологично активни съединения, сред които:

• хиосциамин
• скополамин
• атропин

Тези алкалоиди действат върху нервната система и могат да предизвикат редица ефекти.

Антихолинергична активност

Алкалоидите, присъстващи в мандрагората, имат антихолинергични свойства, което означава, че инхибират действието на невротрансмитера ацетилхолин. Това може да доведе до различни ефекти, като отпускане на гладката мускулатура, намалена секреция и инхибиране на определени нервни импулси.

Седативни и хипнотични ефекти

Тези вещества имат също и седативни свойства, които могат да предизвикат успокояващ и сънотворен ефект. В по-високи дози те имат хипнотичен ефект, причинявайки сънливост или дори загуба на съзнание.

Аналгетични свойства

Мандрагората притежава аналгетични ефекти, помагащи за облекчаване на болката. Употребата й за тази цел обаче е ограничена и не се препоръчва поради съображения за безопасност.

Халюциногенен потенциал

Някои от алкалоидите, открити в мандрагората, особено скополамин, имат халюциногенни свойства. Във високи дози или когато се използват неправилно, те могат да предизвикат халюцинации, променени състояния на съзнанието и делириум.

Активните алкалоиди в растението го правят отровно, причинявайки всичко – от халюциногенни и хипнотични ефекти до задушаване и смърт.

Митове и легенди за мандрагората

„И писъци, подобни на онези на мандрагората,
които казват – довеждали човеците до лудост…„

Шекспир

Малко растения имат толкова тъмна и обвита в загадъчност история. Смята се, че заедно с беладоната, мандрагората е била една от тайните съставки в отварите за летене на вещиците.

В миналото се е смятало, че притежава душа, тъй като коренът му има човекоподобна форма. Носят се легенди, че е издавало оглушителни писъци, когато бъде откъснато, които можели да подлудят човек.

Това мистично растение се споменава в много източници от древността – египетските свитъци, произведенията на гръцките лечители, както и от арабските алхимици.

Една от целите на алхимиците била прочутият хомункулус – човек, създаден чрез алхимични процеси, като се казва, че при спазването на определени стъпки, коренът на мандрагората оживява.

В Битие се споменава като растението, което помага на безплодната Рахил да роди син на Яков, а в арабския свят растението е известно като талисман за усилване на мъжествеността.

В Древна Гърция е наричано „растението на Цирцея“ – богинята на магьосничеството. В митовете се разказва, че тя превърнала спътниците на Одисей в свине, като ги упоила с магическа напитка, която била приготвена от сока на мандрагората.

Освен за магически отвари и заклинания, за любов или безплодие, мандрагората е била използвана и в традиционната медицина за редица цели.

Всъщност в миналото се е смятало, че е способна да избави човек от всяка една болест. Но, за да се сдобие той с нея, се е искала голяма смелост, тъй като писъкът на корена й бил способен да предизвика лудост или, за миг, дори гибелта на човек.

Една легенда за мандрагората разказва, че коренът носи късмет, но тези, които го изтръгнат, ще бъдат осъдени в Ада.

Текстовете от миналото съдържат сложни указания как да се изтръгне безопасно. Йосиф Флавий (юдейски свещенослужител) от Йерусалим (около 37-100 г. сл. Хр.) дава следните указания:

„ Около корена трябва да се изкопае дупка, докато се открие долната му част, която се завързва за куче. След което този, който го връзва, трябва да се махне на безопасно разстояние. След това кучето се опитва да го последва и така лесно изтръгва корена, но внезапно умира вместо господаря си.“

Лечебни ефекти

Някои от традиционните употреби в миналото, приписвани на мандрагората, включват:

• Облекчаване на болката – мандрагората е била използвана като седативно и аналгетично (болкоуспокояващо) средство в традиционната медицина.
• Анестетик в хирургията – Диоскорид използвал анестетичните свойства на мандрагората за хирургични операции в армията на Нерон.
• Стомашно-чревни проблеми – в миналото мандрагората понякога е била използвана за лечение на стомашно-чревни заболявания, като стомашни язви, колики и диария.
• Спазмолитик – мандрагората се е използвала за облекчаване на мускулни спазми и крампи.
• Седатив – „бащата на медицината“ Хипократ също е изучавал действията на мандрагората и смятал, че в малки дози е ефективно лекарство за страх, меланхолия и депресия.

Въпреки това, поради неговата токсичност и потенциални странични ефекти, употреба му не се препоръчва.