Инфаркт – когато сърцето вика за помощ

Сърцето (наричано още миокарден мускул или миокард) е централен орган на кръвообращението. За да работи безпроблемно, то се нуждае от хранителни вещества и кислород, които получава през коронарните артерии.

Ако в тях движението на кръвта се затрудни, клетките на мускулестия орган започват да умират. Това състояние се нарича инфаркт или сърдечен удар. То е различно от инсулта, който възниква при увреждане на мозъчното кръвообращение и причинява неврологични нарушения.

Днес ще ви запознаем с причините за сърдечен удар, с неговите симптоми и диагностика, както и с възможностите за самопомощ, лечение и профилактика.

Какво показва статистиката

Инфарктът на миокарда води до различна по степен сърдечна недостатъчност, а при 10 до 12 на сто от случаите застрашава живота на пострадалите. Според неотдавнашни проучвания, в света преждевременно умират от сърдечно-съдови заболявания по 17,5 милиона души годишно. Прогнозите на СЗО са, че тази цифра ще достигне до 23,6 милиона през 2030 година.

Причини за инфаркт

Главното условие за настъпване на сърдечен удар е образуването на кръвен съсирек, който запушва коронарна артерия. Нерядко тя е стеснена поради отлагания от холестерол (т.е. образуване на атеросклеротични плаки) по вътрешните й стени. При такова блокиране възниква кислороден глад, който води до смъртта на миокардните клетки.

Инфаркт може да настъпи и без кръвен съсирек, ако сърдечният мускул се съкращава прекалено бързо или кръвното налягане рязко се повиши.

В редки случаи спазъм на коронарна артерия също провокира инфаркт. Причината е, че при свиване на кръвоносен съд се спира притокът на кръв към област от сърцето. Състоянието е известно като исхемия и често се случва при силен стрес.

Рискови фактори

Повечето инфаркти са резултат от атеросклероза. Обикновено сърдечният удар се предшества от:

• необичайно високи кръвни нива на липопротеини с ниска плътност (LDL или лош холестерол)
• прекалено ниски нива на липопротеини с висока плътност (HDL или добър холестерол)
• високо кръвно налягане (хипертония)
• диабет

От значение са някои нездравословни навици като:

• дългогодишно тютюнопушене
• употреба на наркотици
• липса на физическа активност
• неправилно хранене
• наднормено телесно тегло и затлъстяване

Има и рискови фактори, които не могат да бъдат контролирани:

• наличие на кръвни роднини със сърдечно-съдови заболявания
• пол и възраст – за мъжете над 45 и жените над 55 години опасността от миокарден инфаркт нараства

По рядко сърдечни удари се провокират от заболявания като:

• вродени аномалии на коронарните артерии
• хиперкоагулация (повишена склонност към образуване на кръвни съсиреци)
• ревматоиден артрит
• системен лупус
• емболия (когато пътуващ кръвен съсирек навлезе в коронарна артерия и я блокира)

Симптоми на миокардния инфаркт

При сърдечен удар обикновено настъпват следните оплаквания:

• Натиск, тежест, стягане, притискане или пареща болка в гърдите и лявата ръка. Болката често се появява след физическо натоварване или стрес. Кардиолозите я определят като „вик на сърцето за помощ“.
• Болезнено усещане, което пълзи към рамото, шията, лопатката, долната челюст или гърлото.
• Задушаване и дискомфорт (може да е подобен на състоянието при поява на киселини), подуване на стомаха.
• Изпотяване, гадене, повръщане, замайване.
• Тежка слабост, безпокойство, умора или недостиг на въздух.
• Бърз или неравномерен пулс.

При всеки отделен пациент преобладаващи са различни симптоми. Например, жените по-често от мъжете изпитват стомашен дискомфорт, задух и болка в гърба или челюстта. Понякога липсват изявени оплаквания. Състоянието е известно като „тих“ миокарден инфаркт и се среща предимно при хора с диабет.

Какво да се прави при сърдечен удар

Пострадалият се нуждае от бърза лекарска помощ за отваряне на запушената артерия и намаляване на увреждането. Най-доброто време за лечение на инфаркт е в рамките на 1-2 часа от началото на оплакванията.

Приема се, че ако в първите 90 минути е направено всичко необходимо, пациентът ще може най-пълно да се възстанови. По-дългото чакане означава повече поражения на сърцето и по-трудна рехабилитация след инфаркта.

Необходимо е още при началните симптоми болният или близките му да потърсят спешна медицинска помощ на тел. 112.

Ето няколко малки, но съществени стъпки, които всеки може да направи до идване на лекарския екип:

• Отворете прозореца, за да си осигурите на чист въздух.
• Поставете под езика една таблетка нитроглицерин или изокет (ако ползвате изокет спрей впръснете една доза под езика и останете със затворени устни за около 30 секунди).
• Изпийте един аспирин с чаша вода. Доказано е, че дъвченето на аспирин по време на сърдечен удар намалява смъртността от инфаркт с 23 процента.
• Може да се опитате да кашляте енергично, като затворите ноздрите си. Силната кашлица временно увеличава притока на кръв.
• Никога не влизайте под студена или гореща вода. В такива ситуации особено опасна е студената вода, защото свива кръвоносните съдове.

Диагностика след инфаркт

Първо спешните медици преглеждат пациента и събират информация от него или близките му за естеството и продължителността на болката, силата и честотата на атаките, също за приетите лекарства и техния ефект. Прави се електрокардиограма (ЕКГ). Чрез нея се установява къде и доколко е поразен сърдечният мускул. Ако има признаци на увреждане, необходима е незабавна хоспитализация.

В болницата спешно се провеждат тестове:

• Кръвни изследвания. Когато сърдечните клетки са поразени, техните ензими се освобождават в кръвта.Чрез измерване нивата на кардиоспецифичните ензими се определя размерът на уврежданията и кога инфарктът е започнал. Определя се и равнището на тропонини – протеини, които имат отношение към способността на сърдечния мускул да се съкращава. При остър миокарден инфаркт концентрацията им бързо нараства.
• Ехокардиография (ултразвук на сърцето). Чрез този образен тест се преценява как работи миокарда и къде е най-засегнат.
• Сърдечна катетаризация. Прилага се, когато лекарят трябва да получи най-подробната информация за коронарните съдове и сърцето, за да избере подходящата терапия.

Лечение при сърдечен удар

Подходите към пациента се определят от това колко стабилно е състоянието му и какъв е рискът от фатален край. Мерките при инфаркт включват:

• въвеждане на средства за разтваряне на кръвния съсирек и възстановяване на кръвния поток в миокарда
• обезболяване с подходящи медикаменти
• стабилизиране на кръвното налягане
• употребата на различни лекарства – антиаритмични, антикоагуланти, антиагреганти, бета-блокери, АСЕ-инхибитори и др.

При лечението на миокарден инфаркт нерядко се прибягва до хирургична намеса. Чести оперативни интервенции са:

• ангиопластика – разширяване на стеснен кръвоносен съд с балонен катетър
• коронарно стентиране – поставяне на малък имплант, който служи за разширяване на стеснена коронарна артерия
• аортокоронарно шунтиране (байпас) – чрез съдови протези се заобикаля стесненото място.

През последните две десетилетия преживяемостта след инфаркт се е подобрила значително. За повечето хора, лекувани в болница скоро след появата на симптомите, прогнозата е много добра.

Седем правила за предпазване от инфаркт:

1. Проверявайте редовно кръвното си налягане, един или два пъти дневно, по едно и също време. Преди да започнете измерването седнете и останете в покой за 5 минути.
2. Забравете за цигарите. Тютюневият дим съдържа никотин и множество други опасни вещества. Този коктейл от химикали уврежда белите дробове и сърцето.
3. Не поставяйте солниците на трапезата си. Поемането на много натрий увеличава рисковете за сърцето. Количеството на солта не бива да надхвърля 5 грама дневно.
4. Придържайте се към здравословна за сърцето диета. Тя включва пълнозърнести храни, морски дарове, варива, пресни зеленчуци, цитрусови плодове. Увеличете употребата на зехтин. Проучвания показват, че рискът от инфаркт е с 41 процента по-нисък за хората, които консумират зехтин.
5. Поддържайте нормално телесно тегло. Ако сте натрупали излишни килограми, консултирайте се с лекар-диетолог, за да си изградите безопасен план за отслабване, който да следвате.
6. Осигурявайте си двигателна активност в рамките на 30 до 60 минути дневно. Движенията укрепват сърцето, понижават кръвното налягане и помагат за предотвратяване на инфаркти.
7. Запазвайте самообладание в напрегнати моменти. Не забравяйте, че стресът увеличава риска от инфаркт. Говорете с някого за това, което ви тревожи. Прилагайте начини за овладяване на стреса (например, релаксация, дълбоко дишане, музикотерапия).

Усмихвайте се по-често и гледайте на неприятностите откъм смешната им страна. Нали, знаете крилатата фраза на Радой Ралин – „Светът е оцелял, защото се е смял“.