Аритмии – познати и непознати (провокирани от Ковид-19)

Състояния, при които човешкото сърце тупти прекалено бързо или неравномерно, или забавя своя ритъм, се наричат аритмии. Напоследък интересът към тях се засили поради пандемията от COVID-19. Оказа се, че вирусът SARS-CoV-2 се нарежда сред факторите, променящи честотата, с която се съкращава миокарда.

Преди да се спрем на тези аномалии, нека да си припомним как работи здравото сърце.

Какво е нормален сърдечен ритъм?

Известно е, че миокардът се състои от две предсърдия и две камери. Сърдечният ритъм се контролира от клетки, формиращи т.нар. синусов възел. Той може да се уподоби на естествен пейсмейкър, разположен в дясното предсърдие. Синусовият възел генерира електрически импулси, водещи до преминаване на кръв от предсърдията към камерите.

Друг възел от клетки, наречен атриовентрикуларен, леко забавя импулсите, преди да се възбудят камерите, и така гарантира напълването им с кръв. Когато електрическите сигнали стигнат до камерите, те се свиват и кръвта (според местоположението си) преминава към белите дробове или останалата част на тялото.

При здраво сърце процесът обикновено протича гладко, което води до пулс, равен на минимум 60 и максимум 100 удара в минута, измерени в покой.

Тахикардия и брадикардия

Според промените, които настъпват в сърдечната честота, се различават два вида аритмии:

• Тахикардия – състояние, при което сърцето функционира с честота по-висока от 100 удара в минута.
• Брадикардия – състояние, при което миокардът работи бавно, с честота по-малка от 60 удара в минута.

Не всички тахикардии и брадикардии означават заболяване. Например по време на тренировка е нормално да настъпи тахикардия, тъй като сърцето ускорява съкращенията си, за да снабди тъканите с достатъчно кислород чрез кръвта. По време на сън или дълбока релаксация не е необичайно сърдечният ритъм да се забави.

В други случаи излизането на сърцето от ритъм носи рискове. Причината е, че нередовните сърдечни удари променят количеството кръв, преминаваща в белите дробове и в тялото. Тогава може да възникне предсърдно мъждене и да се формира кръвен съсирек.

Особености на аритмията

Понякога аритмиите не се проявяват осезателно и се откриват по време на рутинен преглед. В други случаи съществуват изявени симптоми, но те невинаги означават, че пациентът има тежък здравословен проблем.

Най-характерните оплаквания са:

• Ускорен или бавен пулс
• Усещане, че сърцето работи неравномерно
• Болки в областта на гърдите

Повечето хора с този проблем са тревожни, изпотяват се прекомерно или често им се вие свят. Изпитват тежка умора. Някои получават усещане за приближаващ припадък.

Факторите, които допринасят за появата на аритмии, могат да се дължат на промени в структурата на сърцето или на предишни заболявания, засегнали миокарда и съдовата система, например:

• Сърдечна недостатъчност
• Вродени аномалии
• Миокардит
• Исхемична болест на сърцето и пр.

Понякога аритмиите се причиняват от състояния или навици, които не са пряко свързани със сърцето:

• Хормонални нарушения
• Никотинова зависимост
• Пиянство
• Честа употреба на кофеин
• Приемане на определени лекарства и др.

Какво се случва при Ковид-19?

Проучвания в Китай и Европа показват, че при инфекция с SARS-CoV-2 аритмии настъпват, когато вирусната инвазия се развихри на фона на предшестващия я сърдечно-съдови заболявания.

Според публикация на доц. Васил Трайков и доц. Валери Гелев в сп. „Българска кардиология“, в хода на Ковид-19 се наблюдават нарушения на сърдечния ритъм поради влияние на следните условия:

• Недостиг на кислород за миокарда
• Промени във водно-електролитния баланс на организма
• Дълготрайно висока телесна температура
• Свърхактивен имунен отговор
• Прилагане на противовирусни средства в комбинация с други медикаменти и възникване на нежелани лекарствени ефекти

Посочените фактори все още се проучват и действието им не е овладяно. Всичко това налага своевременно откриване и терапия, както на вирусната зараза, така и на сърдечното увреждане.

Диагностични възможности

Най-често аритмии се доказват чрез:

• Електрокардиограма (ЕКГ). Изследването дава информация за продължителността на всяка електрическа фаза от сърдечния ритъм.
• Наблюдение с апарат на Холтер С помощта на преносимо ЕКГ устройство, в продължение на ден или по-дълго, се регистрира сърдечната дейност.
• Ехокардиограма. Специално устройство, поставено на гърдите, чрез звукови вълни изобразява размера, структурата и работата на сърцето.

Сърдечният ритъм може да се провери и чрез:

• Стрес тест. Изследваният застава на бягаща пътека или сяда на велоергометър. При движението на пациента се отчита неговата сърдечна дейност.
• Тест с накланяща се маса. Болният лежи на маса, която се накланя. Целта е да се прецени как промените в положението се отразяват на сърдечния ритъм.
• Електрофизиологични тестове. С тях се проследява преминаването на електрическите импулси през сърцето.

Лечението е многостранно

При брадикардия и непостоянен ритъм обикновено се поставя пейсмейкър – малко устройство, което генерира електрически импулси, нормализиращи работата на сърцето. Това всъщност е компютърен чип, захранван от батерия.

Пейсмейкърът се имплантира под кожата, близо до ключицата. От него един или повече много фини проводници достигат до сърцето и така пейсмейкърът „усеща“ миокардния ритъм.

Устройството се включва, когато е необходимо, за да стимулира сърдечните съкращения.

При тахикардия се предписват различни лекарства. Много важно е антиаритмичните медикаменти да се приемат точно, според медицинските указания. Така се свежда до минимум рискът от усложнения. Често се препоръчват средства за разреждане на кръвта. Те предотвратяват образуването на тромби.

Използват се и методи на алтернативната медицина. Наскоро проведени изследвания сочат, че акупунктурата може да помогне за нормализиране на сърдечен ритъм при някои видове аритмии.

В по-тежки случаи се прилага кардиоверсия – процедура, която се извършва чрез изпращане на токови удари към сърцето. За целта се използват електроди, поставени върху гърдите на пациента. Тези електрически импулси възстановяват нормалния ритъм на сърцето. Понякога се прави кардиоверсия с помощта на лекарства.

При увреждане на коронарните артерии, съчетано с аритмии, е препоръчителна операция и поставяне на т.нар. байпас. Тази хурургична намеса позволява да се заобиколят стеснените участъци на коронарните съдове и така да се подобри кръвоснабдяването и работата на сърдечния мускул.

7 съвета как да намалим риска от аритмии

Ето седем изпитани профилактични правила:

1. Пазете сърцето и кръвоносните си съдове от хронични заболявания и инфекции. Проверявайте кръвното си налягане. Ако то е над 140/80 мм живачен стълб, лекувайте хипертонията. Поддържайте изрядна лична хигиена. Поради сегашната пандемия носете маска на публични места и спазвайте дистанция от 1,5 метра. Често дезинфекцирайте ръцете си, покривайте носа и устата с лакът при кихане и кашляне.
2. Отнасяйте се с повишено внимание към медикаментите, които използвате. Имайте предвид, че някои лекарства срещу настинка и кашлица съдържат вещества, които могат да разстроят сърдечния ритъм.
3. Хранете се пълноценно. Осигурете си достатъчно омега-3 мастни киселини чрез морски дарове, орехи, семена от лен, чия и др. Скорошни изследвания сочат, че омега-3 мастните киселини подпомагат профилактиката и лечението на сърдечните аритмии.
4. Стремете се към поне 30-минутни физически упражнения през повечето дни от седмицата. Така ще се чувствате тонизирани и сърцето ви ще поддържа нормален ритъм.
5. Пазете се от напълняване. Излишната телесна маса увеличава риска от сърдечно-съдови проблеми.
6. Избягвайте стреса и нервните натоварвания. Отдавна се знае, че те водят до аритмии. Прилагайте различни техники за релаксация.
7. Скъсайте с цигарите, ограничете кофеина и алкохола. Не забравяйте, че здравето е първото нещо, което трябва да контролирате и укрепвате.