Кашлицата – какво сигнализира и как да я спрем

Помните ли култовата реплика „Чичо, защо кашляш?“. Отнася се за предупреждение и недоволство, изразени чрез умишлено предизвикана кашлица. Като изключим подобни ситуации, в останалите случаи кашлицата е физиологичен защитен рефлекс.

 

Те се свиват, причинявайки активно издишване през устата, което се осъществява със скорост до 30 пъти по-голяма от обичайната. Този рефлекс има особености, с които сигнализира за настъпили заболявания.

 

Различни прояви на кашлицата

Описани са различни прояви на кашлица. От тях най-чести са 10 вида реакции на организма.

• Непродуктивна или суха кашлица: Тя не се съпътства от секрети и други отделяния. Появява се при значително възпаление на белодробната система, когато лигавицата на респираторните органи е набъбнала, отекла и болезнена. В такова състояние лигавицата прилепва към стените на дихателните пътища и допълнително дразни рецепторите за кашлица. По правило това състояние е изтощително и изисква лечение.
• Продуктивна или мокра: Това е реакцията на скоростно издишване, при която се отделят храчки. Наличието им показва, че отокът на дихателните пътища е започнал да отслабва .Често при остри вирусни инфекции първоначалната кашлица е суха, по време на терапията става мокра и след това изчезва.
• Остра кашлица: Острата кашлица трае максимум три седмици. След лечение отшумява напълно. Обикновено това се случва при инфекциозни заболявания.
• Хронична кашлица: Дихателна реакция с продължителност 2, 3 или повече месеца. Има и случаи на повтаряща се кашлица. Тя тормози заболелия периодично и е симптом на хроничен възпалителен процес.
• Дневна кашлица: Така се нарича кашлицата в светлите часове от денонощието. Обикновено е израз на алергия и избухва след излагане под действието на дразнители от околната среда. Случва се и при вирусни инфекции.
• Нощна кашлица: Това е реакцията, предизвикана от запушване на носа и синусите със слуз, което най-силно се усеща в хоризонтално положение. Нощната кашлица може да е сигнал за бронхиална астма.
• Лаеща: Такава е кашлицата при възпаление в глотиса (отвор между гласните връзки, през който въздухът преминава и генерира звук). Проблемът е свързан с алергии, инфекции или други заболявания.
• Пароксизмална: Този вид кашлица е терминът за реакция, която настъпва внезапно и се проявява с тежки пристъпи от бързи издишвания. Може да се дължи на хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), астма, бронхит, пневмония. Също на травми, отравяния, алергии, както и на инфекциозни и паразитни болести, например: туберкулоза, коклюш (известен e още като магарешка кашлица) и други.
• Хриптяща: Кашлица при запушване в долните дихателни пътища поради инфекции, бронхит, пневмония, астма.
• Кашлицата като проява на COVID-19: Тази кашлица е съпроводена със загуба на вкус и обоняние. Свързана е с умора, главоболие, повишена температура, парене и тежест в гърдите. Кашлицата се усилва с времето и нейната тежест нараства стъпаловидно.

Различните видове изискват различен подход.

 

Кашлицата като симптом на увреждане в органите

 

 

Невинаги ускореното издишване е свързано с белодробен проблем. То може да бъде симптом на увреждания в много органи.

Например, кашлица настъпва, когато се развива гастроезофагеален рефлукс (състояние, при което стомашното съдържимо се връща в хранопровода). Тогава кашлицата е влажна, съпроводена е с лош дъх, оригване, киселини, а понякога и с повръщане. Проблемът се явява обикновено нощем или призори.

Кашлицата е характерна и за сърдечно-съдовите заболявания. Например – исхемична болест и миокардит. Пострадалият се фокусира върху бързото издишване, но в същото време не забелязва съществени симптоми – задух, болки в гърдите, умора, подуване на краката.

Друга честа причина за кашлица са заболяванията на ендокринната система. Например, дифузно разрасналата се щитовидната жлеза притиска и дразни нервните рецептори на трахеята. По този начин се стига до кашлица, която по правило е суха и лаеща.

Проблемът съществува и при промени в психо-емоционалното състояние, както и при заболявания на вегетативната нервна система (тя инервира вътрешните органи). Въпросният защитен рефлекс може да бъде възбуден и от лекарства. Такива са някои медикаменти от групата на АСЕ-инхибиторите и Бета-блокерите, използвани срещу високо кръвно налягане. Разбира се, в подобни случаи решаващи са дозировката на медикаментите и общото състояние на човека, който ги приема.

 

Кога да потърсим лекар?

Намесата на медик – общопрактикуващ лекар (ОПЛ) или специалист по белодробни болести, е необходима, ако кашлицата продължава повече от три седмици. Консултация с ОПЛ се налага и при краткотрайна, остра кашлица, но съпроводена с тревожни симптоми: силно главоболие, обрив, обща слабост, висока температура. Засегнатите трябва да бъдат предпазливи, ако с течение на времето към повторно повишаване на телесната им температура се присъедини кашлица. Или ако тя се съчетае с болка в гърдите, оток на гласните връзки, рязко отслабване, затруднено дишане при движение, продължителен задух, оцветяване на храчките (в кафяво, сивкаво, зеленикаво или ярко червено).

 

Терапията при кашлица

 

 

Тя включва медикаменти, които трябва да овладеят възпалението, подуването и дразненето на дихателната лигавица. Ако има признаци на вирусна инфекция, още в първите дни е добре да се приемат антивирусни и имуномодулиращи средства. Много подходящи са т.нар. омекотители на лигавицата на гърлото: таблетки за смучене, билкови извлеци за гаргара, топли течности за пиене.

Когато състоянието е по-тежко, правилно е да се прилагат лекарствени продукти, създадени въз основа на билки, които действат противовъзпалително и едновременно с това имат свойството да потискат кашличния рефлекс. За отстраняване на храчките при кашлица са необходими лекарства, които разширяват бронхите и намаляват вискозитета на физиологичните отделяния. По този начин действат немалко продукти, известни като муколитични агенти.

Препоръчителни са също инхалации с физиологичен разтвор, минерална вода или билкови отвари, които разширяват бронхите и действат отхрачващо. За втечняване на бронхиалните секрети допринася и пиенето на повече течности. Разумно е да се проветряват често помещенията, където пребивава болният човек и да се овлажнява въздухът, който диша.

 

Какви са честите грешки при лечение на кашлицата?

 

 

Поради сегашната COVID-пандемия доста хора прибягват до самолечение, когато кашлицата им не е тежка. Затова е добре да се информираме какви са честите грешки при лечението й.

Мнозина забравят, че когато се приемат таблетки и сиропи с муколитичен ефект (за отхрачване), трябва да се пие много вода. Сериозна грешка е едновременното прилагане на медикаменти за потискане на кашлицата в комбинация с други противокашлични средства, защото това може да доведе до задържане на секрети в дихателната система.

Не е разумно да се поглъщат сиропи за потискане на защитния рефлекс, без точното им дозиране. Грешка е да се вземат за повече от 5 дни. Също не се препоръчва приемането на няколко лекарства отведнъж. Това излишно претоварва организма.

Специално внимание изискват децата. Постигнат е консенсус в ЕС, че на малчуганите до 2-годишна възраст не може да се дават муколитични средства. В някои страни тази забрана обхваща периода до 5-годишна възраст. Трябва да се помни, че кашлицата невинаги е свързана с дихателно увреждане. Например, при гастроезофагеалния рефлукс някои болни приемат муколитични сиропи, но това е ненужно и дори вредно. Под действие на муколитичните препарати киселинността в стомаха нараства и ускорява връщането на неговото съдържимо през хранопровода към гърлото. Грешки се случват и при астма, когато човек се опитва да прогони хриповете с неподходящи средства.

Разбира се, най-сигурният начин да се справим с кашлицата е да не я допускаме. За целта трябва да укрепваме организма си чрез балансирано хранене, умерени физически натоварвания, повече разходки на чист въздух и достатъчно сън. Много важно е да ограничим вредните си навици. Нали знаете – твърдият алкохол е полезен до 45–50 мл дневно, а тютюнопушенето е демоде.

 

Заключение

Кашлицата е сложен рефлекс, който може да сигнализира за различни здравословни проблеми. Разделя се на няколко вида според причините и проявите си, което налага специфичен подход при лечението ѝ. За правилна терапия е важно да се установи източникът на проблема, а при продължителна или тежка кашлица е необходимо да се потърси лекарска помощ.

Често задавани въпроси