Синдром на Такоцубо – болестта на разбитото сърце

Стресът е голям проблем на модерния, забързан начин на живот, който обаче разклати по много начини на здравословното състояние на човека. Един от рисковете, който напрежението и прегарянето крият, е свързан със синдром на Такоцубо. Повече за неговите специфики, симптоми, методи на диагностициране и лекуване – ще научим в тази статия.

  Въпреки приликата си с инфаркт, синдром на Такоцубо не е резултат от блокирани артерии, а по-скоро от внезапен прилив на хормони на стреса, които засягат функцията на сърцето и временно отслабват сърдечните мускули. Терминът „такоцубо“ идва от японските думи „такотсу“, което означава „октопод“ и „бо“ – „капан“. Нарича се още „такоцубо кардиомиопатия“,  заради промени в сърцето, което започва да прилича на капан за октоподи. Състоянието засяга формата и функцията на сърцето и води до балониране на лявата камера, т.е. разширяване на камерата поради увеличен обем на кръвта в нея и/или отслабване на стената на сърдечния мускул. Симптомите на синдром на Такоцубо могат да бъдат подобни на тези на сърдечен удар. Те включват:

• Болка в гърдите, често внезапна и интензивна
• Недостиг на въздух
• Сърцебиене или неравномерен сърдечен ритъм (аритмия)
• Припадък, замаяност или чувство на замайване

 

Причини за синдром на Такоцубо

    Стрес-индуцирана кардиомиопатия или синдром на разбито сърце възниква като резултат от прилив на хормони на стреса, особено адреналин, който временно зашеметява сърцето и води до проява на набор от сърдечни симптоми. Стресовите фактори, които могат да провокират това състояние, включват:

• Интензивни емоционални ситуации като мъка, загуба, страх, безпокойство или силен гняв. Примери за това са загуба на любим човек, финансов стрес, внезапна раздяла или всяко емоционално завладяващо събитие.
• Физически стрес поради тежко заболяване, травма, операция или физическо нараняване. Дори в случаите, когато стресът не е емоционален, реакцията на тялото може да повлияе на сърцето.
• Природни бедствия като земетресения, наводнения или други бедствия могат да предизвикат това състояние при хора, които са склонни към остър стрес.
• Медицински състояния като гърчове, астматични пристъпи или реакции към определени лекарства.

  Важно е да се отбележи, че въпреки че стресът често се свързва с появата на синдрома на Такоцубо, точната причина за появата му не е напълно изяснена. Синдромът вероятно се влияе от комбинация от физически, емоционални и хормонални фактори.

Синдром на разбитото сърце най-често се наблюдава при жени в постменопауза на възраст от 50 до 75 години. Въпреки това той може да се появи и при мъже и хора извън тази възрастова граница.

 

Какви могат да бъдат усложненията?

    Състоянието често е обратимо с добра прогноза, но в по-тежки случаи или при липса на своевременно лечение може да доведе до усложнения като например остра сърдечна недостатъчност поради временно отслабване на сърдечния мускул. Това се проявява чрез симптоми като задух, умора и натрупване на течност в белите дробове или крайниците. Освен това могат да се развият нередовни сърдечни ритми или аритмии, включително камерни аритмии или предсърдно мъждене, които могат да причинят сърцебиене, замаяност или припадък. В редки случаи отслабеният сърдечен мускул може да причини значително понижаване на кръвното налягане и да компрометира функцията на органа, което води до кардиогенен шок.

Отслабеното сърце може да увеличи риска от образуване на кръвни съсиреци в сърдечните камери, потенциално водещи до инсулт или други усложнения, ако съсиреците стигнат до други части на тялото.

Навременната медицинска помощ и подходящото лечение значително намаляват риска от усложнения и от повтарящи се епизоди. Въпреки това, предвид потенциалната сериозност на тези усложнения, всеки, който изпитва симптоми, предполагащи сърдечен проблем, трябва незабавно да потърси медицинска помощ за оценка и лечение.  

Диагностициране

    Диагнозата на синдром на Такоцубо включва подробна оценка, за да се разграничи състоянието от други проблеми, свързани със сърцето. Здравните специалисти обикновено започват, като се запознават подробно с клинична история от пациента. Това включва информация за скорошни стресови събития, физическо здраве и изпитани симптоми. Извършва се физически преглед, за да се оценят жизнените показатели, сърдечните звуци и признаците на потенциална сърдечна недостатъчност. Медицинските специалисти често провеждат електрокардиограма (ЕКГ), за да запишат електрическата активност на сърцето. Въпреки че синдромът може да покаже определени ЕКГ промени, подобни на инфаркт, моделът е различен и често липсва значително повишаване на ST-сегмента, наблюдавано при случаи на миокарден инфаркт. Кръвните тестове са друг важен аспект от диагностичния процес. Могат да се наблюдават повишени нива на сърдечни ензими, особено тропонин, при това здравословно състояние. Покачването обаче обикновено е по-слабо изразено в сравнение с класическия сърдечен инфаркт. Има тенденция състоянието да се нормализира относително бързо. Този факт се има предвид при разграничаване синдрома на Такоцубо от инфаркта на миокарда. Често се използват усъвършенствани техники за изобразяване като ехокардиограми или сърдечни MRI/CT сканирания. Това осигурява подробно изображение на сърцето, разкриващо характерни аномалии в движението на стените, които са типични за синдром на Такоцубо. По този начин могат да се изключат други сърдечни заболявания. Коронарната ангиография е инвазивна процедура, която се използва при съмнение за инфаркт. Това включва инжектиране на контрастно багрило в коронарните артерии за откриване на запушвания. При синдрома на Такоцубо коронарните артерии обикновено не показват значителни стеснения и запушвания. Диагностицирането на синдром на Такоцубо се основава на комбинация от тези тестове, заедно с задълбочен преглед на медицинската история на пациента и причините за стреса.

Отличителните аномалии на движението на стената, наблюдавани при образни тестове, заедно с липсата на значимо коронарно артериално заболяване, са от решаващо значение за потвърждаване на диагнозата.

 

Лечение

   

Като се има предвид временният характер на състоянието, то често отзвучава в рамките на дни до седмици без дългосрочни последствия.

Затова лечението основно се фокусира върху управлението на симптомите, поддържане на сърдечната функция и предотвратяване на потенциални усложнения. В зависимост от симптомите и тежестта могат да бъдат предписани лекарства за намаляване на натоварването на сърцето и управление на кръвното налягане. В тежки случаи, когато помпената функция на сърцето е значително компрометирана, могат да се прилагат инотропни средства за временно поддържане на изпомпващата способност. Ако възникнат усложнения, се започва специфично лечение, насочено към справяне с тези проблеми. Важно е да се отбележи, че състоянието може да имитира инфаркт, така че първоначалното лечение може да наподобява това на инфаркт на миокарда, докато диагнозата не бъде потвърдена.

Поради непредсказуемия си характер и потенциални усложнения, всички симптоми, предполагащи сърдечно заболяване, изискват незабавна медицинска помощ.

След поставяне на диагнозата и първоначално лечение често се препоръчва постоянно наблюдение и корекции в начина на живот, особено по отношение на стреса, за предотвратяване на потенциален рецидив или обостряне на симптомите. Такива състояния се повлияват добре от техники за управление на стреса.  

Заключение

Синдром на Такоцубо може да бъде сбъркан с инфарт поради сходните си симптоми. Те включват болка в гърдите, недостиг на въздух, аритмия, припадъци или замайване. Стресови събития като загуба на любим човек, значителна емоционална травма, финансов стрес или дори внезапна радост или изненада могат да предизвикат този синдром. Физическият стрес, природните бедствия и различни медицински състояния също могат да отключат синдром на Такоцубо. Прогнозата за синдрома на разбитото сърце като цяло е положителна, като повечето хора се възстановяват напълно в рамките на няколко седмици. Понякога обаче се появяват усложнения, като сърдечна недостатъчност или аритмии. Медицинските специалисти диагностицират състоянието чрез серия от тестове, включително електрокардиограми, кръвни изследвания, ехокардиограми и ангиограми. Лечението включва овладяване на симптомите, намаляване на стреса и осигуряване на правилна сърдечна функция чрез лекарства или, в тежки случаи, интервенции като сърдечна катетеризация.  

Често задавани въпроси