Висок холестерол: причини, симптоми и лечение

Когато говорим за висок холестерол, не бива да го възприемаме като самостоятелно заболяване или проблем, който винаги причинява симптоми. Холестеролът е необходим за нормалната работа на организма, но повишеният LDL холестерол може постепенно да подпомогне развитието на атеросклероза и сърдечно-съдови заболявания. Затова оценяваме не само общия холестерол, а целия липиден профил – LDL, HDL и триглицериди.

Съдържание

Какви са допустимите граници на висок холестерол?

Допустимите граници на висок холестерол са следните: общ холестерол до 5.2 mmol/L, LDL („лош“ холестерол) до 3.0 mmol/L, HDL („добър“ холестерол) над 1.0 mmol/L за мъже и над 1.2 за жени, триглицериди под 1.7 mmol/L. Над тези граници LDL се смята за висок и изисква контрол. Рисковите пациенти имат дори по-ниски целеви стойности. Важно е да тълкуваме резултатите си с лекар, най-често кардиолог или ендокринолог.

Вземаме предвид и възрастта, кръвното налягане, диабета, пушенето и фамилната обремененост. Така можем по-точно да определим риска и подходящите стъпки за намаляване на холестерола, профилактика и лечение. В следващите раздели ще разгледаме стойностите, причините, диагностиката и доказаните възможности за контрол според индивидуалния ни риск.

 

Какво е висок холестерол?

 

Източник Depositphotos.com

Холестеролът е липид, който изпълнява важни функции в организма. Използва се за изграждането на клетъчните мембрани и за производството на определени хормони, витамин D и жлъчни киселини, необходими за храносмилането.

По-голямата част от необходимия холестерол се произвежда от черния дроб и други клетки. Част от него постъпва чрез храната, основно от продукти с животински произход.

Затова проблемът не е самото наличие на холестерол. Риск възниква, когато в кръвта се натрупат прекалено много LDL и други атерогенни липопротеини. С времето това може да подпомогне образуването на плаки в артериите и да увеличи риска от атеросклероза, инфаркт и инсулт.

Оценяваме високия холестерол чрез липиден профил. Това кръвно изследване обикновено включва общ холестерол, LDL, HDL и триглицериди. Резултатите трябва да се разглеждат заедно с останалите фактори за сърдечно-съдови заболявания, а не като самостоятелни числа.

 

Какви са нормалните и високите стойности на холестерола?

Оценяваме холестерола чрез липиден профил, който включва общ холестерол, LDL, HDL и триглицериди. Посочените по-долу граници са ориентировъчни за възрастни. Те не са универсални цели за лечение.

Не трябва да тълкуваме нито един показател самостоятелно. Вземаме предвид възрастта, кръвното налягане, пушенето, диабета, бъбречната функция и наличието на сърдечно-съдови заболявания. При висок риск целевият LDL може да бъде под 1,8 mmol/L, а при много висок риск – под 1,4 mmol/L и с поне 50% намаление спрямо изходната стойност.

Данни от Medline Plus:

 

Стойности на общия холестерол

Общият холестерол показва общото количество холестерол, пренасяно в кръвта от различни липопротеини. 

При възрастни обичайно използваме следните ориентировъчни категории:

• Желателен: под 5,2 mmol/L;
• Гранично повишен: от 5,2 до 6,2 mmol/L;
• Висок: над 6,2 mmol/L.

Тези стойности съответстват приблизително на границите под 200, 200–239 и поне 240 mg/dL. Общият холестерол обаче не е достатъчен за надеждна оценка. Двама души с еднакъв резултат могат да имат различни нива на LDL, HDL и триглицериди, а следователно и различен риск. По-полезно е да разглеждаме целия липиден профил, а не само математическото съотношение между отделните стойности. Основно значение за решенията за лечение имат LDL и общият сърдечно-съдов риск.

Стойности на LDL холестерола

LDL често наричаме „лош холестерол“, защото повишените му нива подпомагат натрупването на холестерол в артериалната стена.

За обща ориентация можем да използваме следните категории:

•  Оптимален: под 2,6 mmol/L;
•  Близък до оптималния: 2,6–3,3 mmol/L;
•  Гранично висок: 3,4–4,1 mmol/L;
• Висок: 4,1–4,9 mmol/L;
• Много висок: 4,9 mmol/L или повече.

 

Тази класификация не означава, че LDL под 2,6 mmol/L е подходяща цел за всеки. Европейските препоръки определят по-ниски цели според индивидуалния риск. При висок риск целта обичайно е под 1,8 mmol/L и поне 50% понижение. При много висок риск тя е под 1,4 mmol/L и поне 50% понижение спрямо началната стойност.

Хората с прекаран инфаркт, исхемичен инсулт или периферна артериална болест обикновено попадат в категорията на много висок риск. По-ниска цел може да е необходима и при някои хора с диабет, хронично бъбречно заболяване или съчетание от няколко рискови фактора. Затова лекарят тълкува резултата според цялостното здравословно състояние, а не само според лабораторната граница.

Стойности на HDL холестерола

HDL е познат като „добър холестерол“, защото участва в пренасянето на холестерол към черния дроб. Ниски стойности се свързват с по-висок сърдечно-съдов риск.

За нисък HDL обичайно приемаме:

•  Под 1,0 mmol/L при мъжете;
•  Под 1,3 mmol/L при жените.

 

Стойност от около 1,55 mmol/L или повече традиционно се разглежда като благоприятна. Високият HDL обаче не отменя риска от висок LDL и не може да компенсира пушенето, диабета или високото кръвно налягане.

Не използваме повишаването на HDL като единствена цел на лечението. Насочваме усилията към намаляване на LDL и цялостния сърдечно-съдов риск. Физическата активност, контролът на теглото и спирането на пушенето могат да повлияят благоприятно HDL, но ефектът е индивидуален.

Стойности на триглицеридите

Триглицеридите са основната форма, в която организмът съхранява излишната енергия. 

При възрастни използваме следните ориентировъчни стойности:

• Нормални: под 1,7 mmol/L;
• Гранично повишени: 1,7–2,2 mmol/L;
• Високи: 2,3–5,6 mmol/L;
• Много високи: 5,7 mmol/L или повече.

 

Повишените триглицериди често се срещат при наднормено тегло, инсулинова резистентност, диабет и прекомерна употреба на алкохол. Влияят им още калорийният излишък, големият прием на захари и някои заболявания или лекарства.

При стойности над 5,7 mmol/L рискът от остър панкреатит се увеличава. Този риск става особено значим при още по-високи концентрации. Затова много високите триглицериди изискват отделна лекарска оценка, търсене на причината и своевременно лечение.

 

Видове холестерол и липопротеини

 

Източник Depositphotos.com

Холестеролът и триглицеридите не се разтварят свободно в кръвта. Затова организмът ги пренася чрез липопротеини. Това са частици, изградени от липиди и белтъци, които се различават по размер, плътност и функция.

Липопротеините са:

• LDL пренася основната част от холестерола към тъканите. Когато LDL частиците са прекалено много, те могат да се задържат в артериалната стена и да участват в развитието на атеросклероза. Затова LDL често се нарича „лош холестерол“.
• HDL участва в обратния транспорт на холестерола към черния дроб, където той може да бъде преработен и изведен от организма. Поради тази роля HDL е познат като „добър холестерол“. Високият HDL обаче не отменя риска, свързан с повишения LDL.
• VLDL се произвежда основно в черния дроб и пренася предимно триглицериди към тъканите. След като отдаде част от тях, VLDL постепенно се преобразува в други липопротеинови частици, включително LDL.
• Триглицеридите са вид мазнини и основна форма за съхраняване на излишната енергия. Те не са вид холестерол. В кръвта се пренасят главно чрез VLDL и хиломикрони.
• Хиломикроните се образуват в червата след хранене. Те пренасят хранителните триглицериди и част от холестерола към мускулите, мастната тъкан и черния дроб.

 

Понятията „добър“ и „лош холестерол“ са опростени, защото самата молекула на холестерола е една и съща. Разликата е в липопротеиновите частици, които я пренасят, и в начина, по който те влияят върху съдовете. Въпреки това термините са полезни, когато обясняваме защо високият LDL увеличава риска, а HDL има различна роля в липидната обмяна.

 

Кога високият холестерол е опасен?

Високият холестерол става особено опасен, когато LDL се задържа повишен продължително време. Колкото по-дълго артериите са изложени на високи стойности, толкова по-голяма е вероятността да се развие атеросклероза. При този процес в съдовите стени постепенно се натрупват липиди и се образуват плаки.

Рискът е по-висок, когато повишеният LDL се съчетава с диабет, високо кръвно налягане или тютюнопушене. Тези фактори увреждат съдовете по различни механизми и увеличават вероятността от инфаркт, инсулт и други сърдечно-съдови заболявания.

Особено внимателни трябва да бъдем при вече установено сърдечно-съдово заболяване. Прекаран инфаркт, исхемичен инсулт или периферна артериална болест означават, че атеросклерозата вече е налице. В тези случаи обикновено се стремим към значително по-ниски стойности на LDL.

Фамилната обремененост също има важно значение. Ранни инфаркти или инсулти при близки роднини могат да насочат към наследствено повишен риск, включително фамилна хиперхолестеролемия. Затова оценяваме не само резултата от липидния профил, а и цялостната лична и семейна анамнеза.

 

Безсимптомен ли е високият холестерол?

Високият холестерол обикновено не причинява симптоми. Затова не можем да разчитаме на начина, по който се чувстваме. Откриваме проблема чрез кръвно изследване и липиден профил.

Болката в гърдите и задухът не са типични симптоми на висок холестерол. Те могат да се появят при усложнения, свързани с атеросклероза и нарушено кръвоснабдяване на сърцето. При подобни оплаквания трябва да потърсим медицинска помощ.

При някои наследствени форми, включително фамилна хиперхолестеролемия, могат да се образуват ксантоми. Това са мастни натрупвания по кожата или сухожилията. Възможни са и ксантелазми – жълтеникави отлагания около клепачите. Тези признаци не се срещат при всеки човек с висок LDL.

Не трябва да чакаме появата на оплаквания, за да изследваме холестерола. Навременният липиден профил позволява да оценим риска и да предприемем профилактика преди развитието на сърдечно-съдови заболявания.

 

Какви са причините за висок холестерол?

 

Източник Depositphotos.com

Високият холестерол може да се дължи на наследственост, начин на живот, заболяване или прием на определени лекарства. Често няколко причини действат едновременно. Генетичната предразположеност влияе върху начина, по който организмът произвежда и отстранява LDL холестерола.

Сред честите фактори са хранене с много наситени и трансмазнини, наднормено тегло и ниска физическа активност. Диабетът и инсулиновата резистентност също могат да нарушат липидния профил. Понякога причината е заболяване на щитовидната жлеза, бъбреците или черния дроб.

Хранене и начин на живот

Наситените мазнини могат да повишат LDL, познат като „лош холестерол“. Те се съдържат в различни количества в тлъсти меса, пълномаслени млечни продукти, масло и някои тропически масла. Трансмазнините също повишават LDL и могат да понижат HDL.

Продължителният калориен излишък може да доведе до наднормено тегло и високи триглицериди. Обездвижването допълнително влошава контрола на теглото и метаболитното здраве.

Тютюнопушенето не е само нездравословен навик, който засяга белите дробове. То уврежда съдовете, понижава HDL и увеличава общия риск от сърдечно-съдови заболявания. Прекомерната употреба на алкохол може да повиши триглицеридите и да добави значително количество калории.

Заболявания, които могат да повишат холестерола

Хипотиреоидизмът може да повиши LDL, защото недостигът на хормони на щитовидната жлеза забавя отстраняването му от кръвта. Затова при неочаквано висок холестерол понякога изследваме функцията на щитовидната жлеза.

Диабетът и инсулиновата резистентност често се свързват с високи триглицериди, нисък HDL и промени в LDL частиците. Това съчетание увеличава сърдечно-съдовия риск.

Хроничното бъбречно заболяване и нефротичният синдром също могат да нарушат липидния профил. Повишение на холестерола се среща и при някои чернодробни и жлъчни заболявания, особено когато е нарушено отделянето на жлъчка.

Синдромът на поликистозните яйчници често се съчетава с инсулинова резистентност, наднормено тегло и неблагоприятни стойности на липидите. Подобни промени могат да настъпят и при други метаболитни състояния.

Лекарства, които могат да повлияят липидите

Някои лекарства могат да повишат LDL или триглицеридите. Сред тях са определени кортикостероиди, диуретици, ретиноиди, имуносупресори и хормонални терапии. Ефектът зависи от конкретното лекарство, дозата, продължителността на приема и индивидуалното ни състояние.

Медикаментите могат да бъдат само един от няколко фактора за висок холестерол. Не трябва да ги спираме или да променяме дозата без лекарска преценка. Лекарят може да оцени ползите и рисковете, да назначи проследяване или да обсъди подходяща алтернатива.

Фамилна хиперхолестеролемия

Фамилната хиперхолестеролемия е наследствено състояние, при което LDL е много висок още от раждането. Затова проблемът може да бъде установен в детска, юношеска или млада възраст, а не само при по-възрастни хора.

Важен предупредителен знак са ранни инфаркти или коронарна болест при близки роднини. При някои хора се появяват ксантоми по сухожилията, жълтеникави натрупвания около клепачите или светъл пръстен около роговицата в необичайно ранна възраст.

Когато установим фамилна хиперхолестеролемия, е важно да бъдат изследвани родителите, братята, сестрите и децата. Това позволява ранно откриване и намаляване на продължителното излагане на много висок LDL.

Здравословното хранене и физическата активност остават важни, но обикновено не са достатъчни самостоятелно. При фамилна хиперхолестеролемия често се налага продължително медикаментозно лечение за понижаване на LDL и ограничаване на риска от ранни сърдечно-съдови заболявания.

 

Как се диагностицира високият холестерол?

Диагностицираме високия холестерол чрез кръвно изследване, наречено липиден профил. То показва основните мазнини и липопротеини в кръвта и ни помага да оценим риска от атеросклероза и сърдечно-съдови заболявания.

Липидният профил обикновено включва:

• Общ холестерол – общото количество холестерол в кръвта;
• LDL холестерол – основният показател, свързан с натрупването на плаки в артериите;
• HDL холестерол – липопротеинът, който участва в пренасянето на холестерола към черния дроб;
• Триглицериди – вид мазнини, чиито високи стойности също могат да увеличат здравния риск.

Не поставяме оценката само по един резултат. Сравняваме показателите от целия липиден профил и ги тълкуваме според възрастта, кръвното налягане, диабета, пушенето и вече установените заболявания.

При определени пациенти може да изследваме и допълнителни показатели. Сред тях са non-HDL холестерол, аполипопротеин B и липопротеин(a). Те могат да бъдат полезни при фамилна обремененост, диабет, високи триглицериди или неясен сърдечно-съдов риск. 

Как се оценява сърдечно-съдовият риск?

Не оценяваме сърдечно-съдовия риск само по стойността на LDL холестерола. Вземаме предвид и възрастта, пола, кръвното налягане, тютюнопушенето и наличието на диабет. Тези фактори влияят върху вероятността да се развият инфаркт, инсулт или друго артериално заболяване.

Една и съща стойност на холестерола не означава еднакъв риск за всички. Например по-възрастен човек с високо кръвно налягане и диабет има по-висок риск от по-млад човек без други рискови фактори, дори когато LDL е еднакъв.

Хроничното бъбречно заболяване също повишава сърдечно-съдовия риск. Още по-внимателно оценяваме хората с вече прекаран инфаркт, исхемичен инсулт или установена периферна артериална болест. При тях атеросклерозата вече е доказана и обикновено се налагат по-ниски целеви стойности на LDL.

За хора без установено сърдечно-съдово заболяване можем да използваме системи като SCORE2. Те изчисляват риска според възрастта, пола, тютюнопушенето, систолното кръвно налягане и холестерола. Крайното решение обаче се основава на цялостна лекарска оценка, особено при диабет, бъбречно заболяване или предишен сърдечно-съдов инцидент.

 

Как да понижим високия холестерол?

 

Източник Depositphotos.com

Можем да понижим високия холестерол чрез промени в храненето, редовна физическа активност и контрол на теглото. Важно е също да спрем тютюнопушенето и да ограничим алкохола. Когато тези мерки не са достатъчни или сърдечно-съдовият риск е висок, лекарят може да назначи лекарства за холестерол.

Хранене при висок холестерол

При висок холестерол насочваме храненето към повече зеленчуци, плодове, бобови и пълнозърнести храни. Те осигуряват фибри и помагат за контрол на общия калориен прием.

Разтворимите фибри в овеса, ечемика, бобовите храни, ябълките и цитрусите могат да ограничат усвояването на холестерол в храносмилателната система. Включваме също риба, ядки, семена и растителни масла като източници на здравословни мазнини.

Ограничаваме наситените мазнини от тлъсти меса, масло и пълномаслени млечни продукти. Трансмазнините трябва да присъстват възможно най-рядко. Поддържаме и баланс между приетата и изразходваната енергия, защото калорийният излишък улеснява покачването на теглото и триглицеридите.

Физическа активност

Комбинираме аеробна активност, силови тренировки и повече движение през деня. Бързото ходене, плуването и колоезденето са подходящи примери за аеробно натоварване.

За възрастните се препоръчват поне 150-300 минути умерена аеробна активност седмично или 75-150 минути интензивна активност. Добавяме упражнения за основните мускулни групи поне два дни седмично.

Редовното движение подпомага контрола на теглото и може да подобри триглицеридите и HDL, познат като „добър холестерол“. Ефектът върху LDL обаче често е умерен. Само физическата активност невинаги е достатъчна за достигане на целевите стойности.

Контрол на теглото

Дори умереното намаляване на теглото може да подобри липидния профил и контрола на кръвната захар. Ползата е особено важна при високи триглицериди, диабет и инсулинова резистентност. Намаляване с около 3–5% от изходното тегло вече може да повлияе част от сърдечно-съдовите рискови фактори.

Не е необходимо да следваме крайни диети. Те трудно се поддържат и могат да доведат до бързо възстановяване на теглото. По-устойчивият подход включва умерени порции, здравословно хранене, редовно движение и постепенни промени в ежедневните навици.

Спиране на тютюнопушенето

Спирането на тютюнопушенето намалява общия риск от инфаркт, инсулт и други сърдечно-съдови заболявания. То подпомага възстановяването на нормалната функция на кръвоносните съдове и може да подобри HDL и триглицеридите.

Ползата не се измерва само чрез промяната в „добрия холестерол“. Отказването от цигарите ограничава едновременно няколко механизма, които увреждат артериите. Когато ни е трудно да спрем сами, можем да потърсим помощ от лекар или специализирана програма за отказване от тютюнопушенето.

Ограничаване на алкохола

Не трябва да започваме употреба на алкохол с цел повишаване на HDL. Съвременните препоръки посочват, че хората, които не пият, не бива да започват по здравословни причини. Алкохолът носи допълнителни калории и може да повиши триглицеридите. Редовната висока консумация увеличава и други здравни рискове. При много високи триглицериди лекарят може да препоръча пълно избягване на алкохола.

Промените в начина на живот са основна част от намаляването на холестерола, но имат ограничения. При наследствена хиперхолестеролемия, много висок LDL или установено сърдечно-съдово заболяване често се нуждаем и от медикаментозно лечение.

 

Лекарства за висок холестерол

Избираме лекарствата за холестерол според стойността на LDL, общия сърдечно-съдов риск и поносимостта към лечението. Отчитаме и придружаващите заболявания, предишен инфаркт или инсулт и постигнатия ефект от промените в начина на живот.

Статините обикновено са първият избор за понижаване на LDL. Те ограничават производството на холестерол в черния дроб и намаляват риска от инфаркт и инсулт при подходящите пациенти. Използваме най-високата поносима доза, когато е необходимо да постигнем по-ниска индивидуална цел.

Езетимибът намалява усвояването на холестерол в червата. Можем да го добавим към статин, когато LDL остава над целта. При определени пациенти го използваме и когато терапията със статин не се понася достатъчно добре.

PCSK9 инхибиторите алирокумаб и еволокумаб са моноклонални антитела. Те подпомагат черния дроб да отстранява повече LDL от кръвта. Прилагаме ги чрез подкожни инжекции при много висок риск, фамилна хиперхолестеролемия или недостатъчен ефект от останалото лечение.

Инклисиранът също въздейства върху PCSK9, но използва малка интерферираща РНК, за да ограничи образуването на този белтък в черния дроб. Прилага се през по-дълги интервали и се използва при определени хора с първична хиперхолестеролемия или смесена дислипидемия.

При специфични показания можем да използваме и други средства. Бемпедоевата киселина е възможност при недостатъчно понижение на LDL или непоносимост към статини. Секвестрантите на жлъчните киселини имат място при част от пациентите. При много високи триглицериди лекарят може да назначи отделно лечение, например фибрат или лекарствен продукт с омега-3 мастни киселини.

Не избираме медикамент само според една лабораторна стойност. Лекарят преценява очакваната полза, възможните нежелани реакции и взаимодействията с други лекарства. Не трябва да спираме или променяме назначеното лечение без медицинска консултация.

 

Хранителни добавки при висок холестерол – помагат ли?

Някои хранителни добавки могат да подпомогнат контрола на липидния профил, но ефектът им зависи от състава, дозата и здравословното ни състояние. При висок сърдечно-съдов риск те не заместват лекарствата за холестерол, назначени от лекар.

Берберинът е сред по-често проучваните билкови добавки. Данните от систематичен преглед на рандомизирани клинични изпитвания показват възможно понижаване на LDL, общия холестерол и триглицеридите. Авторите обаче отбелязват значителни различия и риск от отклонения в включените проучвания. Затова не можем да приемем берберина като равностойна алтернатива на доказаното медикаментозно лечение.

Омега-3 мастните киселини влияят основно върху триглицеридите. Те не са универсално средство за намаляване на „лошия холестерол“, а продукти с DHA могат при някои хора да повишат LDL. Важно е да разграничаваме хранителните добавки с рибено масло от лекарствените омега-3 продукти, които се използват в конкретни дози и при определени медицински показания.

 

Растителните стероли и станоли също могат умерено да понижат LDL, като ограничават усвояването на холестерол в червата. Мета-анализ на клинични проучвания установява средно понижение на LDL с около 10% при прием от приблизително 2 г дневно. Ефектът зависи от дозата и начина, по който са включени в храненето.

При избор на берберин, омега-3 мастни киселини, растителни стероли или други продукти за понижаване на холестерола проверяваме съдържанието на активните вещества и дневната доза. Обръщаме внимание и на противопоказанията, качеството и произхода на продукта.

Хранителните и билковите добавки могат да взаимодействат с лекарства за диабет, кръвно налягане, холестерол или кръвосъсирване. Затова обсъждаме приема им с лекар или фармацевт, особено когато имаме хронично заболяване или вече провеждаме лечение.

 

Кога трябва да потърсим лекар?

Трябва да потърсим лекар, когато LDL е значително повишен или триглицеридите са много високи. Такива резултати може да изискват допълнителни изследвания, промени в начина на живот и медикаментозно лечение според индивидуалния риск.

Консултация е важна и при фамилна анамнеза за ранен инфаркт или инсулт. Това може да насочи към наследствена хиперхолестеролемия, особено когато LDL е висок още в млада възраст.

Не бива да отлагаме лекарската оценка, ако имаме диабет, хронично бъбречно заболяване или вече установено сърдечно-съдово заболяване. При тези състояния целевите стойности на LDL обикновено са по-ниски и проследяването трябва да бъде по-стриктно.

Свързваме се с лекар и при мускулни болки, слабост, храносмилателни оплаквания или други нежелани реакции след започване на лечение. Не спираме лекарствата за холестерол самостоятелно.

Повторно изследване или допълнителна оценка може да са необходими и при неясни, необичайни или противоречиви лабораторни резултати. Лекарят може да назначи нов липиден профил и показатели като аполипопротеин B или липопротеин (a), когато това е клинично обосновано.

 

Заключение

 

Depositphotos.com

Високият холестерол обикновено няма симптоми и често се открива едва при кръвно изследване. Затова не бива да чакаме появата на оплаквания, за да проверим липидния профил. LDL е основният показател, свързан с атеросклеротичния риск. Високите му стойности подпомагат натрупването на плаки в артериите и увеличават вероятността от инфаркт и инсулт.

Целевите стойности не са еднакви за всички. Те зависят от възрастта, кръвното налягане, диабета, бъбречните заболявания, тютюнопушенето и наличието на вече установено сърдечно-съдово заболяване.

Здравословното хранене, физическата активност, контролът на теглото и спирането на тютюнопушенето са основни стъпки за намаляване на холестерола. При много висок LDL, наследствена хиперхолестеролемия или висок сърдечно-съдов риск обаче тези мерки невинаги са достатъчни.

При подходящите пациенти лекарствата за холестерол понижават LDL и намаляват риска от сърдечно-съдови усложнения. Най-добрият подход съчетава устойчиви навици, редовно проследяване и лечение, съобразено с индивидуалния ни риск.