Допустими граници при висок холестерол – застрашени ли сме от заболявания?

Сигурно сте забелязали, че темата за допустимите граници при висок холестерол присъства постоянно в дискусиите за храненето. Това вероятно се дължи на факта, че лесно се нарушават здравословните му нива в кръвта, както и на неговата намеса при формиране на сърдечно-съдовите заболявания. А те засягат много хора.

 

 

Останалата част се синтезира в много телесни тъкани като структурите на черния дроб, тънките черва, надбъбречните жлези, репродуктивните органи и др.

Холестеролът има множество функции:

• Подпомага храносмилането
• Участва в образуването на полови хормони
• Стимулира производството на витамин D
• Защитава нервните влакна
• Укрепва клетките и намалява тяхната пропускливост

 

Въпросното вещество е жизнено необходимо, но ако кръвните му нива преминат определени граници, възниква риск от заболявания. Когато се натрупа в голямо количество, холестеролът се комбинира с някои материи в жлъчния мехур, което води до образуване на жлъчни камъни.

Ако е в повече, част от този особен липид се утаява по стените на кръвоносните съдове, като ги стеснява или запушва. Това е резултат от свойство на холестерола – той е основна съставка на т.нар. липопротеини  (фрагменти, формирани от белтъчини и липиди, които се движат с кръвта).

 

Видове липопротеини

 

 

Групирани са според количество на холестерола, който носят.

• Липопротеините с висока плътност са известни като „добър холестерол“ и се означават с HDL (от английски high-density lipoprotein). Те имат способност да извеждат холестерола от артериите и да го пренасят до черния дроб. Смята се, че по този начин HDL предотвратява възникването на сърдечно-съдови заболявания.
• Липопротеините с ниска плътност са познати като „лош холестерол“ и се маркират с LDL (от английски low-density lipoprotein). Повишеното им кръвно ниво води до натрупвания (т.нар. плаки) по вътрешната страна на артериите. Това всъщност е процес на атеросклероза. При висок LDL има риск от формиране на плаки във вените, които са опасни за здравето.

 

В стеснените съдове кръвта се задържа и образува съсиреци, чиято поява, заедно с плаките, може да блокира притока на кислород и хранителни вещества към жизненоважни органи като сърцето и мозъка. Също LDL може да причини заболявания на бъбреците и други органи.

От значение за здравословното състояние са и липопротеините с много ниска плътност, известни още като VLDL. Те пренасят липидни групи, наречени триглицериди. Приема се, че тялото се нуждае от определено количество VLDL, но при високи кръвни нива липопротеините с много ниска плътност също образуват плаки върху съдовите стени.

Има още хиломикрони (липопротеини с най-голям обем, осигуряващи пренасянето на холестерол и липиди от червата до черния дроб) и триглицериди (това е формата, в която мазнините се съхраняват в телесните клетки).

Ако при хранене всекидневно се приемат повече калории, отколкото се изразходват от организма, излишната енергия се складира във вид на триглицериди. Високите им нива водят до по-голямо количество на лошия холестерол и риск от сърдечно-съдови заболявания.

 

Кога нарастват опасните липопротеини и триглицериди?

 

 

Условие за излизане извън допустимите граници при висок холестерол е генетичната предразположеност към повишеното му синтезиране в организма. Прекомерната консумация на продукти от животински произход, както и на пържени храни са също причини за негативни промени в кръвните нива на холестерола и триглицеридите.

За проблема допринасят и наднорменото телесно тегло, обездвижването, тютюнопушенето, диабетът, някои заболявания на бъбреците и щитовидната жлеза.

Много важно е холестеролът да се поддържа в нормални граници. Това означава:

• нивото на общия холестерол в кръвта да е до 5,1 mmol/l (милимола на литър )
• на триглицеридите – до 1,7 mmol/l
• на LDL  –  до 3,4 mmol/l

 

Като нормални стойности на HDL в кръвта се приемат следните величини: над 1,3 mmol/l за жените и над 1,0 mmol/l за мъжете.

 

Диагностиката се извършва с кръвен тест

Това изследване се нарича липиден профил. Чрез него се установява количеството на общия холестерол, както и нивата на LDL, HDL и триглицеридите. За целта се взема кръвна проба от пациента, която се полага на лабораторен анализ. Изисква се 12 часа преди теста да не се приемат течности и храни.

Хубаво е липиден профил да се прави като част от профилактичните ни изследвания, които правим веднъж годишно, особено ако имаме проблеми с нивата. Дори да нямаме предразположеност или риск от преминаване на допустимите граници при висок холестерол, информираността относно собственото ни здраве е от изключителна важност. Така може да вземем мерки за решаване на проблема, преди той да се е влошил и да е засегнал здравословното ни състояние.

 

Високият холестерол не е безсимптомен

Той се проявява с оплаквания, свързани главно с болестите, до които води веществото. Такива симптоми са:

• Болки в гърдите
• Недостиг на въздух
• Слабост и умора
• Изтръпване на стъпалата и краката
• Световъртеж
• Бавно зарастване на рани
• Синини по тялото
• Бледа кожа
• Натрупване на подкожни мазнини

 

Характерна особеност на хората извън приетите граници при висок холестерол е появата на жълтеникави мастни образувания по лицето им, предимно около очите.

 

Допустими граници при висок холестерол – как да намалим рисковете?

 

 

Ако се диагностицират високи кръвни нива на лошия и общия холестерол, както и на триглицеридите, трябва да се сведе до минимум опасността от атеросклероза и други сърдечно-съдови заболявания. Правилно е да се започне терапия с различни медикаменти.

През последните години водеща при това лечение е групата на статините, които предотвратяват прекомерното производство на холестерол в черния дроб. Използват се също средства, увеличаващи активността на жлъчката или понижаващи поемането на вещества от червата.

Но лекарствените продукти не са безобидни. Страничните им ефекти могат да бъдат избегнати, ако се приемат стриктно по предписание на лекар, който има знания и опит да дозира правилно медикаментите според състоянието на всеки отделен пациент. Не бива самостоятелно да променяме дозата или да преустановяваме приема.

Много полезен е приемът на омега-3 мастни киселини. Те могат да възстановяват нормалното съотношение между добрия и лошия холестерол. Отдавна е доказан приносът на тези мастните киселини за укрепване на сърцето, кръвоносните съдове и опорно-двигателната система. Проучвания показват, че населението на европейските държави имат значително понижени нива на полезните мастни киселини, което е още една добра причина да ги приемаме редовно.

 

Нормализиране на допустимите граници при висок холестерол

 

 

Редовната физическа активност, в продължение на 30 минути дневно, понижава кръвното ниво на LDL и триглицеридите, като едновременно увеличава полезния за организма HDL. За това говорят множество изследвания. При всекидневно практикуване на този подход може и да се редуцира телесното тегло с около 5%.

При хората със затлъстяване се наблюдават значителни подобрения в нивата на холестерола дори ако само се разхождат в парка и ограничават приема на въглехидратни храни.

Ограничете цигарите до 2-3 дневно! Доказано е, че съставките на тютюневия дим намаляват добрия холестерол в организма, което от своя страна прави кръвоносните съдове податливи на увреждания.

Постенето преди Коледа и Великден е възможност за влизане в приетите граници при висок холестерол. Знаем, че това е начин на хранене, при който хората се отказват от животински продукти – месо, мляко, сирене, кашкавал яйца и др. А с тези продукти в организма се внася почти целият допълнителен (външен) холестерол. За определени дни такъв начин на хранене, съчетан с религиозни подбуди, наистина укрепва тялото и духа. През тези периоди може да дадем почивка на тялото си и да му позволим да възвърне вътрешния си баланс.

През останалото време на годината пациентите извън допустимите граници на висок холестерол и триглицериди е добре да избягват консумацията на храни, съдържащи трансмастни киселини, като тлъсти меса, ястия, приготвени със слънчогледово олио, чипсове и снаксове, бисквити, вафли, кексчета и пр.

Правилно е да не се злоупотребява с консумация на червено месо. На трапезата трябва да има по-често риба и морски дарове, които са богати на Омега-3 мастни киселини. Така може да си набавим ценни белтъчини, без да вредим на тялото си. Също: обезмаслено и нискомаслено мляко и млечни продукти, зехтин, пресни зеленчуци и плодове с високо съдържание на фибри.

Има някои хранителни добавки, които могат да нормализират състоянието на кръвоносните съдове и да ни помогнат да влезем в приетите граници при висок холестерол. Редовният прием на берберин се отразява особено благоприятно на кръвната захар, холестерола и общото здраве на сърдечно-съдовата система.

Специално внимание заслужават яйцата. Според последни проучвания високото съдържание на холестерол в жълтъка няма негативен ефект върху LDL и триглицеридите в кръвта. Приема се, че е полезно да се консумират яйца 2-3 пъти седмично, защото чрез тях в организма се внасят незаменими аминокиселини, витамините А и В, както и много микроелементи: желязо, фосфор, магнезий, натрий и др.

Профилактично липидният профил трябва да се проверява на всеки 5 години. Всичко това ни гарантира здраве.

 

Заключение

Холестеролът е естествена част от сърдечно-съдовата система, но излизането извън допустимите граници при висок холестерол може да е причина за множество заболявания, увреждания и здравословни усложнения. Регулацията на храненето, наблягането на постни и свежи храни, както и редовното движение може да подпомогне здравето и благоденствието на тялото ни.