Допустими граници при висок холестерол – застрашени ли сме от заболявания?

Сигурно сте забелязали, че темата за допустимите граници при висок холестерол присъства постоянно в дискусиите за храненето. Това вероятно се дължи на факта, че лесно се нарушават здравословните му нива в кръвта, както и на неговата намеса при формиране на сърдечно-съдовите заболявания. А те засягат много хора.

 

Какво е холестерол?

Холестеролът е особен липид, който се съдържа в клетките на организма и е сред основните компоненти на тяхната мембрана. Освен че поддържа структурата на клетъчната мембрана, той е предшественик на някои хормони, витамин D и жлъчни киселини. Хубаво е да следим дали попадаме в допустимите граници на висок холестерол, за да сме наясно със своето здраве. Около 20-25% получаваме чрез храната, но холестеролът не зависи само от диетата.

Останалата част се синтезира в много телесни тъкани като структурите на черния дроб, тънките черва, надбъбречните жлези, репродуктивните органи и др.

 

Холестеролът има множество функции:

• Подпомага храносмилането чрез участие в образуването на жлъчни киселини;
• Участва в образуването на полови хормони;
• Стимулира производството на витамин D;
• Защитава нервните влакна;
• Укрепва мембраните на клетките и намалява тяхната пропускливост.

 

Въпросното вещество е жизнено необходимо, но ако кръвните му нива преминат определени граници, възниква риск от заболявания. Когато се натрупа в голямо количество, холестеролът се комбинира с някои материи в жлъчния мехур, което води до образуване на жлъчни камъни.

Ако е в повече, част от този особен липид се отлага по стените на кръвоносните съдове, като ги стеснява или запушва. Това е резултат от свойство на холестерола – той е основна съставка на т.нар. липопротеини (фрагменти, формирани от белтъчини и липиди, които се движат с кръвта).

 

Видове холестерол (липопротеини)

 

 

Липопротеините са групирани според количество на холестерола, който носят.

Видовете липопротеини биват:

• Липопротеините с висока плътност са известни като “добър холестерол” и се означават с HDL (от английски high-density lipoprotein). Те имат способност да извеждат холестерола от артериите и да го пренасят до черния дроб. Смята се, че по този начин HDL предотвратява възникването на сърдечно-съдови заболявания.
• Липопротеините с ниска плътност са познати като “лош холестерол” и се маркират с LDL (от английски low-density lipoprotein). Повишеното им кръвно ниво води до натрупвания (т.нар. плаки) по вътрешната страна на артериите. Това всъщност е процес на атеросклероза. При висок LDL има риск от формиране на артериални плаки, които са опасни за здравето.В стеснените съдове кръвта се задържа и образува съсиреци, чиято поява, заедно с плаките, може да блокира притока на кислород и хранителни вещества към жизненоважни органи като сърцето и мозъка. Също LDL може да увреди кръвоносните съдове на бъбреците и други органи, като по този начин наруши тяхната функция.
• От значение за здравето са и липопротеините с много ниска плътност, известни като VLDL (от Very Low-Density Lipoprotein). Те съдържат повече мазнини (главно триглицериди) и по-малко белтъци в сравнение с LDL и HDL. Липопротеини с много ниска плътност пренасят основно триглицериди от черния дроб към тъканите. Организмът се нуждае от определено количество VLDL, но при високи кръвни нива те допринасят за образуването на атеросклеротични плаки по стените на артериите и повишават риска от сърдечно-съдови заболявания.
• Има още и хиломикрони – липопротеини с най-голям размер, които пренасят мазнините от храната (главно триглицериди) от червата към тъканите, а т.нар. хиломикронни остатъци се поемат от черния дроб. Триглицеридите са основната форма, в която мазнините се съхраняват в телесните клетки.

 

Ако при хранене всекидневно се приемат повече калории, отколкото се изразходват от организма, излишната енергия се складира във вид на триглицериди. Високите им нива водят до по-голямо количество на лошия холестерол и риск от сърдечно-съдови заболявания.

 

Кога нарастването на липопротеините и триглицеридите е опасно?

 

 

Условие за излизане извън допустимите граници при висок холестерол е генетичната предразположеност към повишеното му синтезиране в организма. Прекомерната консумация на продукти от животински произход, както и на пържени храни са също причини за негативни промени в кръвните нива на холестерола и триглицеридите.

За проблема допринасят и наднорменото телесно тегло, обездвижването, тютюнопушенето, диабетът, някои заболявания на бъбреците и щитовидната жлеза.

Много важно е холестеролът да се поддържа в нормални граници: нивото на общия холестерол в кръвта да е под 5,2 mmol/L (милимола на литър); на триглицеридите – под 1,7 mmol/L; на LDL – под 3 mmol/L.

 

 

Като нормални стойности на HDL в кръвта се приемат следните величини: над 1,2 mmol/L за жените и над 1,0 mmol/L за мъжете.

 

Диагностиката се извършва с кръвен тест

Това изследване се нарича липиден профил. Чрез него се установява количеството на общия холестерол, както и нивата на LDL, HDL и триглицеридите. За целта се взема кръвна проба от пациента, която се полага на лабораторен анализ. Изисква се 8-12 часа преди теста да не се приемат течности като прясно мляко, чай със захар или алкохол, както и храни. Обикновената вода е позволена.

Хубаво е липиден профил да се прави като част от профилактичните ни изследвания, които правим веднъж годишно, особено ако имаме проблеми с нивата. Дори да нямаме предразположеност или риск от преминаване на допустимите граници при висок холестерол, информираността относно собственото ни здраве е от изключителна важност. Така може да вземем мерки за решаване на проблема, преди той да се е влошил и да е засегнал здравословното ни състояние.

 

Безсимптомен ли е високият холестерол?

Често високият холестерол не води до явни симптоми и затова е известен като „тихият убиец“. Много хора имат високи нива на LDL и триглицериди, без да усещат болка или дискомфорт. Ето защо е важно редовно да се прави кръвен тест.

С течение на времето високият холестерол увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания, които могат да се проявят с болки в гърдите, недостиг на въздух, умора или световъртеж.

Понякога при много високи нива се формират жълтеникави мастни натрупвания по кожата (ксантелазми), разположени предимно около очите.

 

Как да намалим риска от висок холестерол?

 

 

Ако се диагностицират високи кръвни нива на лошия и общия холестерол, както и на триглицеридите, трябва да се сведе до минимум опасността от атеросклероза и други сърдечно-съдови заболявания. Правилно е да се започне терапия с различни медикаменти.

През последните години водеща при това лечение е групата на статините, които предотвратяват прекомерното производство на холестерол в черния дроб. Използват се също средства, увеличаващи активността на жлъчката или понижаващи поемането на вещества от червата.

Но лекарствените продукти не са безобидни. Страничните им ефекти могат да бъдат избегнати, ако се приемат стриктно по предписание на лекар, който има знания и опит да дозира правилно медикаментите според състоянието на всеки отделен пациент. Не бива самостоятелно да променяме дозата или да преустановяваме приема.

Много полезен е приемът на омега-3 мастни киселини. Те могат да възстановяват нормалното съотношение между добрия и лошия холестерол. Отдавна е доказан приносът на тези мастните киселини за укрепване на сърцето, кръвоносните съдове и опорно-двигателната система. Проучвания показват, че населението на европейските държави имат значително понижени нива на полезните мастни киселини, което е още една добра причина да ги приемаме редовно.

Друга добре проучена хранителна добавка, която може да нормализира състоянието на кръвоносните съдове и да ни помогне да влезем в приетите граници при висок холестерол, е берберин на Forlife. Той се отразява особено благоприятно на кръвната захар, холестерола и общото здраве на сърдечно-съдовата система.

 

Как да нормализираме високия холестерол?

 

 

Можем да променим част от навиците си в полза на нормализиране на холестерола – обикновено това включва повече движение, пълноценно и балансирано хранене и контрол на теглото.

Физическа активност

Проучванията сочат, че редовната физическа активност, в продължение на 30 минути дневно, понижава кръвното ниво на LDL и триглицеридите, като едновременно увеличава полезния за организма HDL. За това говорят множество изследвания. При всекидневно практикуване на този подход може и да се редуцира телесното тегло с около 5%.

При хората със затлъстяване се наблюдават значителни подобрения в нивата на холестерола дори ако само се разхождат в парка и ограничават приема на въглехидратни храни.

Спиране на цигарите

Тютюнопушенето има много лошо влияние върху цялостната система на човешкия организъм, като засяга не само артериите и белите дробове, но почти всички функционални системи, от клетка до клетка.

Никотинът в тютюна води до понижаване на нивото на HDL холестерола с повишаване на LDL холестерола (лошия холестерол), а също и повишаване на нивото на VLDL холестерола, с натрупване на липиди в артериалната стена. Това повишава значително риска от развитие на атеросклероза при пушачите в сравнение с непушачите.

Намаляване на алкохола

Много проучвания констатират, че умерената консумация на алкохол (обикновено <30 г/ден) дори може да повиши “добрия” хорестерол чрез увеличаване на скоростта на транспорт на аполипопротеини AI и A-II.

Но тежката и хронична употреба на алкохол може да наруши холестероловата хомеостаза (баланс) чрез намаляване на експресията (чувствителност) на LDL рецепторите и увеличаване на синтеза на  холестерол, което води до хиперхолестеролемия и повишени LDL нива.

Хранене за балансиране на холестерола

Пациентите над допустимите граници на висок холестерол и триглицериди е добре да избягват консумацията на храни, съдържащи трансмастни киселини, като тлъсти меса, ястия, приготвени със слънчогледово олио, чипсове и снаксове, бисквити, вафли, кексчета и пр.

Правилно е да не се злоупотребява с консумация на червено месо. На трапезата трябва да има по-често риба и морски дарове, които са богати на Омега-3 мастни киселини. Така може да си набавим ценни белтъчини, без да вредим на тялото си. Също: обезмаслено и нискомаслено мляко и млечни продукти, зехтин, пресни зеленчуци и плодове с високо съдържание на фибри.

Специално внимание заслужават яйцата. Според последни проучвания високото съдържание на холестерол в жълтъка няма негативен ефект върху LDL и триглицеридите в кръвта. Приема се, че е полезно да се консумират яйца 2-3 пъти седмично, защото чрез тях в организма се внасят незаменими аминокиселини, витамините А и В, както и много микроелементи: желязо, фосфор, магнезий, селен, цинк, натрий и др.

 

Профилактични прегледи

Профилактично при здрави, млади хора липидният профил трябва да се проверява на всеки 5 години.

Изследването е по-често (например всяка година или веднъж на 2-3 години) при пациенти, засегнати от:

• Повишен LDL или триглицериди в миналото;
• Фамилна обремененост за ранен инфаркт или инсулт;
• Високо кръвно налягане;
• Диабет;
• Наднормено тегло;
• Никотинова зависимост;
• Мъже на възраст над 40 години и жени над 50 години.

 

С възрастта рискът се увеличава, затова e разумно интервалът между изследванията да се скъсява. Всичко това ни гарантира здраве.

 

Заключение

Холестеролът е естествена част от сърдечно-съдовата система, но излизането извън допустимите граници при висок холестерол може да е причина за множество заболявания, увреждания и здравословни усложнения. Регулацията на храненето, наблягането на постни и свежи храни, както и редовното движение може да подпомогне здравето и благоденствието на тялото ни.