Великден – история зад традицията
Както подсказва българското име Великден, това е един от най-значимите празници в родния календар, а на този ден отбелязваме Възкресение Христово.
Нашите традиции до голяма степен са производни на ритуалите на източноправославната църква. Боядисаните яйца и сладките хлябове, известни като козунак, са видните символи на Великден в България.
В днешната статия ще си поговорим за това какво представлява този светъл празник и за неизменно съпътстващите го обичаи.
Според Българската православна църква той започва на Заговезни, неделя, 6 седмици преди Великден. През тези седмици следващите канона християни се въздържат от всички блажни храни, включително месо, масло и млечни продукти.
Точно една седмица преди настъпването на Възкресение е католическата Палмова неделя, известна още у нас и като Цветница или Връбница.
На този ден християнските поклонници празнуват триумфалното влизане на Исус Христос в Йерусалим – събитие, което се е случило седмица преди смъртта му.
Произход и история
Великден е събитие, описано в Новия завет, като то се свързва с настъпилото възкресение на Спасителя на човечеството Христос. Това се случва на третия ден от погребението му, след като е разпънат на кръст от римляните на йерусалимския хълм Голгота в 30 г. сл.Хр.
Исус е предаден с целувка от своя последовател Юда Искариотски, докато се моли в Гетсиманската градина.
Пилат Понтийски, който по това време е прокуратор на римската провинция Юдея, осъжда на смърт чрез разпъване Христос, макар да не открива вина у Него. Затова той ритуално пред всички измива ръцете си, показвайки, че не носи вина за убийството на невинен човек.
Това събитие е засвидетелствано не само от Новия завет, но и от мнозина древни историци.
Три дни след смъртта на Христос, на неговата празна гробница стават свидетели жените мироносици, които я посетили, а Христос се явява на последователката си Мария Магдалина и на апостолите, засвидетелствайки случилото се чудо.
Събитията, свързани с Великден, се случват в периода около еврейския празник Пасха. Това е и причината от самото си начало отбелязването на Великден да се свързва с него.
Как се празнува в България?
Великденските празници са широко почитани в България, а подготовката започва още през Страстната седмица.
Въпреки че преди Великден не се консумират животински храни, в продължение на няколко дни семействата се приготвят за празничната трапеза, пекат се сладкиши и кифли във формата на животни, както и бисквитени зайци и цветя.
Най-важният обреден хляб у нас е козунакът, а сръчните домакини подготвят същински кулинарни съвършенства от тесто, включващи често стафиди, шоколад и различни видове плодови мармалади.
В България обичаят повелява великденските яйца да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота.
На Великден, след няколко седмици на пост и въздържание, настъпва кулминацията. Семейства и близки приятели празнуват Възкресение Христово, а на трапезите има изобилие от вкусотии.
Гощавката включва всички забранени през постите храни, като централно място заема козунакът, символизиращ тялото Христово. В България е прието винаги да се сервира и печено агне, което представлява пасхалния агнец.
В някои части на България все още се прави ритуалът „люленки”. При него хората избират специално място с високо дърво, където се връзва люлка. Всеки се редува на нея, тъй като се вярва, че люлеенето предпазва от зло и болести.
Традиции и обичаи
Първото яйце задължително се оцветява в червено и с него се рисува кръст на челата на децата. Този цвят символизира кръвта на Христос. Вярва се, че то е символ на здраве и късмет в семейството и се оставя да се пази до следващия Великден, най-често до икона.
В някои краища на страната хората заравят първото яйце в нивата за плодородие на почвата.
Разпети петък е наричан „най-тъжният ден в годината“. На този ден в църквите се поставя маса, символизираща ковчега на Христос. Вярващите минават отдолу с надеждата годината да е изпълнена със здраве и плодородие.
На Велика събота се отслужва тържествено богослужение. Църковната служба започва в 23:00 ч., а семейства и приятели я посещават заедно, носейки великденски яйца със себе си.
Точно в полунощ те се поздравяват с думите „Христос воскресе“, а отговорът е „Воистина воскресе“.
Свещенослужителите благославят хлябовете и яйцата, донесени от хората. След това вярващите обикалят три пъти църквата със запалени свещи в ръце. Поверието гласи, че свещта на всеки, който е бил добър християнин, не угасва, колкото и силен вятър да духа.
След като службите приключат, се провежда най-важното и очакваното, особено от децата – „бой с яйца“ или „чукане с яйца“.
Противниците си разбиват яйцата едно в друго, а човекът с останалото здраво се обявява за победител или борак. То се пази до следващия Великден и е знак за късмет.
Кой има имен ден на Великден?
Понякога на Великден забравяме да честитим празника на хората, чието име също носи послания и символика в този ден.
Именици на Великден са:
- Велик
- Велика
- Велико
- Велин
- Велислав
- Величка
- Величко
- Велка
- Велко
- Вельо
- Вили
- Велина
Разбира се, омената произхождат от „велик“, какъвто е и самият празник.
Как се изчислява датата за Великден?
Тъй като е свързан с Пасха, който се ръководи от лунния календар и е от т.нар. подвижни празници, Великден също се отбелязва на различна дата всяка година. Макар да няма точно фиксирана дата, това се случва през пролетните месеци април и май.
На Първия вселенски събор, проведен през 325 година, се определя принципът на определяне на Великден. Прието е всички християни да отбелязват празника в неделя, след първото пълнолуние на пролетното равноденствие.
Обичайното разминаване в празничните дати на православни и католици идва от факта, че първите следват Юлианския календар, а другите – Григорианския.
През 2023 година например, православният Великден беше на 16 април, а католическият – седмица по-рано, на 9 април.
Огромно разминаване се очерта в празничните дати за Великден тази година, 2024 – 31 март за католиците и 5 май за православния свят.
Интересни факти, свързани с Великден
Много и различни любопитни детайли съпровождат дните около Възкресение Христово:
- Яйцата са били разглеждани като древен символ на плодородието, докато за пролетта се смята, че носи нов живот и прераждане.
- Някога боите за тях са били приготвяни от естествени продукти като люспи от лук, дървесна кора, цветни листенца и растителни сокове.
- Любопитна подробност е, че ритуалното чупене на яйцата символизира разбиването на вратите на Ада и победата на живота над смъртта.
В деня на Цветница на постещите се разрешава да консумират риба, а традицията повелява да се отиде в църква и да се донесат клонки от върба. Децата и младежите често правят венци от тях и ги носят на главите си, а след това ги поставят у дома. Много българи ги пазят до следващата година, когато венците се хвърлят в реките за здраве и късмет.
На Цветница празнуват имен ден хората, които носят имена на цветя или растения, като например Цветан, Лилия, Виолета, Роза, Теменужка, Жасмина, Иглика, Камелия и много други.
Идеи за великденски рецепти
Великден е най-почитаният християнски празник в България и събира семействата всяка година. Всички сядат около трапезата, а обредният хляб никога не се реже, а се начупва с ръка на толкова парчета, колкото са членовете на фамилията.
Тъй като този празник неизменно е свързан с хубавата храна, за финал сме ви приготвили няколко изумително вкусни рецепти за Великден. Те са напълно подходящи и за хората, които спазват нисковъглехидратен кето режим.
Ето ги и тях:
- Агнешко за Великден – 2 кето рецепти за крехко, ароматно месо
- Великденски кето предястия и гарнитури – 5 свежи рецепти
- Великденски курабии – 3 кето рецепти
- Кето козунак за Великден
- Шоколадови яйца за Великден
А ако се чудите как да оползотворите останалите от празника сварени яйца, ви даваме 3 идеи за рецепти.
Още подобни можете да откриете в нашата фейсбук група, както и в кулинарната ни поредица „Кето фантазии“.
Често задавани въпроси
Какво отбелязваме на Великден?
Наричан още Неделя на възкресението, той е християнски празник, отбелязващ възкресението на Христос от мъртвите. Това се случва на третия ден от погребението Му, след като е разпънат на кръст от римляните на йерусалимския хълм Голгота в 30 г. сл. Хр.
Как празнуваме в България?
Ходи се на църковна служба, а на Великден, след няколко седмици на пост и въздържание, настъпва кулминацията. Семейства и близки приятели празнуват Възкресение Христово, а на трапезите има изобилие от вкуснотии, сред които козунак, агне и великденски яйца, с които млади и стари се борят, за да определят борак.
Защо има разминаване на датите между католици и православни?
Великден е подвижен празник, поради което няма точно фиксирана дата. Обичайното разминаване в празничните дати на православни и католици идва от факта, че първите следват Юлианския календар, а другите – Григорианския.
Източници
- Панталеева, З. Великден – история, традиции и ритуали, Българска история
- Hillerbrand, H. Easter holiday, Britannica, Updated on April 27, 2024
Блог
Рецепти
Свързани публикации
Кето козунак – възможно ли е да бъде все така пухкав, здравословен и вкусен? Абсолютно сме убедени в […]
Имате идея да направите домашни кето шоколадови яйца за Великден и то без захар, с които да зарадвате […]
Основното ястие – агнешко за Великден, винаги изисква майсторски подход. При подбора на подправки, мазнина, метод на изпичане. […]
Един Коментар
Не е редно венците и клонките от върба да се хвърлят в река- те са осветени и като такива трябва да се изгарят, или стрити да се запалват и прекажда с тях, както с благовонните треви в СЗ! Трябва с да имаме благовейно отношение към осветените предмети в Църквата и да се отнасяме така с тях! Не се замърсява природата! Това е грях и нарушение! За какъв късмет( мюсюлманско понятие) пише Мария Тенева? Пълно непознаване на християнството е това!