Великден – история зад традицията

Както подсказва българското име Великден, това е един от най-значимите празници в родния календар, а на този ден отбелязваме Възкресение Христово.

Нашите традиции до голяма степен са производни на ритуалите на източноправославната църква.

Боядисаните яйца и сладките хлябове, известни като козунак, са видните символи на Великден в България.

В днешната статия ще си поговорим за това какво представлява този светъл празник и за неизменно съпътстващите го обичаи.

Какво е Великден?

Наричан още Неделя на възкресението, той е християнски празник, отбелязващ възкресението на Христос от мъртвите.

Той се празнува всяка година и макар да няма точно фиксирана дата, задължително се пада на неделен ден.

Великден е кулминацията на т.нар. Страстна седмица, предшествана от Великия пост (40-дневен период на въздържание, молитва и покаяние).

Според Българската православна църква той започва на Заговезни, неделя, 6 седмици преди Великден. През тези седмици следващите канона християни се въздържат от всички блажни храни, включително месо, масло и млечни продукти.

Точно една седмица преди настъпването на Възкресение е католическата Палмова неделя, известна още у нас и като Цветница или Връбница.

На този ден християнските поклонници празнуват триумфалното влизане на Исус Христос в Йерусалим – събитие, което се е случило седмица преди смъртта Му.

Произход и история

Великден е събитие, описано в Новия завет, като то се свързва с настъпилото възкресение на Спасителя на човечеството Христос. Това се случва на третия ден от погребението Му, след като е разпънат на кръст от римляните на йерусалимския хълм Голгота в 30 г. сл. Хр.

Исус е предаден с целувка от своя последовател Юда Искариотски, докато се моли в Гетсиманската градина.

Пилат Понтийски, който по това време е прокуратор на римската провинция Юдея, осъжда на смърт чрез разпъване Христос, макар да не открива вина у Него. Затова той ритуално пред всички измива ръцете си, показвайки, че не носи вина за убийството на невинен човек.

Това събитие е засвидетелствано не само от Новия завет, но и от мнозина древни историци.

Три дни след смъртта на Христос, на Неговата празна гробница стават свидетели жените мироносици, които я посетили, а Христос се явява на последователката си Мария Магдалина и на апостолите, засвидетелствайки случилото се чудо.

Събитията, свързани с Великден, се случват в периода около еврейския празник Пасха. Това е и причината от самото си начало отбелязването на Великден да се свързва с него.

Как се празнува в България?

Великденските празници са широко почитани в България, а подготовката започва още през Страстната седмица.

Въпреки че преди Великден не се консумират животински храни, в продължение на няколко дни семействата се приготвят за празничната трапеза, пекат се сладкиши и кифли във формата на животни, както и бисквитени зайци и цветя.

Най-важният обреден хляб у нас е козунакът, а сръчните домакини подготвят същински кулинарни съвършенства от тесто, включващи често стафиди, шоколад и различни видове плодови мармалади.

В България обичаят повелява великденските яйца да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота.

На Великден, след няколко седмици на пост и въздържание, настъпва кулминацията. Семейства и близки приятели празнуват Възкресение Христово, а на трапезите има изобилие от вкуснотии.

Гощавката включва всички забранени през постите храни, като централно място заема козунакът, символизиращ тялото Христово. В България е прието винаги да се сервира и печено агне, което представлява пасхалния агнец.

В някои части на България все още се прави ритуалът „люленки”. При него хората избират специално място с високо дърво, където се връзва люлка. Всеки се редува на нея, тъй като се вярва, че люлеенето предпазва от зло и болести.

Традиции и обичаи

Първото яйце задължително се оцветява в червено и с него се рисува кръст на челата на децата. Този цвят символизира кръвта на Христос. Вярва се, че то е символ на здраве и късмет в семейството и се оставя да се пази до следващия Великден, най-често до икона.

В някои краища на страната хората заравят първото яйце в нивата за плодородие на почвата.

Разпети петък е наричан „Най-тъжният ден в годината“. На този ден в църквите се поставя маса, символизираща ковчега на Христос. Вярващите минават отдолу с надеждата годината да е изпълнена със здраве и плодородие.

На Велика събота се отслужва тържествено богослужение. Църковната служба започва в 23 часа, а семейства и приятели я посещават заедно, носейки великденски яйца със себе си.

Точно в полунощ те се поздравяват с думите „Христос воскресе“, а отговорът е „Воистина воскресе“.

Свещенослужителите благославят хлябовете и яйцата, донесени от хората. След това вярващите обикалят три пъти църквата със запалени свещи в ръце. Поверието гласи, че свещта на всеки, който е бил добър християнин, не угасва, колкото и силен вятър да духа.

След като службите приключат, се провежда най-важното и очакваното, особено от децата – „бой с яйца“ или „чукане с яйца“.

Противниците си разбиват яйцата едно в друго, а човекът с останалото здраво се обявява за победител или борак. То се пази до следващия Великден и е знак за късмет.

Как се изчислява датата за Великден?

Тъй като е свързан с Пасха, който се ръководи от лунния календар и е от т.нар. подвижни празници, Великден също се отбелязва на различна дата всяка година. Макар да няма точно фиксирана дата, това се случва през пролетните месеци април и май.

На Първия вселенски събор, проведен през 325 година, се определя принципът на определяне на Великден. Прието е всички християни да отбелязват празника в неделя, след първото пълнолуние на пролетното равноденствие.

Обичайното разминаване в празничните дати на православни и католици идва от факта, че първите следват Юлианския календар, а другите – Григорианския.

През 2023 година например, в България ще отбележим Великден на 16 април, а католическите страни ще направят това седмица по-рано – на 9 април.

Огромно разминаване се очертава в празничните дати за Великден през 2024 година: 31 март за католиците и 5 май за православния свят.

Интересни факти, свързани с Великден

Много и различни любопитни детайли съпровождат дните около Възкресение Христово.

Яйцата са били разглеждани като древен символ на плодородието, докато за пролетта се смята, че носи нов живот и прераждане.

Някога боите за тях са били приготвяни от естествени продукти като люспи от лук, дървесна кора, цветни листенца и растителни сокове.

Любопитна подробност е, че ритуалното чупене на яйцата символизира разбиването на вратите на Ада и победата на живота над смъртта.

В деня на Цветница на постещите се разрешава да консумират риба, а традицията повелява да се отиде в църква и да се донесат клонки от върба. Децата и младежите често правят венци от тях и ги носят на главите си, а след това ги поставят у дома.

Много българи ги пазят до следващата година, когато венците се хвърлят в реките за здраве и късмет.

На Цветница празнуват имен ден хората, които носят имена на цветя или растения, като например Цветан, Лилия, Виолета, Роза, Теменужка, Жасмина, Иглика, Камелия и много други.

Заключение

Великден е най-почитаният християнски празник в България и събира семействата всяка година. Всички сядат около трапезата, а обредният хляб никога не се реже, а се начупва с ръка на толкова парчета, колкото са членовете на фамилията.

На Великден празнуват хората, наречени Величко/а, Виличко/а, Велизар/а, Велико/а, Пасха, Паскуалино/а, Паскал.

Тъй като този празник неизменно е свързан с хубавата храна, за финал сме ви приготвили няколко изумително вкусни рецепти за Великден. Те са напълно подходящи и за хората, които спазват нисковъглехидратен кето режим.

Ето ги и тях:

• Агнешко за Великден – 2 кето рецепти за крехко, ароматно месо
• Великденски кето предястия и гарнитури – 5 свежи рецепти
• Великденски курабии – 3 кето рецепти
• Кето козунак за Великден
• Шоколадови яйца за Великден

А ако се чудите как да оползотворите останалите от празника сварени яйца, ви даваме 3 идеи за рецепти.

Още подобни можете да откриете в нашата фейсбук група, както и в кулинарната ни поредица „Кето фантазии“.