Сепсис – какво представлява и защо е опасен?

Сепсис е животозастрашаващо състояние, което медицински се дефинира като „дисфункция на органи, причинена от нерегулиран отговор на гостоприемника към инфекцията“. Около 49 млн души са засегнати от сепсис всяка година в световен мащаб и 11 млн от тях, за съжаление, губят битката.

Днес ще ви разкажем подробно за същността на инфекцията, какво я прави толкова опасна и какви са възможностите за лечение.

Сепсис и септицемия – има ли разлика?

При тежки усложнения последното нещо, от което пациентите и техните близки се интересуват, е медицинската терминология, но е хубаво да различавате понятията, за което ще се опитаме да ви помогнем. Може да сте чували термина „отравяне на кръвта“, използван вместо сепсис. Но това не е точното описание на състоянието.

Накратко сепсисът е отговорът на инфекция и може да доведе до увреждане на тъканите, органна недостатъчност и смърт. Септицемията е наличие на множество активно делящи се бактерии в кръвния поток, което води до сепсис.

Тук можем да включим и още едно понятие, свързано с другите две състояния – менингит. Това е възпаление на течността и мембраните, обграждащи главния и гръбначния мозък. Свързано е с оток и притискане на мозъчни центрове.

Основното нещо, което трябва да знаете, е, че всички тези понятия дефинират сериозна животозастрашаваща реакция на инфекция. Оставете на лекарите да се тревожат за детайлите в терминологията.

Сепсис – същност

Сепсисът е свръхактивен и токсичен отговор на тялото към инфекция. Подобно на инсулт или инфаркт, това е спешно състояние, което изисква бърза диагноза и лечение. Усложненията са тежък сепсис и септичен шок, но за тях по-нататък.

Имунната система обикновено работи, за да се бори с всякакви вредни микроби (бактерии, вируси, гъбички или паразити) с цел да предотврати инфекция. Въпреки това, поради неизвестни причини, понякога имунната система се самоизключва. Това е началото на сепсис.

Някои хора, поради отслабена или увредена имунна система са изложени на по-голям риск от инфекции. Такива се бебетата след шестия месец, възрастните мъже и жени, хронично болните.

За съжаление, около 30% от пациентите, диагностицирани с тежък сепсис, не оцеляват. До 50% от оцелелите пък страдат от постсептичен синдром. Ето защо ранното откриване и лечение на състоянието са от съществено значение за оцеляването и ограничаването на последиците за пациентите.

Етапи на състоянието – как може да прогресира?

Състоянието протича на три етапа, а именно сепсис, тежък сепсис и септичен шок. Прочетете повече за тези етапи и времевата линия на развитието им в следващите редове, за да разберете по-добре как да помогнете на себе си или на близък, ако е застрашен.

1. Сепсис

Може да бъде труден за идентифициране в началото, но често срещаните симптоми, които подсказват за наличието му през първия етап, включват:

• Висока температура (над 38℃) или ниска температура (под 36℃).
• Сърдечна честота над 90 удара в минута.
• Доказана бактериална, гъбична или вирусна инфекция.
• Учестено дишане – над 20 вдишвания в минута.

При наличие на минимум две от тези ранни болестни прояви медицински специалист може да постави диагноза „сепсис“. Колкото по-рано стане това, толкова по-малък е рискът от увреждане на жизненоважни органи и по-големи са шансовете за оцеляване на пациента.

Бактериалната инвазия се лекува успешно с антибиотична терапия.

2. Тежък сепсис

Вторият стадий – тежкия сепсис, се диагностицира, когато се случи животозастрашаваща органна дисфункция, характеризираща се със симптоми като:

• Анормален пулс
• Намалено отделяне на урина
• Внезапни промени в психическото състояние
• Затруднено дишане или остър респираторен дистрес синдром
• Втрисане поради понижена телесна температура
• Изключителна слабост
• Безсъзнание

Всяка зараза в тялото може да доведе до сепсис. Инфекциите на бъбреците, кръвния поток или коремната област, както и пневмонията, обикновено излагат пациента на по-голям риск от тежък сепсис. Отново са необходими поне два симптома, за да се постави диагнозата.

3. Септичен шок

Това е най-опасното усложнение. Въпреки медицинската намеса са налице ниско кръвно налягане и повишени нива на серумния лактат – химикал, естествено произвеждан от тялото. Лактатът захранва клетките по време на стрес. Повишените му нива обикновено се свързват със септичен шок.

В нормално състояние показанията на кръвното налягане трябва да са най-малко 60 mm/HG или по-високи, за да се осигури достатъчен приток на кръв към жизненоважните органи. Резкият спад на тези нива може да бъде животозастрашаващ.

Останалите симптоми на септичен шок са подобни на тези във втори етап. В тази фаза има най-висок риск от фатален край, като оценките варират между 30% и 50%.

4. Постсептичен синдром

Ако пациентът премине успешно през някой от горните етапи, за съжаление, може да има продължителни последици под формата на постсепсис синдром.

Това състояние е особено разпространено при пациенти, затворени в болница за продължителен период от време, или такива, които са прекарали известно време в интензивно отделение. Симптомите му варират по тежест и включват:

• Нарушения на съня
• Изтощителна умора
• Обрив
• Косопад
• Болезнени стави
• Липса на апетит
• Недостиг на въздух
• Бъбречна недостатъчност
• Подуване на краката и ръцете
• Депресия

В крайна сметка всички тези симптоми на постсептичният синдром могат да доведат до повторна хоспитализация и влошено качество на живот.

Лечение на сепсис

Сепсисът е спешно медицинско състояние и трябва да се третира като такова. С други думи, състоянието следва да се лекува възможно най-бързо и ефективно веднага щом бъде диагностицирано.

Лечението включва бързо прилагане на антибиотици и приемане на течности. Рискът от смърт се увеличава средно с до 7,6% с всеки час, който минава преди началото на лечението.

Пациенти с тежък сепсис или септичен шок, които се лекуват в интензивно отделение, могат да изпитат проблеми, свързани със заболяването, лекарствата и липсата на сън. Това може да доведе до превъзбуда, объркване, дори халюцинации.

Антибиотици

Лекарите предписват антибиотици (обикновено се редуват представители на различни групи) въз основа на вида на инфекцията. Широкоспектърните антибиотици са първият избор. Те действат срещу няколко от най-често срещаните бактерии.

По правило се въвеждат интравенозно, така че да попаднат в кръвната система бързо и ефективно.

Системи

Антибиотиците сами по себе си не са достатъчни за излекуване от сепсис. Трябва да се прилагат и течности. Тялото се нуждае от тях, за да поддържа кръвното налягане и, за да се избегне септичен шок. Прилагането на системи позволява на лекарите да проследяват количеството течности и да контролират вида им.

Всичко това помага на органите да функционират правилно и намалява риска от увреждания.

Обикновеният физиологичен разтвор е най-използваният кристалоид. Той съдържа натрий и е водоразтворим. Колоидите са по-плътни течности – например кръвта е колоид. Такива, подадени чрез системи, включват албумин и декстран. Колоидите не се разтварят толкова бързо, колкото кристалоидите.

Екстракорпорални терапии

Това са терапии, извършвани с помощта на машини и техники като продължителна бъбречна заместителна терапия (вид диализа) или екстракорпорална мембранна оксигенация (изкуствено поддържане на живота чрез осигуряване на дишане и функциониране на сърцето).

Кортикостероиди

Въпреки че лекарите не знаят защо кортикостероидите работят при някои пациенти, а при други – не, тези медикаменти могат да бъдат включени в лечението. Но за кратко, в малки количества и при непрекъснат контрол.

Кортикостероидите допринасят за намаляване на възпалението. Те обаче потискат имунната система и когато се употребяват при това медицинско състояние, във високи дози, водят до вторични инфекции.

Вазопресори

Лекарите прилагат вазопресори на пациенти, които са в септичен шок и чието кръвно налягане е паднало до опасно ниско ниво. Вазопресорите свиват или стягат кръвоносните съдове, като по този начин повишават кръвното налягане и помагат за пренасочване на кръвта към жизненоважни органи.

Кислород

Пациентите обикновено получават кислород чрез механичен вентилатор или маска. Това гарантира, че тялото има достатъчно кислород в своята система. Уред за пулсова оксиметрия се използва за измерване количеството кислород в кръвта.

Това е най-важното, което трябва да знаете за сепсиса. При тежки симптоми и при съмнение за сепсис, най-добре позвънете на 112 и поискайте да ви свържат със спешна помощ, защото, както споменахме, всяко забавяне увеличава риска от усложнения. Но дано не ви се налага!

Заключение

Сепсисът е животозастрашаващо медицинско състояние, характеризиращо се с органна дисфункция в резултат на нерегулиран отговор на инфекция. Въпреки че всеки може да бъде податлив, определени популации, като бебета, възрастни хора и хронично болни, са изправени пред по-висок риск.

Състоянието прогресира и преминава през различни етапи – сепсис, тежък сепсис и септичен шок. Тяхното разбиране е жизненоважно за получаването на навременна диагноза и лечение, които от своя страна намаляват риска от увреждане на органи и подобряване на процента на преживяемост. 

Ако се наблюдават тежки симптоми, се препоръчва незабавен контакт със службите за спешна помощ чрез набиране на 112.