Каква е разликата между пробиотик и пребиотик? (+23 подходящи храни)

Антибиотик, пробиотик, пребиотик, синбиотик, постбиотик… това са много непознати термини, които често се бъркат. Те се предписват съвместно, купуваме ги, приемаме ги, но без ясна представа какво правят. В настоящата статия ще разгледаме каква е разликата между пробиотик и пребиотик. 

Макар и да звучат еднакво, те са различни по действие, състав и начин на прием. В настоящата статия ще разгледаме всичко за тях. За да установим каква е разликата между пробиотик и пребиотик, трябва да ги разгледаме поотделно.

 

Какво е пробиотик?

 

 

Когато лекарят ни изпише рецепта, рядко се замисляме каква е разликата между пробиотик и пребиотик. Важно е да я знаем, за да разберем напълно функциите им.

Пробиотикът е жив организъм – най-често бактерии и понякога дрожди, които могат да подобрят баланса на микрофлората в червата. Те осигуряват ползи за здравето, когато се приемат в нормални количества.

Повечето пробиотични продукти съдържат определени щамове бактерии и/или дрожди. Плесени, като тези от рода Penicillium, които произвеждат антибиотици (например пеницилин), не са пробиотици. Бактериофагите (вируси, които унищожават бактерии) също не се причисляват към пробиотиците, въпреки това че някои изследвания показват, че могат да оказват влияние върху чревната микрофлора.

Каква е функцията им?

Пробиотиците се срещат под формата на хранителни добавки и някои конкретни храни, като целта им е да облагородят чревния микробиом – естествена екосистема от милиарди микроорганизми в храносмилателния тракт. Тя спомага за разграждането и абсорбирането на хранителни вещества и играе важна роля за имунитета. Когато приемаме пробиотици, независимо от формата, полезните бактерии нарастват.

Здравословният баланс в чревната микрофлора гарантира по-добро функциониране на храносмилателната система, по-добра имунна защита и намален риск от възпаления.

Полезните бактерии:

• Не оставят място на вредни патогени да растат в храносмилателния тракт.
• Стимулират секрецията на вещества, които се борят с вредителите.
• Учат имунитета да разпознава вредните от полезните микроби.
• Участват в обмяната на веществата, като ферментират фибри и произвеждат късоверижни мастни киселини, които служат за енергиен източник.
• Поддържат здрава вътрешността на червата, за да спрат вредители и токсини да попаднат в кръвта/

 

Храносмилателният тракт не е единственото място в тялото, което има ползи от пробиотиците. Те действат положително на кожата и устната кухина.  За тази цел стават все по-популярни и локалните пробиотици.

Източници на пробиотици

 

 

Пробиотиците се намират естествено в храните. Ако не приемаме достатъчно чрез диетата си, може да приемаме добавки. Някои продукти, съдържащи пробиотици, са:

• Йогурт
• Кефир
• Непастьоризирано сирене
• Мътеница (мляко, извлечено от масло)
• Кисели краставички
• Квас
• Кимчи

 

Ако тези храни не са ни по вкуса, може да приемаме добавки. Те са чудесна опция, защото се продават под формата на прахчета, таблетки, дъвчащи капсули, течности и т.н. Когато избираме добавка, трябва да се оглеждаме върху етикетите. Върху добавките с най-високо качество би трябвало да бъде изписан броя на живи бактерии, които са в пробиотика.

Съветваме да търсите продукти с повече микроорганизми (поне 20 милиарда).

 

Как да приемаме пробиотици?

Различните производители и търговци имат различно предписание за прием на различните марки пробиотици. Някои изследвания в миналия век твърдят, че е най-добре да се приемат 30 минути преди хранене. Това е така, защото ако се приемат след хранене, могат да бъдат разрушени от стомашни сокове. Съвременните пробиотици са по-модерни имат защитен слой срещу тях. 

Приемайте спрямо указанията на етикета. Пробиотиците не се задържат в системата за дълго и не създават там трайна екосистема. Това означава, че когато спрем да ги приемаме, ситуацията в червата ни се връща на първоначалното положение. Ако ги приемаме всеки ден по едно и също време, така ще ги държим в пик постоянно. 

Странични ефекти

Пробиотиците не са подходящи за всеки. Някои групи като новородени или възрастни с потиснат имунитет могат да изпитат сериозни странични ефекти:

• Повишен риск от инфекции
• Сепсис
• Неблагоприятно взаимодействие с лекарства
• Проблеми с контрола на кръвната захар
• Неблагоприятни автоимунни отговори

 

Бебетата, особено новородените, имат все още неразвита имунна система. Това означава, че тялото им не може да се справя добре с външни микроорганизми – дори с т.нар добри бактерии, обитаващи пробиотиците. При недоносени бебета или такива с ниско тегло при раждане, рискът е още по-висок. Техният организъм е особено уязвим.

 

Какво е пребиотик?

 

 

Беше важно условие да знаем какво е пробиотик, за да разберем същността на пребиотика. Вече установихме, че пробиотикът е съставен от микроорганизми, които благоприятстват чревната флора. Пребиотикът от своя страна е съвкупност от фибри– храна за тези микроорганизми. Тези микроорганизми метаболизират и ферментират пребиотиците и така оцеляват. Целият процес е много благоприятен за храносмилането, защото в резултат се получават и други полезни продукти (мастни киселини, които осигуряват енергия на клетките ни).

Какво друго правят пребиотиците?

Пребиотиците са несмилаеми хранителни вещества с много функции. Най-често срещаните функции на пребиотиците са:

• Помагат да се регулира движението на храната в червата.
• Синтезират невротрансмитери, които да “пътуват” между храносмилателния тракт на човека и мозъка.
• Стимулират тялото да произвежда хормоните на апетита и на ситостта
• Помагат на костите да метаболизират и абсорбират калция, за да се повиши плътността им
• Подобряват здравето на имунната система
• Подобряват противовъзпалителния отговор на тялото
• Борят се с вредните бактерии
• Поддържат здравословен баланс и добра микрофлора в червата, което допринася за цялостното здраве на организма

 

Пребиотиците са незаменим елемент от здравословното хранене, който подкрепя множество ключови процеси в организма и допринася за по-добро физическо и психическо благосъстояние.

Заключението е, че пробиотиците и пребиотиците са различни по функция, но са страхотен тандем, затова се препоръчва се да се приемат заедно.

Източници на пребиотик

Включването на пребиотични храни в ежедневното меню е естествен начин за поддържане на здравословен чревен микробиом. Някои от най-добрите източници на пребиотици включват:

• Корен от цикория – богат на инулин, който подпомага храносмилането и облекчава запека.
• Листа от глухарче – съдържат фибри, голяма част от които са инулин.
• Чесън – стимулира растежа на полезни бифидобактерии в червата, има потенциал да понижава риска от рак.
• Лук – богат на инулин и фруктолигозахариди (FOS), които подпомагат здравето на чревната флора.
• Праз – съдържа инулин, подобно на лука.
• Аспержи – съдържат инулин, който подпомага растежа на полезни бактерии.
• Банани – особено по-зелените, съдържат устойчиво нишесте, което действа като пребиотик.
• Ечемик – съдържа бета-глюкани, които подпомагат растежа на полезни бактерии.
• Овес – богат на бета-глюкани, полезен за дебелото черво и поддържа електролитния баланс.
• Ябълки – съдържат пектин, който увеличава броя на полезните бактерии.
• Корен от конджак – съдържа глюкоманан, вид фибри с пребиотични свойства.
• Какао – съдържа флаваноли, които подпомагат растежа на полезни бактерии.
• Корен от репей – богат на инулин
• Ленено семе – съдържа фибри, които подпомагат здравето на червата.
• Пшенични трици – богати на фибри, които действат като пребиотици.
• Авокадо – богато на фибри и здравословни мазнини.

Включването на тези храни в диетата може да подпомогне здравето на червата и да подобри общото благосъстояние.

 

Ролята на диетата 

 

 

Храната, която приемаме, играе важна роля за балансирането на добрите и лошите бактерии. 

Диета, която съдържа много въглехидрати и захар, има много негативен ефект, защото може да повлияе неблагоприятно на инсулина и това да доведе до повишен риск от развитие на диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания и други сериозни последствия. Веднъж нахранили вредните бактерии обилно, те започват да растат по-бързо и добрите бактерии не могат да ги спрат. Колонизирането на вредни бактерии е свързано с по-висок индекс на телесната маса. Храни, третирани с пестициди, също оказват лошо влияние върху микробиотата.

Ако приемаме пробиотици и пребиотици добрата микрофлора в червата понижава тези негативни ефекти.

Проучвания показват, че антибиотиците (които погрешно приемаме за нещо полезно при грип), когато се използват неправилно или прекомерно, могат да променят микрофлората в червата, убивайки не само вредните, но и полезните бактерии. Така възникналият дисбаланс увеличава риска от антибиотична резистентност (устойчивост на бактерии към действието на антибиотици). Това е особено опасно в детството и юношеството, когато имунната система и микрофлората все още се развиват.

 

Каква е разликата между пробиотик и пребиотик: заключение

Вече може да отговорим каква е разликата между пробиотик и пребиотик. Пробиотиците са живи микроорганизми, които поддържат здравето на чревната флора, докато пребиотиците са храната за тези микроорганизми, осигурявайки им енергия за правилното функциониране. И двата елемента работят в синергия (действат по-силно заедно), като съвместно стимулират храносмилателния процес, укрепват имунната система и подобряват общото здраве. Включването на храни, богати на пребиотици и пробиотици в ежедневната диета, както и консултирането с медицински специалист за правилния прием на добавки, може да доведе до значителни ползи за здравето включително подобрена храносмилателна функция и по-добра защита от вредни микроорганизми.

 

Често задавани въпроси