Кои са най-популярните български традиции?

Обновена: 01.03.2024|

Традицията – това са предаваните ритуали от поколение на поколение, които съхраняват духа и идентичността на един етнос. Автентичните български традиции и обичаи са запазени и изпълнявани от дълбока древност до днес, за да ни припомнят кои сме ние и каква е нашата духовна мисия. Традициите са връзката ни с предците и миналото ни, и мостът, който изгражда бъдещето ни.

 

Културното богатството на българите

България – едно райско земно кътче, чиято магична природа и култура пази много тайни. Земя, в чиято утроба са скрити тъмни пещери и дива природа, приютяваща многообразие от животински видове и лековити растения.

Земя, плодородна и богата, през която текат малки ручеи, извиращи от дълбините й и превръщащи се в буйни реки. Земя на величествени планини, обгърнати в мистерия и легенди, предавани от уста на уста за смели хайдути и красиви самодиви.

Земя, която съхранява в недрата си златни съкровища и забравената история на древни цивилизации. Земя на древни светилища и сакрални места, където човек се среща със свръхестественото.

Земя, целуната от Бога, чийто народ е наследил тайнствата му, вплетени в ритуалните обреди и обичаи, предавани от поколение на поколение.

 

Мистерията на автентичните български традиции

 

български традиции

 

Предците ни са имали пряка връзка и контакт с природата, а древните български традиции и обичаи излъчват магия и загатват, че човек е подчинен на стихиите, както и те на него.

Техният битов живот е бил преплетен с дълбок мистичен символизъм, като народните празници и обичаи всъщност са в синхрон с важните и силно енергийни дни в годината.

Вечер всички се събирали на мегдана в селото край огъня, където се чували разкази за джинове и самодиви, страшни караконджули и митични създания, срещани из дълбините на горите.

Под откритото небе и звездите се виели кръшни хора в такт със звуците на гайди и тамбура. Нестинари танцували боси по огън и жарава и в ритъма на тъпаните изпадали в транс, благославяйки Бога Слънце и го молели за здраве, успех и плодородие.

Кукери скривали своите лица със страшни маски и чрез ритуални танци и камбанен звън прогонвали злите орисници, за да има богата реколта през годината.

Когато идвало време за жътва, малка група местни тръгвали към житните поля с песен, облечени в празнични носии, за да е успешно прибирането на реколтата и да е плодородна следващата година.

Под жаркото слънце се чували наричания за здраве и берекет, като всички дружно прибирали зърното за хляба, пеели жътварски песни, а децата се учели на труд, помагайки на своите родители, баби и дядовци.

 

Какво представляват традициите?

В човешката същност е заложена потребността от ритуални действия със символично значение. Всяка култура има свои обичаи и ритуали, чрез които се предават народните ценности и се съхранява социалният ред.

Традицията е съхранението и предаването на ритуала, а ритуалът е разиграването на мита. Митовете разказват за събития, случили се в началото на времената, като думата mythos е била използвана за означаване на свещеното слово. Така чрез ритуала се осъществява връзката с божествения свят.

Нашите предци са имали дълбока връзка с божественото чрез магически ритуали, което виждаме в култовете към Дионис, Сабазий и Великата Богиня Майка, които произтичат от тайното учение на тракийския орфизъм.

В космогеничния модел на тракийския орфизъм от седем-степенния цикъл на сътворението, Слънцето (Синът) се ражда от самооплождането на Великата Богиня Майка.

Защо се спазват?

Чрез обредите и ритуалите хората са излизали от светското и чисто битовото ежедневие, за да се свържат с трансцендентното.

Предците са ни оставили мъдрото послание, че здравето и щастието ни пряко зависи от единството и хармонията с Вселенските принципи.

Българските традиции имат предхристиянски корени, като чрез ритуалите и обредите се построява мостът от профанното към сакралното.

 

Кои са най-популярните български традиции?

Популярните български традиции са едно нематериално богатство, което е съхранило духа на нашия народ през многовековната му история. 

Кукерство

 

популярни български традиции

 

Кукерските игри са едни от най-старите тракийски обичаи, свързани с дионисиевите празници. Траките почитали Дионис Загрей, син на Небето и Земята, като бог на умираща и възраждаща се природа.

За траките той е изразявал хтонично-соларната дуалност. През деня е Аполон, а през нощта – Дионис. Влизайки в свещен брак с Богинята Майка, се ражда жрецът Орфей, а обединението на двете му страни в едно се персонифицира в бог Сабазий.

Загрей е син на Великата Богиня Майка, като кукерските игри са поклоннически ритуал към това божество, което траките свързвали с възкръсването и безсмъртието на душата.

Кукерската обредна игра се изпълнява на Нова година и Сирни заговезни, като чрез нея се изпраща старият ред, за да се посрещне новият, и се разиграва митът за умиращия и възраждащия се бог.

Според мита Загрей бил разкъсан от титаните на седем части, по нареждане на Хера, но Зевс наредил на Деметра да го съедини и богът отново оживял.

Ритуалната игра на Белия кукер в Странджа претворява този мит – раждането, разкъсването и възкръсването на Загрей.

Белият кукер е облечен в седем овчи кожи и вместо да слага маска на лицето си, то е начернено със сажди от изгорена ръжанка.

Коледуване

Най-големият християнски празник Рождество Христово, на който се отбелязва рождението на Христос, се чества на 25 декември. Това е периода на зимното слънцестоене, когато светлият период от денонощието започва постепенно да нараства, което символично се изразява като победа на светлината над тъмнината.

На 25 декември в Римската империя, непосредствено след Сатурналиите, се е празнувало раждането на непобедимото Слънце Sol Invictus.

Коледуването е древен обичай и неотменна част от коледните празници. Чрез празнична премяна и песни коледарите посрещат раждането на Слънцето и установяването на новия ред от хаоса.

Според преданията, след полунощ на Бъдни вечер до сутринта на Коледа, се появяват таласъми, караконджули и зли духове, но коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Подготовката започва още на Еднажден (Полазник) – в деня на зимното слънцестоене. В прабългарския календар този ден се е отбелязвал като нулев ден и е бил зареден с особена космическа енергия.

Прабългарският календар е предложен от ЮНЕСКО за световен заради своята точност през 70-те години, но това предложение е отхвърлено поради религиозни причини.

Русалииските игри

Едни не толкова известни обредни танци и позабравени български традиции са тези на русалиите и калушарите – мистични войни, лечители, танцьори и … екзорсисти.

Счита се, че в дните от Коледа до Водици и седмицата след Петдесетница злите духове излизат от астралните светове, затова и дружини от млади и силни мъже и в „двата свята“ обикалят 12 дни със саби, за да пазят селото и селяните от „обладаване“ от бесове и демони.

Техният водач се нарича „балтаджия“ и винаги са разпределени по двама, за да може, ако на единия му бъдат отслабени силите, то другият да го защитава от нечисти духове и сили.

Русалииските игри са се правели също и с лечебна цел или като начин за събиране на средства за построяване на църкви и училища. През зимата ритуалът се извършвал от русалиите, а през лятото от калушарите. 

Калушарите са пременени в бели дрехи и калпаци, окичени с лековити билки, като се казва, че те могат да лекуват от полуда и тежки заболявания.

Когато в селото имало някой болен, той бил изкарван да гледа динамичния им танц, които се въртят около него в кръг, за да раздвижат енергетиката му.

Те го прескачали, за да „отнемат“ болестта му, при което болният ставал, а някои от калушарите падали в несвяст или в битка с нечистите сили, които държели болния.

Нестинарство

В магичната Странджа планина, в китното селце Българи продължава да се практикува редовно един мистичен ритуал, оцелял през вековете – нестинарството.

Чужденците се учудват на огнения танц в жаравата. Въпреки че нестинарите танцуват боси в огъня, по ходилата им няма и помен от изгаряния.

Вярва се, че потомствените нестинари изпадат в трансово състояние, което прекрачва бариерите на физическото и могат да виждат бъдещи събития.

Никой не може да каже откъде и кога произлиза този обичаи. Според някои това е наследство още от траките като култ към Бога Слънце, а според други ходене по жарава се е практикувало още в Древен Египет.

Нестинарите почитат огнената стихия като пречистваща сила, но и като изпитание за инициация и посвещение в тайнствата на Духа.

Жаравата в кръг е символ на Вселената и култ към Слънцето, а нестинарският танц, който се извършва вечер, е шамански ритуал за навлизане в Тъмнината и момент на дълбоко душевно пречистване от всичко земно и тленно.

За да достигне светлината на Бога Слънце Аполон, душата на нестинаря първо трябва да слезе в подземията на неговия антипод – Хадес, като тлеещите въглени символизират едва блещукащата светлина на Слънцето.

През 2009 г. ритуалът е включен в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство.

Баба Марта и връзване на мартенички

Една от най-известните български традиции е връзването на мартенички на 1-ви март. Този обичай всъщност символизира почитта към Великата Богиня Майка. Тя е определяна както като първична богиня, от която се заражда материалната Вселена.

Символично възраждането на живота, което настъпва с идващата пролет, се е представяло чрез преплитането и единението на Божественото Мъжко начало – Духът, и Божественото Женско начало – Материята, които се символизират от белия и червения цвят.

Мартеницата е символ на здраве и благоденствие, защото то е възможно само, когато е постигната хармонията между земното и духовното. Така всяка година чрез този ритуал мъдростта на нашите предци трябва да ни припомня, да търсим баланса между двете полярни сили на живота.

Водици

Смята се, че през нощта срещу Богоявление водата оживява. В нощта на 5-ти срещу 6-ти януари се правят наричания на водата, защото според поверията тогава тя започва да „чува“ и да изпълнява най-съкровените желания.

Този ритуал е много древен, още преди християнството, и е свързан с почита към водата като сила на сътворението. Нашите предци са се отнасяли към водата като към съзнателна и духовна същност, която може да приема мисли, да предава информация и да лекува.

В нощта на 5-ти януари се налива вода в котле и се изнася навън няколко часа да постои, да се пречисти и „измълчи“. След това, точно в полунощ, се правят наричанията на водата.

Празникът Водици се разделя на три части – Мълчана вода в нощта на 5-ти, Мъжки водици на 6-ти и Женски водици на 7-ми.

На Йордановден мъжете хвърлят кръст и се къпят във водите за да възмъжеят, а на Ивановден жените понасят котли с живата вода от „къпаните реки“ за здраве и благоденствие.

Лазаруване

 

популярни български традиции

 

Една от най-шарените и цветни български традиции е лазаруването. Този обичай е част от Великденските празници и отбелязва прехода от зима към лято и символично – от смърт към живот.

В християнството се казва, че Лазар е възкресен от Иисус с думите „Лазаре, стани!“, и поради извършеното чудо се обрекъл да бъде разпнат.

Лазаровден е символ на прехода и на този ден се почитат и душите на мъртвите, като е и най-голямата задушница в Североизточна България. Според преданията, на другия ден – Връбница, „бог разпуска душите на умрелите от гробовете.“

Обичаят лазаруване се изпълнява от младите девойки – чрез него символично преминават от моминството към готовност за женитба. Те се обличат в невестина премяна, взета от наскоро омъжена жена, и се закичват с красиви накити от цветя, венци и монети.

Рано сутринта момите се събират в дома на тяхната водачка, която ги въвежда в ритуала и научава на песните, като за всеки дом, който ще бъде навестен от лазарките, се подбират специфични песни.

Лазарките берат върбови клонки, които ще бъдат окачени на следващия ден – Цветница. На този ден се извършва и лазарския ритуал кумичене, като се избира кумица на лазарките.

Еньовден

Според поверията, Еньовден е най-магичният ден в годината, през който билките са заредени с голяма лечебна енергия.

Този празник е свързан със Слънцето, тъй като в миналото е съвпадал в деня на лятното слънцестоене (21 юни) – един от най-силно енергийните дни в годината. Петър Дънов казва, че на този ден се сменят енергиите на Земята.

На Еньовден се казва „Приеми светлината!“, като се има предвид духовната мъдрост.

През този ден енергията на Слънцето е най-силна, като тя се предава на водите и билките и затова през този ден се берат билки и се къпе в близката река.

Билките се берат преди изгрев и трябва да са 77 и половина за всички болести и „за болестта без име“.

Какво представлява традицията?

Традициите са предавани от поколение на поколение обреди и ритуали, чрез които се съхранява идентичността и самосъзнанието на един народ.

Защо е важно да се спазват?

Традициите ни свързват с нашите корени и мъдростта на предците ни.

Кои са популярните български традиции?

Сред популярните български традиции са кукерските игри, лазаруването, коледуването, нестинарството и др.

Категории: Любопитно|Публикувана: 21.04.2023|

Източници

Няма източници

Сподели тази статия, избери платформа!

Avatar of Калина Петкова
Калина Петкова притежава специализирани познания в сферата на медицината, фармацията и ботаниката. Има интереси в холистичните методи на лечение, аюрведа и билколечението.

Блог

Рецепти

Свързани публикации

Оставете коментар

Обновена: 1 март 2024 в 12:15 | Публикувана: 21 април 2023 в 11:21 | Категория: Любопитно