Лазаровден – произход и история

Обновена: 25.04.2024|
лазаровден

През пролетта, когато природата се събужда за нов живот и всичко се раззеленява, българският народ отбелязва прехода от зима към лято с празника Лазаровден.

Лазаруването е един от най-цветните обичаи в България и е част от Великденските празници. Той се свързва с библейската легенда за възкръсналия Лазар и символизира прехода от смърт към живот.

Какво представлява Лазаровден?

Корените на Лазаровден могат да бъдат проследени векове назад в християнските и езическите традиции. Отбелязва се през седмицата преди Великден на Лазарова събота, денят преди Цветница.

Обичаите и ритуалите, свързани с него, отразяват вярата във възкресението и победата на живота над смъртта, както и радостта от събуждащия се природен свят.

bademovo brashno 400
vit e 600
bademovo brashno 400
vit e 600

Предвестници на зараждащия се нов живот след зимата са лазарките. Нагиздени с пъстри цветя и пременени в красиви носии, те обикалят къщите в селото и благославят всеки с пожелания за здраве и плодородие. Песните, които пеят, са молитви към Всевишния. Зад всяка тяхна дума се крие вярата, че домът, който са посетили, ще бъде благословен, а мечтите на стопаните му ще се сбъднат.

Лазаровден също е свързан с и поклонението на душите на починалите, тъй като е и най-голямата Задушница в Североизточна България.

Според народните поверия на следващия ден, известен като Връбница, „бог разпуска душите на умрелите от гробовете.“ В християнската традиция Лазарова събота отбелязва възкресението на Лазар от Витания, който е върнат от смъртта от Иисус Христос.

 

Произход и история

 

Лазаровден

 

Според библейската легенда Лазар, който е близък приятел на Исус Христос, се разболява тежко и умира. Когато Исус пристига в селото, вече е късно – Лазар е погребан, а сестрите му, Марта и Мария, го оплакват.

Марта изразява съжаление, че Исус не е бил там, за да излекува Лазар преди смъртта му, но също така изразява вярата си в неговата божественост. Иисус отива до гробницата на Лазар и с изречението „Лазаре, излез!“ го възкресява на четвъртия ден след смъртта му.

Този момент засвидетелства властта над смъртта на Спасителя и привлича мнозина към вярата в него, но и го обрича да бъде разпнат.

Лазар става и продължава да живее още 30 години, изповядвайки праведния живот. Така Лазаровден се превръща в празник на вярата, надеждата и вечния живот.

В България този ритуал има и езически корени, които са свързани с образа на повелителя на горите и шумаците – Лазар. Той е представян с брадва, чрез която отвоюва пространство за човека от хаоса и създава ред.

Лазаровден е още празник и на пасищата, нивите, горите и девойките, които преминават от моминство към готовност да създадат семейство. На този ден имен ден имат Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина, Лъчезара, Лъчезар, Елизар.

На Лазаровден се приготвят само постни ястия и се прави обреден хляб с квас, от чието тесто се приготвят тестени кукли. Други традиционни ястия на празничната трапеза са баницата с лапад и супата от коприва.

 

Как протича ритуалът?

 

Лазаровден

 

Обичаят лазаруване се изпълнява от млади девойки, обикновено над 16-годишна възраст, които символично преминават от моминството към готовността за женитба.

Подготовката за Лазаровден започва още месец по-рано, когато най-вещата жена обучава и въвежда младите лазарки в ритуала. Те се учат на специални песни, които се изпълняват само на този ден.

В деня на празника те се обличат в невестина премяна, която често е взета от наскоро омъжена жена. Закичват се с красиви накити от цветя, венци и монети. Лазарките започват да обикалят селото, пеейки и танцувайки пред вратите на домовете.

За всеки дом, който ще навестят лазарките, и за всеки член от семейството, имат специфични песни, които се изпяват за щастие и добро здраве във семействата, които ги посрещат. На другия ден се извършва ритуала „кумичене,“ при който се избира кумица на лазарките, която става техен водач за една година.

На деня след празника лазарките се събират на реката в селото. Изработват се специални обредни кукли, които представляват обредно хлебче. Някои девойки използват за ритуала венче от върбови клонки. Момичетата пускат куклите си по течението на водата. Тази, чиято кукла или венец заеме първа позиция, се обявява за кумица на лазарките. След провъзгласяване на кумицата лазарките се събират на празничен обяд, който е подготвен от кумицата.

По традиция момите „говеят“, тоест не разговарят с кумицата, както е при истинска сватба – в миналото не е било позволено на младата невеста да говори със свекърва си 40 дни.

Когато кумицата символично предаде прошка на лазарките, те могат отново да говорят с нея.

На третия ден след Великден лазарките отново се събират и отиват на гости при кумицата. Тя ги посреща с традиционна трапеза от боядисани червени яйца и баница. Така кумицата символично дава прошка на лазарките, като с това се завършва целият лазарски обичай.

 

Интересни факти

 

Лазаровден

 

Лазаруването е вид инициация, чрез която момичетата встъпват в нов етап от живота, при който са готови за женитба. Според българските поверия мома, която не е лазарувала, няма да се ожени. В миналото на Лазаровден момците са искали ръката на своята избраница. Смятало се е, че тази мома, която не е лазарувала, „ще бъде залюбена от змей“.

Обичаят лазаруване е женският вариант на коледуване – лазарките обикалят къщите в селото с песни и благословения за здраве, щастие и берекет. Подготовката им започва от средата на Великия пост, когато момичетата се събират в дома на по-възрастната и опитна жена, разучавайки специалните лазарски песни.

Даровете, които лазарките получават от стопаните на къщите, са сурови яйца. Те са символ на здраве и дълголетие, както и безсмъртие на душата. Вярва се, че с тях се развалят тъмни магии и се гадае бъдещето.

Съществува поверие, че домът, в който са пели лазарки, ще се радва на здраве и плодородие през следващата година, а специфичните песни се пеят само в този ден, тъй като в противен случай ще вали градушка.

В някои райони (особено в Източна България) се изпълнява и обичаят буенек. Той се състои от песни и танци, при които момичета изобразяват младоженец и булка.

 

Заключение

Лазаровден носи със себе си послание за обновление и възраждане, както във физическия, така и в духовния смисъл. Този празник служи като напомняне за вечния цикъл на природата и човешкия живот.

Подготовките за лазаруването и традициите, свързани с празника, създават уникална атмосфера на празнична радост и връзка с миналото. Те ни помагат да се свържем със своите корени и да запазим живи традициите, които правят културата ни богата и разнообразна.

Често задавани въпроси

Какво представлява ритуалът лазаруване?

Лазаруването е вид инициация, чрез която момичетата встъпват в период, при който са готови за женитба.

Кога се изпълнява?

Той се отбелязва всяка година в седмицата преди Великден на Лазарова събота, денят преди Цветница.

Какво се слага на трапезата на Лазаровден?

На Лазаровден се приготвят само постни ястия и се прави обреден хляб с квас, от чието тесто се приготвят куклите. Други традиционни ястия на празничната трапеза са баницата с лапад и супата от коприва.

Кой има имен ден на Лазаровден?

На този ден имен ден имат Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина, Лъчезара, Лъчезар, Елизар и сродни.

Категории: Любопитно|Публикувана: 27.02.2024|

Сподели тази статия, избери платформа!

Блог

Рецепти

2b052a39eddde1485e717e788333ecf6?s=96&d=mm&r=g

Калина Петкова притежава специализирани познания в сферата на медицината, фармацията и ботаниката. Има интереси в холистичните методи на лечение, аюрведа и билколечението.

Свързани публикации

Оставете коментар

Обновена: 25 април 2024 в 17:27 | Публикувана: 27 февруари 2024 в 10:38 | Категория: Любопитно