Баба Марта – легенда за празника и символиката на мартениците

През месец март отбелязваме прехода от зима към пролет и събуждането на природата с връзването на мартенички. Легендата зад мартениците и Баба Марта е богата на символика, която отразява вярванията на древните и тяхната дълбока връзка с природата и Космоса.

Този ритуал е израз на почитта към Великата Богиня Майка и Женското начало, както и обединението на двете полярни сили на живота. Червеният и белият цвят на конците представляват дуалността на Космоса и живота – светлината и тъмнината, мъжкото и женското, Духа и Материята. Тяхното преплитане е символ на динамичното равновесие между тези противоположности, както и на вечния кръговрат на живота.

Баба Марта

Баба Марта е фолклорен персонаж от българските традиции, който е свързан с последните студени дни преди настъпването на пролетта. Според легендите тя е капризна старица и може да бъде както весела и щедра, така и сърдита и ядосана.

Една от приказките за Баба Марта разказва за братята Голям и Малък Сечко (Януари и Февруари), които често й изпиват виното без да оставят нито капка, което я разгневява и времето се разваля.

Друга версия за променливия й нрав е, че тя има двама мъже, единия от които обича, а другия – мрази. Когато погледне към този, когото обича, Слънцето грее, но когато се появи този, когото не обича, то виелици се разфучават.

Трета разпространена приказка е за една стара козарка, която отишла със стадото си в планината през последните мартенски дни, вярвайки, че Баба Марта ще й подари хубаво време, тъй като и тя самата е стара като нея. Но Баба Марта се разсърдила, защото не обичала старици и поискала няколко дни назаем от брат си Февруари.

След като получила заемните дни, Марта пуснала силни снегове и виелици, които замразили козарката и стадото й в планината. Те се превърнали се в купчина камъни, от които бликнала лековита вода. Оттам идват и поверието, че Баба Марта трябва да бъде омилостивена чрез специални ритуали, за да бъде топла пролетта и изобилна природата.

Какви са поверията?

Има множество обичаи, свързани с пристигането й, но най-популярният е връзването на мартеници от усукана бяла и червена прежда, които се връзват на ръката или се закачат на дрехите, като се вярва, че предпазват от болести и нещастия, носейки здраве и щастие.

Преденето на вълната за мартениците символизира зараждането и подреждането на Вселената, като белият цвят отразява чистотата, светлината и духовния свят, а червеният е кръвта, раждането и материята.

Преди изгрева жените изнасят на двора нещо червено – дреха, престилка, пояс или прежда, и го оставят там за девет дни, като това се прави с вярата, че червеното ще развесели Баба Марта и времето ще бъде хубаво.

Мартениците се носят докато се види щъркел или цъфнало дръвче. Тогава връзваме мартеничката на дръвчето за плодородие, хвърляме я в реката, за да ни върви по вода или я оставяме я под камък.

Ако се остави под камък и след девет дни там има мравки, се смята, че годината ще бъде богата. Ако са калинки, се тълкува като предвестие за увеличение на броя на едър рогат добитък, а ако са паяци, е свързано с нарастването на конете.

Жените не перат и простират бели дрехи, за да не провокират падането на слани или градушки и се въздържат от определени дейности като шиене, плетене, предене и тъкане, тъй като се вярва, че това дразни Баба Марта.

Подобни обичаи се срещат и в други страни на Балканския полуостров, като например Румъния, Сърбия, Македония и Гърция, където традициите също са във връзка с пролетните обичаи.

На 1-ви март имен ден празнуват Марта, Мартин, Мартина (въпреки че според Светия синод тези именници честват на 14 април – Св. Мартин), Евдокий, Евдокия (на Св. Евдокия) и производни.

Великата Богиня Майка

Традицията за завързването на мартеници има корени в древната езическа история и е свързана със земеделските култове към природата, които са били част от тракийската, римската и елинската античност.

В древен Рим, както и у нас, през Средновековието Новата година се е отбелязвала на първи март, като начало на земеделския сезон. А месецът е бил посветен на бог Марс (като повелител на растителността, откъдето идва името му) и на неговата съпруга Юнона.

Баба Марта е архетипен образ на Великата Богиня Майка. Тя е централна фигура в древната тракийска митология. Ритуалите в нейна чест били неразделна част от религиозния живот на траките, като е изобразявана в култови статуетки и предмети на лукса, които са разпространени в целия Европейски Югоизток.

Тя е първично божество, от което се поражда физическата Вселена, но нейният образ е дуален – тя дарява живот, но и може да го отнема.

Освен с живота и земята, Женското начало е хтонично и има връзка с подземния свят и смъртта. С образа на Богинята Майка са свързани Кибела, Бендида, Рея, Зеринтия, Котито, Инана, Кали и трите богини на съдбата – Мойри.

Символика на мартениците

В усуканите червени и бели конци се крие дълбок символизъм и окултно значение. Подобно на Уробороса – змията, захапала собствената си опашка, то и мартеницата е символ на единството на противоположностите, постоянния кръговрат на обновяване на живота, концепцията за Вечността и вечното завръщане и прераждане.

Уроборосът е изобразяван под формата на змия, оформяща кръг или символа на безкрайността, като половината й тяло е в черен цвят, а другата половина в бял, визуално наподобяваща класическия символ на Ин-Ян в Китайското Дао.

Белият цвят в мартеницата представя Духовното Мъжкото начало, докато червеният цвят е хтоничното Женско начало или Анимата и Анимусът, както ги нарича Юнг.

Те са представени в Божествения свят чрез сизигия – двойката Бог/Богиня. Пижо и Пенда отразяват именно тази божествена сизигия, която се нарича Coniunctio Oppositorum в алхимията, представляваща помирението на Духа и Материята или андрогинния Ребис.

Достигането на този баланс преминава през три фази – нигредо, албедо и рубедо. Нигредото е тъмната и мъртва фаза през зимния период, но от чернотата става белота.

Албедото е втората фаза, при която се появява белотата – одухотворяването на материята и възраждането на живота след отрицателната фаза на нигредото. Вливането на духовната мъдрост в „кръвта“ на алхимика се нарича рубедо – последната фаза на Магнум опуса, съответстваща на червения цвят.

Заключение

Мартениците не са просто украшения, а пълни с мъдрост древни символи, които се предават през вековете от поколение на поколение. Те не само отбелязват пролетния преход, но и ни напомнят за връзката ни с природата, традициите и митологията, които формират нашата идентичност и култура.