Нестинарство – български обичай със загадъчна история

България – страна с древна история и богата култура, в която са се запазили обичаи и традиции, носещи в себе си магията на миналото. Сред тези обичаи обаче изпъква един особено мистичен и загадъчен – нестинарството.

Този обред, който омагьосва със своята мистика, е забележително свидетелство за връзката между човека и света на невидимите сили.

В тази статия навлизаме в дълбините на нестинарството, изследвайки неговата история, значение и загадъчна аура, които го обгръщат.

Магията на огнения танц

Ритуалът нестинарство представлява смесица от паганизъм и християнство, който се е практикувал в миналото в Беломорска Тракия.

Корените на нестинарството се проследяват още от времето на древните траки, когато вярата в природните божества и силите на стихиите е играела важна роля в културата, като е култ на нашите прадеди към Бога Слънце. 

Според други източници то има своите корени и в египетски традиции.

Този огнен танц върху нагорещена жарава е една от най-големите мистерии сред българските обичаи и традиции.

Нестинарството е повече от обикновен спектакъл. То носи дълбоки символични и мистични значения. Смята се, че танцът улеснява връзката между земното и божественото царство.

Танцьорите се разглеждат като съдове, чрез които светците общуват, преодолявайки пропастта между светското и свещеното.

Самият огън има значение като пречистваща сила, а танцът върху жарава е посвещение в тайнствата на Духа и акт на пречистване от всичко земно и тленно.

Точно както танцьорите преодоляват страха си от парещата жарава с боси крака, така и огънят символизира триумфа на вярата над несгодите.

Нестинарството е забележителен танц, който пренася със себе си в трансцендентни измерения. Това не е просто представление и атракция – това е духовен опит, който изисква силна вяра и преданост.

Този ритуал е особено впечатляващ, като носи символика на връзката между земята и небето, между профанното и трансцендентното, между човека и божественото.

Какво представлява нестинарството?

Нестинарите вярват, че чрез танцуването върху пламъците, те могат да усетят присъствието на свръхестественото и да пречистят себе си от негативни енергии.

Завладяващият танц на нестинарите върху жарава се извършва на празника на св. св. Константин и Елена, честван на 21-ви май по източноправославния църковен календар или 3-ти юни по стар стил.

Този древен обичай създава атмосфера, която обединява участниците и зрителите със силата на огнената стихия. Танцьорите се подготвят за ритуала с период на пост и молитва, целящи да пречистят телата и духа.

Облечени в народни носии, те се събират боси около жаравата, образувайки кръг. Пламенна енергия обгръща участниците и с ритмичните удари на тъпан и завладяващата мелодия на каба гайда, танцьорите започват грациозните си движения.

Стъпките им са добре обмислени и премерени в синхрон с душата. С нарастването на интензитета на танца, нестинарите стъпват върху тлеещата жарава без колебание, привидно незасегнати от изгарящата топлина под краката им.

Как протича ритуалът?

В началото на деня се обличат нестинарските икони в червен плат, обшит със сребърни пари, и се отнасят от трима младежи до свещен извор, като в това шествие взема участие цялото село.

Играе се хоро под звуците на тъпан, гайда и се извършва ритуално измиване на дръжките на иконите, като се приема, че тогава водата от извора е най-лековита.

На площада в селото се приготвя специална пещ с огън, който се поддържа цял ден, а на свечеряване се разстила жаравата.

Най-опитните нестинари задават началото на обредния танц, като обикалят жаравата три пъти и след това пристъпват в нея, минавайки на кръст. След това влизат и нестинарките, с пронизващ вик, държейки иконата на св. св. Константин и Елена.

След като огненият танц на нестинарите завърши, всички се хващат и играят за здраве Костадиновско хоро.

Ритуалът се е запазил в няколко български и гръцки села в района на Странджа – една част от които попадат в България, а други остават в територията Турция в днешно време.

Едно от най-известните села, където продължава да се практикува автентичното нестинарство, е село Българи в Странджа планина. Там обичаят се поддържа жив и до днес.

Символизъм и мистика

Нестинарството е насочено към постигане на психо-физическо равновесие и духовно очистване, а танцът е инициация и средство за общение с духовете на светците.

Вярва се също, че нестинарите изпадат в транс и прекрачват границите на физическия свят, като така могат да виждат и предсказват бъдещи събития.

Ритуалът се тълкува като символ на поклонение пред християнските светци. Вярва се, че в нестинарите се вселява духа на св. Константин.

Нестинарството също е символ на съединението с природата и загатва, че човек е подчинен на стихиите, както и те на него.

Огънят е символ на посвещение в духовните измерения и е свързан с култа на древните цивилизации към соларните божества – Хелиос, Дажбог, Сварог, Перун и други.

Мистиката на нестинарството се подхранва още повече от факта, че някои участници твърдят, че по време на танца изпадат в особено състояние на съзнанието, наречено „прихващане“ и затова горещата жарава не изгаря ходилата им.

Актът на ходене по огън въплъщава духовна трансцендентност и е свидетелство за непоколебимата преданост на танцьорите, както и на тяхната способност да надхвърлят ограниченията на физическия свят.

Интересни факти

Сред най-големите загадки на нестинарството е, че по ходилата на нестинарите не се откриват никакви следи от изгаряне. Това едва ли може да се обясни чрез обичайни физически закони.

Някои научни изследвания са предположили, че този феномен може да се дължи на специални подсъзнателни механизми или промени във възприятието на болката при възбуждане от танцовата еуфория.

Точната техника, благодарение на която ходилата на нестинарите не изгарят, се счита за тайна и се предава от поколение на поколение на потомствените нестинари.

Според психолозите нестинарите изпадат в хистероподобен пристъп, при който в тялото се извършва анестезия, чрез която те могат да преминават през огъня, без да изпитват болка или наранявания.

Когато се случи „прихващането“ нестинарите изпитват екстаз и се откъсват напълно от околния свят.

Тази способност да променят съзнанието си се предава по наследство, като според някои изследователи, чрез гените се предава определен тип нервна система.

За първи път нестинарството е документирано от Петко Р. Славейков през 1862 година, като той също смята, че този обичай е наследство от траките.

Последната потомствена нестинарка – Злата Даскалова, която е главната нестинарка в село Българи, напуска този свят през 1970 година.

Светът признава обичая като жива връзка с миналото на България и през 2009 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство на човечеството

Този огнен танц се е практикувал още от шамани в Африка, Америка, Алжир, Мароко, Сибир, Китай, Япония, Италия, Мала Азия и някои острови в Тихия океан.

Заключение

Нестинарството – обичай, обвит със слоевете на времето, с митологията и народната вяра. Той остава магичен и интригуващ както за тези, които го практикуват, така и за онези, които го наблюдават.

Този обред пронизва душите със своята загадъчна история и неподражаема мистика, продължавайки да бъде жива и вдъхновяваща част от културното богатство в България.

Със своя произход, скрит във времето, той въплъщава издръжливия дух на народ, който се е движил по теченията на историята, като същевременно се е придържал към своето наследство и корени.