Коледуване – какви са поверията?

Обновена: 27.02.2024|
Коледари, коледуване.

Коледуването е стар езически обичай, свързан със зимното слънцестоене, който е част от коледните обреди, разпространен сред много славянски народи в различни вариации.

В България се изпълнява от млади мъже, наричани коледари или коладници, като започва в полунощ на 24-ти декември и продължава цяла нощ до изгрев слънце. Какви са поверията за този ден и как протича, разглеждаме в следващите редове.

 

Зимното слънцестоене и митът за раждането на новото Слънце

Коледуването е древен ритуал с предхристиянски корени. Смята се, че в дните от Игнажден до Коледа светът се преражда и след настъпването на зимното слънцестоене се възвестява раждането на новия слънчев бог.

Това е времето, в което Слънцето застава в най-отдалечената си южна точка и не променя позицията си три дни до 25-ти декември.

vit e 400
bademovo brashno 600
vit e 400
bademovo brashno 600

Зимното слънцестоене е едно от най-забележителните астрономически явления, станало основа за разнообразни митове за рождение, смърт и възкресение на соларните божества на различните народи.

По това време светлият период от денонощието започва постепенно да нараства, което символично се изразява като победа на светлината над тъмнината.

В Римската империя на 25-ти декември е честван един сред най-важните езически празници – раждането на непобедимото Слънце „Sol invictus„. С това название е наричан и соларният бог Митра – тракийско божество, почитано в Персия, Древен Иран и по-късно в Римската империя, което се ражда на 25-ти декември.

Най-големият християнски празник Рождество Христово, на който се отбелязва рождението на Иисус Христос, също се чества на 25-ти декември.

Според българския календар Игнажден е нулев ден, а денят на зимното слънцестоене се отбелязва като началото на новата година.

На този ден в българския фолклор е почитано прераждането на Райко (Ра), а при славянските народи – на Коляда (изгряващото слънце, сутринта след зимното слънцестоене).

Тракийският бог на виното и екстаза, Дионис, също е свързан с зимното слънцестоене. Според митовете неговото рождение е на 25-ти декември и образът му като учител и извършител на чудеса го правят подобен на по-късните християнски идеи за Иисус.

Индийският бог Кришна, който също е роден на 25-ти декември от девица и е проповядвал и вършил чудеса, представлява източната перспектива на изгряващото Слънце сутринта след зимното слънцестоене.

 

Как протича ритуалът Коледуване?

 

коледуване

 

Подготовката за този празник започва още от 20 декември, Игнажден (Еднажден), когато коледарите се събират заедно да изучават песните, които се изпълняват единствено по време на обичая. А водачът им се избира най-късно до Никулден и, в зависимост от ролята, която ще изпълнява, бива именуван по различен начин.

Ако ще има правото да благославя кравая, е „поп“ или „мармарин“, ако ще е предводител на групата – „цар“, ако е съпруг на „баба-невеста“ е „старец“ и е „станеник“, ако предоставя своята къща за стан, където коледарите ще разучават песните.

Коледарите се групират в дружини до 12 или 20 човека, наречени чети, които се състоят от млади неженени мъже, като изключение прави техният водач, който обикновено трябва е семеен и да има поне едно дете.

Приготвя се специално облекло, състоящо се от кожено наметало (ямурлук), пояс, калпак, украсен с китки от чемшир или бръшлян, венци от пуканки и ошав, и дрянови тояги.

В полунощ на 24-ти коледарите тръгват в селото винаги в източна посока. Те навестяват всяко семейство, като чрез коледарските си песни извършват магически ритуал, за да е плодородна следващата година, като първо се посещават трите най-важни фигури в селото – кмета, попа и даскала.

Песните са разнообразни и в тях се пее най-вече за берекет, здраве и благоденствие. Коледарите пеят за всеки член от семейството, от най-възрастния до най-малкия, за всяко семейно положение, социален статут и занаят.

За благодарност стопаните дават на коледарите щедри дарове, сред които специален коледарски кравай, пари, питки, брашно, мед, вино и други, като събраните пари в миналото били дарявани за благотворителност на училището, читалището или църквата.

С изгрева на Слънцето на 25-ти, след като са обиколили всички къщи в селото, коледарите се връщат в стана, където играят несключеното хоро буенец през следващите 12 поганни (мръсни дни), а събраната храна се слага на обща трапеза, където се канят всички.

 

Символизъм зад обреда

Коледарите, участващи в обреда, имат ролята на посредници между света на живите и света на боговете. Всеки от тях носи здрава тояга, с която потропва по земята по време на изпълнение на песните, а тоягата на водача е увита в бръшлян, символ на световното дърво.

Световното дърво представя космическата ос, която свързва световете и нивата във Вселената, като корените са Подземните светове, стеблата – нашият свят, а короната – Небесата или Висшите светове.

Коледарите са тези, които имат задачата да оповестят обновлението на природата и създаването на новото състояние на Вселената. Коледуването е обичай, който представя вечната битка между светлината и тъмнината. През 12-те мръсни дни от Коледа до Водици нашият народ вярва, че воалът между световете е най-тънък и силите на мрака най-силни.

Според народните легенди това е и времето, в което в нашия свят се появяват таласъми, караконджули, вампири и всякакви зли духове. Затова коледарите тръгват из селото да предпазят жителите, като песните им са словесна бяла магия, прогонваща създанията на мрака.

В коледната чета има и маскирана двойка „старец“ и „баба-невеста“ и сватбата между „стареца“ и „бабата-невеста“ символизира космогоничния брак между Мъжкото и Женското начало, между Небесното и Земното, между Светлината и Тъмнината.

 

Интересни факти

 

коледуване

 

Малките момчета също коледуват, но през деня на 24-ти декември, преди Бъдни вечер. Формират се групи от 6 или 12 деца, които обикалят селото и благославят семействата, пеейки по-кратки песни.

Коледуването е вид инициация, в която младите мъже встъпват в следващ период от живота си, в който са готови да се задомят. Женското съответствие на обичая е Лазаровден, който е част от Великденските празници.

По време на обичая, ергените купуват краваи, които техните любими са приготвили.

Ако в една мома са влюбени двама или повече момъка, то те трябва наддават, за да откупят нейният кравай. Най-скъпо откупеният кравай е за 600 лева през 1916 година в село Горно Александрово.

Всяко семейство бди в нощта на Бъдни вечер около бъдника в очакване на добрите гости и никой не си ляга, докато не бъде къщата посетена от коледарите, тъй като се вярва, че без тяхната благословия годината ще бъде ялова.

С идването им домакините ги посрещат гостоприемно, като техният водач първо поздравява стопанина на дома, а той, от своя страна, го дарява с коледарски (колак) геврек с пара.

Коледарските дружини се групират по махали, като се стремят да не се пресрещнат, докато обикалят селото, тъй като това, според поверията, вещае, че годината няма да е плодородна и ще вали градушка.

Коледуването в българската традиция представлява цялостен ритуал, преминавайки през който ергените се превръщат в мъже. Смята се, че всеки момък, който е коледувал, се сдобива със сили срещу злото.

 

Заключение

Коледуването не е просто архаичен езически остатък от миналото, а ритуално разиграване на древните митове за Сътворението, където доброто и злото се противопоставят, а младежите се посвещават в по-зрял период, изправяйки се пред предизвикателствата на живота.

Така, в традициите на коледните празници в България, коледуването е своеобразен мост между древните вярвания и съвременната култура. Обичаят ни пренася във времената, когато се е ценяла връзката между хората и природата, смисълът на обредността и значението на общността.

Какво представлява ритуалът коледуване?

Коледуването е стар езически обичай, свързан със зимното слънцестоене, който е част от коледните обреди, разпространен сред много славянски народи, в различни вариации. Той се изпълнява от млади мъже, наричани коледари или коладници.

Кога се изпълнява?

Ритуалът започва в полунощ на 24-ти декември и продължава цяла нощ до изгрев слънце на 25-ти декември.

Кога започва подготовката?

Подготовката за този празник започва още от 20 декември Игнажден (Еднажден), когато коледарите започват изучават песните, които се изпълняват единствено по време на обичая.

Категории: Любопитно|Публикувана: 19.12.2023|

Източници

Няма източници

Сподели тази статия, избери платформа!

Блог

Рецепти

2b052a39eddde1485e717e788333ecf6?s=96&d=mm&r=g

Калина Петкова притежава специализирани познания в сферата на медицината, фармацията и ботаниката. Има интереси в холистичните методи на лечение, аюрведа и билколечението.

Свързани публикации

Оставете коментар

Обновена: 27 февруари 2024 в 12:15 | Публикувана: 19 декември 2023 в 11:36 | Категория: Любопитно