Русалийски игри – един забравен български обичай

Българската обредност е богата и наситена със символика и загадъчност, но един особено мистериозен и дори окултен ритуал са русалийските игри. Този обред е едно от уникалните явления в народната ни култура, съчетаващ в себе си мистика и християнски вярвания.

Русалийски игри

Според народните поверия през периода от Коледа до Водици и седмицата след Петдесетница, известна като Русалска неделя, воалът между световете изтънява и зли духове излизат от астралните светове.

След залез Слънце до първи петли всякакви караконджули, вампири, таласъми и свръхестествени тъмни сили бродят по земята.

За да защитят селото и селяните от „обладаване“ от бесове и демони, дружини от млади и силни мъже, наречени „русалии“, обикалят през така наречените поганни дни.

Въпреки своята мистичност и тайнственост, за разлика от кукерите и коледарите, русалиите не са отхвърлени от православната църква. Вместо това те са посрещани и изпращани от свещеници, когато дойде време за тяхната мисия.

Русалийските игри не представляват само обреден танц, гонещ злите сили, но и служат за лечебни цели и събиране на средства за обществени нужди.

Вярва се, че динамичният танц на русалиите може да разтвори негативната енергия и да лекува болести. Когато някой в селото е болен, русалиите изпълняват танца си около него, прескачайки го, за да „отнемат“ болестта му.

Техните хорá са тежки, бойни, като са известни около 70, сред които Арнауд, Бойна, Ески. Чрез тях те са се подготвяли за бъдещо военно служение като хайдути или войводи.

Русалийските игри са характерни само за региона на Петрич и се изпълняват през зимния период, по време на дванадесетте поганни дни, след Коледа. Докато през летните месеци ритуалът се нарича Калуш, който се изпълнява от калушарите в Северозападна България.

Ритуалът на калушарите е предимно за лечение на болести, причинени от зли духове и самодиви. Седмицата след петдесетница се нарича русалска, като според народните поверия митични женски създания, свързани с водата, могат да лекуват от тежки болести, но и да разболяват тези, които не ги уважат.

Кои са русалиите?

Русалиите са българските шамани. Те са мистични войни, танцьори, лечители и екзорсисти. Това са дружини от млади и силни мъже, за които се казва, че са на прага между двата свята.

Водят се от „балтаджия“, водачът на групата и този, който е посветен във всички тайни на ритуала, русалийските хорá и значението зад всяко от тях.

В русалийската дружина съществуват строги правила и йерархия. Този, който отговаря за събирането на пари, се нарича кесаджия, а този, който води хорото, е юзбаджия.

Изпитът, чрез който се става русалия, е много стриктен. Димитър Маринов, български етнограф, казва, че за русалия се избират само достойни момчета, които са добри и честни, с добро телосложение, издръжливи, да не страдат от никакви болести, да търпят на лишения и да могат да пазят тайна.

По време на мръсните дни те напускат домовете си и не говорят с близките си или други хора. Не им е позволено да спят или да се хранят в дома си. Хапват само по малко хляб или баница с праз, които си носят от вкъщи, и пийват по малко вино.

Не се кръстят, тъй като се смята, че са в гранично състояние между нашия и отвъдния свят. В това си състояние те са освободени от християнските си задължения и ако по време на русалийските игри някой русалия загине, то не му се извършва християнско погребение.

Русалиите се движат винаги по двама, за да може, ако на единия му бъдат отслабени силите, другият да му осигури подкрепа.

Преди началото на поганните дни русалиите се събират близо до черквата на селото, където преспиват вечерта. На сутринта те влизат в черквата, където свещеникът ги „отлъчва“ от християнската религия, за да могат те да извършат своите дела, които в православието се считат за „греховни“.

Тъй като съществувало условието, ако две русалийски дружини се пресрещнат, то едната трябвало да отстъпи и да премине под сабите на другата, в миналото тези срещи най-често завършвали с бой, жертви и смърт.

Русалийската носия

Русалийското облекло е наситено със символика. Важен елемент от него е така наречения чепкен, който представлява елек с крила. Според легендите първият русалия бил син на крилат змей и най-красивата девойка в селото.

Друга важна част от тяхното облекло е червена шапка с конична форма и дълъг пискюл, по вид наподобяваща фригийските шапки (pilleus), които били носени по време на Сатурналиите в Древен Рим.

Тези шапки, наричани още шапки на свободата, са се носели от всички през този период – време на празник, веселия и свобода от битови задължения и работа. Било позволено да бъдат носени дори и от робите.

Тъй като русалийските танци са изключително динамични, се връзва бяла кърпа ишмак, а на врата си също слагат подобна кърпа, наречена полуишмак.

Друго характерно за русалийската носия е плисираната франга над панталона. Колкото е по-плисирана франгата, толкова по-голям статут има русалията в обществото, а над ризата си носят пуловер, чиято специфична плетка подсказва за рода, от който идва.

Над пояса си имат карета, чиято бродерия също обозначава родовата принадлежност. На техния характерен накит кюстек е изобразен християнският кръст, което показва, че въпреки временно да са се отрекли от християнството, то те го правят с цел да служат на църквата и общността.

Но най-интересната част е калъчката, извита сабя, с която те изпълняват специфичните си танци. Единствено балтаджията вместо сабя носи брадва, която е двойна. Двойната брадва е била атрибут на тракийските жреци, като в ролята си на водач балтаджията ги ръководи и през „двата свята„.

Калушарите – мистичните лечители и екзорсисти

Докато трае т.нар. Русалска седмица, витаят нечисти митични женски създания, които могат да навредят и да разболяват. Подобно на русалиите, калушарите са тези, които имат ролята да предпазват и лекуват обладаните от тези създания.

През тази седмица има много забрани. Не се ходи на нивата или лозето, не се пере, не се тъче и се избягват дейностите на открито, за да на бъдат разгневени русалките.

Облечени в бели дрехи и калпаци, украсени с лековити билки, калушарите играят важна роля в предоставянето на лечение от полуда и заболявания, причинени от зли духове.

За техния танц и обичайните ритуали се вярва, че разтварят отрицателната енергия и лекуват болния. Когато в селото има някой тежко болен, той се изнася, за да гледа динамичния танц на калушарите.

Техният водач се нарича ватафин, който е наследил познанията и позицията си от своя баща. Той внимателно подбира момчетата, които ще влезнат в групата. Те трябва да бъдат здрави, издръжливи, добри танцьори, да могат да пазят тайна и да са добри хора.

Това са качества от съществено значение, тъй като изпълнението на лечителските ритуали изисква специфични умения и преданост. Те преминават през специална церемония, която им предоставя правото да упражняват своите лечебни сили.

Процесът на иницииране в лечителския обичай е дълъг и сериозен. Преди да бъдат приети в обществото, калушарите преминават през обучение, следвано от период на пост и клетва.

Как протича ритуалът Калуш?

По време на Русалската седмица калушарите не нощуват в домовете си, не говорят с никого и през цялото време са заедно. Те тръгват из селото да обикалят къщите и спират там, където злото се е прокраднало и е взело здравето на някой жител. Вярва се, че те притежават силата да прогонят злите духове от домовете, където са се заселили.

За мистичния лечителски ритуал те носят специално гърне с вода, паница с оцет и чесън. Болният се изкарва в двора и до главата му се слага гърнето. Калушарите започват да играят около него, като постепенно от по-бавен, танцът прераства в по-динамичен.

По време на лечителския ритуал изпадат в трансово състояние. Докато танцуват, те обикалят болния, вдигат го, прескачат го и го разтриват с оцета.

В кулминацията на танца водачът чупи с тоягата си гърнето, като в този момент болният трябва да стане и да побегне, а последният калушар на хорото пада в битка с тъмната сила, която е отнела здравето му, и я прогонва.

Заключение

Макар и позабравен в днешно време, този древен обичай отново се възражда и събужда интерес и възхищение, като подчертава богатството на националната ни идентичност.