Кукерство – история и факти

Кукерството е традиционен обичай с дълга история, който продължава да бъде жив и вълнуващ аспект от българската култура и идентичност.

Този древен ритуал е известен в България в продължение на векове и се изпълнява на празници, свързани с цикличността в природата. В тази статия ще навлезем дълбоко в произхода и завладяващата история на кукерството.

Какво представляват кукерите?

Кукерството датира още времето на траките, които са почитали природните сили и са отбелязвали цикличните ритми на живот, смърт и прераждане.

Предците ни са признавали дуализма на съществуването и тази дуалност е отразена и в тяхната преданост към бог Дионис, известен като Загрей в тракийската митология.

Чрез този зрелищен и шумен спектакъл се разиграва мистерията на умиращата и възкръсваща природа, символизирана от Дионис.

Основните участници – кукерите, наричани още чауши, дервиши, сурати и бабугери, се обличат в специални костюми с разноцветни конци и символични украшения, като скриват своите лица зад страшни маски.

С ритуални танци и камбанен звън, те прогонват злите орисници и привличат плодородните сили на природата, за да има богата реколта през годината.

Тези маскарадни игри са повече от един атрактивен карнавал, тъй като имат своето дълбоко окултно значение, представящо символично дуализма в живота, проявяващ се чрез смъртта и възраждането.

Митът за Загрей и белия кукер

Играта има множество символични елементи и действия, които представят мита за Дионис, богът на умиращата и възраждаща се природа и плодородието.

Той е почитан още и като бога на виното, гроздобера, театъра и ритуалната лудост. Централен за кукерството е митът за разчленяването на Загрей от титаните на седем части, поръчано от Хера.

Въпреки това Зевс нарежда на Деметра да обедини отново тези части и да възкреси Загрей. Този митологичен разказ се пресъздава в обредните игри на кукерите.

Загрей, като син на Великата майка, е тясно свързан с концепциите за възкресението и безсмъртието на душата.

Ключова фигура в разиграването на този мит е белият кукер, символизиращ Загрей. Един от основните моменти в играта е разкъсването и възкръсването на Загрей, което е символ на възраждане и обновление.

Този митологичен елемент се отразява в облика и действията на белия кукер. Той е облечен в носия от седем овчи кожи, а лицето му е без маска, но намазано със сажди от изгорени житни стъбла. Седемте овчи кожи, с които е облечен белият кукер, символизират седемте части, на които е разкъсан Загрей.

Произход и история

Кукерството представлява важен аспект от българската култура и се провежда с голямо внимание към обредността, свързана с него. Според Александър Фол, български историк, филолог и политик, кукерството има тракийски корени и е част от древните празници в чест на Дионис.

Въпреки че има много вариации в различните краища на България, основната идея зад него е вечната борбата между доброто и злото. Чрез хумор и гротескност, участниците в кукерското шествие съчетават светлите и мрачните страни на съществуването.

Действията на кукерите, техните танци, маски и костюми, както и шумните инструменти, които използват, са символи на радостта и екстактичната енергия на Дионис.

За траките, Загрей олицетворява хтонично-соларната двойственост, превръщайки се от Аполон през деня в Дионис през нощта. От свещеният съюз на Загрей с богинята Земя, или наричана още Великата Богиня Майка, се ражда жрецът Орфей.

Това сливане на двата аспекта на Загрей в едно олицетворява бог Сабазий, символизиращ единството на живота и смъртта.

Зрелищните кукерски игри са с магическо и ритуално значение и имат за цел да изпратят стария ред, да приветстват новия, да прогонят лошите духове и да привлекат благополучие и плодородие за общността.

Елементите на кукерството

Костюми и маски

Кукерите се обличат с ярки и впечатляващи костюми с камбани, животински кожи, дървени фалоси и маски, които се характеризират с огромни изразителни лица, често с дяволски, животински или митични черти.

Митологичните същества, изобразени на маските, са пропити със символично значение. Те служат като връзка със света на духовете, предпазвайки от злите сили и канейки късмета.

Много важeн елемент на маските са цветовете на декорацията. Червеният цвят символизира възраждащата се природа, слънцето и огъня, черният цвят представя Майката Земя и Женското начало, а белият е символ светлината ш Мъжкото начало.

Камбани и звуци

Камбаните (чанове), закачени към костюмите на кукерите, произвеждат звуци, за които се смята, че имат силата да прогонват злите духове и да привличат благополучие. Твърди се, че звукът на чановете подсилва защитните сили на маските.

Ритуални движения

Кукерите изпълняват ритуални движения и танци, които имат символично значение. Танците и жестовете прогонват силите на злото и насърчават растежа на земеделските култури.

Забавление и хумор

Въпреки сериозното си послание, кукерството съчетава религиозни и магически елементи с хумор и забавление. Кукерите често изпълняват комични сцени и правят шеги за сметка на себе си и на зрителите.

Как протича ритуалът?

Ритуалът на кукерството е сложен и интересен, с множество подритуали и традиции. Този обичай отбелязва приключването на зимата и настъпването на топлите дни.

В различните части на България се изпълнява по различно време – на Васильовден, в края на Януари или на Сирни Заговезни. Подготовката за Кукеровден обикновено започва месеци до година преди празника с изработването на костюмите.

В деня на празника кукерите се обличат в костюмите си, слагат маските си, но преди това обаче, те извършват ритуално пречистване. Събират се в групи и започват парада, който включва бурни танци и движения. Те разиграват различни хумористични сцени с персонажи на цар, булка, поп, моми и момци, чрез пантомима или имитация на животински звуци.

Кукерите извършват магически обреди, които се вярва, че имат защитна функция да предпазят общността от болести и нещастия, като привличат благополучие и изобилие. Те обикалят по къщите, за да пожелаят здраве и берекет на стопаните, които ги посрещат топло с храна и напитки. 

Интересни факти

България е дом на множество кукерски фестивали, като Сурва в Перник, Разлог и с. Калипетрово, силистренско, са най-известни и мащабни. Тези фестивали събират хиляди участници и зрители от цял свят.

В много български семейства кукерството се наследява от поколение на поколение. Традицията се предава от баща на син и често събира цялото семейство за подготовка и участие в обредите.

Този обичай подчертава важността на обединението и подкрепата в общността, както и значението на традициите и културното наследство, които пазят народната памет.

Най-голямото кукерско събитие на Балканите е Фестивалът Сурва, който се провежда в град Перник в края на януари и е с международен статут. През 2023 година фестивалът е достигнал близо 12 000 участници.

Този грандиозен фестивал и кукерската традиция са включени в списъка на нематериалното културно наследство на човечеството от ЮНЕСКО през 2015 година, което подчертава неговата важност и стойност за световната културна общност.

Заключение

Кукерството не само поддържа българската традиция и култура живи, но също така привлича вниманието на туристи и любители на фолклора от цял свят. То е важен символ на българската идентичност.

Днес кукерството продължава да процъфтява, обединявайки общности и съхранявайки древните традиции. Живите костюми, хипнотизиращите маски и дълбоката символика ни напомнят за връзката между човечеството и природата и за непреходната сила и мъдрост на предците ни.

Кукерството е един от най-уникалните и красиви обичаи в българската култура. Съчетавайки религиозни, митологични и фолклорни елементи, той представя живата история на България и се превръща във вълнуващо изживяване за всички, които имат възможност да го видят и изживеят.