Лечебната иглика – същност, ползи и употреба

Растението иглика е предпочитано градинско цвете, заради колоритния си вид, разнообразните пъстри цветчета и лесното отглеждане, което освен че краси нашата градина, притежава и куп полезни свойства, за които ще ви разкажем накратко тук.

Тя се разпознава по хоризонталното си разклонено коренище, грапави листа, няколко цветове на стеблото с по пет венчелистчета. Можем да я срещнем обагрена в най–различни цветови нюанси.

 

Произход и разпространение

Нейният произход е от умерените зони на северното полукълбо. Разпространена из почти цяла Европа и Средиземноморието, Източна и Централна Азия, като в България се срещат осем диви вида, четири от които са под защитата на Закона за биологично разнообразие.

Растението предпочита влажни, глинести почви, но може да се види и край железопътните линии, горски сечища, живи плетове и открити пасища.

 

Видове иглика

 

 

Родът на Иглика (Primula) обхваща множество многогодишни видове, като някои от тях са:

• Старопланинска иглика (Primula frondosa)
• Крилатолистна иглика (Primula elatior)
• Обикновена иглика (Primula vulgaris)
• Люлякова иглика (Primula malacoides)
• Градинска иглика (Primula auricula)
• Розова иглика (Primula farinosа)
• Разноцветна иглика (Primula heterochroma)
• Стайна иглика (Primula obconica)
• Лечебна иглика (Primula veris)

В България най-често срещаните видове са старопланинската, горската, рилската и лечебната. Ако се питате къде мога да срещна лечебната иглика, ще ви отговорим – почти навсякъде.

 

Какво трябва да знаем за свойствата на лечебната иглика?

Тук ще се спрем върху полезните действия на лечебната иглика. Тя е широко разпространена по нашите географски ширини, като се среща дори до 2600 метра надморска височина.

Можем да я открием из горите, ливадите, в предбалканските и балкански региони, като вирее еднакво добре както на слънчеви, така и на сенчести места.

Нейното име от латински Примула Верис буквално означава „първа пролет“, като „prima“ е първа, а „veris“ – пролет. У нас я наричаме също така и първоцвет, тъй като е най-ранното пролетно горско цвете.

Тази чудодейна билка можем да срещнем още под различни имена, сред които аглика, самодивско цвете, христово цвете, петопръстница, ключанка, кукувичо цвете, жълта иглика, медицинска иглика и други.

Нейните лечебни свойства са добре познати в народната ни медицина, като най-използваните части от нея са листата, цветовете и коренът.

Именно те са най-богати на полезни вещества, сред които:

• флавоноиди
• гликозиди
• тритерпени
• сапонини

 

Флавоноидите се намират главно в листата и цветовете на игликата, а в коренището се съдържат гликозиди, сред които приверин и примулаверин, а също така е богата на сапонини и тритерпени.

Листата и цветовете й са източник и на витамин С, а в корените на билката можем да открием етерични масла и примулин.

В следващите редове ще изброим още няколко полезни вещества, които се съдържат в нея.

Линолова киселина

Това е полиненаситена киселина, която принадлежи към групата на здравословните омега-6 мастни киселини. Те са есенциални за нашия организъм, което означава, че не се синтезират вътрешно, а си ги набавяме чрез външни източници.

Линоловата киселина има благоприятно въздействие при хипертония и спомага за редуциране на телесното тегло.

Омега-6 гама-линоленова киселина

Тя оказва положително влияние при кожни екземи и акне, регулира кръвното налягане и повишава концентрацията.

Омега-9 олеинова киселина

Намалява нивата на LDL холестерола в организма, като предотвратява риска от развитието на атеросклероза и сърдечно-съдови заболявания. Повишава имунитета и подпомага синтеза на миелин (важно вещество участващо в предаването на нервните импулси).

 

Ефекти на лечебната иглика

 

 

Най-силно изразените ефекти на лечебната иглика са:

• Седативно действие – действа успокоително при тревожност, стрес и безсъние.
• Спазмолитично – притежава способността да отпуска гладката мускулатура.

 

Заради съдържанието на толкова много полезни вещества в билката, тя действа и за облекчаване при множество болестни симптоми.

Като започнем от различни кожни проблеми, остеопороза, мигренозни пристъпи, хиперактивност с дефицит на вниманието и стигнем чак до менструални болки и неприятните симптоми на менопаузата.

В миналото е била лек за проблеми като подагра, ревматизъм и състояния на парализа. В днешно време растението може да бъде добра алтернатива на конвенционалните медицински препарати при някое от изброените по-долу състояния.

Кожни раздразнения и екземи

Проблемите с кожата се дължат най-вече на недостига на гама-линоленова киселина (GLA). Високото съдържание на полезните ненаситени мастни киселини, превръща игликата в ефективно средство при борбата с кожни раздразнения, сърбеж и зачервявания.

Остеопороза

Остеопорозата се характеризира с понижена костна маса и висока чупливост на костите, като една от причините за заболяването може да е дефицитът на калций. Билката подобрява абсорбцията му и предотвратява загубата му от организма.

Ревматоиден артрит

Тъй като притежава противовъзпалителни свойства, тя е полезна и при ревматоиден артрит, като понижава възпалителните процеси и облекчава симптомите.

Проблеми с дихателните пътища

Благодарение на сапонините, намиращи се в корените на лечебната иглика, се улеснява отхрачването и втечняването на секретите в белите дробове.

Това я прави подходяща при бронхит, суха или влажна кашлица. Поради съдържанието си на витамин С допринася и за намаляване на инфекциите на горните дихателни пътища.

Мигрена

Също така е добро средство при неприятното главоболие. Тъй като притежава спазмолитично действие, тя отпуска кръвоносните съдове в мозъка и облекчава спазмите при мигренозните пристъпи.

При безпокойство и безсъние

Тинктурата от прясно цъфтящо растение действа успокояващо при нервност, напрежение и висока възбудимост. Също така билката може да се комбинира с валериана и жълт кантарион, като се прави отвара и се приема един час преди лягане.

При храносмилателни проблеми и състояния на констипация

Поради съдържанието на хранителни фибри и пектин, тази билка улеснява дефекацията. Най-често се използва в изсушен вид за приготвяне на чайове, в силно концентрирана тинктура или в състава на унгвенти и мехлеми за външно прилагане.

При ускорено съсирване на кръвта

Растението притежава също и антикоагулантни (противосъсирващи) свойства.

 

Какви са предимствата при употреба?

 

 

Предимствата при употребата на природните вещества и билките винаги е в това, че те се разпознават много по-добре от клетките на нашия организъм и въздействат благоприятно както на тялото, така и на психиката.

Маслото от иглика може да е много добър и естествен източник на незаменими мастни киселини при вегетарианците и веганите. Понеже нашият организъм не ги произвежда, тяхното набавяне от външни източници е от съществено значение.

Също така, освен за здравословното ни състояние, е и ценен помощник в поддържането на красив външен вид. Тя забавя процесите на стареене на кожата, изглажда фините бръчки и отпушва порите. Поради тези нейни ефекти можем да я открием също в състава на различни кремове и козметични препарати.

 

Има ли странични ефекти?

Въпреки множеството полезни свойства и холистичното й въздействие върху организма, при предозиране има опасност от стомашни неразположения, храносмилателни проблеми или главоболие.

Противопоказно е да се приема от хора, употребяващи лекарствени препарати с антикоагулантно действие, както и през първите три месеца от бременността. За да бъдете най-сигурни преди прием, трябва да се консултирате с вашия лекар или фармацевт.

 

Заключение

 

 

Освен за приятната атмосфера в градината, лечебната иглика се грижи и за здравето на тялото ни. Неслучайно тя е позната и използвана както от народните ни лечители, така и в източната медицина още от древността.

В китайската традиционна медицина се вярва, че тя навлиза в меридианите на белите дробове, пикочния мехур и сърцето. Раздвижва Чи (жизнената енергия) и успокоява Духа. Можем да поддържаме един здрав дух в едно здраво тяло, като се доверим на природата и нейните дарове.