Глухарче – ползи и приложение на цвета, листата и корена

Глухарчето е ядливо диво растение, чиито листа, цветове и корен използваме като храна, чай, отвара или билков екстракт. Листата са подходящи за салати и ястия, цветовете – за чай и рецепти, а коренът традиционно се приема при леки храносмилателни оплаквания, временна липса на апетит и за подпомагане на отделянето на урина.

Европейската агенция по лекарствата свързва тези приложения с традиционната употреба на билката. Въпреки популярните твърдения за многобройни ползи от глухарчето, изследванията при хора остават ограничени. Затова не го разглеждаме като лечение или заместител на предписана медицинска терапия.

 

Какво е глухарче и защо е полезно?

 

Източник depositphotos.com

Глухарчето (Taraxacum officinale) е многогодишно диво растение, което разпознаваме по жълтите цветове, назъбените листа, млечния сок и дългия корен. Листата, цветовете и коренът са ядливи, но ги използваме по различен начин – като храна, чай, отвара или билков препарат.

Тази билка глухарче е полезна най-вече заради хранителните вещества и горчивите съединения в отделните ѝ части. Традиционното действие на глухарче се свързва с облекчаване на леки храносмилателни оплаквания, стимулиране на апетита и увеличаване на отделянето на урина. 

Европейската агенция по лекарствата определя тези приложения като основани на продължителна традиционна употреба, а не като доказано лечение на заболявания. Затова не приемаме популярните определения „пречистващо“ и „детоксикиращо“ като точни медицински термини.

 

Какви части от глухарчето се използват?

Използваме корена, листата и цветовете на глухарчето. Всички те са ядливи, но имат различен вкус, състав и начин на приготвяне.

Ето как могат да се прилагат:

• Глухарче – корен –  приготвяме го като отвара, чай или тинктура. Можем също да го изсушим, изпечем и смелим за напитка без кофеин. Коренът съдържа повече инулин и горчиви вещества.
• Глухарче – листа – добавяме младите листа към салати и смутита, а по-старите – към супи и задушени ястия. Можем да ги използваме и за чай. Те съдържат витамини, минерали и растителни антиоксиданти.
• Глухарче – цветове – използваме ги пресни или сушени за чай, сиропи, сладка, различни рецепти и украса на ястия. В тях се съдържат пигменти и полифенолни съединения.

Според Университета на Северна Каролина листата и жълтите цветове са подходящи за салати, топли ястия, сладка и чайове, а изпеченият корен може да замести кафето.

Избираме частта според целта и начина на употреба. Разликите в съдържанието на инулин, горчиви вещества, витамини и полифеноли определят защо коренът, листата и цветовете не се използват по един и същ начин.

 

Състав и полезни вещества в глухарчето

Глухарчето съдържа хранителни и биоактивни вещества, разпределени различно в корена, листата и цветовете. Техният състав обяснява защо растението се проучва за различни потенциални ползи, но самото наличие на дадено вещество не доказва лечебен ефект.

Полезните вещества включват:

• Коренът съдържа инулин, горчиви вещества и различни гликозиди. Инулинът е вид хранително влакно, което чревните бактерии могат да използват.
• Листата осигуряват калий, магнезий, фолат и калций. Когато говорим за глухарче и витамини, имаме предвид основно витамините A, C и K, както и по-малки количества витамини от група B. Данните за хранителния състав на суровите листа са публикувани в USDA FoodData Central.
•  Листата, цветовете и коренът съдържат фенолни киселини, полифеноли и флавоноидни гликозиди. В растението откриваме и бета-каротин. Връзката между глухарче и антиоксиданти се основава на тези съединения, чиято активност е установена предимно чрез лабораторни анализи.

Връзката между глухарче и метаболизъм се обсъжда главно заради инулина, полифенолите и горчивите вещества. Не можем обаче да заключим, че консумацията на растението лекува метаболитно нарушение.

Пресните листа са храна с естествено съдържание на вода, влакнини, витамини и минерали. Екстрактите са концентрирани продукти и могат да съдържат различни количества от избрани вещества. Реалният състав зависи от използваната част, почвата, сезона, обработката, метода на извличане и размера на порцията.

Глухарче – ползи: За какво помага билката?

 

Източник depositphotos.com

Ползите от глухарчето се свързват основно с традиционната му употреба за храносмилането, апетита и отделянето на урина, както и с потенциалното му действие върху черния дроб, метаболизма и възпалителните процеси. Част от тези ефекти са наблюдавани само в лабораторни или животински изследвания, а клиничните доказателства при хора остават ограничени.

Глухарче за черен дроб и жлъчка

Когато разглеждаме глухарче за черен дроб, се опираме предимно на традиционната употреба на корена. Горчивите вещества в него се свързват с храносмилателните секрети и с възможно стимулиране на жлъчната секреция. Това може да подпомогне храносмилането, но не означава, че билката лекува чернодробно заболяване или възстановява увреден черен дроб.

Връзката между глухарче и жлъчка изисква особено внимание. Европейската агенция по лекарствата не препоръчва корен от глухарче при жлъчни камъни, запушване на жлъчните пътища, холангит, чернодробно заболяване и други нарушения на жлъчната система. Причината е възможното стимулиране на жлъчната секреция. При болка, пожълтяване на кожата или отклонения в чернодробните изследвания търсим медицинска оценка, вместо да разчитаме на билков прием.

 

Глухарче за бъбреци и пикочни пътища

Когато срещнем израза „глухарче диуретик“, имаме предвид традиционната употреба на листата и корена за увеличаване на количеството урина. Европейската агенция по лекарствата допуска такава употреба като допълваща мярка при леки оплаквания от пикочните пътища. По време на приема трябва да осигурим достатъчно течности. Това не е лечение на бъбречни заболявания.

По-честото уриниране води до загуба на течности, но не означава „прочистване на бъбреците“. Затова определението „глухарче за детоксикация“ е медицински неточно.

При бъбречно заболяване, ограничен прием на течности или лечение с диуретици и лекарства за кръвно налягане обсъждаме употребата с лекар. При болка, температура, кръв в урината или затруднено уриниране не разчитаме на билката, а търсим медицинска помощ.

Глухарче за храносмилане и апетит

Когато използваме глухарче за храносмилане, най-често имаме предвид корена и съдържащите се в него горчиви вещества. В традиционната билкова употреба те се свързват с храносмилателните процеси и апетита. 

Европейската агенция по лекарствата допуска корен от глухарче при леки оплаквания като тежест, газове и бавно храносмилане, както и при временна липса на апетит. Това признание се основава на продължителна традиционна употреба, а не на убедителни клинични доказателства.

Коренът съдържа и инулин – хранително влакнино с пребиотичен потенциал, което чревните бактерии могат да ферментират. Затова темата за глухарче и храносмилателни проблеми включва и възможната му връзка с чревната микрофлора, без да приемаме това за доказан лечебен ефект.

При чувствителен стомах продуктите с корен могат да предизвикат киселини, газове или друг дискомфорт. Глухарче при запек не бива да представяме като слабително средство. Влакнините и достатъчният прием на течности подпомагат нормалното изхождане, но билката не е установено лечение на запек.

Глухарче при кръвна захар, холестерол и кръвно налягане

Някои съединения в глухарчето се изследват за възможно влияние върху глюкозния и липидния метаболизъм. Данните за глухарче при диабет и връзката между глухарче и холестерол обаче идват основно от лабораторни и животински изследвания. Засега нямаме достатъчно клинични доказателства, че билката контролира кръвната захар или понижава холестерола при хора.

Листата съдържат калий – минерал, който участва в регулирането на течностите и кръвното налягане. Това не означава, че можем да използваме глухарче при високо кръвно като заместител на назначените лекарства.

Няма достатъчно клинични доказателства, за глухарче при атеросклероза предотвратява или че лекува заболяването. Приемът може да взаимодейства с лекарства за диабет и диуретици. Затова при лечение на диабет или хипертония първо се консултираме с лекар и не променяме самостоятелно дозата или схемата на терапията.

Глухарче като антиоксидантна и противовъзпалителна билка

Глухарчето съдържа бета-каротин, полифеноли и фенолни киселини. Тези съединения могат да неутрализират част от реактивните молекули, които при натрупване нарушават естествения баланс между окислителните процеси и антиоксидантната защита. Това състояние наричаме оксидативен стрес.

В лабораторни условия екстракти от растението показват антиоксидантна и противовъзпалителна активност. Не можем обаче да приемем, че същият ефект се проявява при хора след прием на чай или добавка. NIH определя наличните изследвания като предварителни и посочва, че няма убедителни доказателства глухарчето да повлиява конкретно заболяване, възпалителен процес или имунната функция.

Глухарче за кости, имунитет и тонус

Листата на глухарчето съдържат витамин K, калций, витамин C и витамини от група B. Витамин K участва в процесите, свързани с костната минерализация, а калцият е необходим за поддържането на нормални кости. Това не означава, че консумацията на глухарче самостоятелно предотвратява остеопороза или заменя разнообразното хранене.

Витамин C действа като антиоксидант и участва в нормалната работа на имунната система. Витамините от група B подпомагат процесите, чрез които организмът използва енергията от храната. Те не осигуряват моментен прилив на енергия, когато нямаме хранителен дефицит.

Можем да включваме младите листа в салати, супи и задушени ястия като част от разнообразното пролетно меню. Не разчитаме обаче на една билка да „подсили“ имунитета или да премахне умората.

 

Помага ли глухарчето при отслабване?

Не разполагаме с надеждни клинични доказателства, че глухарче за отслабване води до трайно намаляване на телесното тегло. Диуретичното му действие може временно да намали задържаните течности, но загубата на вода не е равнозначна на изгаряне на телесни мазнини.

В лабораторно и животинско изследване екстракт от глухарче потиска активността на панкреатичната липаза – ензим, който участва в разграждането на мазнините. Този предварителен резултат не доказва ефект при хора.

Не е установено и че глухарчето потиска апетита. Напротив, коренът традиционно се използва при временна липса на апетит и леки храносмилателни оплаквания. Затова не го приемаме като самостоятелно средство за отслабване, а като възможна част от разнообразно хранене.

 

Корен от глухарче: За какво се използва?

 

Източник Depositphotos.com

Използваме корена от глухарче традиционно при леки храносмилателни оплаквания, временно намален апетит и за увеличаване на отделянето на урина. Тези приложения се основават на дългогодишна употреба, а не на убедително доказана клинична ефективност. Коренът съдържа инулин, горчиви вещества и фенолни съединения.

Можем да го приемаме в няколко различни форми:

• Чай или запарка – заливаме нарязания сушен корен с гореща вода.
• Отвара – варим корена за кратко, за да извлечем част от разтворимите вещества.
• Тинктура – получаваме концентриран водно-алкохолен извлек.
• Сок – приготвя се от пресен корен.
• Екстракт – съдържа по-концентрирана билкова суровина. При стандартизираните продукти определени вещества се поддържат в предварително зададено количество.
• Изпечен корен – използваме го за безкофеинова напитка с горчив, землист вкус, напомнящ кафе.

Не приемаме отделните форми като взаимозаменяеми, защото концентрацията им е различна. Избягваме корена при жлъчни камъни, запушване на жлъчните пътища, холангит, чернодробни и други жлъчни заболявания. Не го използваме и когато лекар е препоръчал ограничаване на течностите. 

При бременност, кърмене и при деца под 12 години лечебният прием не се препоръчва поради недостатъчно данни.

 

Как да приемате глухарче?

Можем да приемаме глухарчето като храна, напитка или концентриран билков продукт. Избираме формата според използваната част и отчитаме здравословното си състояние.

• Листа – добавяме младите листа сурови към салати и смутита. По-старите са по-горчиви и са по-подходящи за супи или задушени ястия.
• Цветове – използваме ги за чай, сиропи и други глухарче рецепти. Подходящи са и за украса на салати и десерти.
• Корен – приемаме го като чай, отвара, тинктура или екстракт. При глухарче тинктура и екстракт спазваме указанията на производителя, защото концентрацията се различава между продуктите.
•  Сок – приготвяме глухарче сок от добре измити пресни листа. Тъй като вкусът е горчив, можем да го смесим с вода или зеленчуков сок.

Листата и цветовете могат да бъдат част от менюто, а коренът се използва и в различни билкови форми. Когато включваме глухарче за здравословно хранене, количествата обикновено са близки до тези на други листни зеленчуци. 

Тинктурите и екстрактите са по-концентрирани и не ги приравняваме към хранителната употреба. При хронично заболяване или прием на лекарства обсъждаме редовната употреба на концентрирани продукти с лекар или фармацевт.

 

Как се приема корен от глухарче?

Събираме корена обикновено през есента, когато растението натрупва хранителни вещества в подземната си част. Избираме глухарче от чисто място, което не е третирано с препарати и не се намира край натоварен път.

Ето как да го направите:

• Изваждаме корена внимателно с лопатка, за да го запазим цял.
• Почистваме го от почвата и го измиваме обилно с вода.
• Нарязваме го на приблизително еднакви тънки парчета, за да изсъхне равномерно.
• Изсушаваме го на проветриво място или при ниска температура. За напитка с вкус, напомнящ кафе, можем да изпечем изсушените парчета.
• Приготвяме го като чай или отвара. Тинктурите са концентрирани спиртни извлеци и при тях следваме дозировката на конкретния продукт. EMA включва сред традиционните форми нарязан сушен корен, чай, пресен сок, течен екстракт и тинктура.
• Съхраняваме го в добре затворен съд, на сухо и защитено от светлина място.

При глухарче и билкови смеси подбираме съставките според конкретната цел и проверяваме противопоказанията им. Можем да го срещнем в комбинации с червена боровинка или ехинацея, но такава смес не е доказано лечение на инфекция на пикочните пътища.

 

Как се прави чай от глухарче?

 

Източник Depositphotos.com

Вкусът и начинът на приготвяне зависят от използваната част. Коренът дава по-плътна и горчива напитка, затова го варим като отвара, вместо само да го запарваме.

Чай от корен от глухарче

За една порция използваме 1-5 г нарязан сушен корен и 150 мл вода. Поставяме корена във водата, довеждаме до кипване, варим кратко на слаб огън и прецеждаме. Европейската агенция по лекарствата посочва прием до 2-3 пъти дневно за юноши над 12 години и възрастни. Това приложение се основава на традиционна употреба.

Можем да приготвим напитката и от пресен или изпечен корен. Изпеченият има по-силен землист вкус, който напомня кафе, но не съдържа кофеин. Чаят традиционно се приема за подпомагане на храносмилането, а не за „детоксикация“ на черния дроб. Започваме с умерено количество и прекратяваме приема при киселини, болка или друг стомашен дискомфорт.

Чай от листа на глухарче

Приготвяме чая от пресни или сушени листа. За една чаша използваме 1-2 чаени лъжички нарязани листа и около 200 мл гореща вода. Запарваме за 8-10 минути и прецеждаме. Напитката има тревист и осезаемо горчив вкус.

Листата традиционно се използват за увеличаване на отделянето на урина. Европейската агенция по лекарствата описва този възможен диуретичен ефект като приложение, основано на продължителна употреба, а не като доказано лечение. По време на приема трябва да пием достатъчно течности.

Чай от цветовете на глухарче

Приготвяме чая от добре измити пресни или правилно изсушени цветове. Заливаме 1-2 чаени лъжички цветове с около 200 мл гореща вода, оставяме ги да се запарят 5-10 минути и прецеждаме. Напитката има по-мек и леко сладникав вкус в сравнение с чая от листа или корен.

Цветовете съдържат растителни пигменти, полифеноли и фенолни киселини с установена антиоксидантна активност в лабораторни условия. Това не доказва лечебен ефект след консумация на чая.

 

За какво помага мед от глухарче?

Монофлорният мед от глухарче се среща сравнително рядко. Обикновено има жълт до златист цвят, силен растителен аромат и отчетлив вкус. Поради съотношението между глюкозата и фруктозата може да кристализира бързо.

Традиционно използваме меда и домашния сироп като подсладители за чай, напитки и десерти. Не разполагаме с доказателства, че те лекуват астма или бронхит, нито че „прочистват“ черния дроб, бъбреците или червата. И двата продукта съдържат значително количество захари, тъй като медът се състои основно от фруктоза и глюкоза.

При диабет, инсулинова резистентност или контрол на теглото ги приемаме умерено и включваме въглехидратите им в общия дневен прием. Избягваме пчелния мед при установена алергия към мед или пчелни продукти.

 

Възможни вреди, противопоказания и лекарствени взаимодействия

Глухарчето обикновено се понася добре като храна, но концентрираните форми могат да предизвикат нежелани реакции или да взаимодействат с лекарства. Затова при хронично заболяване, бременност, кърмене или редовен прием на медикаменти обсъждаме употребата с лекар или фармацевт.

Възможни нежелани реакции

Приемът на глухарче може да предизвика киселини, стомашен дискомфорт, лека диария, кожен обрив или алергична реакция. При локално приложение е възможен контактен дерматит, особено при чувствителна кожа. 

Внимаваме и при алергия към растения от семейство Сложноцветни, към което принадлежат амброзията, маргаритките и хризантемите.

Кога глухарчето може да не е подходящо?

Не използваме корен от глухарче при жлъчни камъни, запушване на жлъчните пътища, холангит, чернодробно заболяване или друго нарушение на жлъчната система. При бъбречно или сърдечно заболяване се консултираме с лекар, особено ако ни е препоръчано ограничаване на течностите.

Безопасността на лечебните и концентрираните форми по време на бременност и кърмене не е установена. Европейската агенция по лекарствата не препоръчва употребата им и при деца под 12 години поради липса на достатъчно данни.

Взаимодействия с лекарства

При лечение на високо кръвно внимаваме най-вече с диуретиците. Не променяме дозата на предписано лекарство и не добавяме тинктура или концентриран екстракт без консултация с лекар или фармацевт. 

NCCIH посочва теоретична възможност глухарчето да взаимодейства с:

• Лекарства за диабет;
• Антикоагуланти и антиагреганти;
• Диуретици;
• Други медикаменти, при които промените в кръвната захар, течностите или електролитите са важни.

За антибиотици, антидепресанти, антипсихотици и хормонални лекарства не посочваме общо взаимодействие без конкретни доказателства.

Какво не е доказано за глухарчето?

Не разполагаме с убедителни клинични доказателства, че глухарчето лекува сериозни заболявания. Проучванията за глухарче при рак са предимно лабораторни и не показват, че растението може да замести онкологично лечение.

Няма достатъчно клинични данни и за употребата на глухарче при атеросклероза, глухарче и анемия, глухарче при фурункулоза или глухарче при кожни проблеми. NCCIH посочва, че изследванията върху ефектите на растението при хора са малко и липсват убедителни доказателства за приложението му при конкретно заболяване. Затова не отлагаме медицински преглед и не заменяме назначеното лечение с чай, тинктура или екстракт от глухарче.

 

Как да събираме глухарче безопасно?

Събираме глухарче само когато разпознаваме растението сигурно и знаем, че мястото е чисто. Избягваме крайпътни площи, индустриални терени, обработвани с пестициди тревни площи и места, посещавани често от домашни животни.

Събираме глухарче безопасно като:

• Берем младите и крехки листа преди или в началото на цъфтежа, когато са по-малко горчиви.
• Събираме цветовете напълно разтворени и ги използваме скоро след откъсването.
•  Изваждаме корените обикновено през есента, като оставяме достатъчно растения на мястото.
• Измиваме старателно листата, цветовете и корените, за да отстраним почва, насекоми и други замърсявания.
• Не унищожаваме цялата популация. Вземаме само количеството, което ще използваме.

Домашно събраното глухарче няма стандартизиран състав. Количеството на активните вещества може да се различава според мястото, сезона и начина на обработка.

 

Заключение

 

Източник Depositphotos.com

Глухарчето е ядливо растение с различни приложения на листата, цветовете и корена. Можем да го включваме в храненето или да го използваме като чай и билков продукт, но не го приемаме като лечение на заболяване. При лекарства, хронични състояния или продължителен прием се консултираме със специалист.

Често задавани въпроси