Фосфор – минерал с незаменими роли в организма

Фосфорът е химичен елемент, открит през 1669 г. от немския алхимик Хениг Бранд. В човешкото тяло този минерал се намира най-вече в костите и зъбите, които укрепва.

Почти целият фосфор в организма се комбинира с кислород, образувайки фосфат. Фосфатът е един от електролитите на тялото, които се разтварят в телесни течности, като кръвта. Днес ще ви разкажем защо се нуждаем от фосфор и не бива да го пренебрегваме като важен за здравето минерал.

Защо ни е необходим фосфор?

Подобно на калция, и този минерал е от съществено значение за силни и здрави кости и зъби. Той също така има роля в други области на тялото, като нервната и мускулната система.

Не на последно място този минерал помага за поддържане на метаболизма, като участва в преработването на мазнини, въглехидрати и протеини в енергия.

Костите съдържат около 85% от фосфора в тялото. Останалата част се намира предимно вътре в клетките, клетъчните мембрани и ДНК. Много протеини и захари в тялото също са фосфорилирани. В допълнение, той играе ключова роля в регулирането и активирането на ензимите и поддържането на нормално pH в извънклетъчната течност.

Фосфорът (под формата на фосфати) се използва за лечение на инфекции на пикочните пътища, както и за предотвратяване на натрупването на калциеви камъни.

Нормални нива на минерала в тялото – дефицити и натрупване

В кръвта концентрациите на фосфор трябва да са между 31 и 37 мг/л. Под тези концентрации говорим за хипофосфатемия (дефицит на минерала в кръвта). Това метаболитно нарушение се наблюдава главно при рахит, дефицит на витамин D и хиперпаратиреоидизъм.

Прекомерните нива на минерала в кръвта (хиперфосфатемия) имат обратен ефект на този при дефицит. Това състояние се открива и в случаи на бъбречна недостатъчност.

Количеството фосфор в урината трябва да бъде между 40 и 800 мг за 24 часа. Ако стойностите са по-ниски от нормалните, това се нарича хипофосфатурия (дефицит на фосфор в урината). Такъв е случаят при хора на диета с ниско съдържание на протеини.

От друга страна, когато количеството на минерала в урината е по-високо от 800 мг за 24 часа, това се нарича хиперфосфатурия. Среща се при хора на диета с високо съдържание на фосфор. Състоянието също може да причини разрушаване на костите, хиперпаратиреоидизъм и устойчив на витамин D рахит.

Повечето хора получават достатъчно фосфор от диетата си.

Но имайте предвид, че ако приемате редовно много антиациди (лекарствата, които намаляват киселинността на стомаха), съдържащи алуминий, това може да изчерпи запасите от минерала в тялото.

Гладуването също може да доведе до дефицит, както и разстройства като анорексия.

Заболявания, при които фосфорът може да е рисков фактор

Сега ще се фокусираме върху две заболявания, при които минералът може да окаже своето влияние: хронични бъбречни заболявания и сърдечно-съдови заболявания.

Хронични бъбречни заболявания

Те засягат 5%-10% от населението по света, могат да доведат до сърдечно-съдови заболявания и ранна смърт. Тъй като бъбречната функция намалява, изхвърлянето на фосфат става по-малко ефективно и концентрацията на серумния фосфат се повишава.

В резултат на това паратироидният хормон и растежен фактор на фибробластите губят способността си да потискат резорбцията на фосфор от бъбреците.

Повишеното задържане на минерала често води до минерални и костни нарушения. Това системно състояние се характеризира с

• анормален метаболизъм на фосфор, калций, паратхормон (PTH) и/или витамин D
• анормална минерализация, обем, растеж или сила
• съдова или друга калцификация на меките тъкани

Редица проучвания илюстрират връзката между хроничната бъбречна недостатъчност (ХБН) и нивата на фосфат. При хора с умерено намалена бъбречна функция има значително по-високи нива на серумен фосфат от тези с нормална бъбречна функция.

За да предотвратят усложненията от високи нива на фосфат при пациенти с ХБН, специалистите понякога насърчават пациентите да ограничат приема на фосфор (например като заменят повечето животински протеини в диетата си с растителни протеинови източници) и да ядат повече храни, богати на калций.

Сърдечно-съдови заболявания

Няколко проучвания подкрепят връзката между високите нива на фосфат и риска от сърдечно-съдови заболявания при хора със и без анамнеза за такива състояния.

Например анализ на хора без сърдечни проблеми, въз основа на почти 20 години проследяване, показва, че всяко увеличение на серумния фосфат с 1 мг/дл е свързано с 13% по-висок риск от предсърдно мъждене.

Високите серумни концентрации на фосфат показват и 36% по-висок риск от сърдечно-съдова смърт, в сравнение с хората с концентрация на фосфат от 0,61–3,28 мг/дл.

Въпреки доказателствата, подкрепящи връзката между повишените нива на фосфати и риска от сърдечно-съдови заболявания, няма конкретни такива дали ограничаването на консумацията на фосфор може да предотврати подобни състояния при здрави възрастни. Необходими са допълнителни изследвания по този въпрос.

Хранителни източници на минерала

Тялото получава фосфор от храните и го отделя с урината, а понякога и с изпражненията. Колко фосфат има в изпражненията варира в зависимост от това колко се е усвоил от храната.

Храните с високо съдържание на минерала включват: говеждо месо, пилешко, риба, яйца, ядки, бобови растения, зеленчуци (аспержи, домати, карфиол) и зърнени храни. Млечните продукти допринасят за около 20% от общия прием на минерала. Зеленчуците и пилето с до 5%.

Степента на усвояване на естествено съдържащия се в храната фосфор е 40%–70%. Този от животински източници има по-висока степен на усвояване от този от растенията.

Имайте предвид, че калцият от храни и добавки може да се свърже с част от фосфора в храните и да предотврати усвояването му.

За кърмачета бионаличността му варира от 85%-90% в кърмата до приблизително 59% за адаптирани млека.

Фосфор се добавя и към определени пакетирани храни. Потърсете калциев фосфат, фосфорна киселина и натриев кисел пирофосфат на етикета – това са всички форми на минерала. Тези добавки се използват предимно за запазване на влагата или цвета, подобряване и стабилизиране на замразени храни.

Добавки с фосфор

Смята се, че фосфатните добавки допринасят за 300 до 1000 мг към общия дневен прием на фосфор. Използването на фосфатни добавки нараства, както и количествата им в храните. Скоростта на усвояване на минерала във фосфатните добавки е приблизително 70%.

Ако вашият лекар установи, че имате дефицит, добавка също може да бъде полезна. Имате нужда от около 700 мг на ден, за да сте здрави.

Внимание! При бъбречни проблеми консултирайте се със специалист, преди да приемате фосфорни добавки, тъй като бъбреците трябва да работят, за да контролират излишъка. Предозирането може да предизвика диария или стомашни спазми.

Минералът се предлага в хранителни добавки самостоятелно или в комбинация с други съставки, и няколко мултивитаминови/мултиминерални продукта.

Фосфорът в добавките обикновено е под формата на фосфатни соли (например дикалциев фосфат или динатриев фосфат) или фосфолипиди (например фосфатидилхолин или фосфатидилсерин).

Освен ако нямате дефицит на минерала или друг здравословен проблем, приемането на добавка или увеличаването на количеството му чрез храната е малко вероятно да има видим ефект. Ето защо в такъв случай не е необходимо да правите промени в диетата си.

Бъдете здрави!