Митове и истини за имунната система

Знаем, че имунната система се бори срещу инфекции и чужди вещества, които атакуват организма. Тя предпазва от болести, поддържа баланса в тялото и е постоянно активна. От края на ХIХ век до днес за нея се публикуват огромен брой твърдения.

Част от тях съвременната наука отхвърля като митове, други признава за истини, пояснява и препоръчва.

5 мита и истини за имунната система

Ето някои от най- разпространените виждания за имунната система.

1. Греяната ракия подсилва организма в борбата с инфекциите

Това е мит, основаващ се на временни благоприятни ефекти от приема на затоплени алкохолни напитки, когато температурата навън е със знак минус.

Истина е, че концентратите разширяват кръвоносните съдове и подобряват кръвообращението, успокояват раздразненото гърло, намаляват усещането за болка, допринасят за разреждане на секретите в дихателните пътища, подобряват дишането и облекчават настинките. Всичко това създава усещане, че греяната ракия подпомага имунната система.

Неотдавнашни проучвания обаче сочат обратното – честото и прекомерно приемане на алкохол влияе негативно върху белите кръвни клетки, намалявайки способността им да предпазват организма от агресивни фактори. Хроничната спиртна злоупотреба пречи на алкохолиците да се борят ефективно с различни инфекции. Истина е, че концентратите дехидратират тялото и по този начин също намаляват способността му за защита.

Извод: не нужно да бъдете въздържатели, особено в студените месеци на годината. Но употребявайте питиетата на Бакхус умерено, а при възникнали здравословни проблеми не отлагайте срещата с лекар. Постарайте се организмът ви да бъде добре хидратиран, за да се бори с инфекциите и да се освобождава своевременно от токсини и отпадни продукти.

2. Антибиотиците укрепват имунната система

Истина е, че антибиотиците не влияят директно върху компонентите на имунната система и не действат срещу инфекции, причинени от вируси.

Антибиотиците обаче помагат в борбата с бактериалните зарази като убиват или забавят размножаването на опасни за здравето микроби. Част от тези медикаменти са разработени така, че да влияят на точно определени бактерии и са неефективни спрямо останалите.

Приемането на неправилния антибиотик или ползването му в неподходящ срок (обикновено по-кратък), водят до микробна резистентност – процес, при който атакуваните от лекарството бактерии си изграждат защитни механизми към същото лекарство и то става безполезно за по-нататъшна употреба.

Освен това антибиотиците унищожават нормалната чревна флора, а тя е фактор в имунната система. В статия, публикувана в сп. „Cell Host & Microbe“ изследователи от Масачузетс твърдят, че някои антибиотици понижават работоспособността на имунните клетки. И още – блокират вещества в организма, които нормално унищожават вредните бактерии.

Извод: не прибягвайте до самолечение. Не забравяйте, че при антибиотична терапия съхранението на чревната микрофлора се постига чрез приемане на пробиотик (продукт с лактобацили, бифидобактерии и други полезни микроорганизми). Правилно е към пробиотичния прием да се преминава най-малко два часа след антибиотика. В някои случаи се предписва и пребиотик (представлява храна за полезните бактерии в червата ) или синбиотик (комбинация от пробиотик и пребиотик).

3. Когато имунната система отслабне, възникват сезонни алергии

Мит е, че сезонните алергии са израз на слабост на имунната система.

Обратното – алергиите са проява на хиперактивен, прекомерен и непропорционален отговор на имунната система срещу безвредни за повечето хора, малки частици във въздуха – полени от цъфтящи дървета и треви, отделяния от гъби, плесени и други. Този отговор показва, че имунната система е приела въпросните частици за врагове (алергени) и защитава организма чрез освобождаване на вещества, които обаче предизвикват различни оплаквания – хрема, кихане, главоболие, сълзене, сърбеж, обриви, трудности при дишането.

Извод: разбирането на хиперактивността на имунната система при сезонните алергии може да помогне за по-ефективно управление и лечение на болестните прояви чрез следните подходи:

• Употреба на различни групи лекарства – антихистамини, бронходилататори, стероидни медикаменти и други, облекчаващи симптомите на алергия.
• Проследяване прогнозите за полени, публикувани в авторитетни метеорологични и здравни сайтове. Това позволява на страдащите от сезонна алергия да избягват активности в периоди, когато е високо нивото на техните дразнители.
• Прилагане на имунотерапия (десенсибилизация). При този подход в организма на пациента се въвеждат малки количества от алергена като постепенно се постига намаляване на хиперактивния отговор на имунната система и се изгражда толерантност към дразнителя.

4. Слънцето стимулира имунната система

Всъщност стимулиращо действа витамин Д, който се произвежда в кожата под влияние на ултравиолетовите слънчеви лъчи. Това е изключително полезно при хронични болестни процеси, свързани с болка, зачервяване, оток и нарушени функции.

Безспорна истина е, че витамин Д подкрепя дейността на белите кръвни клетки, които поглъщат и унищожават вредните микроби.

Сред съществените ползи от този витамин, е участието му в регулацията на производството на различни видове имунни клетки. Слънцето обаче не бива да се предозира, за да не настъпват изгаряния, бързо стареене на кожата и други здравословни проблеми.

Извод: избягвайте продължителното излагане на слънце, особено в периоди на интензивно греене – между 10 и 16 часа. Ползвайте слънцезащитни продукти, носете подходящи за сезона предпазни дрехи и аксесоари.

5. Здравето на бебето зависи от имунната система на майката

Несъмнена истина е, че имунната система на майката влияе значително на нейното бебе по време на вътреутробното му развитие и в първите месеци след раждането. Образуваните в майчиния организъм антитела (имуноглобулини) преминават през плацентарната бариера и осигуряват временна защита на плода, докато се развива неговата имунна система.

Млякото, което бебето получава в първите дни след раждането, съдържа високи нива на антитела и други вещества, подпомагащи устойчивостта срещу инфекции и стимулиращи развитието на имунната система.

За това допринасят и микроорганизмите в тялото на майката, също и по кожата й, които се предават по време на раждането и при първите контакти с мъничето. Тези микроби формират т.нар. „микробна екосистема“, която влияе на бебешката имунна система и има дългосрочен предпазен ефект върху здравето на детето.

Извод: поддържайте продължителен контакт с рожбата си чрез кърмене и физическа близост. Така ще подпомогнете развитието на имунната система на вашето бебе, ще му осигурите здравословен баланс на микробната флора, която ще го пази от инфекции.

В защитата на организма участват много фактори

Истина е, при това известна още от Хипократово време. Припомняме, че сред тези фактори са:

• Наследствените особености. Някои хора могат да бъдат генетично предразположени към по-слаба имунна система или да проявяват по-голяма склонност към конкретни заболявания
• Хроничният стрес. Той води до освобождаване на стресови хормони в големи количества. Високите им кръвни нива за продължителен период от време имат негативен ефект върху имунната система.
• Нездравословното хранене. Недостигът на витамини, микроелементи, ненаситени мастни киселини, фиби и други биологично активни вещества нарушава нормалната чревна микрофлора, което понижава работоспособността на имунната система. Нарушават се и други процеси в организма.
• Хроничното недоспиване. Този проблем може да е причина за дисбаланс в имунната система, който от своя страна я прави податлива на инфекции.
• Някои лекарства. Те имат силата да подпомагат или да отслабват имунната система като за въздействието им решаващи са особеностите на терапията, общото състояние и индивидуалните реакции на всеки отделен пациент.

Извод: отдавна доказана истина е, че имунната система е способна да преодолява нанесените й щети, да се възстановява и адаптира. Винаги можем да я подкрепим в тези усилия като живеем здравословно.