Митове и истини за имунната система

Обновена: 01.03.2024|

Знаем, че имунната система се бори срещу инфекции и чужди вещества, които атакуват организма. Тя предпазва от болести, поддържа баланса в тялото и е постоянно активна. От края на ХIХ век до днес за нея се публикуват огромен брой твърдения.

Част от тях съвременната наука отхвърля като митове, други признава за истини, пояснява и препоръчва.

 

5 мита и истини за имунната система

Ето някои от най- разпространените виждания за имунната система.

multi 400
vitd3 600

 

multi 400
vitd3 600

1. Греяната ракия подсилва организма в борбата с инфекциите

Това е мит, основаващ се на временни благоприятни ефекти от приема на затоплени алкохолни напитки, когато температурата навън е със знак минус.

Истина е, че концентратите разширяват кръвоносните съдове и подобряват кръвообращението, успокояват раздразненото гърло, намаляват усещането за болка, допринасят за разреждане на секретите в дихателните пътища, подобряват дишането и облекчават настинките. Всичко това създава усещане, че греяната ракия подпомага имунната система.

Неотдавнашни проучвания обаче сочат обратното – честото и прекомерно приемане на алкохол влияе негативно върху белите кръвни клетки, намалявайки способността им да предпазват организма от агресивни фактори. Хроничната спиртна злоупотреба пречи на алкохолиците да се борят ефективно с различни инфекции. Истина е, че концентратите дехидратират тялото и по този начин също намаляват способността му за защита.

Извод: не нужно да бъдете въздържатели, особено в студените месеци на годината. Но употребявайте питиетата на Бакхус умерено, а при възникнали здравословни проблеми не отлагайте срещата с лекар. Постарайте се организмът ви да бъде добре хидратиран, за да се бори с инфекциите и да се освобождава своевременно от токсини и отпадни продукти.

 

2. Антибиотиците укрепват имунната система

Истина е, че антибиотиците не влияят директно върху компонентите на имунната система и не действат срещу инфекции, причинени от вируси.

Антибиотиците обаче помагат в борбата с бактериалните зарази като убиват или забавят размножаването на опасни за здравето микроби. Част от тези медикаменти са разработени така, че да влияят на точно определени бактерии и са неефективни спрямо останалите.

Приемането на неправилния антибиотик или ползването му в неподходящ срок (обикновено по-кратък), водят до микробна резистентност – процес, при който атакуваните от лекарството бактерии си изграждат защитни механизми към същото лекарство и то става безполезно за по-нататъшна употреба.

Освен това антибиотиците унищожават нормалната чревна флора, а тя е фактор в имунната система. В статия, публикувана в сп. „Cell Host & Microbe изследователи от Масачузетс твърдят, че някои антибиотици понижават работоспособността на имунните клетки. И още – блокират вещества в организма, които нормално унищожават вредните бактерии.

Извод: не прибягвайте до самолечение. Не забравяйте, че при антибиотична терапия съхранението на чревната микрофлора се постига чрез приемане на пробиотик (продукт с лактобацили, бифидобактерии и други полезни микроорганизми). Правилно е към пробиотичния прием да се преминава най-малко два часа след антибиотика. В някои случаи се предписва и пребиотик (представлява храна за полезните бактерии в червата ) или синбиотик (комбинация от пробиотик и пребиотик).

 

3. Когато имунната система отслабне, възникват сезонни алергии

 

Митове и истини за имунната система.

 

Мит е, че сезонните алергии са израз на слабост на имунната система.

Обратното – алергиите са проява на хиперактивен, прекомерен и непропорционален отговор на имунната система срещу безвредни за повечето хора, малки частици във въздуха – полени от цъфтящи дървета и треви, отделяния от гъби, плесени и други. Този отговор показва, че имунната система е приела въпросните частици за врагове (алергени) и защитава организма чрез освобождаване на вещества, които обаче предизвикват различни оплаквания – хрема, кихане, главоболие, сълзене, сърбеж, обриви, трудности при дишането.

Извод: разбирането на хиперактивността на имунната система при сезонните алергии може да помогне за по-ефективно управление и лечение на болестните прояви чрез следните подходи:

  • Употреба на различни групи лекарства – антихистамини, бронходилататори, стероидни медикаменти и други, облекчаващи симптомите на алергия.
  • Проследяване прогнозите за полени, публикувани в авторитетни метеорологични и здравни сайтове. Това позволява на страдащите от сезонна алергия да избягват активности в периоди, когато е високо нивото на техните дразнители.
  • Прилагане на имунотерапия (десенсибилизация). При този подход в организма на пациента се въвеждат малки количества от алергена като постепенно се постига намаляване на хиперактивния отговор на имунната система и се изгражда толерантност към дразнителя.

 

4. Слънцето стимулира имунната система

Всъщност стимулиращо действа витамин Д, който се произвежда в кожата под влияние на ултравиолетовите слънчеви лъчи. Това е изключително полезно при хронични болестни процеси, свързани с болка, зачервяване, оток и нарушени функции.

Безспорна истина е, че витамин Д подкрепя дейността на белите кръвни клетки, които поглъщат и унищожават вредните микроби.

Сред съществените ползи от този витамин, е участието му в регулацията на производството на различни видове имунни клетки. Слънцето обаче не бива да се предозира, за да не настъпват изгаряния, бързо стареене на кожата и други здравословни проблеми.

Извод: избягвайте продължителното излагане на слънце, особено в периоди на интензивно греене – между 10 и 16 часа. Ползвайте слънцезащитни продукти, носете подходящи за сезона предпазни дрехи и аксесоари.

 

5. Здравето на бебето зависи от имунната система на майката

 

Митове и истини за имунната система.

 

Несъмнена истина е, че имунната система на майката влияе значително на нейното бебе по време на вътреутробното му развитие и в първите месеци след раждането. Образуваните в майчиния организъм антитела (имуноглобулини) преминават през плацентарната бариера и осигуряват временна защита на плода, докато се развива неговата имунна система.

Млякото, което бебето получава в първите дни след раждането, съдържа високи нива на антитела и други вещества, подпомагащи устойчивостта срещу инфекции и стимулиращи развитието на имунната система.

За това допринасят и микроорганизмите в тялото на майката, също и по кожата й, които се предават по време на раждането и при първите контакти с мъничето. Тези микроби формират т.нар. „микробна екосистема“, която влияе на бебешката имунна система и има дългосрочен предпазен ефект върху здравето на детето.

Извод: поддържайте продължителен контакт с рожбата си чрез кърмене и физическа близост. Така ще подпомогнете развитието на имунната система на вашето бебе, ще му осигурите здравословен баланс на микробната флора, която ще го пази от инфекции.

 

В защитата на организма участват много фактори

Истина е, при това известна още от Хипократово време. Припомняме, че сред тези фактори са:

  • Наследствените особености. Някои хора могат да бъдат генетично предразположени към по-слаба имунна система или да проявяват по-голяма склонност към конкретни заболявания
  • Хроничният стрес. Той води до освобождаване на стресови хормони в големи количества. Високите им кръвни нива за продължителен период от време имат негативен ефект върху имунната система.
  • Нездравословното хранене. Недостигът на витамини, микроелементи, ненаситени мастни киселини, фиби и други биологично активни вещества нарушава нормалната чревна микрофлора, което понижава работоспособността на имунната система. Нарушават се и други процеси в организма.
  • Хроничното недоспиване. Този проблем може да е причина за дисбаланс в имунната система, който от своя страна я прави податлива на инфекции.
  • Някои лекарства. Те имат силата да подпомагат или да отслабват имунната система като за въздействието им решаващи са особеностите на терапията, общото състояние и индивидуалните реакции на всеки отделен пациент.

 

Извод: отдавна доказана истина е, че имунната система е способна да преодолява нанесените й щети, да се възстановява и адаптира. Винаги можем да я подкрепим в тези усилия като живеем здравословно.

Кои са най-известните митове и истини за имунната система?

Сред митовете за имунната система се срещат тези за полезността на греяната ракия, антибиотиците за укрепване на имунитета, отслабената имунна система предизвиква сезонни алергии и др.

Подсилва ли греяната ракия имунитета?

Неотдавнашни проучвания сочат обратното – честото и прекомерно приемане на алкохол влияе негативно върху белите кръвни клетки, намалявайки способността им да предпазват организма от агресивни фактори.

Укрепват ли антибиотиците имунната система?

Антибиотиците не влияят директно върху компонентите на имунната система и не действат срещу инфекции, причинени от вируси. Обаче помагат в борбата с бактериалните зарази като убиват или забавят размножаването на опасни за здравето микроби. 

Категории: Здраве|Публикувана: 01.03.2024|

Сподели тази статия, избери платформа!

Avatar of Д-р Ваня Шипочлиева
Д-р Ваня Шипочлиева, д.м. е завършила медицина във ВМИ гр. София и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Специалист е по социална медицина и организация на здравеопазването. Защитила е дисертация за ролята на медиите в процеса на здравната реформа. Автор е на стотици публикации в научни и популярни издания.

Блог

Рецепти

Свързани публикации

Оставете коментар

Публикувана: 1 март 2024 в 15:26 | Категория: Здраве