“Dosis sola facit venenum”

Paracelsus

“Само дозата прави отровата”

Парацелз

 

По данни на СЗО алкохолизмът е третата причина за смърт след сърдечно-съдовите и злокачествените заболявания.

Алкохолна чернодробна болест е сборно понятие, включващо целия спектър на морфологични и клинични форми на увреждане на черния дроб, причинени от алкохол – алкохолна стеатоза, стеатозен хепатит (остър и хроничен), фиброза и чернодробна цироза.

Особена форма е синдромът на Zieve, който се проявява с коремна болка, холестаза (жлъчен застой), хемолиза (разрушване на еритроцитите), хиперлипидемия (повишение на мастите в кръвта).

 

Фактори за развитие на алкохолна чернодробна болест

Увреждащото действие на алкохола е обусловено преди всичко от генетични фактори. Не всички, които злоупотребяват с алкохол, развиват сериозно заболяване. Такова настъпва при около 30% от случаите.

Основни рискови фактори са:

  • продължителна ежедневна или ежеседмична консумация на големи количества алкохол (над 80 г/дневно), прием на алкохол с ниско качество (“менте”)
  • женски пол
  • недохранване или затлъстяване
  • съпътстваща инфекция с HCV (хепатит С вирус) или НВV (хепатит В вирус)

Етанолът (етиловият алкохол) е вторият по честота етиологичен фактор (след вирусните хепатити) за възникване на чернодробна цироза.

Чернодробната цироза е краен стадий на чернодробно заболяване.

Характеризира се:

  • с преустройство в архитектурата на черния дроб
  • заместване на нормалната функционираща чернодробна тъкан със съединителна тъкан
  • съпътстващата този процес нарушена функция на черния дроб
  • други чернодробни и извънчернодробни усложнения

При системна и продължителна алкохолна злоупотреба се откриват промени и в други органи и системи, или промяна в личността.

Няма система в организма, на която алкохолът да не влияе.

За възникване на алкохолна чернодробна болест е важен видът на употребявания алкохол (концентрат или друг), както и алкохолният “стаж”. Също и честотата на алкохолната консумация и недохранването.

Според Н. Thaler дори значителният алкохолен прием само в края на седмицата (т.нар. Weekend drinkers”) не води до хронични чернодробни увреждания.

При ежедневен прием на 160 г абсолютен алкохол в продължение на 15 години цироза развиват 70% от лицата.

Ежедневната консумация на дози >80 г абсолютен алкохол се счита за рискова. Такава доза се равнява на:

  • 200 мл концентриран алкохол
  • 700 мл вино
  • 4 бири – 500 мл бира съдържа 20 г абсолютен алкохол

Понастоящем за “безвредни” се считат дозите от 168 г абсолютен алкохол седмично за мъж (или 24 г дневно) и 140 г за жена (20 г дневно). Едно “стандартно питие” отговаря на 10 г абсолютен етанол ( 30 мл концентрат, 100 мл вино или 200 мл бира).

 

Чернодробна стеатоза

 

Алкохолна чернодробна болест. Вратига. Жена, която показва на картинка вредните навици, пречещи на прочистването на черния дроб и отслабването. Стомашни проблеми.

 

Чернодробната стеатоза е най-ранното (след 3-7 дни от тежко алкохолно натоварване) и най-честото (90% при хроничен етилизъм) токсично увреждане на черния дроб. Протича безсимптомно или с неспецифични симптоми.

Физикално (при медицински преглед) се установява хепатомегалия (увеличение на размера на черния дроб) – твърд, гладък и увеличен черен дроб.

Лабораторнo могат да се наблюдават следните промени: различно по степен повишение на ГГТ (гама-глутамил трансфераза) със или без лекостепенно повишение на АФ (алкална фосфатаза).

Диагнозата се поставя с абдоминална ехография и когато липсва алкохолен хепатит (“възпаление” на черния дроб вследствие увреждащото действие на алкохол) прогнозата е отлична.

Лечението при тази алкохолна чернодробна болест се състои в спиране на алкохолния прием, подходяща диета (пълноценно хранене) и прием на витамини, особено от група В. Тези мероприятия обикновено водят до намаляване и дори изчезване на мастите (обратно развитие) за 4-6 седмици.

 

Алкохолен стеатозен хепатит

Алкохолният стеатозен хепатит може да възникне като самостоятелно заболяване или да се насложи към вече съществуваща, по-напреднала, чернодробна болест като фиброза и чернодробна цироза. Среща се в 20 до 75% при системна алкохолна консумация. Протича с различна тежест – от клинично непроявено до тежко заболяване с фатален изход.

Острият алкохолен хепатит представлява остра чернодробна некроза (“смърт” на чернодробните клетки – хепатоцити) с левкоцитна инфилтрация на черния дроб, прояви на чернодробна недостатъчност и тежки метаболитни (обменни) нарушения. Свързва се с голяма консумация на алкохол за продължителен период от време.

Симптоми

Пациентите често са дезориентирани, в тежко общо състояние, с белези на недохранване и дефицит (липса) на витамини. Съобщават и:

  • за отпадналост
  • безапетитие
  • гадене
  • повръщане
  • болка в корема
  • загуба на телесна маса
  • диария и понякога фебрилитет (повишена телесна температура)

При клиничния преглед се установява:

  • изразен иктер – пожълтяване по кожата и склерите на очите
  • флориден палмарен еритем – зачервяване на дланите на ръцете и съдови звезди (разширения на крайните окончания на венозната система)
  • гинекомастия – увеличаване на млечните жлези при мъже
  • възможно е също наличието на асцит – натрупване на свободна течност в коремната кухина,
  • отоци или спонтанен бактериален перитонит
  • тахикардия – ускорена сърдечна честота
  • хипотония – понижено кръвно налягане
  • латентна или изявена енцефалопатия – промени в съзнанието
  • както и хеморагична диатеза – нарушения в кръвосъсирването

 

Какво представлява чернодробната декомпенсация?

 

Алкохолна чернодробна болест. Най-честите лабораторни тестове. Добър и лош естроген. Пост-Ковид синдром. Пречистване на черния дроб.

 

Чернодробната декомпенсация обикновено настъпва след период на запой. Може да се провокира от повръщане, диария, прием на лекарства, особено Парацетамол, или инфекция.

Често възникват сърдечна недостатъчност, аритмия (неправилен сърдечен ритъм) с опасност от внезапна сърдечна смърт. Тежки електролитни нарушения (дисбаланс между йоните в организма), особено хипокалиемия, хипогликемия (намаление на нивата на кръвната захар в кръвта), поради изчерпване на гликогеновия резерв с опасност от кома.

Често е и кървенето от храносмилателния тракт, обикновено от ерозии или язви на стомаха или дванадесетопръстника, възникнали в резултат:

  • на нарушенията в коагулацията (кръвосъсирването)
  • ендотоксинемия – циркулиране на бактериални токсични продукти в кръвта
  • или портална хипертония – повишено налягане във порталната вена, основния кръвоносен съд внасящ кръв за “филтрация” в черния дроб

Могат да се развият също бъбречна недостатъчност, инфекции, синдром на Zieve, както и туберкулоза на белия дроб.

 

Метаболизиране на алкохола в организма

Алкохолът се абсорбира предимно в дванадесетопръстника и йеюнума. Храната и мазнините забавят резорбцията му, а въглеродния диоксид (напр. в газираните напитки) я засилва.

Етанолът в 90-98% се метаболизира (обезврежда) в черния дроб (5% се елиминират през белия дроб и бъбреците) под действието на различни ензимни системи. Основните от които са алкохолдехидрогеназата (АДХ), каталазата, микрозомалната етанол окислителна система и ацеталдехиддехидрогеназата (ААДХ).

Метаболитните ефекти на алкохола са многобройни:

  • хипогликемия
  • кетоацидоза – повишение на кетотелата в организма
  • имунно-възпалителни реакции
  • намалено либидо
  • менструални нарушения и др.

Патохистологичните промени са най-разнообразни, като най-типично е наличието на мастна инфилтрация в черния дроб (повишено отлагане на мазнини).

 

Лабораторни изследвания, показатели и лечение при алкохолна чернодробна болест

 

Алкохолна чернодробна болест. Пречистване на черния дроб. Лекар държи дърво с формата на черен дроб. Защо е важно да детоксикираме черния си дроб.

 

Лабораторните отклонения са типични, но няма един единствен лабораторен показател, който самостоятелно да “говори” за алкохолна етиология (причина) на чернодробното страдание.

Наблюдават се:

  • повишена ГГТ и АФ
  • повишени аминотрансферази
  • повишени стойности на билирубина
  • креатинкиназа
  • показатели на кръвосъсирването
  • анемия

Както и  повишен среден обем на еритроцитите (МСV), левкоцитоза (повишен брой бели кръвни клетки), повишена пикочна киселина, йонен дисбаланс и др.

От инструменталните изследвания приложение в диагностиката намират абдоминалната ехография, еластографията. А понякога и перкутанната чернодробна биопсия – под ултразвуков контрол през кожата със специална игла се “взема” парченце чернодробна тъкан за изследване под микроскоп.

Лечението на алкохолна чернодробна болест се състои в хигиенно-диетичен режим – спиране на алкохола, богата на белтъчини и витамини храна. Както и приложение на някои медикаменти – хепатопротектори, кортикостероиди, витамини и др.

Прогнозата зависи от тежестта на заболяването и се влошава допълнително от наличието на чернодробна енцефалопатия (специфични мозъчни нарушения, настъпващи вследствие нарушената чернодробна функция) и бъбречна недостатъчност. Смъртността достига 50%, независимо от адекватно проведеното лечение.

Цирозата на черния дроб възниква при около 25% от хората със системна алкохолна злоупотреба. По-честа е при лицата със затлъстяване и по-изразена стеатоза, отколкото при нормално тегло и липса на тежка стеатоза.

Може да се открие случайно, с картината на чернодробна недостатъчност или усложнения.

Насочващи диагнозата са хипоалбуминемията (ниски нива на албумин – специфичен белтък), намален брой на тромбоцитите, белези на чернодробна недостатъчност и портална хипертония. Прогнозата зависи от тежестта на чернодробната цироза и епизодите на остър алкохолен хепатит.

До 5-тата година преживяват само 30% от пациентите със цироза, а до 10-тата година – едва 7%. Възможно е и развитието на първичен чернодробен рак, което допълнително влошава преживяемостта.

 

Други отрицателни ефекти на алкохола се наблюдават върху съня – прочетете повече по темата в нашия блог.