Хипотермия – негативната страна на студа

Хипотермия е състояние, в което изпитваме негативната страна на студа. Определено зимните пейзажи и картинки са изключително красиви, но могат да бъдат и опасни.

При прекалено дълго излагане на студ, когато не сме облечени подходящо, може да започнем да се доближаваме до хипотермията.

По-надолу в статията разглеждаме какво е хипотермия, нейните стадии, рискови фактори и как да се предпазим.

 

 

Хипоталамусът в мозъка регулира телесната температура. Когато сме изложени на студ, той повишава топлината в тялото ни, задействайки механизми като треперене или повишаване на тонуса на мускулите.

Въпреки това, когато продължаваме да се излагаме на студ, той ще успее да превземе тялото ни. Когато това се случи, има голяма опасност много от органите ни да спрат да функционират.

Поради това състоянието не бива да се подценява, защото изходът от него може да бъде фатален.

Как възниква хипотермията?

Измръзването стартира, когато температурата започне да пада под 35 градуса по Целзий. Това се случва, когато тялото ни губи топлина по-бързо, отколкото може да я произведе. Стига до спад на основната телесна температура.

Няколко фактора могат да увеличат риска от измръзване, включително:

• Неподходящо облекло за студено време
• Mокри дрехи
• Изтощение
• Лошо хранене
• Употреба на алкохол
• Наркотици
• Определени медицински състояния като диабет или хипотиреоидизъм

 

Как да се предпазим?

Предотвратяването на хипотермия включва подходящо облекло за студено време, поддържане на сухо, избягване на продължително излагане на ниски температури и познаване на признаците и симптомите на хипотермия, особено при уязвими групи като възрастни хора или бебета.

Предприемането на тези предпазни мерки може да помогне за намаляване на риска от хипотермия и нейните потенциално животозастрашаващи последици.

 

Видове хипотермия и симптоми

 

 

Симптомите могат да варират в зависимост от тежестта, но често включват интензивно треперене, объркване, неясна реч, сънливост, слаб пулс и повърхностно дишане.

В тежки случаи хипотермията може да доведе до загуба на съзнание, сърдечен арест и дори смърт, ако не се лекува своевременно.

Лечението на хипотермия включва постепенно затопляне на тялото чрез премахване на мокрите дрехи, увиване на човека в одеяла и осигуряване на топли течности за пиене.

В тежки случаи може да се наложи медицинска намеса, като например прилагане на топли интравенозни течности или използване на външни устройства за затопляне.

При бебетата, симптомите може да се различат от тези на възрастните, като включват – изтощение и студена, но яркочервена кожа.

В зависимост от степента, хипотермията може да бъде лека, умерена и тежка.

Лека

Това е състояние, което се характеризира умерено понижение на вътрешната температура на тялото. Обикновено варира между 32 до 35 градуса по Целзий.

Въпреки че се определя като „леко“, то крие значителни рискове за здравето и изисква незабавно внимание за предотвратяване на по-нататъшни усложнения.

Симптомите на лека хипотермия обикновено се развиват постепенно. Те могат да включват треперене – естествена реакция, насочена към генериране на топлина за поддържане на вътрешната температура на тялото.

Хората могат да изпитат студени крайници, като студени ръце, крака, нос и уши, тъй като кръвният поток се пренасочва към жизненоважни органи в опит да се запази топлината.

Кожата може да изглежда по-бледа от обикновено поради намален приток на кръв към повърхността й.

Възникването на чувство на умора или летаргия също е възможно, тъй като енергийните запаси на тялото се използват за борба със студа.

Бихме могли да изпитаме леко объркване или затруднено ясно мислене поради намален кръвен поток и снабдяване на мозъка с кислород. Речта може да стане леко неясна, тъй като неврологичните функции са засегнати от спада на телесната температура.

Умерена

 

 

 

Тя възниква, когато основната температура на тялото спадне допълнително под 32 градуса по Целзий. Обикновено между 32 и 28°C.

Това състояние показва по-тежки симптоми в сравнение с лека хипотермия.

Хората с умерена хипотермия могат да изпитат интензивно треперене, което в крайна сметка да спре, тъй като тялото губи способността си да генерира топлина ефективно.

Кожата може да изглежда бледа или синкава, а крайниците като ръцете и краката да изтръпнат или да станат неподвижни поради намален кръвен поток.

Зениците стават все по-разширени и неспособни да реагират на светлина.

Движението и координацията стават все по-нарушени, което води до непохватност и затруднено изпълнение на задачи. Речта бива неясна или несвързана, тъй като неврологичните функции са допълнително компрометирани.

С напредването на умерената хипотермия симптомите се влошават. Треперенето може да спре напълно и човекът да започне да проявява признаци на объркване, дезориентация и сънливост.

Има вероятност от развитието на мускулна ригидност и от това пулсът и дишането да се забавят значително.

Сърдечните аритмии, предизвикани от хипотермия, стават по-вероятни, тъй като електрическата активност на сърцето се нарушава от студа.

Ако не се лекува, умерената хипотермия може бързо да се влоши в тежка. Това представлява непосредствен риск от животозастрашаващи усложнения като сърдечен арест и дихателна недостатъчност.

Необходима е незабавна медицинска помощ, за да се предотврати по-нататъшно влошаване.

Тежка

 

 

В този случай вътрешната температура на тялото пада опасно ниско. Често под 28 градуса по Целзий. Това състояние се проявява с дълбоки и потенциално животозастрашаващи симптоми.

Индивидите с тежка хипотермия могат да проявят силно объркване или дезориентация, с намалена осведоменост за заобикалящата ги среда.

Те обикновено изглеждат сънливи или летаргични, с неясна или несвързана реч. Мускулната ригидност става изразена и движението може да бъде силно нарушено или дори да липсва.

Рефлексите са намалени и човек може да проявява признаци на ступор или кома.

С напредването на тежката хипотермия треперенето спира напълно и кожата на засегнатия може да придобие синкав или сивкав оттенък.

Крайниците, като пръстите на ръцете и краката, стават студени и сковани. Дишането става повърхностно и бавно, а пулсът значително отслабва.

Аномалиите на сърдечния ритъм стават все по-чести. В тежки случаи на хипотермия жизнените показатели могат да станат слаби или неоткриваеми.

Дихателна недостатъчност, сърдечен арест и смърт са непосредствени рискове, ако няма навременна намеса.

Спешното медицинско лечение е от съществено значение за стабилизиране на състоянието на човек и започване на процес за затопляне.

 

Усложнения и рискови фактори

 

 

Ако хипотермията не се лекува, може да развием:

1. Измръзване – това се случва, когато телесните ни тъкани са замразени. Може да се получи трайно увреждане, ако не получим лечение веднага. Областите, които най-вероятно ще бъдат засегнати от измръзване, са носът, пръстите на краката, ръцете, бузите и брадичката.
2. Гангрена – засегнатите от измръзване участъци почерняват и тъканта умира. В екстремни случаи може да се наложи ампутация на засегнатата част от тялото.

 

Хората с повишен риск от хипотермия биват:

• Възрастни хора
• Бебета и деца без подходящо отопление, дрехи или храна
• Хора с психични заболявания
• Хора, които са на открито за дълго време
• Хора в студено време, чиято преценка е нарушена от алкохол или наркотици

 

Усложненията по време на възстановяването могат да включват пневмония, неравномерен сърдечен ритъм, вентрикуларна фибрилация (опасно „трептене“ на сърцето), спиране на сърцето (внезапно спиране на сърдечния ритъм) и смърт.

Поради тези рискови фактори е важно да потърсим незабавна медицинска помощ при поява на някой от симптомите.

 

Заключение

Хипотермията представлява сериозен риск за здравето и изисква незабавно внимание. От леки до тежки стадии симптомите прогресират, засягайки когнитивните и физическите функции.

Ранното разпознаване е от решаващо значение за предотвратяване на животозастрашаващи усложнения като сърдечен арест.

Навременната намеса със затоплящи мерки е много важна за лечението. Разбирането на симптомите и рисковете от хипотермия е от съществено значение за осигуряване на безопасност, особено в студена среда или по време на дейности на открито.