Синдром на Балинт – проблеми със зрителното възприятие

Обновена: 20.01.2024|

Синдром на Балинт е рядко неврологично заболяване, което засяга зрителното възприятие. Това може да причини трудности при контролиране на движенията на очите и да не виждаме отделни обекти като част от група.

Координацията око-ръка също може да бъде предизвикателство поради промени във възприятието.

 

Какво представлява синдромът на Балинт?

Синдромът е кръстен на Рудолф Балинт — невролог и психиатър, който за първи път описва симптомите през 1909 г. Това е рядко неврологично заболяване. Често се описва като зрително нарушение.

Обикновено възниква поради увреждане на париеталните дялове на мозъка, разположени са в горната и задната му части и са свързани с обработка на сензорната информация, пространственото ориентиране и координацията на движенията.

Париеталният е един от четирите основни лоба на мозъчната кора при хората. Индивидите, които страдат от синдром на Балинт, могат да виждат, но не могат да го осмислят и често не успяват да взаимодействат с нещата, които виждат.

Ако имаме този синдром, ще трябва да се уповаваме на другите си сетива, за да ни насочат. Например може да се наложи да държим ръка върху мивката, за да знаем къде точно в банята се намира.

Може да не сме способни да използваме прибори на масата, тъй като не можем да разчитаме на зрението да насочим ръката си, за да вземем вилица или лъжица.

Тъй като синдромът на Балинт е доста рядък, учените не са успели да оценят точния брой на хората, страдащи от него. Въпреки това е направена извадка, че повечето хора с Балинт синдром са възрастни, но има и регистрирани деца на възраст до 4 години.

 

Симптоми при синдром на Балинт

 

Синдром на Балинт.

 

Хората със синдром на Балинт обикновено изпитват три симптома в различна степен.

Симултанагнозия

Така се нарича нарушената способност за едновременно възприемане на няколко обекта или цяла ситуация. При това състояние сензорната информация, постъпваща от различни части на тялото се смесва или се възприема като произлизаща от друго място.

Например, когато гледаме снимка на гора, можем да видим всяко дърво, но не може да разпознаем цялата визуализация на гора. Това може да се пренесе в проблеми с четенето или намирането на хора в натоварена среда.

Освен това може да е невъзможно да четем, тъй като симултагнозията означава, че може да виждаме само една буква наведнъж и да не сме в състояние да поставим тази буква в контекста на дума или изречение.

Оптична атаксия

Този термин описва проблем с координацията. Това е, когато мозъкът вече не може напълно да контролира прости движения с визуалната информация, която получава от очите.

Следователно, честото събаряне на предмети и трудност при достигането им биха били част от ежедневието.

Окуломоторна апраксия

Това е неврологично състояние, при което възникват затруднения или се наблюдава неспособност за добре координирани движения на очите. Нарушено е умишленото придвижване на очите към обект.

Когато се случи, можем да не сме в състояние да отклоним погледа си към друго нещо, което би създало впечатлението, че се взираме в празното пространство. Очите могат да се стрелкат наоколо, без да го осъзнаваме.

 

Причини, рискови фактори и диагностициране

 

Анатомия на мозъка.

 

Синдромът на Балинт обикновено е резултат от увреждане на двете задни области на париеталните лобове – мозъчни дялове, близо до тилните.

Теменните лобове са областите на нашия мозък, които ни позволяват да знаем къде се намираме, както и къде се намират другите обекти един спрямо друг. Тилните лобове интегрират това, което виждаме.

Внезапно появилите се симптоми най-вероятно са вследствие на инсулт. Въпреки това усложнени състояния като еклампсия при бременност, ХИВ енцефалит, невродегенеративни заболявания като болестта на Алцхаймер и ситуации на косъм от удавяне също могат да спомогнат за появата на синдром на Балинт.

Кръвен съсирек в мозъка или инсулт е най-честата причина за синдрома на Балинт.

Други причини включват:

  • Излагане на токсини, като въглероден окис
  • Недостиг на кислород
  • Черепно-мозъчна травма
  • Мозъчни инфекции
  • Мозъчни тумори
  • Болест на Алцхаймер и други прогресивни деменции

 

Диагнозата на синдрома на Балинт се основава на физически симптоми, като симултанагнозия и оптична атаксия. Няма диагностични критерии за образни изследвания на мозъка.

Въпреки това лекуващият лекар може да поиска компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс, за да провери за промени в теменните и тилните лобове, когато подозира наличието на синдром на Балинт.

Това обаче се използва само в подкрепа на тяхната диагноза. Сами по себе си образните изследвания не могат да потвърдят това състояние.

Освен това PET сканирането може да покаже липса на адекватно кръвоснабдяване на теменните и тилните лобове, например в случаи на инсулт, което също може да подкрепи диагнозата.

 

Как се третира синдромът на Балинт?

 

Синдром на Балинт - сетива.

 

Лечението на синдрома на Балинт се фокусира върху рехабилитацията и намаляването на трайните последици от увреждането.

Това би включило професионална рехабилитация, например практика за възприятия за възстановяване на области с увреждане на мозъка, или стратегическо обучение, когато това не е възможно.

Ако човек развие синдром на Балинт след инсулт или инфекция, превантивното лечение би могло да намали вероятността тези състояния да се възвърнат и да увредят мозъка допълнително.

Трудовата терапия в някои случаи може да ни помогне да постигнем известна независимост. Това са ежедневните дейности, включващи готвене, пазаруване и т.н.

Въпреки че са предложени различни подходи, никой от тях не е доказан като най-добрият и може да е от полза да започнат да се обмислят използването на техники, предназначени да помогнат на незрящите.

Също така терапевтът ни може да предложи начини, с които да използваме другите си сетива, за да заменим увреденото възприятие.

За да се справим със състоянието си, би могло да се наложи да направим някои корекции е ежедневието си. Например аудио книгите могат да се използват вместо обичайни материали за четене, а подкастите могат да заменят гледането на телевизия.

 

Заключение

Синдромът на Балинт е рядко неврологично заболяване, което се проявява като триада от симптоми, включващи оптична атаксия, очна апраксия и симултанагнозия.

В резултат на увреждане на париеталните и тилните дялове, обикновено поради инсулт или лезии, това състояние нарушава зрително-моторната координация.

Оптичната атаксия уврежда прецизното взаимодействие с обекта, очната апраксия възпрепятства целенасочените движения на очите, а симултанагнозията усложнява холистичното възприемане на цялостната картинка.

Синдромът на Балинт е описан за първи път от Рудолф Балинт през 20-ти век. Разбирането и управлението на този синдром остава от съществено значение в неврологията, хвърляйки светлина върху сложното взаимодействие между зрителното възприятие и моторния контрол в човешкия мозък.

Какво е синдром на Балинт?

Синдром на Балинт е рядко неврологично заболяване, което засяга зрителното възприятие. Това може да причини трудности при контролиране на движенията на очите и да не виждаме отделни обекти като част от група.

Какви са симптомите при синдром на Балинт?

Симптомите при синдромът на Балинт се проявяват под формата на оптична атаксия, очна апраксия и симултанагнозия.

Как се третира синдромът на Балинт?

Облекчаването на симптомите на синдром на Балинт обикновено включват професионална рехабилитация, практикуване на различни домакински дейности, техники, предназначени за незрящите, използването на другите ни сетива, за да заменим увреденото възприятие и т.н.

Категории: Здраве|Публикувана: 26.01.2024|

Сподели тази статия, избери платформа!

Avatar of Диляна Илиева
Диляна Илиева завършва бакалавърска програма „Реклама“ и придобива опит в създаването и разработването на компетентно съдържание. Интересите й са в сферата на здравословното хранене и спорта.

Блог

Рецепти

Свързани публикации

Оставете коментар

Публикувана: 26 януари 2024 в 10:04 | Категория: Здраве