Синдром на Рейно – болестта на студените пръсти

Студът, сухият въздух и намалената влажност през зимния период могат да доведат до различни кожни проблеми като сухота, лющене и напукване, особено в области като ръцете, устните и лицето. Суровото време може да причини зачервяване и възпаление, както и да отключи екзема или псориазис. Всичко това налага допълнителна грижа и внимание, за да запазим кожата хидратирана и здрава.

Друг възможен проблем в студените месеци е синдром на Рейно. Какво представлява той и как можем да се справим с него – ще разберем в тази статия.

Какво е Синдром на Рейно?

Синдромът на Рейно, наричан още болестта на Рейно, е състояние, което засяга кръвния поток в пръстите на ръцете и краката и вследствие на това променя цветя на кожата. В някои случаи то може да засегне и ушите, носа и устните. Това явление е описано за първи път от Морис Рейно, френски лекар, през 1862 г. и по-късно е изследвано от сър Томас Луис през 1930 г.

Състоянието се характеризира с епизодична вазоконстрикция, която представлява свиване, водещо до стесняване на кръвоносните съдове и намален приток на кръв към засегнатите области.

Основният отключващ фактор за тези епизоди е излагането на ниски температури или стрес, което може да предизвика прекомерна реакция в кръвоносните съдове.

Факторите, които увеличават риска от развиване на болестта на Рейно, включват:

• живот в студен климат
• фамилна анамнеза за синдром на Рейно
• пол (наблюдава се повече при жените)
• възраст (по-често се среща при юноши)

Симптоми

При синдром на Рейно обикновено се наблюдават следните промени в цвета:

• Бледост. Засегнатата област побелява поради липсата на кръвен поток, което я кара да се усеща студена и изтръпнала. Тази фаза е известна като вазоконстриктивна (съдосвиваща) фаза.
• Цианоза (посиняване). В следващата фаза кожата става синя или лилава заради намаленото снабдяване с кислород.
• Хиперемия (зачервяване). След като кръвотокът се върне към нормалното, кожата може да се зачерви или да се усеща топла и изтръпваща. Тази фаза се нарича реактивна или вазодилататорна (съдоразширяваща) фаза.

Епизодите могат да продължат от минути до няколко часа и варират по честота и тежест при отделните хора.

Какво поражда синдром на Рейно?

Синдром на Рейно възниква поради необичайно свиване на кръвоносните съдове, предимно в пръстите на ръцете и краката, в отговор на ниски температури или стрес.

Точната причина за синдрома на Рейно все още не е ясна. Смята се, че състоянието се дължи на аномалии в реакцията на кръвоносните съдове при излагане на студ или стрес, потенциално предизвикани от свръхреакция на симпатиковата нервна система.

При тези условия тялото реагира с вазоспазъм – внезапно и временно стесняване на кръвоносните съдове. Той ограничава притока на кръв към засегнатите крайници и причинява характерните промени в цвета им.

Най-често срещаната форма (първична болест на Рейно) се проявява без никакви свързани здравословни състояния. Тя не е толкова тежка и се среща по-често при жените, отколкото при мъжете. Точната причина за първичната болест на Рейно често е неизвестна, въпреки че генетиката и необичайният контрол на нервите върху свиването на кръвоносните съдове играят роля.

При вторичен синдром на Рейно състоянието се явява симптом или страничен ефект на здравословен проблем или лекарство. Често е по-тежко и изисква по-задълбочена оценка и управление.

Състояния като автоимунни заболявания (например лупус или ревматоиден артрит), съдови заболявания, определени лекарства (бета-блокери, лекарства за мигрена), наранявания или излагане на определени химикали могат да предизвикат вторична болест на Рейно.

Възможни усложнения

Синдром на Рейно обикновено не причинява сериозни усложнения, но в някои случаи може да доведе до проблеми, засягащи крайниците.

Усложненията могат да включват:

• Образуване на кожни рани или язви. Това се получава вследствие на намален кръвен поток, особено по пръстите на ръцете или краката. Тези язви могат да бъдат болезнени и бавно зарастващи.
• Тъканна смърт (гангрена). Наблюдава се при особено тежки случаи, когато кръвообращението остане значително нарушено за продължителни периоди. Гангрената е сериозно състояние, което изисква незабавна медицинска помощ.
• Постоянни промени в засегнатата кожа. При продължителните или повтарящи се епизоди на намален приток на кръв кожата може да стане по-тънка и по-предразположена към нараняване и поява на белези. Ноктите също могат да бъдат повлияни и да станат чупливи и ръбести.
• Студови наранявания. Пръстите на ръцете или краката, засегнати от синдром на Рейно, са по-податливи на измръзване.
• Болка в ставите. В някои случаи може да последва болка в ставите или скованост в засегнатите области.

Въпреки че тези усложнения са възможни, те са сравнително редки и са резултат от по-сериозните случаи. Могат да бъдат избегнати при ефективно управляване на симптоми.

Лечение

Една ключова стратегия за справяне със синдром на Рейно включва управление на температурата. Обличането на многослойно облекло, особено при по-студени температури, и използването на ръкавици, вълнени чорапи и изолирани обувки може да помогне за поддържане на топлина. Нагревателите за ръце и крака също могат да са от полза. Добре е да се избягва излагане на студ или работа със замразени предмети без защита.

Техниките за управление на стреса играят решаваща роля при синдрома на Рейно. Стресът е известен отключващ фактор. Практики като медитация, упражнения за дълбоко дишане или йога могат да помогнат за намаляване на нивата на стрес. Някои хора се възползват от терапията с биофийдбек, която учи на контрол върху телесната температура и реакциите на кръвния поток.

Друг важен аспект е спирането на тютюнопушенето. Дори пасивното пушене може да изостри симптомите чрез свиване на кръвоносните съдове.

Редовната физическа активност е полезна за подобряване на цялостното кръвообращение. Препоръчително е да се консултирате със здравен специалист за подходящи упражнения.

По отношение на медицинското лечение, лекарства като блокери на калциевите канали обикновено се предписват за отпускане на кръвоносните съдове и подобряване на кръвния поток. Вазодилататори или други лекарства също могат да се използват въз основа на индивидуалните симптоми.

В тежки случаи или когато други лечения не са били ефективни, може да се обмисли операция на нерв (симпатектомия) за прекъсване на нервите, сигнализиращи за свиване на кръвоносен съд.

От съществено значение е редовното овлажняване на кожата и защитата на ръцете и краката от наранявания или екстремни температури.

Редовните прегледи и консултации със здравни специалисти са от решаващо значение за проследяване на симптомите и определяне дали са необходими корекции в плана за лечение. Персонализираният подход е ключов, като се вземат предвид тежестта на симптомите, основната причина (първична или вторична болест на Рейно) и нейното въздействие върху ежедневния живот.

Заключение

Лечението на синдром на Рейно се фокусира върху управление на симптомите и предотвратяване на възможни усложнения. Препоръчва се избягване на ниски температури, стрес и тютюнопушене. В тежки случаи или ако състоянието оказва значително влияние върху ежедневието, могат да бъдат предписани лекарства.

За хората със синдром на Рейно е от съществено значение да поддържат крайниците си топли, да избягват внезапни температурни промени и да практикуват техники за управление на стреса, за да сведат до минимум честотата и тежестта на епизодите.