Грелин и лептин – каква е връзката между хормоните?

Грелин и лептин са двата хормона, които отговарят за регулиране на апетита. Лептинът обикновено е анорексигенен (потиска апетита), докато грелинът е орексигенен (стимулира апетита).

Днес ще ви разкажем за реципрочния ритъм, в който действат тези хормони, за да изградят правилно поведение на хранене, както и при кои други системи в тялото е от значение тяхната взаимовръзка.

Как действа лептинът?

От двата хормона, лептинът е открит първи. Установено е, че се произвежда от мастната тъкан и се секретира в кръвоносната система, откъдето се придвижва до хипоталамуса. Хормонът дава сигнал на хипоталамуса, че имаме достатъчно мазнини, така че да ядем по-малко или да спрем да се храним. Той помага и за по-добър метаболизъм.

Като цяло, колкото повече мазнини съдържа тялото, толкова повече лептин произвежда и толкова по-малко храна трябва да поема – съответно метаболизмът ще се забърза. Обратно, по-малкият запас от мазнини ще доведе до по-малко лептин и по-голям глад. Така че, ако се стремите към загуба на тегло – колкото повече лептин, толкова по-добре.

Развиване на резистентност към грелин и лептин

Така погледнато, би трябвало затлъстелите хора да могат да спрат да ядат и да отслабват, след като нивата им на лептин са достатъчно високи. За съжаление, това не е така, защото много хора са резистентни към грелин и лептин.

В този случай можете да имате много мазнини, които произвеждат много лептин, но това да не работи. Без спад на апетита, няма повишен метаболизъм. Мозъкът ви може дори да си помисли, че гладувате, защото няма достатъчно лептин. Резултатът е затварянето в един порочен кръг.

Резистентността към лептин е подобна на инсулиновата резистентност (те споделят общи сигнални пътища). Интересното е, че и двата вида резистентност се срещат заедно при хора със затлъстяване.

Мъжете, които са склонни да имат повече висцерални мазнини, имат по-високи нива на инсулин, а жените, които са склонни да имат повече подкожни мазнини, имат по-високи нива на лептин.

Друг интересен факт е, че фруктозата предизвиква резистентност към лептин. Една от теориите е, че това се дължи на факта, че лептинът не може да стигне до хипоталамуса, защото протеините, които го транспортират през кръвно-мозъчната бариера, не работят или ги няма.

Как действа грелинът?

Грелинът е известен като „хормон на глада“ и е открит малко след лептина, но сякаш му е отделено много по-малко внимание. Лептинът е хормон, който е резултат от натрупване на мазнини, така че е дългосрочен регулатор на апетита, докато грелинът е краткосрочният такъв.

Стомахът произвежда грелин, когато е празен. И двата хормона –  грелин и лептин, отиват в кръвта, преминават кръвно-мозъчната бариера и завършват в хипоталамуса, където сигнализират, че сте гладни.

Но има и няколко забележителни действия, които специално грелинът има върху човешкото тяло:

• Регулира нивата на кръвната захар чрез намалена секреция на инсулин.
• Намалява производството на топлина, за да пести енергия.
• Намалява симпатиковата активност.
• Насърчава диференциацията и сливането на мускулните влакна.
• Играе роля в регулирането на костния растеж и защита.

Когато тялото е в положителен енергиен баланс, нивата на грелин намаляват – и обратното при гладуване или анорексия нервоза. При такива хранителни разстройства нивата на грелин са хронично повишени. Това е така, защото те трябва да стимулират апетита, за да увеличат процента на телесните мазнини.

Значението на грелин и лептин за теглото

Вече споменахме, че грелин и лептин се секретират реципрочно. Това става с помощта на невропептидната система в хипоталамуса.

Лептинът намалява секрецията на грелин от стомашните клетки и потиска неговите рецепторите, като по този начин предотвратява стимулирането на апетита. Предполага се, че този ефект представлява основната верига за обратна връзка между органите на хранене и хипоталамуса, който поддържа телесното тегло.

Лептинът също така повишава скоростта на термогенезата и по този начин също насърчава поддържането на здравословно тегло.

Грелинът, от друга страна, стимулира храненето и води до затлъстяване. Произвежда се в стомаха, а също и в хипоталамусната субпаравентрикуларна зона, която има апетитовъзбуждащо действие. Нивата на грелин се повишават преди и спадат след хранене.

Освен това нивата на грелин варират в съответствие с промените в енергийните резерви на тялото. Така грелинът има епизодична секреция, но амплитудата зависи от състоянието, в което е организмът по време на хранене.

С други думи двата хормона – грелин и лептин, регулират апетита и глада, както и хомеостазата – в този случай, поддържайки ви сити. Когато се опитате да отслабнете, тялото ви вероятно ще реагира чрез промяна на хормоналните нива, така че да станете по-гладни.

Очевидно това представлява предизвикателство за хората, които се опитват да загубят тегло или да го запазят – което именно води до страховития феномен “йо-йо ефект“.

Какво нарушава секрецията на грелин и лептин?

Има три основни проблема, които могат да извадят нивата на грелин и лептин извън строя и да попречат на здравословното хранене и тегло. Нека ги разгледаме по-подробно.

1. Липса на сън

Първият и един от най-важните фактори е липсата на сън. Има много солидни изследвания за това, че липсата на сън играе огромна роля за апетита:

Хората, които получават 5 часа сън на нощ, имат 15,5% по-ниско ниво на лептин, докато грелин се повишава с 15% в сравнение с тези, които получават 8 часа на нощ. С други думи липсата на сън:

• Предизвиква загуба на мускули
• Забавя метаболизма
• Увеличава желанието за сладко
• Причинява инсулинова резистентност

И накрая – всичко това повишава хормона на глада, като същевременно намалява сигналите за ситост.

2. Стрес

Стресът увеличава освобождаването на кортизол, като същевременно увеличава възпалението в цялото тяло. Тези неща с течение на времето могат да доведат до повишен риск от резистентност към лептин.

В допълнение към това, кортикотропин-освобождаващ фактор (секретиран по време на стрес) също стимулира освобождаването на невропептид Y. Това води до увеличаване на разпределението на хранителните вещества в мазнините, за сметка на мускулите. Междувременно има и забавяне на сигналите за ситост по време на хранене.

Кортикотропин-освобождаващият фактор също така стимулира специални неврони в мозъка, които повишават възбудимостта и причиняват проблеми със съня. И отново се затваряме в кръга на проблемите с грелин и лептин.

3. Строга диета или гладуване

Не на последно място е неправилната диета или гладуване. Ако някога сте изпитвали йо-йо ефект в теглото, дисбалансът между тези хормони вероятно е изиграл ключова роля.

С други думи, дори да постигнете целта си за сваляне на X килограми, ако след това си ги възвърнете или сте постоянно гладни, значи диетата не е била подходяща за вас и се е отразила зле върху нивото на грелин и лептин.

Има много фактори, които играят роля, освен вашата решимост или препоръка за успешна диета, и това са фактори, които мнозина забравят и след това са разочаровани. Нивата на хормоните се променят при всеки нов за тялото режим на хранене, така че трябва внимателно да се следят.

Всъщност грелин и лептин са само част от хормоните, макар и основните, които отговарят за глада и апетита. Запознахме ви с факторите, влияещи върху тяхната работа и защо трябва да действат в реципрочна зависимост.

Така че, ако търсите едностранно решение на проблеми с апетита и теглото или разчитате на краткосрочна диета като вариант, няма да постигнете успех.

Всичко е свързано и са необходими комплексни усилия, за да се радвате на здравословно хранене и тегло. Вече разполагате със стартовите напътствия относно грелин и лептин и е време да действате.

Успех!