Ендокринна система – биологичният език между клетките

В нашето тяло се извършва постоянна комуникация във всичките му части. За да се осъществи съгласуваност и единност между множество разнородни компоненти и процеси е нужна регулация.

Чрез нея, клетките, органите и системите „общуват помежду си“ и знаят какво се случва из другите части на тялото.

Посредством мрежа от жлези, които отделят химически пратеници, наречени хормони, се осъществява биологичният език между клетките.

За този жизненоважен процес се грижи нашата ендокринна система.

Ендокринна система – същност и функции

Две са основните системи, които поддържат равновесието във вътрешната среда на организма, т.нар. телесна хомеостаза. Това са нервната система (чрез нервни импулси) и хуморалната система (чрез специфични вещества – хормони).

Ендокринната система е част от хуморалната регулация на организма, която работи свързано с нервната, като включва жлезите с вътрешна секреция.

Това е системата за биологични съобщения в нашия организъм, която чрез вериги на обратна връзка контролира и най-отдалечените органи.

Както отбелязахме, подобно на нервната система, ендокринната има основна роля за хомеостазата на организма, само че вместо нервни сигнали, тя предава информация посредством кръвоносните съдове чрез специални вещества, секретирани от жлезите.

Нашето тяло е изпълнено с жлези, които действат в две насоки – едните секретират вещества, които пътуват чрез кръвната циркулация и регулират важни процеси в тялото, а другите отделят секрети чрез канали, отварящи се във външната повърхност на тялото.

Първите се наричат ендокринни (ендо – вътрешен), а вторите екзокринни (екзо – външен).

Има и органи, които са част от другите органни системи, но изпълняват вторична ендокринна функция, като например бъбреците, черният дроб, сърцето и др.

Жлезите с вътрешна секреция се обособяват в ендокринна система. Тяхната функция е да произвеждат хормони, чрез които клетките комуникират помежду си.

Чрез секрецията на определен хормон се сигнализира какви реакции е необходимо да бъдат извършени от определени органи.

По биохимичен състав тези сигнални вещества представляват белтъци (пептидни хормони) или производни на холестерола.

Ендокринни жлези

Работата на ендокринните жлези започва още от мозъка и стига до репродуктивните органи. Те изпълняват важна регулаторна функция, изпращайки и съгласувайки информация в различните части на тялото.

Функцията на нашата ендокринна система е от есенциално значение и без нея животът не би бил възможен.

Тя има отношение към растежа и развитието на организма, поддържането на хомеостазата, половото съзряване, метаболизма, поведението, психиката и всички жизненоважни процеси.

Жлезите с вътрешна секреция са:

• Хипоталамус
• Хипофиза
• Епифиза
• Щитовидна жлеза
• Паращитовидни жлези
• Надбъбречни жлези
• Панкреас
• Полови жлези

Хипоталамус

Намира се в мозъка и изпълнява контролна функция във вегетативното обезпечение, като регулира другите жлези.

Това е командният център на цялата ендокринна система, който обработва информацията, постъпваща от нервната система, и контролира всички останали жлези, включително и хипофизата.

Хипоталамусът е на много стратегическо място в тялото и в него се събират всички данни за вътрешното състояние на организма. Той осъществява посредничеството между нервната и ендокринна система.

След като получи информацията от мозъчната кора, той я дешифрира и я предава на разбираем език на течните среди, като променя концентрациите на биологично активните вещества, регулирайки всички други жлези.

Хипоталамусът постоянно получава информация посредством веществата в кръвния поток и знае всеки орган в какво състояние се намира, като по този начин има главна роля в поддържането на хомеостазата.

Той отговаря за множество важни процеси като:

• Поведение
• Настроение
• Апетит
• Жажда
• Сексуално желание
• Процесите на бодърстване и сън
• Поведението на организма по време на адаптация и др.

Участва още и в регулацията на сърдечно-съдовата система, храносмилателната система, телесната температура и биохимията на организма.

Хипофиза

Въпреки че е с размерите на грахово зърно, е натоварена също с отговорната роля да контролира други жлези, както и процесите на растеж и развитие.

Намира се в непосредствена близост до хипоталамуса и подпомага контрола на останалите жлези. Тя следи за количеството произведени хормони от другите жлези и когато е необходимо дава инструкции да се регулира.

Анатомично се разделя на две части – аденохипофиза и неврохипофиза. Първата изпълнява ендокринна функция, докато втората е изградена предимно от аксоните на невроните от хипоталамуса.

Аденохипофизата отделя следните хормони:

• Соматотропен хормон –  отговаря за растежа на костите и обмяната в тялото.
• Тиреотропен хормон – има морфологичен, функционален и метаболитен ефект върху щитовидната жлеза.
• Пролактин – функцията му е свързана с лактацията при жените.
• Фоликолостимулиращ и лутеинезиращ хормон – участват в регулацията на репродуктивните процеси и при двата пола.
• Адренокортикотропен хормон – стимулира производството на хормони от надбъбречната жлеза.

Неврохипофизата не е съставена от жлезиста тъкан, а от аксоналните израстъци на неврони от хипоталамуса, като тя служи за съхранение на хормоните окситоцин и вазопресин, синтезирани от хипоталамуса.

Епифиза

Наричана още и третото око, тази наподобяваща шишарка жлеза е отговорна за циркадианните ритми (повтарящи се процеси в организма, с цикъл едно денонощие ). Функциите, които изпълнява тази малка жлеза, са с огромно значение за човешкия организъм.

От нея се секретират два хормона с много важни физически и емоционално-психически функции.

Единият от тях е добре известният ни серотонин или наричан още „хормонът на щастието“. Той участва в контролирането на апетита, перисталтиката (последователни съкращения на гладката мускулатура) в гастроинтестиналния тракт, двигателните и когнитивните автономни функции, както и се грижи за емоционалното ни състояние.

Серотонинът има връзка и с нашето настроение и мотивация и симптомите на депресия се свързват с изчерпване на неговите количества.

Механизмът на действие на някой антидепресанти се състои в инхибирането на обратната резорбция на този невротрансмитер.

Вторият важен невромедиатор, секретиращ се от клетките на епифизата и производен на серотонина, е мелатонинът.

Той сформира циркадните ритми в човешкия организъм и в зависимост от ежедневната смяна на светлина с мрак, редува състоянието на бодърстване със сън.

В супрахиазмалното ядро на хипоталамуса от постъпващата информация в ретината за смяната на деня с нощ се регулира производството на мелатонин, като през нощта секрецията му е усилена.

И двата хормона се синтезират от една от 20-те незаменими аминокиселини – триптофан. От нея се образува и още едно съединение, което остава забулено в мистерия за науката.

По време дълбоки медитативни състояния от епифизата се отделя диметилтриптамин, наричан неслучайно „молекулата на духа“.

По химическа структура представлява индолов алкалоид от групата на триптамините, в чиято група се причисляват серотонинът и мелатонинът.

Освен в човешкия организъм, това съединение се открива в почти всички видове растения и животни, под формата на прекурсори на активната му форма.

 Учените твърдят, че това загадъчно вещество се отделя при раждане, смърт и дълбоки трансцендентни преживявания.

Щитовидна жлеза

Намира се в предната част на врата и се разделя на два лоба, като формата й наподобява пеперуда. Има важна функция в контрола на растеж и развитие на организма и е отговорна за метаболизма и синтеза на протеини.

Тя е ендокринна жлеза и има отношение към развитието на мозъка и костната структура, сърдечната дейност, терморегулацията на организма, кръвната захар, холестероловите нива и менструацията при жените.

Хормоните, които щитовидната жлеза произвежда, са:

• Тироксин – оказва влияние върху нервната система, като повишава възбудимостта й.
• Трийодтиронин – той контролира растежа и развитието на организма, както и дейността на нервната система.
• Калцитонин – той е отговорен за обмяната на калция.

Паращитовидни жлези

Това са четири на брой жлези с размера на оризово зрънце, които се намират върху задната повърхност на щитовидната жлеза.

Те секретират паратхормон, контролиращ нивата на калций и фосфор в организма, като има противоположно действие на калцитонина.

От него зависи дейността на сърцето, бъбреците, костите и нервната система.

Надбъбречни жлези

Намират се на върха на всеки бъбрек и контролират метаболизма, кръвното налягане, сексуалното развитие, кортизоловите нива и нивата на катехоламините.

Надбъбречните жлези имат важна функция, като контролират стреса чрез няколко важни хормона.

Анатомично се разделят на две основни части – надбъбречна кора и надбъбречна медула (сърцевина).

От надбъбречната медула се отделят катехоламините – адреналин и норадреналин. Двата хормона са много сходни по химическа структура, като оказват мощно въздействие върху тялото. Те стимулират дейността на организма, за да дадат енергиен тласък на тялото, при възникнала извънредна ситуация.

Адреналинът се отделя значително при стресови и застрашаващи ситуации.

Адреналинът и норадреналинът са основните хормони, които контролират стрес реакцията „бий се или бягай“.

Надбъбречната кора се състои от три отделни зони, като всяка е отговорна за освобождаването на определени хормони.

От междинната зона на надбъбречната кора се отделя и важният хормон кортизол, който се секретира сутрин, и контролира цикъла на сън и бодърстване. Отделя се усилено и по време на стрес.

От надбъбречната кора се секретират още и:

• DHEA – продуцира го най-вътрешната зона, регулира кортизоловите нива.
• Алдостерон – произвежда се от най-външната зона, той повишава нивата на натрий в организма и понижава тези на калия.

Оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези е главният контролен механизъм, от който се контролират реакциите на стрес, както и още много други важни физиологични и психологични процеси.

Панкреас

Това е най-голямата жлеза – намира се върху задната стена на коремната кухина и е както ендокринна жлеза, така и екзокринна.

Като ендокринна жлеза, панкреасът секретира глюкагон и инсулин, които регулират въглехидратната обмяна. Глюкагонът повишава нивата на кръвната захар, докато инсулинът е единственият хормон, който ги понижава.

Полови жлези

Те са част от репродуктивната система и изпълняват ендокринна функция, като освобождават хормони, свързани с развитието на първични и вторични полови белези.

• Яйчници – при жените отделят половите хормони естроген, прогестерон и тестостерон.

• Тестиси – при мъжете освобождават тестостерон и естроген.

Заключение

Ендокринната регулация е по-стара еволюционно от нервната, но все още има своето голямо значение. Нейните ефекти не са толкова бързи, но за сметка на това са по-дълготрайни.

Тя е един невероятен език между клетките, чрез който те общуват помежду си, помагат си взаимно и предупреждават своите съседи при възникнала опасност. Този процес е сложен обмен на химически сигнали, между различни специфични рецептори, от който зависи оцеляването ни.

Клетките от всички краища на тялото непрекъснато получават и изпращат милиони сигнали, променят се и се адаптират през цялото време.

Ако мислите, че клетките са едни малки, статични и несъзнателни градивни елементи на тялото ни, помислете пак!