Полова система – репродукция и съхранение на генетичния материал

Съвкупността от всички органи с репродуктивно значение са част от обособена полова система при организмите.

Освен че половата система, заедно с другите органи, участва в поддържането на динамично вътрешно равновесие в организма, тя има за главна цел да осигури оцеляването на вида.

Полова система – същност и функции

Половата или още репродуктивната система е съставена от вътрешни и външни органи, които са ангажирани с възпроизвеждане на организма. Тя функционира заедно с ендокринната система, включваща жлезите, отделящи хормони, включително полови хормони.

Половата система често се разглежда като едно с отделителната система, поради това, че са разположени в близост една до друга и защото имат един и същ ембрионален строеж.

По своите особености мъжката и женската полови системи се различават значително, което позволява размяна на генетичен материал и създаване на нов живот от обединението на половите клетки (гамети) на двата пола.

Полови клетки

Чрез половото размножаване се получава потомство, което наследява генетичната комбинация и от двамата родители, като така се осигурява по-голямото генетично разнообразие на видовете.

В процеса на оплождане участват и двата вида полови клетки – яйцеклетката и сперматозоидът, и в резултат на тяхното сливане се образува зиготата.

За да се появи нов живот, е нужно сливането на гаметите – клетките на двамата родители, които предоставят половината от генетичния си материал.

Процесът, при който се образуват половите клетки с намален наполовина (хаплоиден) хромозомен набор, се нарича гаметогенеза.

При жените яйчниците произвеждат и съхраняват незрели яйцеклетки, чието формиране започва вътреутробно. Процесът на развитие на женската полова клетка до превръщането й в зряла, годна за оплождане яйцеклетка, се нарича овогенеза.

При мъжете в семенните каналчета на тестисите се натрупват незрели полови клетки. С настъпване на половата зрелост започва образуване на зрели полови клетки – сперматозоиди. Процесът се нарича сперматогенеза.

Полови хормони

Половите хормони се отделят от половите жлези – яйчници и тестиси, и имат роля в оформянето на вторичните полови белези. Докато първичните полови белези са репродуктивните органи, чрез които се извършва половата диференциация, то вторичните възникват при половото съзряване и придават характерните белези на двата пола.

Половите хормони при жените са естрогени и прогестини, които се образуват в яйчниците, а при мъжете семенниците синтезират андрогени.

И при мъжете, и при жените се произвеждат хормони, типични за противоположния пол.

Естрогените са главните полови хормони при жените, които поддържат женската репродуктивна система, но се синтезират и в минимални количества при мъжете.

Естрогенните хормони са:

• естрон
• естриол
• естрадиол

Андрогените се произвеждат в тестисите при мъжете и имат маскулинизиращо действие. В минимални количества се срещат и при жените.

Андрогенните хормони са:

• тестостерон
• дихидротестостерон

Мъжка полова система

Изброяваме органите, образуващи мъжката полова система, и техните функции.

Семенници (тестиси)

Тяхната функция е да произвеждат сперматозоиди и тестостерон. Те представляват чифтен орган с овална форма, които са разположени в скротума (кожната торбичка), като левият семенник е по-голям от десния и се намира малко по-надолу.

По време на ембриологичното развитие семенниците са разположени в коремната кухина, като след раждането преминават в кожната торбичка.

Скротумът е богат на нервни окончания, кръвоносни съдове и лимфни възли. Той обвива не само семенниците, но и надсеменника и семеотводния канал. За едно денонощие семенниците произвеждат над 500 милиона сперматозоиди.

Семенна течност (сперма) е основното вещество, чрез което се пренасят мъжките полови клетки, като в състава й само от 2 до 5% е съдържанието на сперматозоиди. Останалата част се заема от простатния секрет и фруктоза, която обезпечава енергийния ресурс за сперматозоидите.

Надсеменник (епидидим)

Семеносните канали на тестиса се обединяват и образуват т.нар. епидидим. Разполага се над семенниците, като в него се съхраняват и узряват сперматозоидите. Представлява дълга и навита тръба, която при разгъване достига 6 м.

По време на сексуална възбуда, в резултат на контракции, сперматозоидите преминават в семеотводния канал.

Семеотводен канал

Той започва от надсеменника, преминава през коремната кухина и по задната стена на простатната жлеза, като се влива в пикочния канал.

Пикочен канал (уретра)

Той се намира по долната повърхност на пениса, като представлява общ изходен път за урината и семенната течност.

Семенни мехурчета

Те се намират над простатната жлеза и тяхната роля е да произвеждат секрет, който да увеличава подвижността на сперматозоидите.

Простата

Простата е жлеза от мъжката полова система, която става активна по време на пубертета в резултат на действието на тестостерона.

Тя е разположена непосредствено под пикочния мехур, като има секреторна функция.

В простатната жлеза се произвежда алкална течност, която неутрализира киселинността на влагалището и така подпомага придвижването на сперматозоиди в женската полова система.

Булбоуретрални жлези

Представляват две малки жлези, които се намират от двете страни на пикочния канал. Тяхната функция е да отделят секрет, чрез който да се улеснява еякулацията.

Пенис

Пенисът е част от мъжката полова система, но освен за коитус (полов акт) и семеполагане, служи и за уриниране.

При него се различават анатомично следните три части:

1. Корен – прикрепя пениса към тазовите кости.
2. Тяло – има цилиндрична и слабо приплесната форма.
3. Главичка – с нея завършва половият член, като му придава конична форма със заоблен връх.

По-голямата част от пениса се развива от същата ембрионална тъкан както клитора при жените.

Чрез ерекцията на пениса се осъществява половият акт, като за разлика от други бозайници, при човека в пениса няма кост, а само еректилна тъкан.

Пенисът при хората се състои от:

1. две пещеристи тела
2. едно спонгиозно (гъбесто) тяло

Двете пещеристи тела са разположени успоредно едно до друго в горната част на пениса, а краят на гъбестото тяло се намира в долната му страна и оформя главичката на пениса.

Ерекцията се предизвиква от разширението на артериите, които кръвоснабдяват пениса. В резултат на полова възбуда двете пещеристи тела се изпълват с кръв, при което пенисът се втърдява и еректира.

При ерекция препуциумът (тънка еластична кожа) се изтегля назад, като оголва главичката.

В някои култури е прието да се отстранява хирургически препуциума поради религиозни причини.

Женска полова система

Ето кои са органите, образуващи женската полова система.

Яйчници

Яйчниците са основният орган на половата система при жените, чиято функция е да съхраняват и освобождават зрелите полови клетки при жените.

През фертилния период на жените яйчниците произвеждат по една зряла яйцеклетка на приблизително 28 дни, което прави 13 броя годишно.

Те също така имат и функция на ендокринни жлези, чрез които се секретират женските полови хормони.

В анатомично отношение яйчниците се състоят от кортекс – периферната част и медула – срединната частq и са разположени в малкия таз.

Маточни (фалопиеви) тръби

Те са пътят, по който зрялата яйцеклетка преминава в матката, където може да се имплантира, ако бъде оплодена. От единия си край са прикрепени към яйчниците, а от другия към матката.

По време на овулацията, зрялата яйцеклетка се отделя от яйчника и навлиза във фалопиевата тръба, където се достига от настъпващите сперматозоиди.

Матка

След като яйцеклетката бива оплодена, тя преминава по маточната тръба и достига до матката, където зародишът започва да се развива в ембрион.

Лабии (малки и големи срамни устни)

Те представляват кожни гънки, с голямо кръвоснабдяване и нервни окончания, като тяхната роля е да предпазват отвора на вагината, клитора и уретрата от увреждания.

В някои култури се извършва женско обрязване, като лабиите или клиторът се премахват или пришиват заедно с цел ритуална инициация и опазване на девствеността преди сключване на брак.

Въпреки че този ритуал се определя като много опасен за физическото и психическото здраве на жените и се осъжда от повечето организации за човешките права, в някои части на Африка и Азия продължава да се практикува.

Влагалище (вагина)

Влагалището представлява мускулеста тръба, която свързва външните полови органи с тези, които са разположени вътрешно.

През нея преминава менструалната кръв и изхвърлянето на семенната течност след полов акт.

Клитор

Клиторът се намира между уретрата и пубиса, като се прикрива от големите срамни устни. Той също може да еректира в резултат на полова възбуда, като достига 4 см.

Клиторът е най-чувствителният орган, като има приблизително 8 000 нервни окончания, докато при пениса са около 6 000.

Заключение

Според някои учени половата система има най-важната роля сред останалите органни системи, тъй като осигурява оцеляването на вида и съхранението на генетичния материал от еволюцията на видовете.

Благодарение на нея, животът продължава да се обновява и поддържа, като най-ценното от него се съхранява и предава на поколенията.