Сърце и кръвоносна система

Обновена: 03.01.2024|

Сърдечно-съдовата система изпълнява много важна роля в организма, като чрез нея се снабдяват хранителни вещества и кислород до всички части на тялото.

Тя се състои от главен орган на кръвообръщението – сърце, и затворена система от кръвоносни органи – артерии, вени и капиляри.

 

Анатомия на сърцето

Сърцето е изумителен орган, които започва да работи още от ембрионалното развитие и продължава до края на живота.

Това е един от най-важните органи в тялото и от неговата функция зависи жизнената дейност на целия организъм. Чрез широкообхватна и сложна мрежа от кръвоносни пътища, сърдечно-съдовата система пренася кислород, хранителни вещества и хормони до всички клетки и органи.

Също така кръвоносната система премахва въглеродния диоксид и излишните отпадъци, от които клетките не се нуждаят.

Сърцето заема централна роля в тялото и се намира в средното средостение (mediastinium) върху сухожилния център на диафрагмата. То има конусовидна форма, като две трети от него са разположени вляво, а една трета – вдясно от срединната равнина.

Анатомично се разделя на:

  • ляво предсърдие (atrium sinistrum)
  • дясно предсърдие (atrium dextrum)
  • лява камера (ventriculus sinister)
  • дясна камера (ventriculus dexter)

Двете предсърдия се разделят от междупредсърдна преграда, а двете камери – от междукамерна преграда.

 

Сърдечни клапи

Сърцето има четири клапи, които осигуряват еднопосочното движение на кръвта от предсърдията към камерите и от тях в артериите.

Атрио-вентрикуларни клапи

Състои се от:

  • Митрална клапа – намира се между ляво предсърдие и лява камера, като кръвта се движи от лявото предсърдие към лявата камера.
  • Трикуспидална клапа – намира се между дясно предсърдие и дясна камера, като кръвта се движи от дясното предсърдие към дясната камера.

Полулунни клапи

Състои се от:

  • Аортна клапа – намира се на изхода на лявата камера и пропуска кръвта към аортата и от там – към цялото тяло.
  • Пулмонална клапа – намира се на изхода на дясната камера и пропуска кръвта към белодробната артерия и оттам към белите дробове.

 

Какво представлява кръвоносната система на човека?

 

Атеросклероза. Инфаркт. Ползи от пиенето на топла вода. подуване на краката и глезените. Как работи сърцето. Контрастен душ. Чревната микробиота. Чесънът. Шафран. Сгъстяване на кръвта. Магнезий при сърдечни проблеми. Пресен чесън. Съдови усложнения при диабет. Сърце. кръвоносно система. сърдечно-съдова система

 

За своята жизнена дейност, всяка клетка се нуждае от кислород и хранителни вещества, като главната функция на кръвоносната система е да бъде основния път, по който те преминават.

Кръвоносната система може да бъде отворена, както е при някои членестоноги и мекотели или затворена, както е при повечето гръбначни животни и човека.

Кръвоносната система на човека се състои от кухи тръбести органи, наречени кръвоносни съдове, които стигат до различни органи и тъкани, като по този начин транспортират ценни хранителни вещества до всички части на тялото.

Сърцето, заедно с повсеместно разпространената кръвоносна система:

  • поддържат химичните и физиологични стойности на телесните течности
  • пренасят усвоените от процеса на храносмилане въглехидрати, белтъци и мазнини към клетките и тъканите
  • транспортират отпадните продукти от обмяната на веществата, като урея и пикочна киселина, към органите на отделителната система

 

От какъв тип е кръвоносната система при човека?

Кръвоносната система на човека е от затворен тип, като чрез съкращението на сърцето се поддържа постоянен кръвен приток в мрежа от кръвоносните съдове.

Движението на кръвта се обособява в голям и малък кръг на кръвообръщението.

Големият кръг на кръвообръщението започва началото си от лявата камера и най-големия кръвоносен съд в човешкото тяло – аортата, където се изтласква богата на кислород кръв към по-малките артерии, достигайки до капилярите.

Малкият кръг на кръвообръщението води началото си от дясната камера и се разклонява на двете белодробни артерии – лява и дясна. Те провеждат богата на въглероден диоксид кръв към белите дробове, а по белодробните вени се пренася богатата на кислород кръв към лявото предсърдие.

 

Структура и функции

 

рецепти за прочистване на кръвоносните съдове

 

Сърдечно-съдовата система е свързана също и с дихателната, като пренася кислорода към белите дробове и въглеродния диоксид в обратна посока.

Чрез кръвта се транспортират още и химическите пратеници, като хормони, клетки на имунната система и кръвосъсирващи фактори.

Кръвоносните съдове в човешкото тяло са три вида:

  • Артерии – най-големите кръвоносни съдове, като те пренасят кръвта, изпомпвана от сърцето. Техните стени са здрави и еластични, като могат да се разширяват и свиват, за да регулират кръвното налягане. Артериите носят окислена (богата на кислород) кръв. Най-големият кръвоносен съд в човешкото тяло е аортата, като има близо 40 см дължина и достига до таза.
  • Вени – те се намират успоредно на артериите и тяхната функция е да пренасят кръвта към сърцето. Еднопосочното движение на кръвта към сърцето се осигурява благодарение на джобовидните клапи. Вените носят неокислена (богата на въглероден диоксид) кръв. Най-големите вени са горната и долната кухи вени.
  • Капиляри – те са най-малките кръвоносни съдове и техните стени са изградени само от един слой епителни клетки, за да се извършва обменът на хранителни вещества, кислород, въглероден диоксид и отпадъчни продукти между кръвта и тъканите. Капилярите свързват артериите с вените.

 

Кръвта включва течна среда – плазма и формени елементи, които имат своите специфична структура и функции.

Формените елементи са следните:

  • еритроцити (червени кръвни клетки) – тяхната основна функция е пренос на кислород.
  • левкоцити (бели кръвни клетки) – те изпълняват имунна функция.
  • тромбоцити – те имат отношение към процесите на кръвосъсирване.

 

 

Как да се грижим за кръвоносната система?

Всяка клетка и тъкан от нашето тяло зависят от сърдечно-съдовата ни система, затова е и нужно да се грижим добре за нея. Тя обича движението, повече плодове и зеленчуци, повече вода и не на последно място приятните емоции. За прочистване на кръвоносните си съдове, може да опитате следните природни рецепти.

 

Интересни факти за кръвоносната система 

 

Рецепти за пречистване на кръвоносната система.

 

Нашата кръвоносна система има жизненоважна роля, за това и е с удивителна структура. Нейната дължина е два пъти и половина повече от обиколката на нашата планета, а капилярите, които са най-малките кръвоносни съдове заемат 80 % от тази дължина.

За клетките е характерно да имат ядро, където се разполага генетичният материал, но червените кръвни клетки нямат, тъй като трябва да пренасят кислород. Поради това техният цикъл на живот е 120 дни, но костният мозък непрекъснато произвежда нови.

Документирани сведения за кръвоносната система се откриват още по време на Древен Египет, като връзката между сърцето и кръвоносните съдове се описва в папируса на Еберс.

Още на Гален, през 2-ри век, е било известно, че кръвоносната система на човека включва – артериална (яркочервена) и венозна (тъмночервена) кръв, но ги описва като две отделни системи.

През 16-ти век Уилям Хенри описва правилно модела на кръвообръщението, като една обединена система.

Според Аристотел, качествата и характера на личността се предават наследствено, чрез кръвта.

В миналото честа практика е била лечението, чрез кръвопускане, като то се е прилагало за най-различни болести от чума, епилепсия или подагра, до понижаване на кръвното налягане или високата температура.

Кръвопреливането също било обект на интерес в миналото, като през 15-ти век папа Инокентий осми иска да се подмлади с преливане на кръв от млади момчета, само че вместо това умира, както той, така и момчетата.

Първото успешно кръвопреливане е извършено от лекаря на Луи 14-ти – Жан-Батист Дени, през 1667 година, от овца на 15-годишно момче.

Експериментите на преливане на кръв от животно на човек продължават, но са последвани от провал, при което тази практика е забранена във Франция.

През 1901 година Карл Ландщайнер открива кръвните групи, като по този начин поставя основите на трансфузионната медицина.

 

Функцията на сърцето

Сърцето се съкращава средно 70 пъти в минута, което прави 100 000 пъти на ден, а кръвта, преминаваща през малкия и големия кръг на кръвообръщението за една минута, е приблизително 5 литра, което на ден прави 7 000 литра.

Чрез съкращението – систола, дясната и лявата камера изтласкват кръв, а чрез отпускането – диастола, кръвта отново се връща в предсърдията и камерите.

Тази способност да се възбужда и съкращава ритмично, чрез координирани и последователни систоли и диастоли, които продължават през целия живот на човек, се нарича автоматия.

За да се поддържа постоянен кръвен приток е нужен много мощен вихър, в центъра на който е ваккум.

Той оформя един невероятен спирален танц на двата кръвни потока, спираловидно въртящи се един около друг, като кръвните клетки заформят по-малък вихър, въртейки се около собствените си оси в състава на по-големия.

„Потокът на кръв през съдовете прилича много повече на торнадо, отколкото на всичко друго. Такъв вакуум е необходим за създаването на вихър.“

Стивън Бюнер

Освен че нашето сърце се свива и съкращава, то се свива и удължава и дълги години е било мистерия за науката. Доскоро се е смятало за мускулест орган, чиято функция е да изпомпва кръвта, като се намира под контрола на вегетативната нервна система.

Последните открития в неврокардиологията обаче разкриват, че нашето сърце всъщност е много по-сложен и многофункционален орган, отколкото се е предполагало досега.

 

Разумът на сърцето

 

сърце, кръвоносна система, сърдечно-съдова система

 

Звучи невероятно, но учените признават, че сърцето има своя нервна система и изпълнява ролята на сетивен орган за приемане и обработване на информация, точно както мозъка.

То генерира най-силното електрическо поле в целия организъм, като е с 60 пъти по-висока амплитуда от мозъка, достигайки до всяка клетка на тялото, и има 5000 пъти по-силна магнитна компонента от него, като може да бъде измерена дори на няколко крачки от тялото с подходящи магнитометри.

Това поле се разпростира от 2 до 4 метра, като въздейства на всички, намиращи се в този диапазон.

Чрез електрическо поле то взаимодейства и предава информация на мозъка, като тяхната ритмична активност е в синхрон. Сърцето изпраща сигнали от цялото тяло до най-важните мозъчни центрове, свързани с емоциите, чувствата и възприятията.

То предава повечето от информацията към мозъка, отколкото тази, която получава от него, като дори може да активира различни негови части.

Сърдечният мускул дори притежава способността да взима собствени решения, независимо от кората на главния мозък.

В последните години изследванията в кардиологията разкриват невероятната му структура – то притежава своя нервна система с повече от 40 000 неврона и дори мрежа от свои невротрансмитери.

Нервната система на сърдечния мускул е първата, която обработва информацията и след това я предава на мозъка.

 

Емоционалното състояние и сърцето

 

Сърце и кръвоносна система.

 

Учените са доказали, че разумът на сърцето активира висшите центрове на възприятие в мозъка, които интерпретират реалността много по точно, което е едно по-високо ниво на интелигентност.

Ние асоциираме този орган с чувствата, които изпитваме към любимите хора, и това всъщност не е изобщо случайно.

То има дори ендокринна функция, като произвежда хормона ANF, които поддържа баланса на тялото – хомеостазата и също така потиска стрес-хормоните, насърчавайки освобождаването на окситоцин, известен като хормона на любовта.

Изследвания от Института Hearth Math доказват, че нашето емоционално състояние се предава на сърцето, при което ритъма му се променя в зависимост от емоциите, които изпитваме.

Положителните емоции въздействат на електромагнитното поле, при което сърдечната честота е съгласувана и това хармонизира всички останали части на тялото.

Магнитното поле на нашето сърце предава кодирана информация на цялото тяло, като въздейства на всички органи и системи. По време на проява на положителни чувства, като любов и благодарност, се синхронизира кръвното налягане, дихателната честота и другите процеси в организма със сърдечната честота.

Негативните емоции разстройват сърдечния ритъм, като се образуват непостоянни и неорганизирани модели на честотата му. От друга страна пък позитивните чувства създават непрекъснат и постоянен модел на сърдечната работа, която кардиолозите наричат психофизиологична съгласуваност.

Електромагнитното поле на сърцето става много по-организирано и хармонизира останалите процеси в тялото, съгласувайки ги и увеличавайки ефективността им.

 

Спиралната структура на сърцето

 

сърце, кръвоносна система, сърдечно-съдова система

 

Още едно невероятно откритие в неврокардиологията е, че сърцето не е просто кух, мускулест орган, както смятахме доскоро, а невероятно сложна спирала.

Нашето сърце е „Гордиев възел“ на анатомичната архитектура.

Много анатоми са се опитвали да разберат как функционира сърдечният мускул, докато през 1970 година д-р Ф. Торент-Гуасп развива подобната на въже структура чрез ръчна дисекция и разкрива на света хеликална миокардна лента.

Структурата на човешкото сърце се образува чрез превъртането на две бримки:

  • Напречна базална бримка – обхваща лявата и дясната камера и изпълнява ролята на външна опора.
  • Наклонена апикална бримка – която образува спирала с коничен връх и включва лявата камера.

Външната базална бримка се увива около вътрешната апикална бримка, образувайки спираловидното сърце, при което чрез тази структура сърцето се усуква и отвива, изтласквайки кръвта.

Формата на спираловидното сърце вече е включена и показана в анатомичните трудове Clemente’s Classic Atlas и Moore & Dalley’s Text.

В ембриона сърцето е първият орган, който се образува, като започва спираловидно завиване на тъканта му и повтаря чрез образуваните си форми еволюционните процеси за 1 милиард години филогенетично развитие.

Д-р Джералд Бъкбърг изследва и разкрива сходството между развитието на сърцето на ембриона и еволюционните етапи, започнали още от най-просто устроените организми на земята.

Формирането на ембрионалното сърце повтаря всеки етап от еволюцията още от рибите и земноводните. Забележително е, че в него се съдържа клетъчната памет за милиарди години еволюция.

Спиралата на сърцето се формира, като неговите влакна преминават отвън навътре в посока на часовниковата стрелка и отвътре навън, обратно на часовниковата стрелка.

Тази форма всъщност се среща на много места в природата – от молекулата на ДНК, цветните пъпки в маргаритката, раковината, рогата на овена чак до спираловидните ръкави на галактиките.

Този модел, известен като златното сечение е описан от Фибоначи през 1250 след новата ера, като той го представя като хармония между частите на логаритмична спирала с последователна връзка между пропорциите.

 

Заключение

 

сърце, кръвоносна система, сърдечно-съдова система

 

Сърцето ни притежава удивителен дизайн в хармония от спирали. Тази форма започва от главния план на двойната спирала в ДНК и се предава на външната форма на сърцето.

В сърцето ни природата е скрила невероятна геометрия и съвършенство с „божествени пропорции“. Този фрактален модел се съдържа от миниатюрния атом до космическия мащаб на галактиките.

Освен връзката между органи и системи в тялото, сърцето осъществява връзката ни и с другите и ни припомня единството и принадлежността ни с всички и всичко около нас, чрез най-силното и могъщо чувство – любовта.

Според индусите, точно, където се намира сърцето, е обиталището на душата – Атман, която е индивидуализирана искра от великия безграничен дух на Брахман.

Какви функции изпълнява сърдечно-съдовата система в организма?

Сърдечно-съдовата система изпълнява транспортна, подхранваща и защитна функция в организма.

Кои органи включва?

Сърдечно-съдовата система включва сърце и затворена кръвоносна система от органи – артерии, вени и капиляри.

Защо сърцето е толкова важно за жизнената дейност на целия организъм?

Сърцето заедно с повсеместно разпространената кръвоносна система поддържат химичните и физиологични стойности на телесните течности, пренасят усвоените от процеса на храносмилане вещества и кислород към клетките и тъканите, както и транспортират отпадните продукти от обмяната на веществата към органите на отделителната система.

Категории: Здраве, Любопитно|Публикувана: 25.11.2022|

Сподели тази статия, избери платформа!

Avatar of Калина Петкова
Калина Петкова притежава специализирани познания в сферата на медицината, фармацията и ботаниката. Има интереси в холистичните методи на лечение, аюрведа и билколечението.

Блог

Рецепти

Свързани публикации

Оставете коментар

Обновена: 3 януари 2024 в 00:00 | Публикувана: 25 ноември 2022 в 11:00 | Категория: Здраве, Любопитно