Мозък и нервна система

Една от най-сложните и най-високо организираните структури на организма е нервната система. Тя е диригентът, който осъществява невероятния синхрон на всички клетки, тъкани, органи и органни системи в тялото и връзката му с външния свят.

Анатомично се разделя на централна нервна система, включваща главен и гръбначен мозък и периферна нервна система – соматична и вегетативна (автономна), но функционално тя е една.

Централна нервна система

В тялото органите на централната нервна система са толкова важни, че те са единствената част от организма, които са защитени от кости. Главният мозък се намира в черепната кухина, а гръбначният мозък е в гръбначния канал.

Мозъкът е сред най-сложно устроените органи и до ден днешен представлява голям интерес за науката.

Анатомично се разделя на три части – мозъчен ствол, малък мозък и краен мозък.

• Мозъчният ствол се намира в долната част на мозъка и е комуникационния път между главния и гръбначния мозък. Той се състои от продълговатия мозък, моста, средния мозък и междинния мозък.
• Малкият мозък се намира над продълговатия мозък и е изграден от две полукълба и тяло, наречено червей.
• Крайният мозък е най-доминиращата част от главния мозък и се състои от две полукълба, като е толкова силно развит, че изцяло покрива останалите дялове на мозъка.

Лявото полукълбо отговаря за рационалната, аналитична, дедуктивна и задвижвана от логически взаимовръзки част от личността, докато дясната половина е интуитивната, творческа и движена от образи и чувства част от нашата същност.

Развита дясно-мозъчната активност се наблюдава при хората с изявени артистични и творчески способности и в действителност играе много важна роля в когнитивните процеси.

Според теорията на антрополога Тони Райт е възникнала еволюционна грешка и асиметрия във функциите на двете половини, при което лявата половина се е развила повече и взела превес над дясната, като я е потиснала.

По този начин се възпрепятства развитието на свръхвъзможностите и това не позволява да използваме целия потенциал на мозъка си.

„ Интуитивният ум е свещен дар, а рационалният ум е верен слуга. Създадохме общество, което почита слугата и е забравило за дара.“

Алберт Айнщайн

Децата до 7-годишна възраст са с активна дясна половина, през която трябва да бъде преимуществено насърчавано въображението, интуитивното мислене и творчеството. Това е причината първите седем години да са толкова важни.

Тони Райт провежда множество експерименти, в които открива, че ако само лявото полукълбо е активирано, това води до патологии. Той е забелязал, че при случай на увреждането й, се отключва дясната половина, която открива нови неподозирани възможности в човешкото съзнание.

За да функционираме нормално ние се нуждаем от еднаква активност и на двете полукълба, чрез което ще ни бъде отворен достъп до съвсем други нива на възприятие.

Според биолога Джоузеф Пиърс, автор на книгата „Биология на трансцендентността“, в нашата природа е заложен принципът да се самонадграждаме. Той определя тази тенденция да надрастваме самите себе си като трансцендентност, която не е въпрос на религията и мистичните учения, а на биологията ни.

В книгата си той разглежда, че ние притежаваме вградена способност да преодоляваме собствените си ограничения, притежавайки жизнен и адаптивен дух, до който все още не сме достигнали напълно.

Въпреки дългата еволюция на човечеството, то продължава да преповтаря своите грешки, тъй като мозъкът създава култура, която го връща назад, а тя създава него, при което възниква био-културен конфликт.

Културата е дефинирана от антрополозите като заучени стратегии за оцеляване, които се предават на следващото поколение. Така се създава един порочен кръг, който не може да бъде прекъснат, ако не бъде осъзнат, но последните открития в неврофизиологията разкриват още един дълбок пласт от загадките на мозъка и хвърлят малко повече светлина в тунела.

Главен мозък – структура и какво представлява троичният мозък?

Неврофизиологът Пол Маклийн, ръководител на отдела по мозъчна еволюция към Националния институт за психично здраве на САЩ, открива, че човешкият мозък всъщност представлява три мозъка в един.

Рептилоиден мозък

Механизмите за оцеляване са разработени от най-старата и архаична невронална структура, формирана още преди 400 милиона години при рибите и влечугите – рептилоиден мозък.

Той се състои от мозъчния ствол и малкия мозък, като е унаследеното съзнание, отговорно за действията и поведението, движени от инстинктите.

Той осъществява сетивно-моторните и жизнените функции – сън, сексуална активност, хранене, маркиране на територия и прочие. От тази част се заражда изкуството на маменето и хитруването, за да се осигури оцеляването.

Рептилоидният мозък също така алармира по спешност неокортекса за събития, при които се изисква бързо фокусиране, координация и мобилизиране на системите в тялото.

Лимбична система

Втората невронална структура се наблюдава при нисшите бозайници и се е развила преди 150 до 300 милиони години. Това е лимбичната система и се намира над рептилоидния мозък, от вътрешната страна на двете мозъчни полукълба.

Това е емоционално-когнитивната част от нашия мозък, която също е разработена като механизъм за оцеляване. Страхът като най-базова емоция включва инстинкта за самосъхранение чрез стрес реакцията „бий се или бягай“ (fight-or-flight). Тъгата допринася за адаптиране към промяната в резултат на загуба, гневът допринася за активност и действие към промяна, радостта насърчава мотивацията и прочие.

Седалището на емоциите в главния мозък се установява от Пол Брока, Джеймс Пепс и Пол Маклийн. За главните анатомични субстрати на емоциите в лимбичната система се считат амигдалата и хипокампът:

• амигдалата е отговорна за обработването на неприятните и негативни емоции, като страх, тревожност, гняв и агресия
• хипокампът участва във формирането на спомените и мотивацията

Неокортекс

Третата неврална структура, която се е формирала преди 2 милиона години при приматите, е неокортексът, чрез който се осъществява вербално-интелектуалната дейност. В него се създават логическите взаимовръзки. Там е седалището на представите.

Чрез лявото полукълбо ние извършваме говорните умения – слушане, писане, четене (зоната на Брока), а чрез дясното – пространственото ориентиране, разпознаването на предмети и образи, творческите дейности. С неокортекса придобиваме осъзнаване за себе си и съзнание за минало, настояще и бъдеще време.

Неговата площ е 5 пъти по-голяма от предните две невронални структури и притежава билиони неврони, като всеки един е способен да прави връзки със стотици хиляди други.

Въпреки в еволюционно отношение неокортексът да е по-висш от рептилоидния мозък и лимбичната система, при стресови реакции по-вероятно е да наблюдаваме емоционално-инстинктивни реакции, отколкото да се реагира по цивилизован начин.

При силен стрес, ако неокортексът не овладее ситуацията, разсъдачните способности се замъгляват и се включва лимбичната система с ответната емоционално реакция. А ако страхът надделее, се реагира чрез рептилоидния мозък по най-примитивните модели на поведение.

Интересна връзка се наблюдава между рептилоидния мозък и неокортекса. Тъй като главната цел на рептилоидния мозък е била да осигури оцеляването и се е превърнал в изкусен механизъм в разработването на такива стратегии при нисшите животни, за да заблудят врага, при човека в тези механизми се включва и по-сложно устроеният трети мозък.

Така човек е способен да лъже, хитрува и мами чрез интелектуални стратегии, за да си осигури материално благоденствие и успех и дори да изпитва удоволствие от това.

Какво представлява четвъртият мозък?

До 15-годишна възраст се формира троичния мозък и оттогава започва развитието на една структура, която неврофизиолозите наричат „ангелските полета“.

„ Логиката ще те отведе от точка А до точка Б, а въображението – навсякъде.“

Алберт Айнщайн

През всички векове мислители, философи, мистици и учени казват, че въображението е това, което е най-висшата човешка способност и го прави „подобен на боговете“. Чрез него човек е способен да твори, създава и да придава нов смисъл на всичко.

Висшият пилотаж на еволюцията на човешкия мозък са челните лобове, които са най-младата невронална структура, която е наричана още и „полетата на мълчанието“, тъй като е озадачавала неврофизиолозите с липсата на регистрирана активност.

Местоположението му е непосредствено над веждите, зад челната кост, където индуистките учения казват, че се намира аджна чакра или т.нар чакра на третото око. От санскрит „аджна“ означава команден център или възприемане.

Според Пол Маклийн тази част е източникът на най-възвишените качества и прояви на човешкото същество, като способността на емпатия, милосърдие и безусловна любов.

Друг отдаден изследовател на природата на човешкия мозък, Антонио Дамазио, смята, че това е седалището на най-висшите когнитивни способности, творческата мисъл и въображението.

Според други изследователи, ролята на тази част от мозъка е да координира, съгласува и превърне в едно трите мозъка на човека, превръщайки го в цивилизовано и еволюирало същество.

Гръбначен мозък

Той е продължение на централния мозък и изпълнява проводна и рефлексна функция. Осъществява двупосочна връзка с главния мозък и координира дейността на органите и системите.

В горния си край се захваща за продълговатия мозък, а в долния – за опашната кост.

Състои се от:

• заден дорзален сноп – по него минават аферентни пътища
• преден вентрален сноп – по него минават еферентни пътища
• страничен латерален сноп – по него минават част от аферентните и еферентните пътища

В него е представена част от вегетативната нервна система, която поддържа хомеостазата.

Периферна нервна система

Периферната нервна система е продължение на централната и се състои от ганглии и нерви из останалата част на тялото.

Анатомично се разделя на:

• аферентна – предаваща информация до централна нервна система
• еферентна – предаваща командата до гръбначния мозък и мускулните влакна

Функционално се разделя на соматична от („soma“ – „тяло“) и автономна нервна система. Както подсказват имената им, първата е податлива на волеви контрол, докато втората – не.

Чрез соматичната нервна система извършваме мускулните движения, като тя повлиява скелетната мускулатура и също така се обработва информацията, постъпваща от сетивните системи в кожата.

Автономна или вегетативна нервна система е тази, която не контролираме волево и заема над 80% от физиологията ни. Тя се разделя на два дяла – симпатикус и парасимпатикус, които чрез противоположното си действие поддържат тялото и неговите системи в перфектна хармония.

• Симпатикус ускорява сърдечната дейност, повишава кръвното налягане, разширява зеницата, тоест той мобилизира ресурсите на организма. Чрез него ние ставаме активни, работоспособни, кара ни да бъдем будни, да се движим, да създаваме.
• Парасимпатикус забавя сърдечната дейност, понижава кръвното налягане, стеснява зеницата и демобилизира организма. Той предразполага тялото към почивка, за да съхрани своята енергията и да се презареди за нова активност.