Храносмилателна система – функции и органи

Благодарение на функцията на нашата храносмилателна система, се поддържа дейността на клетките, органите и системите на тялото чрез енергия. Тя се получава вследствие на процеса храносмилане. В човешкото тяло всички органи, ангажирани с приемането, раздробяването, смилането и разграждането на храната се обединяват в храносмилателна система.

Храносмилателна система – същност

Храносмилателният тракт е дълъг около 9 метра, като тънкото черво заема по-голямата част от тази дължина.

Органите на горната храносмилателна система са:

• Устната кухина (включваща устни, зъби, език)
• Слюнчените жлези
• Фаринкса (гълтач)
• Ларинкса (гръклян)
• Хранопровода
• Стомаха

Органите на долната храносмилателна система са:

• Тънко черво
• Дебело черво

Тънкото черво се разделя на:

• Дванадесетопръстник (дуоденум)
• Празно черво (йеюнум)
• Хълбочно черво (илеум)

Дебелото черво се разделя на:

• Сляпо черво (цекум)
• Апендикс (започва от задно-медиалната стена на сляпото черво)
• Ободно черво (колон)
• Право черво (ректум)
• Анус (външният отвор на ректума)

Сред органите, които имат спомагателна функция на нашата храносмилателна система, спадат още и черният дроб, панкреасът и жлъчният мехур.  

Органи на горен храносмилателен тракт

  Всички органи от горен храносмилателен тракт са необходими за обработката на храната, за да може тя да премине към долния.

Уста

Началото на храносмилателния тракт е устата. Храносмилането започва още преди да отхапем първата хапка. Слюнчените жлези отделят слюнка, веднага щом видим или помиришем храната. Зъбите подпомагат за механичното разкъсване и раздробяването й, а езикът – за смесването й със слюнка, която също допринася за раздробяване на храната и улеснява преглъщането й. Слюнката съдържа храносмилателни ензими, които спомагат за разграждането на приетите с храненето вещества и разграждат останалите частици между зъбите.

Съставът на слюнката включва вода до 98%, електролити, бели кръвни клетки, гликопротеини и антимикробни вещества.

Хранопровод

Той представлява около 30 см дълга мускулна тръба, която свързва гълтача (фаринкса) със стомаха и анатомично се разделя на шийна, гръдна и коремна част. Хранопроводът е разположен близо до трахеята, която е част от дихателната система. За да не навлиза храната в нея, на входа на ларинкса се намира еластичен хрущял (епиглотис), който затваря входа при преглъщането на храната. Чрез перисталтиката на хранопровода (мускулни контракции), храната се придвижва до стомаха за нейното по-нататъшно смилане. Първо се отпуска мускулът в дъното на хранопровода, наречен долен езофагеален сфинктер, за да пропусне храната. След това той се свива и така предотвратява връщането на съдържанието на стомаха обратно в хранопровода.

Когато този сфинктер не се затваря правилно, тогава храната и стомашните сокове се връщат обратно към хранопровода (гастроезофагиален рефлукс), което води до неприятно чувство на парене и киселини.

Стомах

Стомахът е кух орган с крушовидна форма, който се намира под левия купол на диафрагмата. Анатомично се разделя на:

1. Кардия – горната част, където се свързва с хранопровода.
2. Дъно или фундус – най-горната куполообразна част.
3. Тяло или корпус – средната част на стомаха.
4. Пилор – най-долната част, която се разделя на пилорна кухина и пилорен канал, преминаващ към дванадесетопръстника.

В стомаха храната се смесва със стомашните киселини и ензими и може да престои до 5 часа. Тези ензими продължават процеса на разграждане на храната до използваема форма. Стомахът има множество жлези, които отделят стомашен сок. Той се състои от солна киселина, храносмилателни ензими и слуз, които са отговорни за процеса на разграждане. Има три основни вида ензими:

1. Амилази – разграждат въглехидратите до прости захари.
2. Липази – разграждат мазнините на мастни киселини и глицерол.
3. Протеази – разграждат белтъците до аминокиселини.

Солната киселина създава много висока киселинност в стомаха, но въпреки това не може да разгради и наруши стомаха отвътре поради това, че клетките му са киселинноустойчиви и произвеждат слуз, която ги предпазва. Когато съдържанието на стомаха се преработи достатъчно, то се превръща в гъста течност, наречена хумус, и се освобождава в тънките черва.  

Органи на долен храносмилателен тракт

  Когато достига до долната част на храносмилателния тракт, храната вече е добре преработена.

Тънко черво

Тънкото черво представлява тънка, дълга, нагъната мускулна тръба, като дължината му варира от 5 до 7 метра. В него се случва основната част от процеса на храносмилане и разграждане на храната. Анатомично се състои от три части – дванадесетопръстник, празно и хълбочно черво. В тънките черва се разгражда храната с помощта на ензими, освободени от панкреаса и жлъчката от черния дроб. Благодарение на перисталтиката на червата, храната се придвижва и се смесва с храносмилателни сокове. В дванадесетопръстника се случва непрекъснатият процес на разграждане. Другите две части на тънкото черво са отговорни главно за абсорбцията на хранителни вещества в кръвта.

Храната, постъпваща в тънките черва, е в полутвърдо състояние, но излиза в течна форма след преминаването през тях, като водата, жлъчката, ензимите и слузта допринасят за промяната на консистенцията й.

Дебело черво

Дебелото черво е крайната част на храносмилателния тракт, като анатомично се разделя на три части – сляпо, ободно и право черво. При възрастен човек е дълго около 1,5 метра и е значително по-широко, в сравнение с тънкото черво.

В дебелото черво се намират полезни бактерии, които синтезират витамин К.

Несмляната храна от тънкото черво преминава в дебелото. Отпадъците, останали от храносмилателния процес, преминават към дебелото черво чрез перисталтиката, по време на дефекацията.

Апендикс

Апендиксът се намира в долната част на корема, като започва от сляпото черво. Дълги години в медицината се е смятал за безполезен орган. В последните години се открива, че играе ролята на резервоар за полезни бактерии. Освен това съдържа лимфна тъкан, като участва и в производството на антитела за имунната система.

Ректум

Ректумът е последната част на дебелото черво. Той играе ролята на свързващо звено между дебелото черво и ануса. При него се складират натрупаните в резултат на храносмилателния процес фекалии.

Анус

Анусът е крайната част на храносмилателния тракт, като някои го разглеждат като част от дебелото черво. Той представлява дълъг канал, около който са разположени два анални сфинктера (вътрешен и външен).

Анусът е заобиколен от сфинктерни мускули, които са важни за контрола на дефекацията.

 

Допълнителни органи с храносмилателна функция

   

Черен дроб

Черният дроб е вторият най-голям орган след кожата и има жизненоважна функция за храносмилателния процес и дезинтоксикацията на организма. В него се обезвреждат потенциално опасните за тялото вещества и токсини. Това е химическата лаборатория на нашето тяло, в която се метаболизират лекарствата и алкохолът. Черният дроб използва суровините, абсорбирани от червата, и произвежда плазмени белтъци и вещества, необходими за храносмилането. Той секретира жлъчка, която е важна за обмяната на веществата. Съща така в него се складира гликоген, който е резервно хранително вещество.

Известно е, че черният дроб е способен да регенерира след хирургическо отстраняване, като дори и да остане само една четвърт от размера му, се възстановява напълно.

Панкреас и жлъчен мехур

Панкреасът, наричан още задстомашна жлеза (тъй като се намира зад стената на коремната кухина), се разглежда като част от ендокринната и храносмилателна система. Като жлеза с външна секреция отделя храносмилателните ензими в дванадесетопръстника, които разграждат протеините, мазнините и въглехидратите. Тази секреция се разглежда като външна, защото стомашно-чревният тракт комуникира с външната среда. Като жлеза с вътрешна секреция произвежда хормоните инсулин и глюкагон, които имат противоположно действие. Инсулинът е главният хормон в организма, който разгражда захарта, докато глюкагонът следи да не се стигне до много ниски нива на кръвната захар, при което стимулира производството на глюкоза от складирания гликоген в черния дроб. Жлъчният мехур съхранява и концентрира жлъчката от черния дроб. След това я освобождава в тънките черва.  

Връзката на храносмилателна система с другите органи

Както при всички системи на тялото, нашата храносмилателна система не работи изолирано, а функционира в сътрудничество с другите системи.

Сърдечно-съдова система

Артериите доставят на храносмилателните органи кислород и преработени хранителни вещества, а вените дренират храносмилателния тракт. В същото време важната храносмилателна система осигурява хранителни вещества на сърцето и съдовата тъкан, за да поддържа тяхното функциониране.

Ендокринна система

Взаимовръзката между жизненоважните храносмилателна система и ендокринна система също е много важна. Хормоните, секретирани от някои ендокринни жлези, както и ендокринните клетки на панкреаса, стомаха и тънките черва, допринасят за контрола на храносмилането и метаболизма на хранителните вещества. На свой ред нашата храносмилателна система осигурява хранителни вещества за захранване на ендокринната функция.

Покривна система

Покривната система помага за защитата на храносмилателните органи. Освен това тя синтезира витамин D. Именно той е пръв помощник на минерала калции, необходим за здравето на костите.

Други системи

• Мускулите поддържат и защитават коремните органи и осигуряват перисталтиката.
• Нервната система контролира и регулира секрециите и мускулните контракции в храносмилателния тракт.
• Скелетът защитава и предпазва храносмилателните органи от нараняване.
• Бъбреците преобразуват витамин D в неговата активна форма, което позволява усвояването на калция в тънките черва.

Може да се каже, че важната храносмилателна система и храната са ключови да правилната функция на цялото тяло.

Заключение

Освен да осигурява нужната енергия за дейността на всички органи и системи чрез преобразуването на хранителните вещества, нашата храносмилателна система изпълнява и ролята на дом за милиарди пробиотични бактерии, които са изключително важни за процесите на храносмилане. Всеки път, когато се храним, едва ли си даваме сметка, че в тялото ни се задвижват хиляди сложни процеси, които да оползотворят енергията от храната ни по най-ефективния начин.