Царевица – вкусна и полезна

Царевицата е широко разпространено растение – третата най-разпространена растителна храна в света. Царевичните зърна са голяма част от диетата на хора и животни по цял свят. Царевицата се използва и в много други промишлености – като биогориво, торове и суровини.

Какво представлява царевицата?

Царевицата е високо тревно растение с дебело и здраво стъбло и носи латинското название Zea mays. Листата са големи и тесни, а ядливата част е покрита с модифицирани листа. Може да достигне 3 метра височина. Растението има различни сортове, които се използват за различни цели. Тя е жълта на цвят, но може да се открият и други видове с оранжеви, лилави, сини, бели, червени или черни зърна.

Царевицата е особено важно растение, тъй като тя изхранва многобройна част от човешкото население. В царевицата обаче липсват някои важни белтъчини, което може да доведе до заболяването пелагра, което се получава при дефицит на ниацин.

Ядливата част е богата на нишесте, което може да достигне до 80% от нейното тегло.

Царевицата е част от традиционната кухня на местното население на Северна и Южна Америка. Тя произлиза от Мезоамерика и се смята, че хората използват тази земеделска култура от 10 000 години. Голяма част от традиционните ястия на тези народи се основава на различни видове преработка на царевичните зърна. Историческата връзка на местното американско население и тази земеделска култура проличава във фолклора и митологичните им разкази.

1500 години пр. н. е. растението вече е изключително широко разпространена земеделска култура и заема голяма площ на двата американски континента. В края на 15. век растението е пренесено в Европа. В САЩ и други държави на американския континент все още се консумира голямо количество прясна и преработена царевица.

В България тя навлиза през 17. век и се използва предимно варена и печена, а царевичното брашно е основната съставка в любимия на много българи качамак.

Употреба

От ядливите части се прави царевично брашно, което се използва в кулинарията на множество народи. Това брашно не съдържа глутен и е подходящо за консумация от хора с непоносимост и алергия. Използва се за приготвяне на основни храни като хляб, тортили, сладкиши и други.

От растението може да се извлича масло, което се използва като олио за директна консумация в салати и други храни, както и за готвене и пържене. Това масло понякога се използва и за произвеждане на сапуни, спирт, бои и различни мастила. Царевичните стъбла може да са част от производството на хартия. Различни части от растението се използват за декорация, а от кочаните индианците са правели амулети и детски кукли. 

След ферментация участва в състава на бърбън и някои видове уиски.

С царевица се произвежда високофруктозен сироп, който участва в производството на различни хранителни продукти и напитки. Средностатистическият човек в Америка яде около 15 кг от този сироп само за една година. Фруктозният царевичен сироп засилва синтеза на триглицериди и холестерол. Той вреди на храносмилателната система и на чревната лигавица, което може да е причина за вътрешни възпаления, наддаване на килограми и появата на инсулинова резистентност и диабет тип 2.

Високофруктозният царевичен сироп, който откриваме в много храни и напитки, е по-опасен дори от захарта.

Честото консумиране на продукти с този сироп може да допринесе за развитието на неалкохолна чернодробна мастна болест.

От царевичната коса се приготвя лечебен чай, който се отразява благоприятно на редица системи в организма.

Хранителни стойности

Царевицата обикновено не се яде сурова, тъй като нейните зърна са много твърди. Младата царевица има меки зърна, които може да се хапват. Най-често обаче се яде сварена. В 100 г варена царевица можем да открием:

• 81 калории
• 3 г белтъчини
• 19 г въглехидрати
• <1 г мазнини
• 10% от дневните фибри

Ползи за здравето

Преработената царевица е по-малко полезна и може в някои случаи да е дори вредна за здравето. Обикновената царевица обаче има различни ползи за състоянието на организма, които можем да черпим с помощта на тази земеделска култура.

Антиоксидантни свойства

Царевицата крие в себе си много на брой антиоксиданти, а един от тях показва многобройни ползи за здравето на организма в лабораторни изследвания. Този мощен антиоксидант се нарича кверцетин. Той се бори със свободните радикали, които могат да навредят на клетките в тялото ни. Кверцетинът намалява възпалението в тялото и предпазва нервните клетки от дегенерация, което може да забави или предотврати появата на заболявания като Алцхаймер и Паркинсон.

В царевицата откриваме естествен кверцетин, но може да се приема и под формата на хранителни добавки.

За здравето на очите

В царевицата се съдържат редица съединения, които имат различни антиоксидантни функции. В ядливата част от растението се съдържат няколко вида каротеноиди, които са важни за здравето на очите и ги предпазва от вредното влияние на светлината. Възможно е да забави развитието на макулна дегенерация, която се получава при напредване на възрастта.

Помощник в храносмилането

Фибрите в царевицата могат да помогнат за правилното функциониране на червата. Повишената консумация на фибри чрез диетата ни е свързана с регулиране на кръвната захар, подобряване на сърдечно-съдовите функции и намаляване на апетита и глада през деня.

Царевичните фибри са неразтворими и действат като пребиотик, който стимулира растежа на полезните чревни бактерии. С тяхна помощ може да предотвратим или лекуваме хроничния запек и да намалим риска от рак на дебелото черво. 

Противопоказания

Въпреки че царевицата не съдържа глутен, в нея се открива друг белтък, който наподобява глутена и може да причини отрицателна реакция при хора с цьолиакия и друга непоносимост. Царевицата не се отразява благоприятно на хора със синдром на раздразнените черва.

Растенията са предразположени към заразяване с гъбички, които отделят вредни за човека токсини. Царевицата в пазарната мрежа се изследва за тези микотоксини, за да се предотврати отравяне, но прекомерната консумация може да ни изложи на твърде големи количества от опасните токсини.

Ако имаме диабет или сме на нисковъглехидратна диета, трябва да избягваме царевицата или да намалим хапването на царевични продукти, тъй като са богати на въглехидрати. Високофруктозният царевичен сироп не се препоръчва за консумация особено от хора с диабет или следващи режим без захар.

Заключение

Царевицата е една от любимите храни, които се хапват от малки и големи – особено през лятото. Тя може да предложи някои ползи за здравето и да направи консумацията още по-приятна и полезна.