Анализ на урината при децата – какво означават показателите

Днес ще поговорим за анализ на урината при децата и какво означават показателите. На всеки родител в даден момент се налага да подготви своя малчуган за изследване. Правилното изпълнение и предварителната подготовка гарантират достоверността на изследванията, а с това се редуцира до минимум рискът от повторението им.

 

Защо се прави анализ на урината?

Изследването на урината при децата проверява нейния цвят, дали е бистра или мътна, а също и нейната концентрация и киселинност (pH). С помощта на лабораторен тест също така проверяват нивата на протеини, захар, кръвни клетки или други вещества в урината.

Анализ на урината при децата може да се направи:

• За да се провери за заболяване или инфекция на пикочните пътища: това включва бъбреците, пикочопроводите, пренасящи урината от бъбреците до пикочния мехур (уретери), и пикочния мехур. Включва също тръбата, която пренася урината от пикочния мехур извън тялото (уретра).
• За да се проследи резултата от лечението на състояния като диабет, камъни в бъбреците, инфекция на пикочните пътища, високо кръвно налягане или някои бъбречни или чернодробни заболявания.
• За да се придобие обща представа за водния баланс на детския организъм според цвета и концентрацията на урината.
• За информация относно способността на тялото да елиминира ефективно определени вещества, включително токсини.
• Като част от профилактичен преглед.

 

Важно е родителите и личният лекар на малчуганите да следят за профилактичните прегледи, които им се полагат. Така се намалява рискът от здравословни проблеми при децата и тяхното задълбочаване.

 

Как да подготвим децата за изследване на урина?

 

 

Преди изследвания на урината не давайте на детето си храни, които могат да променят нейния цвят. Примери за това са къпини, цвекло и ревен. Ако децата са по-големи, не им позволявайте да се претоварват физически преди тестването.

Уведомете лекаря за всички медикаменти, които детето приема. Това включва и витамини и билкови препарати. Някои от тях могат да променят резултатите от изследванията. Лекарят е длъжен да каже дали детето трябва да спре приема на някое от тях преди лабораторните изследвания и колко скоро да го направи.

 

Как се прави изследване на урина?

Изследване на урина се прави в лекарски кабинет или в лаборатория. Също така е възможно да се вземе проба от урината на детето у дома. Ако случаят е такъв, тя трябва възможно най-бързо да се занесе в лабораторията за изследване. При прекалено забавяне могат да бъдат компрометирани правилните резултати. Важна е и правилната подготовка и хигиена, за да не се получат изменения.

За предпочитане е пробата за анализ на урината при децата да бъде взета сутрин и да се събере чиста средна струя урина. Такава може да се вземе от всяко дете, което е постигнало уринарна континенция, тоест, се е научило да стиска. Това, разбира се, при бебета е неизпълнимо.

Ако детето е много малко, можете да използвате специална торбичка със залепваща част около отвора. Тя се нарича колектор и се закупува във всяка аптека. Колекторът се поставя около гениталиите на детето и се изчаква то да уринира. След това внимателно урината се прелива в стерилен контейнер, който също се открива по аптеките.

От голямо значение е интимната зона на детето да бъде почистена. Доказано е, че почистването на гениталиите и перинеума със сапун и вода преди уриниране намалява замърсяването на урината с периуретрални (нормално съществуващи в близост до уретрата) микроорганизми, както и левкоцити.

Ако използвате бебешки кърпички, използвайте всяка само веднъж. Задължително измийте ръцете си преди това. Ако детето е по-голямо и ще помага във взимането на урина, накарайте и него си измие ръцете.

 

За какво да следим при анализ на урината при децата?

 

 

Както вече споменахме, особено важно е пробата да бъде чиста, за да няма отклонения в резултатите. Имайте предвид, че при различните лаборатории стойностите могат леко да варират. При анализ на урината се следи за много показатели, като ще разгледаме най-важните сред тях.

Цвят

Нормалният цвят на урината варира в зависимост от концентрацията и химичния състав. Може да е от бледожълт до тъмнокехлибарен. Силно концентрираната урина има по-тъмножълт вид, като такава се наблюдава при пациенти с дехидратация. По-интензивният тъмножълт до кафяв оттенък може да предполага наличие в урината на билирубин (жлъчен пигмент, образуван при разпадане на старите еритроцити) или наднормено количество уробилиноген – продукт от разграждането на билирубина.

Липсата на уробилиноген или голямото му количество насочват към различни чернодробни и кръвни проблеми. Някои бактерии като например Pseudomonas могат да придадат зеленикав оттенък на урината.

Нейният цвят може да се променя и в зависимост от определени лекарства, храни и медицински състояния.

Прозрачност

Нормално урината трябва да е бистра и прозрачна. Мътният вид може да е резултат от наличието на гной, червени кръвни клетки или бактерии. Важно е обаче да се отбележи, че урината може да изглежда мътна и след консумация на определени храни като риба или млечни продукти в големи количества. Бистротата се определя от вещества в състава като например количеството клетъчни остатъци, кристали, бактерии и други.

Мирис

Урината има характерен мирис, но той не е толкова силен. Някои здравословни проблеми обаче могат да го засилят, например инфекцията с Ешерихия Коли. При диабет или продължително гладуване пък тя може да има плодов или сладникав мирис.

pH

pH е водороден показател, чрез който бива измервана киселинността на урината. При pH 4 тя е с висока киселинност, при pH 7 е неутрална, а при pH 9 е силно алкална. Нейната стойност се изменя под влияние на някои заболявания, медикаменти, храни и други фактори.

Специфично тегло (уринарна плътност)

Този показател отразява концентрацията на разтворените вещества в урината (соли, урея, глюкоза и други) и дава информация за водното съдържание на урината. Колкото повече вода има в урината, толкова по-ниско е специфичното й тегло. Нарастването му зависи от концентрацията на урината. То е толкова по-високо, колкото урината е по-концентрирана.

Белтък

В нормалната урина няма белтък. Такъв обаче може да бъде установен при някои проблеми и състояния – висока температура, инфекции, физическо натоварване и
други. Тъй като по-малките лесно вдигат температура, в направения анализ на урината при децата може да бъде отчетен белтък. При някои бъбречни проблеми също се появява белтък в урината.

Глюкоза (захар)

 

 

При нормални стойности в урината отсъства глюкоза или я има в минимални количества. Прекомерните стойности сочат за диабет или бъбречно увреждане. Много хора погрешно считат, че т.нар. захарна болест е само при възрастни хора със затлъстяване, но диабет може да се открие и при малки деца, дори и при бебета.

За качествена диагностика на нивата на глюкоза се препоръчва кръвно изследване.

Нитрити

Наличието на нитрити при анализ на урината е проблем и потенциален маркер за инфекция на уринарния тракт. Те се образуват, когато определени бактерии – най-често
Escherichia coli – превръщат нитратите (обичайна съставка в урината) в нитрити. Те индикират за проблеми като цистит или пиелонефрит особено в съчетание с други признаци на инфекция като повишени левкоцити.

Левкоцити

Левкоцитите са всички бели кръвни клетки, като те не съдържат в себе си хемоглобин. Физиологично броят им при новородени е завишен, но започва да спада още към втория ден след раждането. По-голямото количество левкоцити, открити чрез анализ на урината, е индикатор за възпалителен процес в бъбреците, пикочните пътища или половите органи.

Кетони

Когато се разграждат мазнини, се образуват кетони, които преминават в урината. Високото съдържание на кетони + висока кръвна захар е чест показател за диабетна кетоацидоза. При децата повишеното наличие на кетони в урината може да бъде причинено от гладуване или тежко повръщане. Кетоацидозата е спешно и опасно състояние, което изисква незабавна медицинска намеса, защото може да доведе до дехидратация, нарушено съзнание и кома.

Билирубин

Той е главният пигмент в жлъчния сок. Повишаването на стойностите му води до отлагане в тъканите и придава жълтеникав цвят на кожата. Именно това е жълтеницата, срещана при новородените. Обикновено тя изчезва сама с течение на времето. На по-късен етап обаче отчитането на завишен билирубин при анализ на урината може да е знак за чернодробен проблем.

Седимент в урината

Наричан и утайка, той се изследва микроскопски като част от общия анализ на урината. Като негови основни компоненти биват разглеждани червени и бели кръвни телца, епителни клетки, бактерии, паразити и утаечни неорганични кристали.

 

Референтни стойности на урина при деца

 

 

За финал ще разгледаме общите параметри за анализ на урината при децата. При наличието на отклонения не бързайте да се притеснявате. Възможно е пробите да са замърсени и да се наложи повторно взимане.

И така, ето референтни стойности на урина при деца:

Цвят: Бледожълт
Външен вид: Бистър
pH: 4.6–8.0
Специфично тегло: 1.005–1.030, 1.001-1.02 (при новородени)
Протеин: Отрицателен или следи
Глюкоза: Отрицателна
Кетони: Отрицателни
Нитрити: Отрицателни
Левкоцити (WBC): 0-4
Еритроцити (RBC): 0-2
Билирубин: Отрицателен
Уробилиноген: Малко количество (0.2-1 mg/dL)
Кристали: Отрицателни
Бактерии: Няма
Дрожди: Няма

 

Заключение

Анализ на урината при децата е прост, щадящ и информативен диагностичен тест. Тъй като е достъпен и неинвазивен често участва в пакета от необходими профилактични тестове. С негова помощ лесно може да се даде представа за здравословното състояние на децата и да се вземат евентуални мерки при проблем. От огромно значение е пробата от урина да бъде взета правилно и резултатите да са интерпретирани по подходящ начин за тази възрастова група.

 

Често задавани въпроси