Streptococcus pneumoniae: всичко за бактерията и къде вирее

Интересен факт е, че в тялото ни има малко повече бактерии, отколкото клетки – близо 30 трилиона човешки клетки срещу 38 трилиона бактерии. Бактериите са забележителни и съществуват много преди нас – от над 3,5 милиарда години.

Streptococcus pneumoniae е бактерия, която за съжаление върлува най-много в носовете на децата. Нека погледнем етимологията на думата: “strepto” – “верига” (от гръцки), “coccus” – “кръг” (от гръцки) и “pneumoniae” (падежна форма от латински), но идва от гръцкото „πνευμονία“ и означава възпаление на белите дробове.

Според името си Streptococcus pneumoniae е сферична бактерия, която може да се подрежда във верижки и се свързва с пневмония. Нека да я погледнем в дълбочина.

Кого засяга?

Инфекциите с Streptococcus pneumoniae засягат хора от цял свят, най-често през зимата, до началото на пролетта. Бактерията вирее най-често в назофаринкса (носната кухина, горната част на гърлото, отворите на евстахиевите тръби и сливиците). Тя засяга хора от всякакви възрасти, но:

• 40-50% то здравите деца са носители
• 20-30% от здравите възрастни за носители

 

Streptococcus pneumoniae може да засегне всички, но най-често се проявява при:

• Възрастни хора над 65-годишна възраст – поради хронични заболявания и отслабен имунитет
• Деца до 2 години – незрял имунитет и висок риск от разпространение на бактерията
• Пушачи – тютюнопушенето уврежда лигавицата на дихателните пътища и намалява имунния отговор
• Хора, консумиращи редовно алкохол – концентратите потискат имунната система
• Астматици – хроничното възпаление на дихателните пътища улеснява инфекциите
• Хора, страдащи от аспления (липса на далак) – това води до понижена способност на организма да се справя с определени инфекции, особено бактериални
• Хора, страдащи от ХОББ (Хронична обструктивна белодробна болест) – увреждането на белите дробове създава благоприятна среда за бактериални инфекции

 

По данни на Световна здравна организация, Streptococcus pneumoniae може да бъде смъртоносна. Тя е причинила: 

• 1,6 милиона смъртни случая до 2005 г.
• 1 милион от тях са при деца под 5 години

 

Важно е да се подчертае, че това са исторически данни. До 2015 г. детската смъртност от инфекция със Streptococcus pneumoniae е намаляла с 51%. Това е забележително и се дължи основно на разработената ваксина, която защитава децата от най-честите и опасни серотипове на бактерията.

 

Как се предава от човек на човек?

Streptococcus pneumoniae се предава от човек на човек по въздушно-капков път. Все още не е ясно колко дълъг е инкубационният период на бактерията, но се смята, че е около 1-3 дни. Инфекциозния период също не е напълно ясен, но се смята, че трае само 24 часа след започването на ефективно антибиотично лечение.

Човешкият назофаринкс (носната кухина и горната част на гърлото) е основното място, където Streptococcus pneumoniae се настанява, и оттам бактерията може да се разпространи към синусите, средното ухо, дихателните пътища, и други части на тялото, особено при активна инфекция. Както вече стана ясно, много деца са асимптоматични носители (т. е. нямат симптоми, само я носят). Бактерията Streptococcus pneumoniae е особено опасна в детските градини, тъй като децата често са носители още от шестмесечна възраст и я предават лесно чрез кихане, кашляне или контакт с общи предмети.

В груповата среда рискът от заразяване е по-висок заради близкия контакт и все още незрялата имунна система на малките деца. Затова е необходима ранна превенция и отлична хигиена в детските ясли, градини и училища.

 

Какви болести причинява Streptococcus pneumoniae?

 

 

Инфекцията със Streptococcus pneumoniae започва обикновено, когато бактерията се настанява в орофаринкса (зад устната кухина) и назофаринкса на здрави хора. Оттам бактерията може да слезе надолу към белия дроб. Дори тогава може да не се развие болест, но при отслабване на имунитета на човек, вдишване на прекалено голямо количество или при агресивен щам на бактерията, се получава пневмония. 

Но какви други щети може да нанесе? Каква инфекция ще се развие зависи от това къде попадне колонията на Streptococcus pneumoniae.

Ако остане в носа или гърлото и ако имунитетът не успява да ги изчисти, предизвиква:

• Синузит, ако се разпространи в синусите
• Отит (възпаление на ухото), особено при деца
• Фарингит или назофарингит – възпаление на задната част на гърлото или носоглътката
• Конюктивит – възпаление на конюнктивата на окото

 

Ако попадне в белите дробове и се развие там, причинява пневмония.

 

Повече за пневмонията

 

 

Инфекцията на белите дробове, придобита извън болнична среда или до 48 часа след хоспитализация се определя като обществено придобита пневмония (ОПП), на английски – сommunity-аcquired рneumonia (CAP). Това е седмата водеща причина за смърт в САЩ, а разходите за тези хоспитализации се оценяват на до 9 милиарда щатски долара всяка година. 

Именно бактерията пневмокок в исторически план е най-честата приминителка на пневмония. Преди откриването на антибиотиците Streptococcus pneumoniae е причинила 95% от случаите на пневмония в световен мащаб.

Днес статистиката е различна:

• Streptococcus pneumoniae е виновна само за 15% от случаите на пневмония по света. 27% от всички са само в САЩ.
• Само 20-25% от всички случаи на пневмония, причинена от Streptococcus pneumoniae, потвърждават присъствие на бактерията. Този процент е малък, защото тя е трудна за откриване.

Симптомите на бактериална пневмония могат да се развият постепенно или внезапно. Те включват:

• Висока температура (до 40°C)
• Кашлица с жълта, зелена или кървава храчка
• Умора, отпадналост
• Учестено дишане
• Задух
• Ускорен пулс
• Потене, втрисане
• Болка в гърдите или корема, особено при кашляне или дълбоко вдишване
• Загуба на апетит
• Посиняване на кожата, устните или ноктите (цианоза)
• Обърканост или променено психично състояние

 

Ако засегне деца или бебета може да бъде засегнато и количеството урина. Деца и бебета, болни от пневмония, уринират по-рядко и по-малко количество.

 

Как се открива в организма?

 

 

Streptococcus pneumoniae може да се открие в кръвта чрез специализирани лабораторни изследвания, като най-често използваният метод е кръвна култура. Така се откриват широк набор от бактерии.

Работи по следния начин:

• Вземане на проба от венозна кръв
• Пробата се поставя в специална среда, която подпомага растежа на бактерии, ако има такива
• Кръвта се инкубира (оставя се да престои при контролирана температура) за 24-48 часа, за да се развие евентуалният бактериален растеж
• Идентифициране на бактерията – ако има растеж, се извършват тестове, за да се установи дали става дума за Streptococcus pneumoniae
• Антибиограма – прави се и тест за чувствителност към антибиотици, за да се определи най-подходящото лечение

 

Други тестове, които биха могли да се използват са PCR (полимеразна верижна реакция) за откриване на бактериална ДНК в проби като кръв, храчки или ликвор (гръбначно–мозъчна течност), както и антигенни тестове за установяване на специфични протеини (антигени) на Streptococcus pneumoniae в проби като урина или ликвор.

 

Ваксина срещу Streptococcus pneumoniae

Ваксините са едно от най-големите постижения на съвременната медицина. Те спасяват милиони животи годишно и променят хода на цели епидемии, като осигуряват дълготрайна защита срещу сериозни заболявания. Сред тях пневмококовата ваксина заема особено място. Тя е резултат от десетилетия научен напредък и иновации, насочени към предпазване на най-уязвимите: малките деца, възрастните хора и хората с отслабен имунитет.

Разработването на ваксината започва през 1911 г., но е одобрена едва през 1977 г. и тогава работи основно за възрастни хора.

През 2000 г. е одобрена официално и в България първата ваксина срещу Streptococcus pneumoniae. През първите години тя защитава тялото само от 7 щама (серотипа) на бактерията, но съвременната медицина е успяла да я разработи и към ден-днешен тя атакува между 13 и 20 щама.

За предпазване от инвазивни пневмококови заболявания се използват ваксини като: Prevenar 13 (покрива 13 серотипа); Prevnar 20 (по-нова версия, покрива 20 серотипа); PPSV23(Пневмококова полизахаридна ваксина, която покрива 23 серотипа, но предизвиква по-краткотраен имунитет и е насочена главно към възрастни и рискови групи).

Ваксината е част от задължителния имунизационен паспорт на всяко новородено. Прилага се и на бебета и на възрастни, защото:

• За деца  между 6 седмици и 17-годишна възраст действа срещу менингит, сепсис, пневмония и инфекции на ухото
• За възрастни на 18 и над 18 години действа срещу пневмония, сепсис ( т.е.навлизане на бактерии в кръвта) и менингит

 

Новородените получават инжукцията в 4 дози – 3 основни и една последна бустерна. На възрастните, които подлежат на имунизация, им се поставя една бустерна ваксина.

 

Заключение

 

 

Streptococcus pneumoniae е бактерия с дълга история и сериозно медицинско значение. Открита през 1881 г., тя остава един от основните причинители на пневмония, менингит, отит и синузит, особено при малки деца, възрастни хора и хора с отслабена имунна система.

Предава се лесно по въздушно-капков път, като детските градини и други затворени общности допринасят за разпространението. За щастие, съвременната медицина разполага с ефективни ваксини като Prevenar 13, които значително намаляват риска от инвазивни заболявания. Разбирането на S. pneumoniae и предпазването от нея чрез имунизация са ключови стъпки към по-добро обществено здраве.

 

Често задавани въпроси