Въглехидрати или мазнини – кое е истински вредно?

Всеки ден приемаме няколко основни групи хранителни вещества с храната си: въглехидрати, мазнини и протеини (белтъчини). В последните години има много спорове за това кои сред тях са полезни и кои вредят на здравето ни повече, отколкото помагат.

Затова и днес ще разгледаме разликите в това отношение – на въглехидрати или мазнини трябва да наблегнем и кои от тях са вредни/полезни за организма ни.

Въглехидрати или мазнини – кое е истински вредно?

Едно е сигурно и изключително важно да се уточни – не препоръчваме и не бива да изключваме напълно никоя от хранителните групи от менюто си. Всяка от тях има много голямо значение за тялото ни и роля в начина, по който то функционира.

Въпреки това през годините изследвания са установили, че при определени обстоятелства и в зависимост от начина ни на живот, както и видовете въглехидрати и типовете мазнини, които приемаме, могат да ни навредят трайно във времето. Ето и защо.

Кога въглехидратите вредят и кои са полезни?

Въглехидратите са навсякъде около нас – в тестените и сладките неща, в напитките, които приемаме, в плодовете и зеленчуците и като цяло – в почти всички храни и течности, които познаваме. Разбира се, всички те съдържат различни нива на въглехидратите, както и различни типове от тях. Най-условно ги разделяме на „добри“ и „лоши“ въглехидрати.

„Добри“ въглехидрати

Добрите въглехидрати най-често откриваме в плодовете, зеленчуците, ядките и пълнозърнестите храни. Те съдържат много фибри и фитохимикали. Първите помагат на храносмилането ни и на това кръвната ни захар да бъде в норма.

Фотохимикалите от своя страна имат важни антиоксидантни и противовъзпалителни влияния. Така те ни пазят от свободните радикали, помагат ни да се възстановим по-бързо при заболявания и подкрепят имунната ни система. Като извод съвсем спокойно можем да кажем, че полезните въглехидрати не само не бива да бъдат изключвани от диетата ни, но дори е добре да ги консумираме.

„Лоши“ въглехидрати

Лошите въглехидрати идват предимно от храни, направени с преработени съставки. Съдържат се в сладкиши, пържени изделия, тестени продукти. Ключови съставки в тях обикновено са бяло брашно, рафинирани мазнини, рафинирана захар.

Тези продукти не дават на тялото ни полезни вещества, тъй като при преработката те са лишени от такива. За сметка на това понякога заедно с тях приемаме и силно нездравословни мазнини. Лошите въглехидрати са трудни за обработка от тялото ни, забавят метаболизма и ни дават единствено „празни“ калории.

Те са и тези, които е добре да ограничаваме или изобщо да изключим от храненето си – независимо дали става дума за спазване на хранителен режим или не.

Вследствие консумацията на този тип въглехидрати може да си причиним:

• Хронична умора: те временно вдигат нивата на кръвната захар и съответно – енергията ни, но след това идва също толкова рязък спад.
• Нарушен сън: твърде много въглехидрати през деня нарушават съня и това има връзка с горния фактор – хроничната умора.
• Покачване на теглото.
• Проблеми със зъбите – кариеси.
• Проблеми с кожата – акне, екзема и други.
• Проблеми с храносмилателната система – подуване, газове, лошо храносмилане.
• Хронични заболявания – диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания, Алцхаймер и други.

Видове мазнини и тяхната функция

Преди да се установи вредата от въглехидратите, мазнините са били на фокус от далеч по-дълго време и са били заклеймявани като вредни. Днес науката е установила, че диета без мазнини може да бъде опасна за здравето ни.

Те са изключително важни за правилното функциониране на организма ни, защото ни дават енергия, участват в регулирането на нивата на хормоните и заедно с това играят роля в изграждането на новите клетки от различен тип.

Затова и когато решим да говорим за ползите и вредите от мазнините, е важно да знаем, че почти няма система в тялото ни, която да няма полза от тях.  Разбира се – ако консумираме правилните видове от тях и го правим в умерени количества.

Полезни мазнини

Тук е моментът да разгледаме кои са полезните и кои – вредните мазнини. Към полезните мазнини спадат полиненаситените и мононенаситените мазнини.

Полиненаситените мазнини са от групата на Омега 6 и Омега 9. Те се съдържат в маслата от слънчоглед, риба, царевица. Към мононенаситените спадат мазнините от Омега 3 масните киселини. Те имат важна роля в работата на кръвоносната система, нервната система, намаляване на кръвното налягане на лошия холестерол и още много.

Вредни мазнини

За вредни мазнини считаме наситените мазнини и трансмазнините. Наситените мазнини са с животински произход. Много от тях се съдържат в пържените храни. Приемът им в големи количества води до високи нива на лошия холестерол и натрупвания в кръвоносните съдове, както и проблеми със сърцето.

Трансмазнините в най-общ смисъл са мазнините, които се получават след термична обработка на храните и по-точно: млечните мазнини и мазнините в месото.

Откъде да си набавяме полезни мазнини?

От казаното до тук можем да кажем, че полезните мазнини са незаменими за нормалната функция на организма ни. Затова и трябва да отделим специално внимание на местата, откъдето да си ги набавяме.

Полезните мазнини се съдържат в:

• рибата и рибните продукти
• авокадото
• суровите ядки
• рибеното масло

Включването на тези продукти редовно в менюто ни осигурява достатъчен прием на полезни мазнини. Нещо повече, може да се каже, че консумацията им е инвестиция в дългосрочното ни здраве.

В заключение – не трябва да избираме между въглехидрати или мазнини, и двете групи макронутриенти са изключително важни за биологичните процеси в тялото ни. Но трябва да сме внимателни кои източници са полезни и кои – не, и да консумираме правилните храни.

Не пропускайте да прочетете повече за животинските мазнини – полезното и вредното за тях, както и какво представляват трансмазнините и защо са вредни за организма.