Странно е, че камъни в жлъчката (т.нар. конкременти) се откриват напоследък не само у възрастни хора, но и при момичета и момчета на 10, 12 или 13 години. Като главен виновник за това се сочи бързото и небалансирано хранене на днешните подрастващи.

Възможно е обаче да има и други причини за жлъчнокаменната болест, известна още като холелитиаза. Разпространена е в целия свят, но по-честа е в индустриално развитите страни на Европа и Америка. Диагностицира се при близо 20 на сто от хората на възраст между 35 и 55 години. Холелитиазата поразява почти 50 процента от навършилите 75 години.

Жените боледуват около три пъти повече в сравнение с мъжете. Най-потърпевши са дамите от т.нар. „Рубенсов тип“ – светлокоси, с наднормено телесно тегло и ясно изразен целулит.

 

 

Какво провокира образуването на камъни в жлъчката?

Основна причина за формиране на конкременти в организма е промяната в свойствата на жлъчката. Този биологичен продукт се образува в черния дроб, преминава в жлъчния мехур, където се концентрира и след това се насочва към червата. Част от жлъчката се изхвърля от организма през дебелото черво, но значително количество се връща към чернодробните клетки. Процесът се регулира по нервен път с участието на редица мускули.

Ако по някаква причина настъпи застой на жлъчката, от нея се утаяват холестеролни частици, които затрудняват движението й, причинявайки възпаление.

Много фактори провокират въпросния застой: излишък на холестерол; продължителна работа в седнало положение; липса на редовна физическа активност; небалансирано хранене; заболявания на стомаха, задстомашната жлеза и червата; обменни нарушения; продължителен прием на някои лекарства и др.

 

Как изглеждат жлъчните камъни

 

Камъни в жлъчката, хранене, съвети.

 

Разграничават се два вида натрупвания – пигментни и холестеролни. Първите са тъмнокафяви или черни поради складирано в тях багрилно вещество. Вторите са жълти, защото се състоят от неразтворен холестерол. Обикновено камъни в жлъчката се формират активно при наследствено предавани смущения в мастната обмяна, но могат да ги причиняват и промени в жлъчния мехур или други фактори.

 

Прояви на жлъчнокаменната болест

Близо 20 на сто от хората с холелитиаза нямат тежки оплаквания – болестта съществува, но не навлиза във фаза на усложнения. При други пациенти се явяват спорадични симптоми като горчив вкус в устата или неприятна миризма, гадене, киселини и парене, но щом камъните напуснат жлъчния канал, предизвиканият от тях дискомфорт изчезва.

В около 40 процента от случаите обаче конкрементите се задържат по пътя си и водят до запушване. Състоянието се демонстрира с жълтеница и болка, която засяга дясното подребрие и горната част на корема. Неприятното усещане може да се разпространи към гърба под дясната лопатка и рамото, да е съпроводено от гадене и повръщане. Болката се овладява чрез спазмолитични медикаменти.

 

Диагностика

Основният начин за доказване на жлъчнокаменната болест е ултразвуковото изследване на коремната кухина. В случаи, когато е необходимо по-точно определяне на промените в хода на заболяването, се прилагат:

  • ядрено магнитен резонанс (ЯМР)
  • компютърна томография (KT)
  • ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография на жлъчните пътища

Данните от посочените изследвания се допълват чрез кръвни тестове, които могат да разкрият стартирала инфекция или други усложнения, причинени от болестта.

 

Таблетка или скалпел?

 

Камъни в жлъчката. Плацебо ефект, ноцебо.

 

Този въпрос стои често пред пациентите с камъни в жлъчката. Прието е при малки холестеролни натрупвания в жлъчката (под 25 мм) да се прилагат медикаменти – спазмолитици и препарати от жлъчни киселини (например урсодезоксихолова киселина), които разварят камъните в продължение на шест месеца до две години. Разрушаване на конкрементите с ударни вълни или с лазер е също възможност за лечение.

Никой обаче не е напълно застрахован от рецидиви. При дългосрочно, но неефективно лекуване нерядко възникват усложнения: разкъсване на жлъчния мехур, възпаление на коремницата и други. Не е изключен сепсис (навлизане на болестни микроорганизми от локалното огнище в кръвоносната система).

Доказано е, че продължителното възпаление увеличава риска от злокачествена трансформация на жлъчните клетки, която е много коварна, защото е безсимптомна в началния стадий. Пожълтяване, отпадналост и неразположение се явяват по-късно, когато раковият процес е обхванал черния дроб и други органи. Освен всичко това, тези тумори не се повлияват от химиотерапия.

 

Кой трябва да се оперира?

Хирургичното лечение е препоръчително за пациенти с жълтеница, възпаление на жлъчния мехур и жлъчните пътища, увреждане на задстомашната жлеза и диабет.

Класическа е т.нар. отворена операция, при която жлъчният мехур се отстранява през разрез на коремната стена. Днес това хирургично вмешателство се прилага само на пациенти с определени особености и наличие на тежки придружаващи заболявания.

Златен стандарт при хирургичното лечение на жлъчнокаменната болест сега е т.нар. лапароскопска (или затворена) операция. Тази лечебна намеса се осъществява чрез въвеждане на микроинструменти през три, до четири малки отвора в тялото на пациента. В такива случаи се използва специален уред – лапароскоп, който предава на монитор в реално време действията на хирурга при отстраняване на жлъчния мехур.

Лапароскопският подход свежда до минимум болката, риска от инфекции и появата на следоперативна херния. Възстановяването е бързо. Болничният престой е средно два дни, а белезите от лечението са едва забележими.

Установено е, че при затворена операция не се потиска имунната защита на пациента.

Хирургични интервенции през естествените отвори – те са доказано щадящи за болния човек. Например, при жлъчнокаменна болест се влиза с инструменти през устата до мястото, където жлъчният канал се влива в дванадесетопръстника. След това се прониква с малки инструменти в канала и камъните се изваждат чрез т.нар. кошници.

 

Правилното хранене спестява огромен брой неприятности

 

Камъни в жлъчката, хранене, съвети.

 

Диетата може да се превърне в бариера срещу образуването на камъни в жлъчката. Тя е също фактор за избягване на усложненията в процеса на  лечение. Най-важното е във всекидневното меню да се включват лесно смилаеми зеленчуци, месни и млечни продукти. Храната не бива да е пържена, пикантна и дразнеща. Тя трябва да е варена или печена и да се приема на малки порции, които не натоварват стомашно-чревния тракт.

Допустими са: нискомаслени видове риба, птиче, заешко и телешко месо. Добре е да се консумира пълнозърнест хляб и да се постави акцент на зеленчуковите салати. Тази препоръка е в съзвучие с резултатите от проучване, публикувано в „Nurses Health Study“, според което хората, консумиращи често фибри са с 35% по-малко застрашени от камъни в жлъчката.

Друго изследване показва, че рискът от холелитиаза намалява с 13 на сто при дамите, поддържащи високи кръвни нива на витамин С.

Резултатът от диетичния подход е най-голям за пациенти без афенитет към продукти, съдържащи рафинирана захар, твърдят нутрициолози. Мащабно клинично наблюдение сочи, че прогресията на холелитиазата се забавя при жените и мъжете, ако редовно приемат Омега-3 мастни киселини, които намаляват триглицеридите в кръвта. По този начин се понижава холестеролът и се забавя формирането и нарастването на жлъчните камъни.

Опасността за възрастните хора се ограничава и при консумиране на вино, което също допринася за намаляване на холестерола в кръвта. Задължително е обаче питието на Бакхус да се дозира – до 150 мл за жени и до 300 мл за мъже. Всяко отклонение от мярката може да причини неприятности.

Както се вижда, разумно е да следваме лекарските съвети. Те са потвърдени от науката и от житейския опит на много хора, включително на известни и уважавани от всички творци. Например прочутата детска писателка Астрид Линдгрен казва: „Главното в човека е чувството за мярка“. Нека не забравяме, че то се изгражда от най-ранна възраст и влияе върху целия ни живот.