Видове захари и тяхното влияние върху организма

Простите въглехидрати се наричат прости захари. Те се намират в различни естествени хранителни източници (плодове, зеленчуци, мляко). Придават на храната сладък вкус. Също така бързо повишават нивата на кръвната захар.

Захарите могат да се категоризират като монозахариди (с една захарна единица) – глюкоза, фруктоза и галактоза, и дизахариди (изградени от две захарни единици) –  захароза (трапезна захар, рафинирана захар), лактоза и малтоза.

Повече за различните видове въглехидрати споделяме във Въглехидрати – всичко, което трябва да знаем за тях. А в следващите редове ще разгледаме кои са най-разпространените видове захари и как влияят върху организма ни.

 

 

Видове захари

Захарите се различават по химичните си структури, начина, по който тялото ги усвоява и метаболизира, както и според това как влияят върху здравето ни.

Най-често срещаните форми на захари са:

• Глюкоза
• Фруктоза (плодова захар)
• Захароза (трапезна захар)

 

Захарозата, глюкозата и фруктозата съдържат еднакъв брой калории на грам (4 kcal). Те се срещат естествено в плодовете и зеленчуците, но често са изкуствено добавени в много храни.

Захарозата е една от най-разпространените захари, които използваме ежедневно, за да подсладим храните и напитките си.

Захарозата е част от ежедневното ни меню – добавяме я към кафето, в десертите или при приготвянето на храна.

Важно е да можем да разграничаваме видовете захари познати днес. Особено когато целим да ограничим употребата им с цел поддържане на режим с ниско съдържание на въглехидрати или поради здравословни причини.

 

Абсорбция на глюкозата

 

 

Глюкозата представлява най-простата форма на захар. Отнася се към монозахаридите (най-простата форма на захари), тоест се състои само от една единица захар. Следователно не може да се раздели на по-прости съединения.

Тя е предпочитан енергиен източник за тялото, основаващ се на въглехидрати.

В храните глюкозата най-често се свързва с друга захар, за да се образуват полизахаридни нишестета или дизахариди (захароза и лактоза).

Тялото използва монозахаридите чрез абсорбция директно в кръвния поток, предимно в тънките черва. Или по точно – глюкозата се абсорбира през лигавицата на тънките черва в кръвния поток, който доставя усвоената глюкоза на клетките.

Абсорбираната глюкоза повишава кръвната захар по-бързо от другите видове захари.

Глюкозата стимулира отделянето на инсулин, необходим за усвояването й в клетките.

Употреба на глюкозата

Постъпилата глюкоза се използва като източник на енергия или се превръща в гликоген. Той, от своя страна, се съхранява в мускулите или черния дроб за бъдеща употреба.

Тялото контролира нивата на кръвната захар. Когато те са твърде ниски, гликогенът се разгражда до глюкоза. След това се освобождава в кръвта, за да бъде използван за енергия.

 

Видове захари: абсорбция и употреба на фруктоза

Фруктозата също е монозахарид. Съдържа се в плодовете (ябълки, портокали и други), меда, кореноплодните растения (цвекло, сладки картофи, лук).

Добавя се към преработените храни като царевичен сироп. Произхожда от захарната тръстика, захарното цвекло и царевицата.

Фруктозата се абсорбира директно в тънките черва и повишава нивото на кръвната захар постепенно.

По този начин фруктозата не оказва веднага влияние на нивата на инсулина. Но поради това може да има дълготрайни и отрицателни ефекти.

 

Глюкоза и фруктоза

 

 

Глюкозата и фруктозата се усвояват от тялото по различен начин. Въпреки това съдържат еднакакъв брой калории за грам (4 kcal).

Заедно, глюкозата и фруктозата, свързани в равни количества, създават друг вид захар – захароза (дизахарид).

Черният дроб е този, който трябва да превърне фруктозата в глюкоза, преди тялото да я използва за енергия.

При приема на по-голямо количество фруктоза, отколкото може да понесе и преработи черният дроб, излишъкът се превръща в холестерол.

Това има отрицателен ефект върху здравето като затлъстяване, мастни чернодробни заболявания и висок холестерол.

 

Какво е глюкозен сироп?

Глюкозният сироп се получава чрез разграждане на молекулите на глюкозата в храните, съдържащи нишесте. Процесът се нарича хидролиза.

Тази химична реакция води до получаването на концентриран сладък продукт с високо съдържание на глюкоза. Произвежда се под формата на гъста течност или твърди гранули.

Срещат се различни видове сироп, като най-разпространеният е царевичният, приготвен от царевични зърна. Могат да се използват също картофи, ечемик, маниока и пшеница за производството на сироп.

Употреба на глюкозен сироп

Най-често глюкозният сироп се употребява при приготвянето на храни и по-специални десерти. Използва се като подсладител, сгъстител, овлажнител или като вещество, което да поддържа свежестта чрез задържането на влагата в храната.

Тъй като не кристализира, често се използва за приготвяне на бонбони, бира, фондан и някои консервирани и печени изделия.

 

 

Вреди от консумацията на глюкозен сироп

Глюкозният сироп няма полезни хранителни свойства и е силно концентриран източник на калории. Ролята му е да подобри вкуса на храната.

Самата глюкоза се използва за гориво от тялото, но консумацията й в сироп не води до повишаване на енергийните нива.

В една супена лъжица глюкозен сироп има над 62 калории и 17 грама въглехидрати под формата на захар.

 

Вреди при висок прием на глюкозен сироп

При прием на големи количества и продължителна употреба на глюкозен сироп се стига до редица проблеми за здравето, като:

• високо кръвно налягане
• повишено тегло
• развитие на мастно чернодробно заболяване, което се дължи обикновено на твърде много мазнини, които са съхранявани в чернодробните клетки

При прием на по-големи дози може да се стигне до подуване на устната кухина, стягане в гърдите и тежки алергични реакции.

При консумиране на глюкозен сироп в малки количества тези проблеми могат да не се проявят.

 

Вреди при контакт с глюкозен сироп

Не само при прием, но и при работа с глюкозен сироп трябва много да се внимава.

При контакт на кожата със сиропа може да се стигне до сърбеж и зачервяване.

Повтарящото се излагане може сериозно да раздразни кожата и дори да доведе до развитие на дерматит. Смята се, че този алергичен ефект се дължи на следи от серен диоксид в глюкозния сироп.

Освен кожата, веществото може да подразни и очите, както и дихателната система.

 

Глюкозо-фруктозен сироп

 

 

Глюкозо-фруктозният сироп е един от калоричните подсладители с високо съдържание на въглехидрати, използвани широко в производството.

 Глюкозо-фруктозният сироп е 75% по-сладък от захарта.

Доста по-евтин и траен е от захарта, тъй като запазва своята сладост за по-дълго време. Използва се предимно в кексове, тъй като има способността да придава приятен кафяв цвят на готовия продукт.

Среща се още в състава на плодовите сокове, хляба, зърнените закуски, сладоледите и други.

 

Вреди при консумация на глюкозо-фруктозен сироп

Редовната и продължителна употреба на глюкозо-фруктозен сироп влияе негативно на здравословното ни състояние.

Високият прием на глюкозо-фруктозен сироп води до:

• увеличаване на чернодробните мазнини
• затлъстяване
• стимулиране на областите на мозъка, които контролират апетита, повишавайки го
• насърчаване на натрупването на висцерални мазнини (обграждащите органите) – това са най-вредният вид телесни мазнини
• повишаване на риска от развитие на инсулинова резистентност, диабет, сърдечни заболявания

 

Освен това този продукт не съдържа полезни хранителни вещества, а само „празни калории“.

Сами може да видите колко видове захари употребяваме в ежедневието си под една или друга форма. Много голяма част от тях са скрити захари. Те се намират в плодови сокове, солени храни, пакетирани продукти и много други.

Пазарувайте внимателно и при възможност – винаги приготвяйте храната си вкъщи.